С мъжа ми се разминаваме

  • 23 129
  • 269
# 105
Ох, добре, че някои нямаме амбиции да бъдем нещо различно от "простолюдие" (аристокрация? гениален елит?) и офисен планктон, щото много малка част успяват, а доста от непримирените с положението на прости люде си остават само с амбициите, и тогава е гадно. Е, разбира се, друга немалка част от неуспелите пък имат завишена оценка за личността и постиженията си, та на тях също, предполагам, не им е гадно.

Послепис. Ако имам голям кредит за изплащане, и на мен няма да ми е лесно да се абстрахирам от него, докато не го изплатя, по възможност по-бързо, но ако за мъж имам човек, чиято цел е формулирана като "да не води посредствен живот", ми... и аз ще се почувствам в капан. Не че няма и много по-лошо. И не че за всяка жена би било така - ето Титанската сирена, и не само тя, и не че зад еднаквата формулировка се крият непременно еднакви неща, но мен лично подобни амбиции по-скоро ме отблъскват. Аз съм обикновена жена (вярно - като почти всеки човек имам самочувствие за индивид от високо качество, но нищо изключително) и не ми е по силите да бъда партньор на хора, които ще стават голямата работа, излизайки извън "простолюдието". Изобщо не се шегувам.
Виж целия пост
# 106
Не, разбира се, ти образцов мъж виждала ли си да съществува : ) Искам да кажа, че не е задължително да се прави всичко отделно от мъжа, че да му се угоди. Може да не му се излиза по разходки семейно, но да има нещо друго, което му харесва да прави с жена си, децата и т.н. те ще си решат какво. Но съвсем да не се прави нищо заедно - как ще стане?
Виж целия пост
# 107
По принцип няма лошо човек да "се вглъби" само и единствено в работата и парите в името на семейното "благо".
Обаче, "благо" в кавички, защото в масовия случай се стига до "Оох, ама кога станахме на по 50 и къде и как мина животът ни??!!"     Shocked
Немалко хора, отдадени на работата, не успяват изобщо да живеят.И стигайки до една възраст, "обръщайки" поглед назад във времето, си дават сметка, че нямат никакви спомени, ни с жена, ни с деца, ни с приятели, нищо.Просто животът им е минал само в работа.Е, имат пари.И?
За какво са ти, ако жена ти си е тръгнала?или децата ти са разпилени по света и изобщо не им липсваш, защото никога не си бил до тях?

Имам нагледни примери за подобен "живот" пред себе си, та и това не е начинът.

Виж целия пост
# 108
Аз вече съм наясно защо в БГ е такава картинката- никой не иска да си дава зор, да не вземе да се мине. И става- гроздето е кисело, виждаш ли Х, хем много драпаше, хем не успя...

Абе хубаво си е човек да е продуктивен, иначе ако се вбие в клишета, както казах, се хаби много време и усилия напразно, за почти дебилни забавленийца.

А постиженията са конкретни- изплатен кредит. Да, жената е с малки деца, още е малко на фаза "гнездене", иска да нарежда мебели...ама животът понякога не е като в списание. И това с "правене на неща заедно" може да е голяма досада.
Виж целия пост
# 109
Сирен, ама и ти си оставила мъжа ти да бъхти, а ти си гледаш децата и спокойствието Simple Smile така че не е като да си даваш прекалено зор. Или викаш това само като съвет към другите го даваш Wink
Виж целия пост
# 110
Така е. Аз затова държа много на почивките, и в най-трудните моменти пак не ги пропускаме.

Добре, само да попитам.
С бебе си и го разнасяш като вързоп по пътищата, по хотелите, на шум и прах, само и само да не си седнеш на задника и докато му е нужно спокойствие и домашна среда, да спестиш от харчове и да изплатиш по- бързо кредита? newsm78
Няма да питам, докато се забавляваш, бебето с теб ли е или спи само в стаята в хотела, защото не разсъждаваме върху това- кой как си гледа децата. Peace

За мен, този начин, ако си под 40, е пример за липса на приоритети и примирение да се влачат кредити, от които винаги да зависиш при изборите си занапред.
Виж целия пост
# 111
Е и какво като е досата? Къде са компромисите да му се не види?

