Родителски жест

Е, това с "оставяне на улицата" е широко разпространено. Всички познаваме възрастни хора, които след като дарят жилището на детето си стават нежелани и изгонени. Имах позната с подобен случай, като на авторката. Години обясняваше, как е осигурила дъщеря си и апартамента ще остави на сина. Да, ама не. След като почина, брат и сестра "се хванаха за гушите".

Звучи ми твърде захаросано и някак като успокоение, че не е чак толкова лошо това, което сте приели, само любов да имало. Любов, любов, но сиренето е с пари! (извинявай за грубия израз)

Не те упреквам. За вас това е най-лесното решение. Оставате в чуждото жилище, в което сте свикнали, а родителите да се оправят на 60+ и се надявате на чудо т.е. никой да не предяви на по-късен вариант претенции към имота. Това е идеалният вариант, но за съжаление рядко житейските ситуации са идеални.

Минали сме през много и различни етапи, но и през ум не ми е минавало (и на ММ ми също), да приемем вариант, в който родителите ни да напуснат жилищата си, които обитават от 30+ години.

За мен вашето решение е: вие излизате на квартира за известно време, запрятате ръкави, теглите един як заем и приемате помощ от родителите под друга форма.

Ще ти напиша реални житейски ситуации, които се случиха на наши познати, а ти си направи сметка.



Изводът (за мен) е: Не се хващай на такива "добрини". Понякога родителите, в целта си да помогнат, не осъзнават, че правят децата си напълно безпомощни т.е. чудят се (децата) само от кого да търсят помощ, защото сами няма как да си помогнат.

Значи който "мисли като мен, е интелигентен", а другите с различното мнение, са завистници, заядливи, и можещи само да раздават обидни квалификации.

Това, че родителите са решени да направят тази стъпка, може да се разгледа и от гледната точка на доброволното принуждаване и криворазбрана саможертва. Ама това си е то - не можем да избягаме от корените и народопсихологията българска, Елин Пелиновска, Вазовска, Йовковска.

Още нещо - не знаех, че хората на 60+ са вече тръгнали бавно напред с белия чаршаф. и че след толкова години труд и отглеждане на две прави и здрави деца, заслужват да се сврат под наем (пък било то и символичен) в гарсониерка.

Да попитам авторката - започна ли вече да събира пари да осигури жилище на нейните едно, две или колкото да са там деца. Защото тя, доколкото чета нейните писания, е с това разбиране - родителите трябва да са дъжни да осигурят децата си. Хайде да се стягат с мъжа си да работят и да осигурят поколението, че време не остана, след някоя и друга десетилетка гарсониерката в Обеля н-та част ги чака.

Като послеслов: обикновено не съм заядлива и нападателна, но такива теми ме изкарват извън равновесие. Днес сутринта прочетох статия за някаква възрастна жена (в Пловдив ли беше, къде ли), малтретирана системно и жестоко от сина си, в последствие след намеса на правораздавателните органи на синът му било забранено да доближава до нея, ама тя простата патка накрая го съжалила и пак го прибрала. Не и е стигнал боя явно. Те това е простата ни народопсихология - за децата си ставаме роби - живеем като такива и умираме в мизерия.

Не съм чела цялата тема, ограничих се само с първите няколко поста.
Подобно нещо не бих приела, нито от баща ми и съпругата му, още повече от свекър и свекърва.
На мен, също не би ми минало и през ум подобна идея.
Децата трябва да поемат по собствен път, но в никакъв случай, това не трябва да се отразява на начина на живот на родителите.
Не мога да си представя,  че един ден дъщеря ми и евентуалния зет ще се нанесат в къщата ми, а още повече, аз да се изнеса от нея.

Имам чувството, че става дума за някаква криворазбрана родителска грижа, която не е в ничия полза. Младите хора, да се хващат в ръце и да си поемат по пътя.

Ама пък и като започнете с това "събирайте пари, теглете кредит и си купете жилище" Например - жената е с 500лв.заплата, мъжът - с 800 и имат дете, хайде теглете вие кредит и спестявайте - от кое по-точно Или ще кажете - ами да си намерят  по-добре платена работа -о, да, в по-малките градове заплати над 1000 лв. - колкото си щеш
Не коментирам постъпката на свекърите на авторката и поведението й, и това, на съпругът, просто ми направи впечатление, че спомена, че към момента не могат да си позволят да теглят кредит  и последваха куп съвети - "спестявайте, купувайте" и т.н.

