Имам един казус за решаване и идвам за помощ. Макар че имам мнение по въпроса все пак бих искала да чуя и чуждо мнение. Ще ми е полезно да видя ситуацията отстрани.
Семейство сме от година, засега живеем далече от моите и от неговите родители, в града, в който аз настоявах да сме. Семейството на мъжа ми си има бизнес, съчетаващ няколко дейности. Напоследък все се оплакват, че се чувстват изморени и им е все по-трудно да се справят сами със задачите си. Предложиха да си помислим (докато не сме се установили трайно някъдде - нямаме деца) дали не искаме да се преместим в техния град, да си помагаме взаимно и ние да навлезем в работата (моята възможност е да асистирам в офиса на свекърва ми
). Това, последното, ме хвърля в притеснения - засега се разбираме, ноооо се виждаме 3-4 пъти годишно. Не е ясно как ще се сработим. Предполагам, че може да се появи някаква подтиснатост у мен, защото ще съм невежа в дейността, която ще изпълнявам, тя ще ме обучава, ще съм изцяло зависима от нея докато навляза в работата. 
А и тя ще ми плаща заплата ... Това също ми звучи малко тъпо Мъжът ми не настоява за преместване, но знам, че вътрешно съжалява родителите си и ми е споделял, че му е тежко, че те са сами, остаряват и нямат рамо, на което да се опрат. А те всъщност работят страшно много с идеята да им осигурят (на съпруга ми и сестра му) добър живот в бъдеще. И сега ни помагат много. И на мен ми е съвестно - от една страна ги разбирам хорицата - скъсват се от бачкане, за да сме добре ние, от друга пък моите родители като нямат възможност да помагат не изпитват ли и те нужда да съм им "под ръка'', наблизо ... 
Какво бихте решили ако сте в описаната ситуация или какво решихте когато имахте тази дилема (за хората, които са правили подобен избор)?
Мерси за отговорите, мами!
Виж целия пост
Семейство сме от година, засега живеем далече от моите и от неговите родители, в града, в който аз настоявах да сме. Семейството на мъжа ми си има бизнес, съчетаващ няколко дейности. Напоследък все се оплакват, че се чувстват изморени и им е все по-трудно да се справят сами със задачите си. Предложиха да си помислим (докато не сме се установили трайно някъдде - нямаме деца) дали не искаме да се преместим в техния град, да си помагаме взаимно и ние да навлезем в работата (моята възможност е да асистирам в офиса на свекърва ми
). Това, последното, ме хвърля в притеснения - засега се разбираме, ноооо се виждаме 3-4 пъти годишно. Не е ясно как ще се сработим. Предполагам, че може да се появи някаква подтиснатост у мен, защото ще съм невежа в дейността, която ще изпълнявам, тя ще ме обучава, ще съм изцяло зависима от нея докато навляза в работата. А и тя ще ми плаща заплата ... Това също ми звучи малко тъпо Мъжът ми не настоява за преместване, но знам, че вътрешно съжалява родителите си и ми е споделял, че му е тежко, че те са сами, остаряват и нямат рамо, на което да се опрат. А те всъщност работят страшно много с идеята да им осигурят (на съпруга ми и сестра му) добър живот в бъдеще. И сега ни помагат много. И на мен ми е съвестно - от една страна ги разбирам хорицата - скъсват се от бачкане, за да сме добре ние, от друга пък моите родители като нямат възможност да помагат не изпитват ли и те нужда да съм им "под ръка'', наблизо ... Какво бихте решили ако сте в описаната ситуация или какво решихте когато имахте тази дилема (за хората, които са правили подобен избор)?
Мерси за отговорите, мами!
. Мерси!!! 
