На мен ми е било и ми е.
На децата ми - също.
Което зависи почти изцяло от учителя по конкретния предмет - дали и как ще го направи такова. Качествата му се проявяват дори при некадърен учебник и програма. Но обратното не се получава /при добри учебници и програма един некадърен и/или ленив учител може всичко да скапе./.
Малкият ми син е сега в пети клас и повечето предмети са му интересни. Когато обяснява защо, винаги започва с това, как интересно преподава учителят.
...
Мисленето не е самостоятелен предмет, но може и трябва да се развива както вкъщи, така и в училище, където един ученик прекарва по-голямата част от съзнателния си ден. Когато една брънка от триадата ученик-училище-семейство се скъса, всичко отива на майната си. Затова не е добре да се товари само едната страна.
А има какво да се направи. Виждала съм го. Виждам го и сега. Само че не на всеки му се занимава - и на родители, и на учители.
А конкретики из темите дори само в този форум има купища. /Това - по повод поста на mlv/
За мен по най-нелогичен и откровено престъпен начин в българското училище в момента и от години се учи точно родният език - камари излишна информация срещу почти пълна липса на умения и упражнения за овладяване на писмената и устна реч, обогатяване на лексиката и упражняване на четирите основни умения, заради които езикът съществува.
А точно по този предмет се учи най-добре, например, дивергентното мислене. Което е възможно и задължително да се прави още от първи клас при обсъждането на литературни произведения. Но това не става с недомаслени тестове и гола граматика или безсмислена непотребна филологическа терминология, поглъщаща 90% от времето за тази наука.
За среден курс една преподадена на човешки език логика /с упражнения по задачите, а не само с гола безплътна теория, на която сме царе/, както и философия, етика, право, икономика са безкрайно полезни. Т.е. биха били.
На децата нито им е работа, нито би следвало да е цел да ровичкат с часове из речници. За определени термини - 1-2 дневно, може, но като основна дейност - в никакъв склучай. Но проблемът в неразбираемостта на материала не са толкова термините, те се учат, колкото непоследователно предадената, суха, прекалено теоретизирана информация. Този проблем с речници не се решава. Той иска активно участие на възрастен, запознат с материята И с педагогиката - т.е. знаещ науката, както и знаещ как да я обясни на дете на съответната възраст. Предполага се, че такива специалисти са учителите, не родителите.
Материалът следва да бъде съобразен като начин на поднасяне с възрастта и средната норма на развитие на когнициите към дадения период. Иначе е абсолютно безсмислено да се губи времето на учениците.
В нашите училища определяща е инерцията, откровеният мързел на голямо количество учители и неграмотно сътворените програми. Защото един урок по предмет, от горе посочените, най-често минава в изговаряне на заучения от години урок и изпитване на това, кой колко най-близо до преподаденото ще го преповтори. Гоним и количество оценки. Без обсъждане на идеи, без дебати, без сравнения, без аналогии. Тук мислене няма. Има реализация на когницията памет. Хубаво е това, но е недостатъчно. Бива за основа, но за градеж нагоре - не.
За да имат време учениците да "мислят", трябва да не им се запълва времето изцяло с научаването на нова информация, вкл. терминология. Малко повече баланс не би навредил. У нас гоним количество като луди. За сметка на качество, улягане на новото и ... мислене върху него.
В тази връзка пък престъплението в образованието ни е по математика - всеки ден нов урок, без време за решаване на дори пет задачи в клас. Без часове за упражнение. Ако с детето не се работи вкъщи, по този предмет, то затъва още в пети клас. Това е не само ненужно, а и направо вредно. Какво мислене? Децата нямат време дори да решават обикновени примери, ка-моли задачи, които предполагат такова.