Заслужава ли си преместване в чужбина

Е, написала съм! Може да не и е лесно да си намери работа. Особено ако не владее местния език.

Езикът е фактор, улесняващ опознаването на системата, но когато не ти хареса системата, не можеш да  я промениш, въпреки доброто владеене на езика. А да научиш нов език - можеш, ако системата ти допада.

Съвсем конкретно: когато ни стана ясно, че Франция не е нашето място и не искаме да пускаме корени там, започнахме да се оглеждаме за друга страна. Въпреки, че и двамата владеехме английски, отхвърлихме Кралството като опция, именно заради здравната им система и системата на средното им образование. Отхвърлихме и САЩ, заради манталитета, обществените нагласи, начинът им на живот. Избрахме страна, езикът на която не владеехме и двамата, но пък в която основните системи, порядки и правила съвпадаха с това, което искахме.  Език учехме в движение.

Е, че аз кога съм казвала, че можеш да промениш системата? 😀

Единственото, което казвам е, че владеенето на езика е предимство, точно защото улеснява нещата.  Което и ти твърдиш. А и смятам, всеки ще се съгласи.

Че има  други фактори, които да са по-значими, в зависи от нуждите на човек, има. Това никой не го оспорва.

Ясно, разбрахме се.

Авторката не даде много подробности като ориентация към съответна държава и доста абстрактно представи мотивите си. Доколкото разбирам ситуацията и с уточнението, че не съм живяла навън, аз не бих емигрирала очевидно, защото ако имах желание щях да съм

Честно казано, не мисля, че България е толкова лошо място за живот, особено за семейства с малки деца. Средното образование е на ниво (имам предвид като резултати на учениците), достъпът до медицински специалисти е лесен и бърз (за мен това е много, много важно, защото се оказва, че в доста европейски страни за специалисти се чака с месеци, та в това отношение тук сме доста разглезени), наличие на социална среда и най-важното - камъкът си тежи на мястото, съжалявам за клишето, но предполагам е истина, като под това имам предвид и личното чувство да живееш в България или в чужда страна. Мога да коментирам и някои фактори като дълго майчинство, такси на детските градини и т.н., които са си все в наш плюс. Наличие на баби, дядовци и т.н., които да помагат. За мен поне това е важно. Осъзнавам, че плюсовете, които посочвам, не са добре адаптирани към съответния стандарт на живот в дадената чужда страна, но нали трябва да намеря нещо, което да ме дразни до степен, че да стане непоносим животът  ми тук.
Агресията, примерно в училищата, непознато явление ли е в другите страни? Не съм сигурна.

Може би по-скоро бих мислила за смяна на града, защото, да не ми се сърдят т.нар. "кореняк софиянци", но София е доста добре развит аутсорс и не само, център на всякакви индустрии. Т.е. с един, или още по-добре два езика, плюс специалност се намира доста добре платена работа, която осигурява добър стандарт. Не ми харесва тази тенденция към концентрация в столицата, но за добро или лошо е факт. Но дори с тази концентрация има оплаквания, че техническите специалисти не достигат и ще идват украинци на помощ.

Всеки има своите виждания и представи - като например аз не държа на лицемерната любезност с усмивки, животът ми няма да стане по-добър от нея. Не мога обаче да си представя да загубя средата си, близките си, приятелите и т.н.

Също така добрата работа по специалността явно е възможна в по-големите западни градове, защото в по-малките се оказва, че е запазена територия за местните. Т.е. факторът безработица съществува и на западноевропейско ниво. Пример - Великобритания, специалист ЧР с опит в БГ, там чистач.

Адаптацията към климата също е много важна и ако човек е чувствителен на тази тема да внимава.

И последно да добавя, че покрай някои мои занимания членувам в групи на българи, живеещи в чужбина и доста съм се начела на оплакващи се и депресивни постове. Има много хора, които наистина стоят там от някаква криворазбрана гордост.

Ето линк към един материал, който е интересен:
http://mamaninja.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D … algarskata-mariya

Честно казано мнение от човек неживял и неработил в чужбина, не виждам каква връзка има с темата. А текстът в линка пък въобще не ми се коментира...

ast2017 опитвам се да ти пиша на лични,но ми дава че са забранени личните съобщения.

Maidenly, писала си глупости от хиляда и една нощ. Как като не си живяла знаеш здравни системи, образователни системи и т.н по света... малко смешно е отстрани тази твоя компетенция.
Естествено, че има и недостатъци на живота зад граница, но за мен са повече позитивите.
Авторката поне да се беше върнала в темата си и да каже какво са решили, в коя държава евентуално мислят да емигрират.

самата тема е въпрос с разсъждения и предположения. Всеки си пише мнението.

Ами на абстрактна тема - абстрактно мнение. Ако можете конкретно да ме опровергаете - направете го. Не мисля, че съм написала каквато и да е неистина. Живеем в информационно общество и всеки има достъп до информация кое как е уредено, поне за основни неща, касаещи семейства с малки деца.

А ти каква информация си дала за живота в чужбина, че да те опровергаваме? Дала си мнение базирано на нещо прочетено в интернет и художествената измислица от линка.

  доста разумен ми е постът на Maidenly.

Е, ако ще се заяждаме, няма да си говорим

Изхождайки от факта, че авторката е с малки деца мисля, че полезни могат да й бъдат постове и информация например как е уредено здравеопазването и достъпът до детски градини и добри училища в дадена държава или регион. Примерно ако родители са притеснени посред нощ за детето си къде се ходи, плаща ли се или не, ама да не ти върне бърза помощ няколкостотин евро сметка, защото така е преценила, има ли дежурни или спешни кабинети, ако ви потрябва да кажем гинеколог или зъболекар спешно в рамките на колко дни може да се посети и на каква цена. За детски градини и ясли - всеки ли може да запише детето си, има ли недостиг на места, как е логистиката, какви са таксите, може ли работещ родител спокойно да ползва болнични заради децата си, има ли добри и лоши училища, лесно ли се влиза в добрите... ей такива неща мисля, че ще са от полза, а и ще са интересни на всички ни.
И пак ще кажа, че малки деца по-трудно се адаптират към смяна на климата, особено ако е по-влажен или студен. Трябва време. Хубаво е да има план Б ако семейството се окаже само с един работещ родител в чуждата държава.
Тук изобщо не става въпрос за емиграция и желание за малко авантюризъм на млади хора без ангажименти.

Maidenly хубаво пише', наистина за да е полезно дадено мнение трябва да е конктертно. Но ако знам колко са големи децата по добре бих могла да напиша.

За Англия, около Лондон и Манчестър съм живяла в последните 20г. Емигрирала съм много млада, без мъж и деца. Впоследствие се омъжих имам три деца.
Училището тук започва на  4г. Преди това има частни ясли, около £1000-1500 на месец, целодневна грижа за дете. Няма недостиг на този вид ясли, места има.Училищата са по местоживеене има добри и лоши. Болнични заради дете не се полага,като се налага съм ползвала отпуска.
Здравеопазването и зъболечение (само за деца) е безплатно, достъпно за всички. Посред нощ се ходи в спешното, пак безплатно. Пациентите се приоритизират и ако не си спешен случай има чакане. На частно не, може и за след 1-3 дни да те прегледат

Ти по какъв повод си в темата не разбрах? Искаш да емигрираш, но те е страх от неизвестното? Остави назидателния тон, не общуваш с първокласници.