Плащане на сметката

  • 33 106
  • 584
# 465
За да има равно разпределение на родителските и домакински задължения между двамата партньори, то трябва да прекарват и еднакво време в дома. Как да стане при различни професии? А ако жената кърми?
За мен рамкирането е обсолютно несъстоятелно и абсурдно. Ежедневието, ситуациите и т.н. подлежат на динамика.
Мъжът ми участва "равностойно" в отглеждането на детето и задълженията по дома, като равностойно е в смисъла на не се скатава, нито ми мрънка че е бил на работа цял ден и не е нужно да го моля щом е вкъщи.  Никога не е казвал - каква е тази кочина и ти какво прави цял ден, защо няма нищо за ядене и т.н. Дори вечер да се прибере късно(22:00+) приспива/къпе/обръща внимание на дете и да пипне нещо из къщи. НО мъжът ми работи не по-малко от 10-11ч в най-добрия случай и пътува често, като общо няколко месеца в годината е извън страната. Каква е рамката на този модел? Аз както стана ясно съм домакиня, майка и работя(разбира се, когато успея и защото искам). Не смятам, че някой ми е длъжен като цяло.
За сметката не мога да описвам в детайли нещо, което намирам за абсолютно естествено. Все едно в детайли да опиша как пия кафе или си мия зъбите. 😆 По същия начин - слагаш паста и натискаш копчето на четката, вдигаш ръка и плащаш сметката. Какво толкова.
Цитирам цялото мнение, защото всичко в него е особено важно.
1. Страшно много покрай професиите може да се планира, организира и да е по-гъвкаво. Home office става все по-популярен, поне 2ма мои приятели са home office, едната фирма е чуждестранна, та няма как друг начин, другата има офис в България, но е масово служителите да могат да си работят от вкъщи. Има и много фрилансъри (примерно фрийланс програмисти), които по дефолт са хоум офис. При някои бизнеси също е възможно офис и жилище най-малкото да са близко и таткото да бъде по-ангажиран вкъщи с бебето.
2. Домакинската работа може да се дели както и да се погледне, може и да се възложи на помощници.
3. Командировките са също донякъде въпрос на избор. Мои колеги са постоянно в командировка, аз отказвам за момента успешно и отивам само ако наистина няма кой друг да го свърши, за повечето неща не съм незаменим, а се оказва, че големите шефчета, както и колегите, ги мислят командировките за нещо хубаво - виждаш нови места, висиш по гъзи гъзи ресторантчета и друг (проектът) плаща сметките... Един вид "добро" ми правят като се опитват да ме пратят някъде - да си почина малко от татковските задължения Wink Сигурен съм, че има изключения, при които е неизбежно да трябва да се иде на място - примерно инженер имплементира на място IT проект - няма как да стане виртуално в много случаи. Или се отива с цел продажби да се омайва на място. Но личното ми наблюдение е, че хората, които ходят в командировки, харесват това като цяло, наистина!

Ако се правят командировките за парите само (няма друг избор) - вижда ми се много голяма саможертвата. Вие сте едновременно и майка и домакиня (ако този компромис е за пари - не следва ли да има достатъчно, поне за да отпадне "домакиня" от задълженията?), разделена сте почти през цялото време през работната седмица и 1/4 от годината изцяло от любимия си (Не Ви ли липсва той? Не Ви ли е трудно самичка? Мислите ли, че този модел би проработил ако имате още едно дете?), не на последно място за мен той прави огромна саможертва като баща, която може би дори не осъзнава все още, но някой ден може и да е късно... Писал съм по въпроса тук подробно, но накратко - аз не бих се лишил просто така от времето ми с детето, особено когато е малко. Първите години ако таткото го няма, връзката с него не е толкова силна. Нашето детенце когато излезем заедно (а ние почти винаги сме заедно) демонстрира на практика почти същата привързаност към мен както и към майка си - ако сме ходили някъде с колата и спрем за да напазаруваме, ако тя отиде - плаче и казва "мамо мамо". Ако аз отида - плаче "тати тати". И в двата случая се успокоява след малко, но е очевидно, че има много силна връзка и с двамата родители. Не съм сигурен, че бих имал такава връзка, ако ходех през седмица в командировка. Да не говорим, че щях да изпусна ужасно много от това как расте и се променя с всеки изминал ден...

