Всъщност работата на мъжа ми наистина е сезонно натоварена.По-свободен е януари и февруари,а най-натоварен пролетта и лятото.Тогава се прибира и в 22.00 и се виждаме само за малко преди да си легнем.Най-тежко ми беше тази пролет като се роди малкото.Бях след секцио,със здравословни проблеми и две деца вкъщи,а той просто продължи да си се прибира в 22.00 все едно нищо не се е променило в живота ни.Знам,че ако спре да работи ще спрат и доходите,но просто ми беше много тежко.Бабите ни живеят в съседни блокове,но не им виждаме очите.Това е трето внуче и за двете и еуфирията от първото внуче отдавна вече ги напусна и не им е интересно вече.Когато родих за първи път постоянно идваха непоканени,а сега,когато наистина имам нужда от помощ няма никой.От началото на годината повтарях на мъжа ми,че ще имам нужда от помощ след раждането,но така и не получих такава от никого.Между другото мислехме и за трето дете евентуално,но след целия този ад е просто изключено!
Казваш, че ако спре да работи, доходите ще спрат.
Значи, тази опция не съществува.
Била си след секцио, не си изискала помощ- не се брои, ако си помолила с половин уста бабите.
Поискала ли си домашна помощница за по 4 часа на ден, поне докато се стабилизираш?
Той би ли ти отказал, без да го интересува, че физически си зле?
Защо не намери изход от ситуацията, а реши да тровиш и твоите нерви, и неговите, и да рискуваш отношенията ви?
Свекърва ми идваше вкъщи за около месец след раждането за по няколко часа вечер и след това рязко спря и повече въобще не стъпи в нас.Аз и казах,че съм ѝ много благодарна за помощта и винаги е добре дошла,но тя повече никога не дойде и не се поинтересува от внуците.На майка ми и повтарях месеци преди да родя,че ще имам нужда от помощ,но нищо не се случи.Тя предпочиташе да готви и сервира на баща ми след работа вместо да помогне на единствената си дъщеря след секцио с две деца и здравословни проблеми свързани с ежедневни болки.
