Той иска второ дете, аз не

  • 35 182
  • 443
# 240
И преди съм го писала- има жени, шокирани от първото дете. Или си мислят, че второто дете е все едно пак да изгледат първо. Само че не е така- иска около 30% от усилията. Да не говорим, че и да искаш да се раздадеш като с първото, ще усетиш скоро, че не ти се занимава. От това детето едва ли ще пострада, а може и да спечели, защото ги няма високите очаквания и невротичност като с първото.

Иначе за работенето против нямам, стига да не е преуморяващо и ако може, детето да не е на ясла, а най-много с бавачка или баба. Но това си е мое виждане, нещо не се разбирам добре с държавните институции.
Виж целия пост
# 241
Сакън да не се окажеш лоша майка, дето си хвърля детето на ясла, вместо да му посвети деня си изцяло, а после не му осигурява най-качествените боички, най-добрите уроци и най-модерните спортове. Wink



Въпрос на приоритет- за едни, да бъдеш с детето си когато има най- много нужда, е разбирането за добра майка.
Купуването на най- качествени боички, най- добрите уроци и най- модерните спортове, е суета която не стопля душата, нито възпитава.
Виж целия пост
# 242
По новия стандарт да си добра майка е да си нещо като иконома Джийвс. Микс от шофьор, аниматор и човек, изглаждащ всички трудности и гънки.

Та в такава ситуация на лазерен фокус върху едно дете, наистина второ дете ще открадне доста от ресурса.

Друг е въпросът дали на детето наистина му трябва толкова ресурс. В повечето случаи резултатите на преобгрижените единствени деца не са особено високи.
Виж целия пост
# 243
Цитат
Въпрос на приоритет- за едни, да бъдеш с детето си когато има най- много нужда, е разбирането за добра майка.
Аз, както е кристално ясно, съм с моите деца точно когато имат най-много нужда. Само че някои нямаме претенции да знаем и да определяме за всички останали, в това число за чуждите деца, кога от какво точно имат нужда, какво трябва да правят, какви решения да взимат за живота си, и т.н. Други пък знаят, съдят и определят най-добре всички тези неща за чуждия живот.
Виж целия пост
# 244

Аз, както е кристално ясно, съм с моите деца точно когато имат най-много нужда. Само че някои нямаме претенции да знаем и да определяме за всички останали, в това число за чуждите деца, кога от какво точно имат нужда, какво трябва да правят, какви решения да взимат за живота си, и т.н. Други пък знаят, съдят и определят най-добре всички тези неща за чуждия живот.

Няма нужда от вглеждане в живота на когото и да е- всеки споделя какво, според него, е най- доброто, а ако някой се засяга, защото е решил да приема нещата лично, е негов проблем.

От друга страна, за да осигурява държавата 2 години платено майчинство и да твърдят психолозите, че това са годините, в които детето има най- голяма нужда от майка си, значи не са празни приказки, независимо от декларациите на някои мами, как за детето било много добре на годинка да се социализира в яслата.
Виж целия пост
# 245
Абсурд, точно пък първите 2 години са най-сладките, но едно дете не е дете за 2 -3 години само, а за доста години и остава грижа и мисъл за цял живот.

 Никога не можеш да бъдеш толкова уязвим и страхлив, както за децата си. И бройката няма значение.
За мен беше важно да имаме дете, което да е плод на любовта между двама ни.

Детето беше кулминацията на любопитната смесица от гените и характерите ни и  минаване на едно друго ниво във връзката и в нас самите. Трансформацията е забележителна във всеки един минал през нея и лично за себе си не мога да обвържа желанието за още деца с някакъв разумен довод, защото това, което имам е пълнотата на желанията.

Любов, връзка, брак, дом, дете, взаимност и всичко останало. Няма как да липсва нещо, което вече го имаме  и е пълно и истинско.
Виж целия пост
# 246
Гледането на дете е много лесно, особено когато и другият родител е отговорен. Много сладки години ми бяха това. Не съм романтична натура и не си падам много по глезене, обаче обичам да мачкам бебета, така че и това ми беше много приятен бонус Joy ако бяха близнаци или три нямаше да ги върна, но втора бременност ми звучи като да се хвърля от някоя сграда. Мисълта за всички прегледи и медицински процедури, както и рискът за живота, ме отказа напълно. Първите 2 г. след раждането докато не беше препоръчително да се забременява след секциото и тези планове ми се струваха далеч, бях склонна да го обмислям, но когато времето мина и вече можеше, категорично вече знаех, че няма да се навия. Това беше преди повече от 10 г., сега имам здравословен проблем, заради който не е препоръчително да забременявам, който ми дойде добре дошъл, че майка ми много ме натискаше преди това...