Тоз мъж няма да се сецне ако 2 вечери в месеца излезе за 2 часа с жената и децата на разходка, за да ѝ угоди защото за нея това е важно (ако тя това иска). Тя пък ще приеме, че останалите вечери той ще си върши неговите работи защото за него това е важно.

Пусти пари, не всичко в живота е бачкане и неглижиране на нуждите на партньора защото аз искам финансова стабилност. И не всичко е снимки във фейсбук и прекарване на перфектно време като семейство пък кредита мамата си е е**ло. Баланс трябва.

Тя все пак каза, че е добър съпруг и баща. Трябва просто всеки да даде по малко от себе си за нещо което е важно за другия. Той - да прекара малко ефективно време с нея и децата (разходка, ресторант, кино), тя- да покаже подкрепа относно проектите му и факта, че е готов да работи като луд за тях (Бог да го поживи тоя мъж!).
И аз му правя евала, че не се е оставил по течението и не лентяйства, но малко декомпрес няма да му провали кариерата.
Виж целия пост
# 112
Мамасита, така като те чета, (и по други теми), все се чудя ти защо изобщо се обвързваш...че и деца раждаш.     newsm78     Децата ти досаждат-ако може поне до тийнвъзрастта да не ги виждаш, мъжа ти ти досажда-ако може само да работи и да се прибира само да спи у дома, домакинството ти е омразно и досадно тоже, общите дейности с мъж и деца ако има как никога да не се случват.......
Та, що не си кюташ сама, ами ...."връзваш" мъж и деца нещастни?
Винаги са ми били чудни и интересни мотивите на подобни хора....да се "жениш" заради "какво ще кажат хората".

Ако на мен ми беше толкова досадно от мъж и деца, щях да си живея сама и да си гледам кефа и споокйствието.
Подобен мазохизъм заради ДОМ ми е непонятен.  
Виж целия пост
# 113
Сирен, ама и ти си оставила мъжа ти да бъхти, а ти си гледаш децата и спокойствието Simple Smile така че не е като да си даваш прекалено зор. Или викаш това само като съвет към другите го даваш Wink

Споко, той отдавна не "бъхти", щото чете. А моят зор не го знаеш, може пък да си давам зор в някои аспекти, макар към момента да си стоя с детето у дома.

За мен времето с малки деца си е точно за бачкане- нищо хубаво не може да направиш и без това...айде, аз съм вързана, ама защо и таткото трябва да е вързан?
Виж целия пост
# 114
По принцип няма лошо човек да "се вглъби" само и единствено в работата и парите в името на семейното "благо".
Обаче, "благо" в кавички, защото в масовия случай се стига до "Оох, ама кога станахме на по 50 и къде и как мина животът ни??!!"     Shocked

Tи даваш хубавият вариант. Тя е написала, че мъжът ѝ е като робот, а робот, който твърде дълго работи на пълен капацитет, се чупи и още преди да е станал на 50, отива във фабриката за скрап. Но това не може да бъде обяснено на мъж-робот, защото той няма да те чуе, фиксирал си е целта и ще се стреми към нея, ако ще пътем да изгори. Така че авторката вместо да киселе и намила, да си седне на гъза, да си гледа децата и да не го затормозява още, ако ли не може и иска романтичните мигове на семейно щастие - чантата, шапката, гащите и през вратата.
Виж целия пост
# 115
Краткосрочни кредити почти винаги съм имала под някаква форма, може да не са лични. Когато единият се изплати, почва се друг проект. В този смисъл нямам 1 дългогодишен ипотечен кредит и да се чудя как да го погася предсрочно. И затова почивките не са ми свързани с кредитите особено. Но докато имаш кредити да не почиваш е супер тъпо за мен. Ако получиш някой удар от стрес, пак няма да да има кой да ти ги плати, нали?

