♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 63

Честит Студентски празник на всички настоящи и бивши студенти ,бъдете много щастливи
Темпи благодаря за почерпката и нека брат ти следва мечтите си .А ти,пишеш много добре и имаш почитатели,продължавай смело 


Хубав зимен ден ви пожелавам.

Темпи, сетих се за една мисъл,  перифразирам лудостта е присъща на гениите...😇


И на братчето, да дерзае!

Ей, то и моето голямо момче вече е 3 курс, да ми е здрав и все така умен и разумен😊

Благодаря за пожеланията, момичета 

Относно писането- не съм се отказала, както е тръгнало, скоро и няма, ама... не знам, не мога да го обясня  Няма значение, ще видим до къде ще ни доведе бъдещето 

Здравейте!
честит празник на всички бивши и настоящи студенти! Да сте успешни и да са ви щастливи студентските години!
Темпи, Славе весел празник на вашите студенти!



Хубав ден!

 

29 -ти ден на "Време на щастие" по кината  и  изненада - филма се дава само в 12 града - от ТТ са в шок, защо дистрибутора намаля местата за показване, и каква каса после да се очаква............
Няма да коментирам, не им разбирам бизнес политиките на турците, ама  после нека да каже някой,  че не пречели на никого ЕЛБАР..................

добре че е Rita да се посмеем  





  Потвърждението за Баку с фотошоп 

  https://www.instagram.com/p/BccBaeTndEa/?taken-by=afm&nbs … sp;    

Привет на всички и Честит Празник! Веселие и хубави спомени да Ви навестят, а настоящите студенти да побързат да си ги създадат!
Темпи, не се притеснявай! Като гледам само тука колко има с твойта болест... И аз сериала го гледам вече 5 пъти, сънувам ги с повод и без повод, търся новини първо за тези двамата и т.н. При тебе все пак има и нещо като резултат черно на бяло. И то ти се получава много добре.
Аз също в един момент си помислих, че откачам и не се знае до какво ще доведе това. Имам тука едни Архангелски карти. Викам си, я да видя те какво ще ми кажат. Между другото, аз им вярвам, много точно им се получава. И отговорът беше - доверете се на себе си и се радвайте на новите си занимания, няма нищо случайно, така че изчакайте да видите къде ще ви отведат те.
Пожелавам на теб, а и на всички тук, щастливи моменти с нашата тиха лудост!

"В толпе, когда они приближались к друг другу, любовь приблизилась к ним!😊"

Глава 124

Йомер успя да убеди останалите, че всичко е наред и могат спокойно да се приберат, за да си починат. Мелис им бе обещала, че ще могат да видят Дефне и бебетата в късния следобед, когато родилката щеше да е възвърнала силите си.
Макар и с нежелание, тълпата се разотиде. Йомер позвъни на Шукрю, поръчвайки му какво да му донесе. Разтрепераният глас на шофьора, докато му честитеше, подсказа на Йомер колко се вълнува възрастният човек, затова го предупреди да кара внимателно. Затваряйки, той се загледа в двете мъничета, спящи кротко в легълцата си. Засега ги бяха оставили при другите новородени, за да може Дефне да поспи на спокойствие. Според Мелис имаше на разположение едва няколко часа, преди малките да огладнеят.
-   Сега вече може да разбереш какво изпитвам аз, когато те погледна.- До него бе застанал Садри, слагайки ръка на рамото му.- Сега вече и ти си баща.
-   Толкова са малки. Особено Ада!- Прошепна Йомер, взирайки се в дъщеря си.
-   И ти, и аз, и Дефне- всички сме били някога такива. Сега е ваша отговорност те да пораснат здрави, щастливи и обичани. Вие ще им дадете това, което сами не сте получили изцяло: любовта на двама родители, защитаващи ги от всичко и всички. Ще бъдете прекрасни родители!
-   Надявам се!
Берк бе силно и голямо бебе- цели 3 кг и с дължина 51 см. Ада бе 2 кг. и 800 грама и изглеждаше доста по- дребничка от брат си- едва 47 см. Засега бяха спокойни и загледан в тях, Йомер можеше да остане така с часове. Единственото, което го измъчваше, бе липсата на Дефне. Искаше да е до нея, но Мелис го убеди да не я притеснява все още. Съпругата му се бе измъчила доста и сега тялото ѝ трябваше да се възстанови, за да успее скоро сама да поеме грижата за малките си съкровища.
Както бе предвидила и лекарката, Берк се събуди след по- малко от два часа. Силният му плач събуди и останалите бебета, превръщайки скоро залата в хор от недоволни писъци. Сестрата побърза да го вземе, докато колежката ѝ поемаше Ада. Но белята вече бе станала- докато те двамата пътуваха към мама, останалите две сестри се опитваха да успокоят другите десетина аларми.
Когато Мелис позволи на Йомер да влезе, Дефне тъкмо закопчаваше копчетата на нощницата си. Бебетата спяха в подвижните си легла, сложени до нейното. Усмихна му се срамежливо, докато той сядаше на стола до леглото ѝ, взе дланта ѝ в ръка и я целуна.
-   Как се чувстваш?!
-   Изморена. Сякаш през мен е минал камион! Но и щастлива, много, много щастлива!- Доказателство бе усмивката, неслизаща от лицето ѝ.- Толкова са красиви. И сладки- иде ми да ги схрускам! Особено Ада- изглежда ми толкова мъничка, като кукла.
-   На кого ли ми напомня!
-   Ти как си? Сигурно ти се изплашил, докато крещях като луда!
-   Не мисли за мен, ти си важната сега. Ти и те!- Целуна ръцете ѝ, все още свити в неговите.- Умрях от страх да не се е случило нещо, толкова време не знаех какво се случва. Скриха те тук и никой повече не излезе. Какво ли не ми мина през ума! Бях готов на нахлуя със сила, когато Мелис най- после се появи!
Замълчаха, наслаждавайки се на момента. Толкова време бяха чакали това щастие.
-   Къде са останалите, защо никой не дойде да ни види?- Попита след малко тя, опитвайки се да звучи нормално. Тъгата ѝ, обаче, караше гласа ѝ да потреперва.- Мислех, че нямат търпение да ни поздравят!
-   Аз ги отпратих, не искам да ви деля с никого!- Сериозно отговори Йомер, а очите на Дефне се разшириха от учудване.- Освен това Мелис трудно пусна дори мен. До довечера са ти забранени всякакви посещения, затова нямаше смисъл другите да стоят тук. Повярвай ми, нямаха никакво желание да си тръгнат, без да те видят, особено баба ти. Но видяха малките, а и след моите уверения, че с теб всичко е наред, успях да ги убедя. Довечера ще се върнат.
-   А аз се чудех защо е толкова тихо в коридора!- Засмя се тя.
-   Имаш нужда да поспиш още малко, беше тежка нощ!- Пръстите му очертаха нежно контурите на лицето ѝ.- Тук съм, няма да мърдам от мястото си!
-   Ела при мен!- Дефне тъкмо посягаше да отметне завивката, канейки го да легне до нея, когато на вратата се почука.
-   Влез!- Извика Йомер. Дефне му изшътка, а Шукрю се показа през леко открехнатата врата, питайки дали е удобно.- Ела, ела!
-   Нося нещата, които поръчахте!- Подаде му чантата той, след което се обърна към Дефне.- Честито! Да растат здрави и с късмет!
-   Благодаря, бате Шукрю!- Усмихна му се Дефне, кимайки му да се приближи.- Запознай се с Берк и Ада, нашите съкровища!
-   Пу пу да не са им уроки!- Пожела той.- Ще съм долу в колата, ако ви потрябва още нещо, господине!
-   Няма нужда, Шукрю! Прибирай се!
-   Както наредите, господине! Отново честито! Бързо възстановяване, Дефне!- Кимайки с усмивка, шофьорът побърза да се измъкне от стаята.
-   Какво донесе?- Попита любопитно Дефне.
-   Дрехи и някои тоалетни принадлежности. Не искам да се прибирам без вас, затова тази нощ съм тук! Леля Тюркян предложи тя да остане, или Нихан, но им отказах! Знам, че щеше да ти е по- спокойно с тях, но…
-   Добре си направил! Единственото, от което имам нужда, си ти!- Придърпа го за целувка, обвивайки врата му с ръце.- Не искам нищо друго в момента!
-   До теб съм! Винаги!
Йомер седна до нея, а тя се сгуши на гърдите му. Галеше косите ѝ, шепнейки ѝ нежни думи, докато тя не се унесе. Остави я да спи така, полуизправена, свита в обятията му, докато той просто я наблюдаваше. Нямаше думи, с които да изрази чувствата си. Не бе мислил, че е възможно, но след тази нощ любовта му към Дефне се бе удвоила, оставяйки го поразен от силата и бързината, с която бе обхванала сърцето му. То сякаш искаше да изскочи от гърдите му, скривайки се в нежните ѝ ръце. Чувствата му към нея до този миг му се струваха просто като бледа сянка на това, което изпитваше в момента. И той бе изплашен.
Йомер не бе свикнал с щастието. Също като Дефне, животът отдавна го бе научил, че всяко нещи има цена. А тази на щастието бе прекалено висока. И те я бяха платили, със сълзите и страданията си. Постигнали бяха това, което мислеха, че е пълно щастие, събирайки се отново, прощавайки и приемайки любовта с отворени обятия. Сватбата им бе най- щастливият ден от неговия живот до този момент. Но дори тя бе нищо в сравнение с усещането от сега. Чудото, което Дефне му подари по- рано днес, бе накарало Йомер да изпита чувства, които не познаваше. И които не бе подозирал, че изпитват. Смесица от страх, копнеж, радост, притеснение, любов, загриженост.
Трябваше единствено да погледне към двете спящи съкровища, за да се почувства най- силният човек на земята. Или най- слабият! И сам не знаеше. А може би двете заедно?! Семейството бе сила. Най- голяма на този свят. Но бе и слабост.
Йомер се надяваше, че ще успее да бъде баща, какъвто Берк и Ада заслужават. Бе готов да ги пази и закриля на всяка цена. Обичаше ги толкова много! Обеща си да направи всичко възможно, за да израснат в спокойна и любяща среда, непознавайки злините и завистта. С Дефне щяха да се погрижат да имат щастливо и незабравимо детство, превръщайки се в отговорни и добри хора. По- добри дори от тях самите.