Сега като сметнах годините, в които реших да нямам повече деца, съвпада с голям бум в доходите на мъжа ми, 2007-ма беше много благодатна. Явно и при мен не важи тезата за парите...

Всеки човек е взел решение за бройката на децата си според личните си усещания, факторите, които са повлияли (независимо дали решението за 1, 2, 3, 4 и т.н. деца) за някои може да са смешни и нелогични, но за него са си съществени. Така че всичките тези приказки за излишни. Темата е за различията м/у двамата в двойката по основни въпроси, а не за или против второ дете.
Виж целия пост
# 247
Моля, тоя постулат си е мой. Верността може да я потвърдят всички майки, които са минали от 1 на 2. С едно имаш някаква възможност за лавиране и организация, с две задачата става ужас и действията минават на съвсем друго ниво.
...
Но откъм хаос и справяне- тия с едно дете не само не са видели и половината зор, ами нещата са дори експоненциални, може би имат към четвърт натовареност. Да, трудно им е, но това е защото се втелясват за дреболии и сами си измислят проблеми.

Та второто дете си е бомба, няма какво да се спори. Авторката хубаво да обясни на мъжа каква промяна ги чака с +1. Защото не е тривиална.

И преди съм го писала- има жени, шокирани от първото дете. Или си мислят, че второто дете е все едно пак да изгледат първо. Само че не е така- иска около 30% от усилията.

Тази въртелива математика нещо не я разбрах. А пък имам само едно дете и ми е важно да си сметна.
Виж целия пост
# 248
Ми роди си второ и ще разбереш- усилията не са същите, нито притесненията. То е като в първата работа- уж за по-лесни неща си даваш повече зор, отколкото за по-трудни, като задобрееш.
Виж целия пост
# 249
Ама в крайна сметка второто дете само 30% натовареност ли прибавя, или още три пъти отгоре на първото (четвърт + още три четвърти)?
Виж целия пост
# 250
Пробвай и ще видиш. 😆
Виж целия пост
# 251
Из темите често се стига до момент, когато започват да се раздават съвети да се потърси помощ с психолог и мисля, че и в тази тема е време за тази реплика. Най-сериозно го казвам, не се подигравам, защото жена да не иска повече деца, поради това че не иска да бъде пак бременна или защото не се чувства себе си, когато е майка, си е от компетенцията на специалистите и в никакъв случай не е нормално. Особено в 21-ви век, когато те наблюдават специалисти и раждаш в модерна болница с избор на екип, а после можеш да си наемаш детегледачка, когато не си на себе си и да си отпочиваш. Нещо друго е и то ми прилича на непримирение със собствения пол, изначално се чувствате прецакани, защото сте се родили жени и няма как и брмеността и първите грижи за кърмачето да делегирате.
Виж целия пост
# 252
Ама в крайна сметка второто дете само 30% натовареност ли прибавя, или още три пъти отгоре на първото (четвърт + още три четвърти)?

Детето само по себе си се гледа лесно. Проблемът е в съчетаването на 2 режима: вече няма такова нещо "почиваш, докато детето спи", щото докато едното спи, другото обикновено тряска. Но и това е период, отминава.

Та трудността е в така любимата на Контесата логистика. Защото когато си с 1 дете, има свободни моменти. С 2 деца свободните моменти пак са запълнени.

Иначе хубавото е, че няма да те избива пот от смяна на памперс, няма да се втелясваш за захранване и други подобни.
Виж целия пост
# 253
Ама разбира се, че не в ред жена, за която най-прекрасния период от живота 'и не е този, който казва някой друг.
Що не си гледате работата. Както за едни това да му пищят 5 деца е смисълът на живота им, за други обаче е нещо друго.
Виж целия пост
# 254
Не е казано, че е най-прекрасен. Но в крайна сметка идва един момент да "покажеш мъжество", ако ти стиска, за да постигнеш желания резултат. Та така. Децата не ги носи щъркелът, ако искаш повече, трябва да се потруди човек. Въпросът е, че когато опре само до физическата гадост, не е кой знае какво- сериозно става, когато има нюанс на "обидена съм на Вселената, че ме е прецакала" и жената обяви стачка. В тоя смисъл съм съгласна с Янечек.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия