Икономика на връзката и "партидите" в любовта

Баща ми и дядо ми са със завършен технукум,преди да станат инженери.Въобще не са глупави,обаче в техникум се влиза с любов към професията после и според мен е хубаво,че сега печелят добре.
Много е тъжно,че типично женските занаятчиски професии обаче не се радват на същата тенденция.Шивачките например са ужасно експлоатирани,въпреки че тези които отиват в шивашки техникум,го правят с желание (повечето).

Да реват!

Заплатите са Според възможностите и уменията.
То и затова 2 от моите приятелки учителки се преквалифицират в 3 годишен колеж за ...водопроводчик и заварчик...

Нищо и половина,от това което плащат в нормалните страни.

И по-зле ще става.

Затова истински мотивираните хора в техническите специалности заминават в чужбина - българските дипломи все още се признават или направо завършват там.

Ако плащаха, нямаше да реват.

Само някои. Други имат причини да стоят в Бг. Светът е шарен.

Да..но повечето млади да.Иначе и моите родители си стоят,защото преминаха 50тте.

Ипо какъв начин това противоречи на написаното от мен?

Това сигурно е вярно, но предполагам, че когато се качваш в каквото и да е превозно средство, ще предпочетеш то да е смятано от инженера, а не от философа. Също както и страницата да е програмирана от програмист.

Продуктовото развитие е вид стратегия. Тя може да се прави от някой на теория завършил философия, само ако е от години в бранша. И ако говорим за фирми, които развиват продукти, от които зависят животи - не, те не са философи. На Ауди стратезите, да кажем, са много далече от философи.

Съгласна съм за абстрактното мислене на ниво стратегия, но в определени браншове с физически продукти, то е недостатъчно, изисква се техническа база, а философското е само надграждане.


Не на последно място - за работа в какви условия инженерът и стругарят ще изкарват еднакви пари? И за колко часа работа на ден? И с какви допълнителни придобивки?
Ако сравняваме часовите ставки, работното време, работата на смени и на повикване и обърнем допълнителните придобивки също в пари, за което си има формули и начини, в кой точно случай стругарят ще изкарва повече? 

Защото за Германия отговорът е - в никой, освен ако сам не си направи направи фирма. Но тогава вече не си стругар - изпълнител на поръчки или плочкаджия, който кърти той лично бани, а минаваш в съвсем друга категория.

Да отговоря на Сирен, че нямах време вчера. Аз съм последният човек, който ще подцени философията, точно заради начина на мислене който развива. Дори би трябвало да се учи повече според мен. Което не променя факта, че чисто практически на обществото трябват повече инженери, отколкото философи. А и инженер без абстрактно мислене няма как да станеш. За Перник, архитектите са за бой, не инженерите. Ако са ползвали такива.

Всъщност има нужда от всички видове професии в обществото, просто трябват различен брой. Какъв е смисъла да завършат огромен брой филолози, юристи, икономисти със супер странни специалности и т.н., когато е ясно че на пазара на труда няма и няма да има място за тях, а в същото време в други професии има недостиг на хора? Ясно е че е по-престижно да си лекар или съдия, но не от всяко дърво става свирка. Съответно ако трябва да се избира между техникум и странна специалност в непопулярен университет, мисля че по-добре поне да има добра професия. Така или иначе са на хартия ще е вишист и дори абстрактно мислене няма да развие. И да повторя, специално пък от механотехникума и от икономическия много хора продължаваха да учат в универстет със същата насоченост, сега не знам как е положението.

А за престижа е така, по принцип се гледа какво се случва след завършването с випускниците, а не с какъв бал са влезли. Утре може да стане много модерно да влязат в някаква хуманитарна специалност децата и съответно да влизат с огромен минимален бал. Но за съжаление тази специалност може после да не дава почти никакъв шанс за реализация. Та каква полза от високия бал?

Само да вметна, защото ти е грешно сведението.

"Люлин" е започнат през 1974 година и там се настаняваха предимно софиянци второ поколение- техните родители са дошли след войната от провинцията.
Другите настанени там, уж временно, бяха софиянци от 3- 4- то поколение, чиито къщи бяха събаряни, за да се строят блокове в южните райони.

За съжаление, след обръщането на палачинката, се превърна в сателитен град, пълен с индивиди от кол и въже.

Потвърждавам казаното от Абсурд за Люлин. Баба ми и дядо ми са дошли в София веднага след войната, съответно са си купили двустаен апартамент.  Майка ми и баща ми "получават" апартамент в Люлин след задължителния жилищно-спестовен влог и чакане 10 г. Аналогично за чичо ми в Младост.

Точно, даже днес вече го има. Най-висок бал има (или поне доскоро имаше) скандинавистиката, в която според много хора даже езика не научаваш...
Какво правят всичките тези скандинависти идея си нямам, но инфото ми отпреди няколко години беше, че са по кол центрове или заминали за чужбина...

Абсурт, ти познаваш такива, аз пък познавам дошли като студенти хора от провинцията. Защо да са ми грешни сведенията?
А София (или части от нея) са съществували и преди 1974, точно за това става дума - за хората, които са живели поколения наред в централните квартали, които и до ден днешен са скъпи или в съответния пловдивски елитен квартал. Просто в София познавам града и дадох конкретен пример с Московска, за Пловдив нямам идея кои са елитните квартали или скъпите такива, които винаги са били такива.

Това не го знаех, но явно са ми се сбъднали мрачните прогнози. Не че няма нужда от скандинависти, но е както с философите - трябват наистина малък брой. А може и да са ги записвали родителите с ясната цел да емигрират после, не го изключвам като вариант.