А бебето и децата водим по нормални чисти места, е и прах да глътнат малко, преживява се. Пък и бебето става на годинка скоро, не е вързопче вече. Simple Smile
Виж целия пост
# 116
По принцип няма лошо човек да "се вглъби" само и единствено в работата и парите в името на семейното "благо".
Обаче, "благо" в кавички, защото в масовия случай се стига до "Оох, ама кога станахме на по 50 и къде и как мина животът ни??!!"     Shocked

Tи даваш хубавият вариант.
Скрит текст:
Тя е написала, че мъжът ѝ е като робот, а робот, който твърде дълго работи на пълен капацитет, се чупи и още преди да е станал на 50, отива във фабриката за скрап. Но това не може да бъде обяснено на мъж-робот, защото той няма да те чуе, фиксирал си е целта и ще се стреми към нея, ако ще пътем да изгори. Така че авторката вместо да киселе и намила, да си седне на гъза, да си гледа децата и да не го затормозява още, ако ли не може и иска романтичните мигове на семейно щастие - чантата, шапката, гащите и през вратата.
Ами, началото на седмицата е...не исках да бъда толкова "черна".    Laughing
Обаче, в едното семейство мъжът вече е покойник, почина на 53.Двете деца са в чужбина, там учиха и там останаха....а майката кукува сега сама.И те така, цял живот робия, за къща, за пари, за образованието на децата....и животът просто мина покрай тях.
Да, тя има сега 150 кв.м.апартамент.Използва една стая, другите са като музей.
И какво я "топли жилището", като мъжът й се скапа от работа и си отиде, а децата й се връщат веднъж на 2-3 години?
Виж целия пост
# 117
Не можеш да накараш никого да си почива насила, защото той пак ще си е под стрес и всъщност няма да си почива, а ще мисли за пропуснатите ползи, така че ударът от стрес няма да му се спести с насилствена почивка. Почивката е хубава, когато си се настроил за нея, ако ти е задължение, даже е по-гадно от това да ходиш на работа. Авторката да си набие в главата, че не може да подмени мислите на мъжа си и да го накара да заиска нея и децата преди всичко, това няма да се случи, така че по-добре да застане до него и да го подкрепя ако иска да са семейство. А кото казах децата, по-добре да не питам кой ги искаше повече тези деца, когато се случиха.
Виж целия пост
# 118
Ама кой е казал нещо за цял живот- дори и 5г., дори и година може да са много резултатни. Някои неща са на късмет, да си на разположение и да го мислиш. И хоп- случва се скок, хващаш късмета. Не е до бачкане като изоглавен, а до свобода на мисълта. Малко хора го разбират.

На мъжа трябва да му се позволи да прави "скокове", ако може без да се затрупва със задачи. И да, има дисбаланс- имало е моменти, когато съм поемала до 100% от някои задачи, обаче за сметка на това за 1-2 години доходите са повишени значително и свободата се увеличава, както и спокойствието.

Между другото, посредствена работа без развитие също може да те гътне на 53 и да е доста стресова, ама няма и пари да имаш.
Виж целия пост
# 119
Моите успехи пък са ми идвали невинаги пряко свързани с моите усилия. Даже понякога съм се сбърквала от работа и пак не е имало достатъчни резултати. А веднъж просто настъпи златен период за бранша и ето ти супер резултати, без да си в прединфарктно състояние. Така че никой не може да ме убеди, че няма и доза късмет. Не трябва да спира човек да ходи по почивки и да си носи новите дрехи и т.н.

Сега вече, ако има хора, които изпитват вина, че почиват, там не знам как е и нямам мнение. Аз когато съм супер скапана, просто не тръгвам никъде, но това ми се случва рядко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия