Хомосексуална връзка и родителите

Ако темата е истинска - да не ви пука от родители и обществено мнение. Няма нужда от паради на любов , но защо да се криете , нищо лошо не правите. Сигурно има гей-общности , които биха ви помогнали със съвети , не съм много на ясно.

Позволявам си да коментирам, макар че не отговарям на изискването да имам личен опит в този аспект. , но пък като психолог съм се сблъсквала с подобни ситуации.
Мисля си, че дали и на кого ще разкриете вашата сексуалност и лични избори, зависи най-вече от собственото ви себеприемане и в много по-малка степен грижата как ще го приемат родители и общество.
В момента, в който приемете себе си, връзката си, чувствата си,
ще усетите една такава естественост, натурализъм и "нормалност", че всяка дилема "как" и "дали" ще загуби своята стойност.
Истината е, че социалното табу за хомосексуализма си отива с вече зрелите поколения. Вашите връстници са доста по-широкоскроени, с времето тенденцията ще бъде все повече във ваша полза, така че можете да забравите за клишето "зайклеймени от обществото". Да, вероятно винаги една хомосексуална връзка би била повод за повече любопитство и интерес, сравнена с хетеросексуални отношения, но това не значи неприемане, омраза и отхвърляне от обществото, а просто е нормална реакция към всичко онова, което не отговаря на масовката.
Колкото до родителите ви - приемете себе си безрезервно, обичайте се такива, каквито сте и им дайте шанса да познават синовете си такива, каквито са и да ги обичат такива, каквито са. Оскарите за най-добри мъжки роли оставете на Леонардо. С преструвки, мишкуване, откраднати моменти и живот на тъмно, не се постига удовлетворение.
Още повече, че само хомосексуалните мъже си мислят, че тяхната същност и наклонност остава незабелязана, ако не е оповестена или демонстрирана нарочно. За повечето хора е пределно ясно дали даден мъж е хомосексуален или не, просто без официално оповестяване, всичко остава в сферата на догатките и деликатното мълчание/подпитване.
Съвсем възможно е родителите ви да подхвърлят въпросите за момичетата умишлено. Вероятно те самите търсят довод или доказателство за своите съмнения.
Така или иначе, подозиращи или не, само вие можете да вземете решение дали да им кажете - дали  ще изберете да приемете себе си, да заявите себе си с цялото си достойнство и човещина, и с цялото си мъжество между впрочем,
или ще изберете да живеете зад спуснати завеси.
Ако трябва да говоря за себе си - за мен няма никакво значение сексуалната ориентация на човека. Уважвам хомосексуалния точно толкова, колкото уважавам хетеросексуалния. Неговия личен избор и желания не влияят по никакъв начин на преценката ми, на уважението, на приемането.
Но ако трябва да разгранича смелия и силния от несигурния,
този, който знае своята себестойност и онзи, който май май не е сигурен в нея, щом не може да я заяви,
този, който отстоява своите чувства и онзи, който ги краде в хотели,
то избирам да уважавам безусловно смелия, ценящия си, отстояващия себе си и правото си на щастие. И ако е гей съм напълно ок с това. 

   Признайте смело на родителите си. Ако ви обичат, ще приемат истинската ви същност, макар и първоначално да са шокирани. Ако ли не – самите те не са читави като хора и одобрението им е без значение – кофти, но се случва в живота – все пак, не си избираме родителите. Успех!

Ако трябва да съм честна, бих предпочела децата ми да не са хомосексуални. Ако някой ден ми признаят такова нещо, няма да съм очарована. Но, дори да се окажат хомосексуални, те са мои деца и пак ще ги обичам най-много на света. Каквито и да са, дори серийни убийци, те са преди всичко мои деца и няма начин да не ги обичам повече от всичко.

Гейовете много отдавна не са отритнати. Дилемата с родителите е трудна. desinkata_85, поздравявам те за страхотния пост. Но при наличието на толкова гей сайтове, където бихте получили препоръка от личен опит, за мен темата е социологическо проучване и блъф. 