Мда, и е страшно далновидно да теглиш кредит, като не знаеш утре какво следва... Да не говорим, че за да го изтеглиш този кредит, трябва вече да имаш събрани немалко свои пари.
Друг въпрос е, че всички тези капани, за които другите споменаха, са си точно капани, и че излизането на свекърите на квартира не е добро решение на жилищния им въпрос. Ако е временно - иди-дойди, но временните неща трябва да са с ясен план за сроковете за промяна.

Заем  каза, че не може да теглят. Но в същото време каза, че са мислели ТЕ да се изнесат под наем. След като това ще им бъде спестено, може да заделят именно тези пари например, които са щели да влагат в наем и да посъберат нещо за някоя друга година, докато свекарите не се върнат в апартамента си. После, когато имат вече някаква  начална сума и кредит по-лесно ще им отпуснат и ще изплащат по-малко.
Разбира се, може и изобщо да не купуват нищо, да живеят по един или друг начин при родители и под наем и един ден да наследят някой или и двата апартамента и да си решат жилищния въпрос.

Под наем могат да живеят и за 300 лв., вноска по жилищен кредит няма за такава сума

Да съм писала, че е равно на вноска.
Тя е от хасково - отварям имот. бг - наеми на 3-4 стайни -400-500лв  се намират.
Айде да кажем за 400 лв, като по-ниска цена. Тези пари в момента им ги спестяват, т.е. те могат да си ги заделят. - 4800-5000лв на година могат да си спестят, от това, че не са под наем в момента. При положение, че в града им има тристайни жилища по 10-20 хил. Евро, айде 30 хил, може би по-хубави като  градеж, място и т.н.... те реално след 5-10 години ще имат чудесна стартова сума за заем, който да не е много голям и вноските също да не са огромни, а за толкова време много неща могат да се променят и работа и заплатите им към по-добри и т.н.

Аз още веднъж ще напиша, че родителите, които са решили доброволно както се обясни да се изнесат под наем също толкова доброволно можеха да прехвърлят апартамента на сина си и вече да е ясно кое на кого е за вечни времена. Такова излизане под наем за неопределен период прави нещата доста опасни. Няма нищо лошо да осигуриш детето си, аз също бих го направила, но да живея под наем в старините си (ако трябва аз да го плащам тоя наем) не бих се съгласила. Ако имам два имота, единият бих го дала на детето си, ама ако ще да го продава, преустройва, събаря, каквото иска. Но там, където живея искам да съм си господар и нито хазяи, нито сина ми, нито никой да не ми казва какво да правя.

Ами може точно това да ги притеснява, че  нямат друго, за това да не го преписват, за да си знаят, че си е тяхно и няма да останат на улицата.
Не съм много на ясно със законите, но може така да защитават и детето си, т.е. ако  след някоя година се разведе с авторката, да не вземе преписания/продадения към него апартамент да остане за жената, като придобивка по време на брак, семейно жилище при дете под 18 и т.н.

Точно това прави т.нар "родителски жест" малко подвеждащ - живей в моя имот, ама не е ясно докога и как. Докато родителите разрешат явно. Прави са си хората, което не променя факта, че подобно отстъпване е временно и опасно. На практика аз не бих направила никаква инвестиция в такова жилище.

Аз също инвестиции не бих правила в този случай, но бих заделяла парите, които бих вложила в тези инвестиции или в плащането на наем. Това само по себе си също е помощ и шанс за тях, иначе не биха могли вероятно и да спестяват.
Те нали и сега живеят в това жилище, явно е достатъчно функционално за обитаване.

И защо реши, че твоят начин е най- правилния?
Щото нямаш вяра на никого в този свят, че и на родителите си?
Какво по- нормално от това, двама души, приключили с репродуктивния си живот, да отидат в гарсониера, където и консумативите са по- евтини и хамалогията по почистването по- малка?
Какво по- нормално от това, да оставят младите в голямото жилище?
Значи, от парите не те е гнус, ама от тухлите и хоросана- да?
ПП. Авторката пише, че, за ужас на доста хора тук, се разбират със свекърите и изпитва неудобство от жеста им, все едно че ги гони от дома им, но ти обръщаш всичко наопъки с вечните " копи- пейст" мантри от съседната тема за свекървите.
Моят начин е най-правилния за мен и аз си споделям мнението и гледната точна,защото може да е полезно за някой.
От къде разбра,че нямам вяра на никого  Обичам големите задружни фамилии(нашата е такава),но не позволявам някой да ми диктува живота и да решава вместо мен.Изборът на жилище е един от най-важните в живота и ако не можеш ти да си избереш своя дом,а някой друг ти го налага е кофти според мен.Надявам се ме разбра.
[/quote]