Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

Чудесно си го казала 💕Mom of 4 💕! Браво! Мисля като теб и съм благодарна на съпруга си и на себе си, че сме взели това решение да имаме повече от две деца.

 

Бианка, и двете казваме едно и също. Ти уважаваш родителите си и им се обаждаш, защото ти искаш, а не са те накарали на сила, т.е. не си длъжна. Никой не може да те задължи да го правиш, ако ти не го искаш. Желанието ти може да е базирано на разум или чувства, но не е задължение. Задължение е да водим децата си на училище, да спазваме правилата за движение по пътищата, но не и да уважаваме някого или не.
Освен това, аз съм такъв човек че боледувам ако съм скарана с някой роднина или приятел. Винаги искам да говорим и да изясним нещата. Не обичам да остават неизказани или премълчани неща.

а_tita, радвам се че мислиш така! И аз мисля че не е добре да се остава с едно дете. Добре е поне да са две или три. Моите са с големи разлики (18г, 14г, 9г и 5 мес. ) но въпреки това се разбират чудесно. Преди 2 год двамата най-големи се караха много и все бяха на нож, но после изгладиха нещата. Явно беше криза на възрастта. Сега се чакат, търсят, помагат си с домашните и си липсват когато другите не са у дома. Споделят ми много лични неща дори и без да ги питам, ускат съвети, същото правя и аз. Понякога им разказвам случки от лудите ми млади години и заедно се попикаваме от смях или гледаме филми до 2-3ч сутринта.
Не мога да кажа, че съм перфектен родител. Уча се от тях всеки ден как да постъпвам. Няма рецепта за перфектно родителстване, а и всяко дете е различно по характер, темперамент и интереси, та дори едното да върви в правия път, не е гаранция че другото няма да кривне. Има една тънка червена линия, като тънък лед, на който трябва да балансираме възпитанието, без да изпадаме в нито една от крайностите, при които можем да изгубим връзка с децата си. Признавам, че наскоро ми се случи нещо подобно и сега се опитвам да оправя грешката си.
Най-важното за мен е да не прекаляваме с критиките и да нямаме огромни очаквания от децата си. Все трябва да намираме за какво да ги хвалим от време на време за да се мотивират да вървят напред! 😊
 

Моите също са с голяма разлика : баткото е на 20, каката е на 14, след тях имаме починало момченце и малката е на 4. Щастието е неизмеримо, когато къщата е пълна, но баткото е студент в друг град и го виждаме рядко.
И понеже трябва да се придържаме по темата само ще кажа, че човек оценява това, което няма, когато вече е късно. Затова мили майки, раждайте! Умножете щастието си, душата ви ще е пълна! Ако аз бях поне на 40 изобщо нямаше да се двоумя за още едно, честно! Но вече е късно.

a_tita, съжалявам за загубата на детенцето ви! 💓👼
И аз обожавам децата, но все пак за повечко деца се изискват необходимите грижи и средства, не е само желанието! Но ако и двамата родители работят, няма да е трудно отглеждането на три дечица! 😊

Здравейте, имам 2 деца на около 10 години и сега започнахме опити за трето. Имаме същите страхове като авторката, но желанието ни надделя. Дано успеем.

Хехе, успех, и дано желанията ви занапред съвпаднат; аз направо вече се чудя дали да не кажа на таткото да почваме и ние опити за още едно и после да се похваля в онази тема, твоята, където излезе, че е безотговорно и глупашко да правиш ново дете без отделна стая за него. Че то не само хубаво детство, ами после и образование няма да можеш да му дадеш, и човек няма да стане.
Свиркай си. Ако мъжът ти беше този, който иска още едно дете, същите дами щяха да ти обясняват как този човек е егоист и не мисли за теб, но сега понеже ти си тази, която иска, пак трябва да измислят нещо, и какво, какво - броят детски стаи.

Момичета, благородно ви завиждам, даже съм писала в тази тема, аз не се осмелих. Да сте живи и здрави и вие и семействата ви!

iana28, успех

Много благодаря!

Яна, желая ти щастие и късмет. Преди време писахме в една тема за самотни мами. Дано си намерила любовта. Прегръдки! 💗

Здравейте, на 39години съм имам 2 деца от предишен брак, сега с новият ми мъж започнахме опити за трето. Четох какви ли не неща...колко е опасно на 40г да правиш опити за дете, но много го искаме. Тук виждам много майки, родили на 40г и нагоре,което ме успокоява. Дано успеем и всичко е наред!
Нападнаха ме и в една друга тема как съм можела да искам 3то дете, с какви финанси ще ги гледам, къде ще спят и тн, но хора всякакви.

аз съм на 34 в същото полужение , двамата мъжкари са от първият ми брак , но са отгледани от сегашният ми съпруг и винаги ги е наричал " Моите деца " вярвай ми няма по голяма радост за мен. Да имаме финанси ( не са много , но за още едно ще има) има къде да спят , няма кой да ми помага , но ще се справя. Не обръщай внимание на хорските приказки. По - хубаво нещо от пълна къща с деца няма , аз съм едно дете и наскоро пак натяквах на родителите си , че са ме оставили сама с всички проблеми на 3 къщи
  Пожелавам ти успех

iana28, родих второто си дете на почти 43 години, сега съм на 46, доста ми е трудно на моменти, но съпругът ми доста помага и нещата се получават. Щом си решила, не виждам проблем и пречка да родиш. Разбира се, на тази възраст ще направиш съответните изследвания, които АГ-то ти назначи. В крайна сметка живеем в 21 век.

Благодаря за подкрепата...много ще съм щастлива ако успеем!

И аз исках три. Не че съм стара, но имам едно и не мисля, че бих могла да се справя с второ, да не говорим с трето. Мм много помага, но пак не се чувствам готова дори за второто...