4. Така че рамката на модела Ви е, че сте разделена от най-близкия си човек през голяма част от времето, че той по същия начин е разделен с двете си (не помня колко деца имахте, предполагам, че 1) най-близки същества, че Вие работите на практика 3, че и повече професии едновременно, а той също работи ужасно много. Ако нямате избор - тогава ясно. Но ако имахте избор - не бихте ли предпочели "модел 2", където и Вие и той работите нещо не чак толкова ангажиращо (но вероятно по-ангажиращо от това, което сега работите Вие), поделяте си повече времето с детето и домакинските задължения (ако нямате достатъчно пари да ги outsource-нете)? Говоря за висококвалифицирана работа, която Ви е интересна и предизвикателна - такива почти винаги са и достатъчно доходоносни.
Виж целия пост
# 466
По тази логика моряци, шофьори и военни нямат право да създават семейства. Rolling Eyes Да не изброявам и професиите с нощни дежурства, смени и задължителни командировки, не по желание.
Виж целия пост
# 467
Добре, тези които имат дъщери нека да отговорят, как смятат да ги възпитават в тази насока?
Защото с моят мъж сме си говорили по тази тема провокирани от форумът,
и той твърдо е против който и да е да плаща сметката на дъщеря ни или синът ни, точно за да не се изпада  в такива зависимостти. При първите срещи е важно всеки да е независим и да си взима неговите решения.
Има най-различни мъже, и докато не ги е опознала една жена, няма смисъл да си рискува името и емоциите да бъде унижена с цел едно ядене, или още по-зле едно коктейлче, едно кафенце. Достойнството е много по-важно.
А като минат примерно 10 срещи, всеки ще знае и по-добре какви са намеренията на отсрещната страна.
За синът ми е друго, там ще бъде възпитан да кани като кавалер една жена, но и да не иска абсолютно нищо в замяна. Така, че девойката излизаща с него, както и родителите и да бъдат спокойни, че излиза с един много възпитан и отговорен млад джентълмен.
Но не всеки си възпитава синът така, заради това и ние сме длъжни да си опазим дъщерята от неприятни приключения.
При мен и съпругът ми от самото начало на връзката ни сме били равностойни партньори.
Виж целия пост
# 468
Няма как всички да си намерят "лесна, удобна и неангажираща" работа, че и да изкарват от нея много пари. Работила съм като фрийлансър по време на следването и ако не иде реч за IT проекти работата е много ангажираща, а заплащането далеч не е велико (най-малко конкуренцията с евтина ръка - индийци, китайци и прочие е огромна). По-голямата част от офертите са за преводи (което е ОК) и ghost writing, което пък дотяга в един момент много. Малкото проекти, които са ми по специалността са в изключително тесни рамки, изискват едва ли не да изнесеш някой на гърба си (примерно, практически да направиш дисертацията на някой докторант), за което ти плащат смешни суми. Фрийланса извън IT е за доработване и изкарване на малко допълнителни финанси върху основна работа. Нормална работа може да ти се даде под формата на home office само в професии тип писател, журналист (и пак не е изцяло от вкъщи), дизайнер, програмист, преводи и горе долу това е. Другия вариант е да успееш да развиеш онлайн бизнес, който да можеш да въртиш от вкъщи, но затова се иска наистина огромно усилие без да си сигурен в крайния изход. Всъщност, с МП се опитваме да започнем нещо подобно, но се развива бавно покрай останалите задължения. У нас за жалост не е особено популярно да не ходиш физически на работа и малко хора имат тази възможност.
Виж целия пост
# 469
Цитат
Фрийланса извън IT е за доработване и изкарване на малко допълнителни финанси върху основна работа. Нормална работа може да ти се даде под формата на home office само в професии тип писател, журналист (и пак не е изцяло от вкъщи), дизайнер, програмист, преводи и горе долу това е. Другия вариант е да успееш да развиеш онлайн бизнес, който да можеш да въртиш от вкъщи, но затова се иска наистина огромно усилие без да си сигурен в крайния изход. Всъщност, с МП се опитваме да започнем нещо подобно, но се развива бавно покрай останалите задължения. У нас за жалост не е особено популярно да не ходиш физически на работа и малко хора имат тази възможност.
Не е точно така, всъщност. За мен е основен доход фрийлансърството + онлайн бизнес и ми позволява да не кеся в офис и да разполагам със себе си, времето си, да си плащам кредитите и да ми остават пари за глезотии. Не е лесно, пазарът в България е малък, труден и не особено богат, но става. Стига да не очакваш всичко да стане като по американските филми – някой те открива и ти налива един тон пари заради невероятната ти идея и качества. Тук се успява с постоянство, дисциплина, търпение и усет.Wink
Виж целия пост
# 470
nelig, По логиката, че ако някой не плати цялата сметка на първа среща, то няма втора, дори да го харесвате външно, да е мил, забавен, да се интересува от Вас, да е направил 100 други жеста и т.н., но понеже не е платил цялата сметка, значи няма втора среща, та по тази същата логика - ще си изберете ли моряк или международен шофьор на тир?