Аз нямам чак толкова личен опит, но мисля, че мога да споделя нещо по темата:
Имах двама съученици в гимназията, момче и момиче, които признаха на родителите си в 12 клас, че са гей.
Той никога не е демонстрирал ориентацията си, но всички знаехме и го приемахме такъв, какъвто е - добър приятел и част от компанията. Майка му го подкрепи и продължава да го подкрепя и до днес, но баща му се отрече от него и повече не си проговориха. Учител в гимназията ни, който също е хомосексуален, го подкрепи в този момент и му помогна да приеме себе си и отхвърлянето от единия родител  без това да се отрази на оценките му.
Сега съученикът ми има успешна кариера, обикаля цял свят и е намерил себе си.
Тя винаги е била малко по-мъжки тип момиче и по-открито се е възхищавала на жените. Нямаше проблеми с приемането от родителите. Замина да учи в чужбина, там се запозна с партньорката си и всяко лято идват и двете на гости на родителите и в България.
Лично за мен по-консервативната част от обществото приема по-лесно жените, които са гей, отколкото мъжете, защото жената може да създаде потомство и с донор, докато мъжете трябва да търсят сурогатна майка (което в България не е разрешено) или да осиновят ( но тук пък идва проблема, че трябва да осиновяват като самотни родители и единият от партньорите няма да е официално вписан като родител). Някои все пак успяват, на ръба на закона, да намерят жена, която да износи и после да се откаже от детето, но са малко.

Ако смятате, че единият родител по-трудно ще приеме новината, съобщете първо на другия родител и потърсете неговата подкрепа. Не е нужно подобна новина да се съобщи изведнъж, да кажем на официална вечеря.
Независимо дали ще ви приемат или не, някой ден родителите ви ще разберат, че сте гей - все ще се намери някой доброжелател, който да им каже, че живеете с мъж. По-добре да го научат от вас.

Странни са ми такива отношения с родителите. Явно не сте никак близки, след като те дори не знаят с кого живееш. Как може родител да не знае с кого живее детето му?   Не идват ли у вас?  
И след като не сте много близки, не би трябвало тяхното мнение да е жизнено важно за теб. Свикни с мисълта, че одобрение от тях никога няма да получиш. И то е нормално. Друг е въпросът дали ще приемат ситуацията без да я одобряват и ще се държат нормално или няма да я приемат. Но на това никой от нас не може да ти отговори без да ги познава. При всички положения трябва да им кажеш. Не заради тях, а заради себе си - явно ти тежи това, че не знаят. Как точно ми е трудно да преценя. Аз бих казала директно и насаме.

Аз бих си признала на твое място. Ако искат да го приемат. Децата не са длъжни да оправдават надеждите на родителите си.

Аз ще дам един по-друг отговор. Тук са ти писали психолози, но аз не съм на същото мнение за по-младото поколение. В България има една нетърпимост, непоносимост към хомосексуалистите / освен ако не са известни, тогава сме лицемерно либерални/. Твоите родители едва ли мислят за това дали си гей, а как обществото ще се отнесе към теб. Ако не живеем в сладникав холивудски филм, а погледнем реалността, ще видим насилието и агресията към Различния в нашето общество. Не случайно всеки гей-парад е съпътстван с насилие от групи агресивни комплексари. Така че, това мисля - просто се страхуват за теб. Тук няма да ти е лесно !

А защо реши, че не знаят? Може да си мислят, че са просто съквартиранти, а не двойка.

Текста на темата е писан като по учебник за журналистика 1-ви курс. Още на наемането на хотелска стая ме изгуби.

Не знам дали темата е истинска или не,
но наемането на хотелска стая си е нормална и честа практика, не само за женени с любовници, а и за двойки, които живеят с родители и нямат свободен терен. 

Дори темата да е пързалка, защо да не поговорим и за това?

Питай ме, която съм работила в хотел. Много има какво да премълча.   За учебника по журналистика няма да споря, и за мен темата е пързалка.