Мелис почука и влезе, спирайки се за миг до вратата. Йомер спеше, склонил глава върху тази на съпругата си, спяща на гърдите му. Усмихвайки се и клатейки глава, лекарката погледна към бебетата. Берк бе буден, шавайки неспокойно и махайки с ръчички, но явно не бе гладен, защото не плачеше. Ада тъкмо се събуждаше, и очите ѝ все още бяха полузатворени. Опитвайки се да бъде тиха, Мелис се отправи към вратата. Всички явно бяха добре. Скоро бебетата щяха да огладнеят и да събудят спящите си родители. Дефне бе настояла да ги кърми, затова трябваше да свиква. Новородените трябваше да се хранят на няколко часа, затова младите родители ги очакваха още много дълги и безсънни дни и нощи.

Йомер отвори очи, опитвайки се да разбере къде е и какво става. Пронизителните писъци, носещи се вляво от леглото, сякаш щяха да пробият тъпанчетата му. До него Дефне отмяташе коса и търкаше очите си, сядайки и подпирайки се на таблата.
-   Някой май е гладен! Отново!- Засмя се тя, гледайки изплашеното му лице.- Подай ми ги, ако скоро не си получат млякото, ще стане лошо.
-   Повече от това ли?! Не мисля, че е възможно!- Изправяйки се, разтривайки схванатия си врат, Йомер застана до леглото на Берк. И едва тогава се сети.- Как да го взема?! Ами ако го нараня?!
-   Не си ли ги гушкал до сега, Йомер?!- Погледна го учудено Дефне.
-   Нямаше кога? Нихан и Суде ги взеха от сестрите, когато ги изнесоха. А и аз бях толкова притеснен за теб! Но сега не му е времето да говорим, кажи ми как да го направя!- Поглеждайки я умолително, той размаха ръце над плачещото бебе.- Май е най- добре да извикам някоя от сестрите!
-   Не, не, ще се справиш! Сложи лявата си ръка под главата му и я придържай, докато с лявата…
Треперейки като лист, Йомер внимателно следваше дума по дума инструкциите на Дефне, докато Берк не се оказа в прегръдките му. Детето мигом се успокои, втренчвайки поглед в лицето на баща си.
-   Сега ми го подай! Внимателно! Ето така!- Дефне пое Берк, кимвайки към другото легло.- Гушни я, докато накърмя него! Имаш нужда от малко тренировки, но бързо ще свикнеш.
-   Но тя е толкова мъничка!
Макар разликата между двете бебетата да не бе толкова голяма, Ада наистина изглеждаше доста по- малка в сравнение с брат си. Йомер я докосна със страх, молейки се да не направи нещо грешно. И се страхува до момента, в който не се озова в ръцете му. Черните ѝ като нощта очи, пълно копие на неговите собствени, се впериха в него, извиквайки нови и нови чувства в него. Желанието да я закриля, да я пази, да я скрие от всичко и всички наоколо. Тя бе неговата принцеса, малкото му съкровище. Обичаше и Берк, но Ада бе специална, усети го веднага. Устничките ѝ все още потреперваха, но сълзите ѝ спряха, докато той ѝ зашепна колко е щастлив, че с Берк са вече при тях. Усмихната, Дефне се загледа в тях. В нейните мечти, изпълнящи се една по една, правейки я най- щастливата жена на света.

       

    Темпи,не се май Започвай да пишеш романа "Нашата история",
 че и аз да му се насладя  



  ПП Славена така Ок ли е

Браво, направо се просълзих ,невероятна сте Темпи

Темпи,браво!

А може ли да не просвате цели чаршафи като цитати по няколко пъти, моля! Има опция скрит текст или просто delete ...



" Тялото на човек не боледува, ако душата му не е болна."

 

 

Темпи, сладко като захарен памук - тати Омер и близнаците .....

  знаеш, вече синьото е актуален цвят....важи и за ябълките 

https://vk.com/video?z=video433956480_456239456%2Fpl_cat_updates … sp;    

+1 

Главите сега ще са такива - сладки и романтични, докато не ми дойде друго наум 

Темпи благодаря ,