Моя близка е лекар и има дете. И при лекарите има нощни смени, дежурства и т.н. Ако така си го направят. Тя няма.

Преди 4 години, още не бяхме решили дори за бебето, ми предложиха да ида в чужбина да работя 1 ли, 2 ли, не помня колко години беше. Казах - мерси, но съм обвързан, не мога. Те ми обясниха каква невероятна възможност е, аз го ударих на майтап "жена ми не ме пуска". Те казаха "жена ти като разбере за каква заплата става дума, сама ще те праща". Та - отказах. Не ми пука каква заплата ще взимам за 2 години, ако те са 2 години разделен от най-близкия ми човек на света. Тя като чу на секундата ревна "не те пускам!", макар че ѝ казах, че съм отказал автоматично предложението.

Та моряците и те са хора, военните изпратени на мисии в места, където театърът на бойните действия е активен и е напълно възможно да не се върнат от там при семействата си - също. Човек не се влюбва в професии, още по-малко се влюбва в плащащи сметката. Дойде ли сляпата неделя - това е то. Но ако ще разсъждаваме на теория за сметката - както аз не бих си "избрал" бизнес дама, която да е в командировка 1/4 от годината (и съпругата ми отказа преди няколко години едно такова предложение по-високо платена работа), така не виждам защо някоя жена би предпочела моряк или тираджия, ако говорим за рационален избор (какъвто в тези работи пак казвам, че няма, но за "мисления експеримент" нека го разиграем все пак).

Madame_Butterfly,
Цитат
Защото с моят мъж сме си говорили по тази тема провокирани от форумът,
и той твърдо е против който и да е да плаща сметката на дъщеря ни или синът ни, точно за да не се изпада  в такива зависимостти.
Аз поне не познавам мъж, който да плаща сметката на интимна вечеря без да очаква секс в замяна. Мислех, че е масово ясно това сред жените. Може би има някаква съвсем различна категория мъже, с които никога да не съм общувал до степен, че да си споделяме за гаджета/любовни интереси. Не знам. Става въпрос за мъже тук и мъжко мислене - сигурно потребителките, писали в темата, са по-наясно от мен и другите мъже-участници по въпроса Stuck Out Tongue

В някои ситуации, които поне от моя гледна точка не са били напълно изяснени предварително, съм ползвал съвсем тенденциозно неплащането на цялата сметка като знак за "приемам това за среща между приятели, а не за интимна среща". От последвалите срещи и отношения ми се струва, че съм бил разбиран правилно, но знае ли човек. Моята дъщеря е малка, но на мен лично би ми било много неприятно да я черпи човек, когото не чувства истински близък все още и му няма пълно доверие. Защото знам какво значи това за мъжете, дори за 70% от гласувалите в анкетата да е просто "кавалерство". Не случайно се казва "безплатен обяд няма". А когато заплащането е неясно и недоговорено, тогава са най-големите потенциални проблеми.

Google76, едно гадже преди много години беше точно преводач и знам какви пари се изказват от 1 ангажимент консекутив или кабина, особено в специализирани области, в които вече знаеше терминологията. Самите писмени преводи още тогава можеха да се ускорят драматично с инструменти като translators workbench, днес и гугл има свои. Голяма част от специализираните преводи са рециклиране на стари текстове, и ако преводачът иска наистина да се развива или има гадже, който разбира и от такива неща, може драматично да подобри производителността си :Р Но естествено парите са в "живите" преводи, също в работата за ЕК, където отидоха много кадърни преводачи. Квалификацията се повишава след задължителната филология със специализирани магистратури, за предпочитане на запад.

Вижте, съгласен съм с Вас, че не винаги е възможно, просто казвам, че по-често не е чак толкова желано. Мой познат се занимаваше дълги години с някакви писмени преводи без дори да има висше. После заработи някакви неща в IT сферата, защото бяха ненадежден доход подобни проекти. Знам прекрасно защо не премина на следващото ниво - мечтата му е да е се занимава с кино и всичко друго е просто за парите. И ако някой ден реализира успешно мечтата си, колкото и малко вероятно да е това, можете да си представите за какви пари ще иде реч. Човек трябва да преследва мечтите си, когато ги осъществи, парите на практика самички си идват. И семейството трябва да опора на човек да преследва мечтите си, не пречка. Ако семейството е единствената мечта, тогава ОК Simple Smile

пс. между другото "Работила съм като фрийлансър по време на следването" - няма как да очаквате студент да печели сериозни пари и естествено, че се конкурира с индийци. С годините работа и специализация в дадена област, нещата стават съвсем съвсем различни. Все едно да кажете, че студент по право не печелел добре - ами да, сигурно е така, чиракува в някоя кантора. Но не казвайте, че примерно адвокатите, нотариусите и т.н. изкарват лоши пари. Говорим когато имат солиден опит и са кадърни, разбира се.
Виж целия пост
# 471
Цитат
Фрийланса извън IT е за доработване и изкарване на малко допълнителни финанси върху основна работа. Нормална работа може да ти се даде под формата на home office само в професии тип писател, журналист (и пак не е изцяло от вкъщи), дизайнер, програмист, преводи и горе долу това е. Другия вариант е да успееш да развиеш онлайн бизнес, който да можеш да въртиш от вкъщи, но затова се иска наистина огромно усилие без да си сигурен в крайния изход. Всъщност, с МП се опитваме да започнем нещо подобно, но се развива бавно покрай останалите задължения. У нас за жалост не е особено популярно да не ходиш физически на работа и малко хора имат тази възможност.
Не е точно така, всъщност. За мен е основен доход фрийлансърството + онлайн бизнес и ми позволява да не кеся в офис и да разполагам със себе си, времето си, да си плащам кредитите и да ми остават пари за глезотии. Не е лесно, пазарът в България е малък, труден и не особено богат, но става. Стига да не очакваш всичко да стане като по американските филми – някой те открива и ти налива един тон пари заради невероятната ти идея и качества. Тук се успява с постоянство, дисциплина, търпение и усет.Wink
Съгласна съм за онлайн бизнеса. Ние започнахме с мисли в тази насока преди около година и постепенно все повече клоним към тази идея, МП изгледа няколко курса за онлайн маркетинг. Но няма как при всички да се получи, а това не значи, че не са със здрави семейства, както например в случая на Vermillion. Wink

Иначе ние сме като Пеперудова - работим заедно и в някои отношения се заменяме един друг. Това е много приятен модел особено, ако нямаш против да прекарваш повече време на едно място с половинката.

bgtatko81, майка ми прекара така 1-2 години в преводи с научна терминология и заплащането е добро, но и това приключи, когато хората си свършиха работата. Simple Smile
Виж целия пост
# 472

Аз поне не познавам мъж, който да плаща сметката на интимна вечеря без да очаква секс в замяна. Мислех, че е масово ясно това сред жените. Може би има някаква съвсем различна категория мъже, с които никога да не съм общувал до степен, че да си споделяме за гаджета/любовни интереси. Не знам. Става въпрос за мъже тук и мъжко мислене - сигурно потребителките, писали в темата, са по-наясно от мен и другите мъже-участници по въпроса Stuck Out Tongue


Очаква секс или се надява, и то вероятно не след една единствена вечеря? Ако ги разпиташ твоите познати, едва ли ще е масово явление да им се сбъдват подобни очаквания на първа среща, пък и със сигурност не им се сбъдват и с всички, на които са платили няколко вечери.
Виж целия пост
# 473
Бг татко, аз всъщност никъде не съм казала че не би имало втора среща. Simple Smile Но би ми направило лошо впечатление и ще трябва да доказва че не е от пресметливост. Просто не понасям това качество, а и държа да е олд скул. И аз съм, затова. И не, не бих избрала шофьор на тир, моряк също, но и баща ми е инженер освен мъжа ми. Имаше аварии, нощни смени и т.н., ами не ме е увредило това и майка ми работеше макар и на истински 8 часа, без командировки и т.н. Не виждам нищо ненормално в този модел. И ММ има дежурства всеки тот седмици, работи често по 10-12 часа, понякога и уикенда. Ами отменям го с каквото мога като е натоварен. Той пък не ми се цупи като тръгна към България. Нали сме екип, не се чувствам прецакана че съм изчистила и не съм го чакала до 8 да се върне и да почне да готви че да не си счупя нокът като го направя аз. Знам че когато аз имам нужда ще направи каквото трябва той.

А дъщеря ми бих я научила да разпознава свестните мъже от келешите и да не бърка възпитанието и мазните свалки. Повече би й било от полза от това как точно да следват срещите.
Виж целия пост
# 474
Google76, супер е това, което планирате със съпруга си, ние също мислим в дългосрочен план в тази посока с половинката ми, не непременно онлайн, но нещо, което да ни помогне да сме още повече заедно Simple Smile

Наистина за силно специализирания превод - знам какво говоря. Даже съм пробвал аз да подхвана подобен текст и знам колко гигантска е разликата между native-like proficiency и истински преводач, специализиращ в областта. Профи преводачите специализират в 2-3-4 области, научават терминологията и като си изграждат и бази с преведени текстове, терминологични речници и т.н., един профи преводач  може дори при писмен превод да избамка невероятно сложен и специфичен текст за ден-два с помощта на софтуер и да вземе хонорар от примерно 1000лв за тази работа. Ако е на достатъчно високо ниво - хората в тези области продължават да го търсят. Примерно ядрена енергетика - не е за година-две, ще има работа за превод в тази област много години напред. Ако няма достатъчно - подхваща и втора област и така Simple Smile По същия начин адвокатите специализират в НК (най-тъпото възможно), вещно право, трудово право и т.н. и т.н.

Стискам Ви палци от сърце да се осъществи успешно идеята за онлайн бизнеса или друг съвместен бизнес Simple Smile Много ми харесва как мислите и планирате нещата!



Очаква секс или се надява, и то вероятно не след една единствена вечеря? Ако ги разпиташ твоите познати, едва ли ще е масово явление да им се сбъдват подобни очаквания на първа среща, пък и със сигурност не им се сбъдват и с всички, на които са платили няколко вечери.
Каква е разликата между "очаква" и се "надява" по-точно? Говоря за мъже, които не са простаците, информиращи момичето, че трябва да си плати за вечерята в хотелска стая. Хората, с които съм си говорил по въпроса, им се сбъдва очакването/надеждата. Не на първата вечер обикновено, но в крайна сметка сме сбъдва. Принципно нали казахте, че момичето не отказвало втора среща, като я почерпят Wink В крайна сметка предполагам, че след N на брой срещи, решава да го пробва как е и в леглото. След това вече обикновено се зарязват взаимно, освен ако не се вземат, разбира се.

Във всеки случай интересът към срещата е секс, причината да се плаща е очакването, че ще има секс, ако е твърдо установено предварително, че няма да има секс - не се черпи. Разбирате надявам се, че нямам особено дълбоки контакти с подобни приятели, защото ми е противно подобно мислене и също така информацията ми е по-скоро от по-младежките години, на 36-38 повечето ми приятели са се кротнали с една жена и тези, които си хващат любовници - не знам дали ги черпят или не, избягвам както темата, така и цялостната им компания.

Предпочитам да си пиша в бг мамма за деца и семейни отношения пред това да съм в компания със семейни мъже и жените, с които потенциално смятат да изневерят на съпругите си.
Виж целия пост
# 475
Бгтатко, две добри няма, а е истинска заблуда да вярваш, че след като работиш за себе си имаш много пари и много свободно време. 😆
Аз съм фрийлансър и в същото време съм ангажирана към студио, за което върша определена работа. Работя от вкъщи и винаги така съм работила. Никога не съм имала работно време. Мъжът ми също работи за себе си, но работи и за чуждестранен бизнес, заради което са и пътуванията. Работата му е предимно консултантска, но и има други дейности - както казах не е скатавка, не пътува и работи, за да не е вкъщи. Става въпрос за пари, развитие, реализация, успех. Всеки, който е направил подобни вложения, каквито и той, ние като съпрузи и е успял в това отношение, не би се отказал. Трябва да си кръгъл идиот. Аз имам неговата подкрепа, той има моята, така стоят нещата.
Истината е, че начинът ни на живот не е съвместим и с едно дете, какво остава за две и не, не планирам друго, защото искам да работя. На мен и изобщо на нас не просто ни е трудно, а е откровено кошмарно, но от друга страна такъв е животът. Със сигурност няма да сме щастливи, ако не можем да си платим разходите, живеем на кредити и чакаме на заплата. Който не си слага главата в торбата не яде черен хайвер е израз, с който се ритам отзад и продължавам. 😆
Трудно ми е да си намеря детегледачка и домашна помощ, защото живеем на място, което ги ангажира с пътуване. Пък не живеем дори на 100квадрата, че чак и да ми чистят. Факт е, че най-много се нуждая от помощ за детето, тотално омаломощена съм, но успявам за сега. Ясла обаче не е вариант за мен.
Та така, всеки преценя за себе си, ние сме преценили така на този етап, което не означава че не планираме в движение и ве търсим начин да си го направим по-комфортно.
Виж целия пост
# 476
Аз пък не бих могла да работя с моя половин на едно място. И двамата сме изявени егоцентрици и няма да се понесем. Той е творческа личност с негов почерк, маниер. Аз не бих го понесла и бихме били конкуренти, най-малко на различни гледни точки. На мен ми допада да го подкрепям в неговата работа, но не бих допуснала да се меси в моята. А да сме цял ден на едно място – абсурт. Сто на сто ще има скандал. Laughing
Виж целия пост
# 477
Аз пък не бих могла да работя с моя половин на едно място. И двамата сме изявени егоцентрици и няма да се понесем. Той е творческа личност с негов почерк, маниер. Аз не бих го понесла и бихме били конкуренти, най-малко на различни гледни точки. На мен ми допада да го подкрепям в неговата работа, но не бих допуснала да се меси в моята. А да сме цял ден на едно място – абсурт. Сто на сто ще има скандал. Laughing
И аз така си мислех, но от една страна се разминаваме като графици та често се случва да не сме по едно и също време, а от друга страна на живо се оказа по-спокойно, отколкото си го представях - всеки си работи на неговия си компютър, от време на време пита нещо или изкоментирва нещо и после пак блажена тишина и работа. Докато учех за изпити ми беше от голяма помощ - разказвах му някои от нещата и ми задаваше въпроси, които действително го вълнуват та много странични проучвания падаха, което ме правеше по-подготвена. Абе зависи си от обстоятелствата.
Виж целия пост
# 478
Дами,

Ето ви и алтернативен сценарий за оплюване:
Любимият ви син (представете си го, ако нямате такъв), води за н-ти път млада особа на вечеря в скъп ресторант. И като кавалер - плаща.
Младата особа междувременно спи с друг мъж и счита, че усилията на синът ви, са доволно възнаградени от щастието да прекара съответното време в ресторанта в такава чудесна компания като нейната.



Любимият ми син
- не води на ресторант, за да му платят в натура
- не води нито на скъп, нито на евтин ресторант, нито на шкембеджийница многократно персона, която не му е никаква
- не е от мъжете, които биха пирпилили покрай момата 6 месеца в очакване да им каже дали смята да станат интимни или ще го ползва като разводач и клон на банка Антинари. Simple Smile
Виж целия пост
# 479
Причината да се плаща е очакването, че ще има секс, ако е твърдо установено предварително, че няма да има секс - не се черпи.

Брей.
Очакването не трябва ли да е да ползват срещата за да се опознаят и да видят дали си пасват.

В този контекст- въпросът към мъжката част. Ако поканите жена на първа среща с романтичен интерес, но се окаже, че не си пасвате по някакви параграфи и няма да си ве получи комуникирането нито в интимен план, нито на личностно ниво, бихте ли платили сметката, след като сте поканили? Или плащането е знак, че харесвате жената и искате да я видите пак?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия