Еми,от копи- пейста е 
Каро си е нахвърляла някои работи и само трябва да сглоби
, но съвсем скоро 
Виж целия пост
Каро си е нахвърляла някои работи и само трябва да сглоби
, но съвсем скоро ♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 65
- Публикувана: 25 ян. 2018, 08:42 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2018, 13:58 ч.
# 90
27 ян. 2018, 16:34 ч.
# 91
27 ян. 2018, 16:38 ч.
Славе
, какво ли ще правим, като изчезне двусмислеността в отношенията им 
Възможно е да е фотошоп, защото бенката е на другата й буза!
За съжаление съвсем истинска си е
Пишат, че е от днес, в "Старбъкс" са, пусната е от арабската страница на Гупа, рускините вече са издирили момъка от снимката
Виж целия пост
Една снимка и темата се раздвижи
emi iva,
Диди,
emi iva,
Диди,
Славе
, какво ли ще правим, като изчезне двусмислеността в отношенията им Скрит текст:
Ди , след всичките лъжи в интервютата които дава Гупсе искаш да вярвам, че искала от баща си разрешение да живее с мъж/ този е 4 за когото знам/, тази Г на която баща и ходи да и изкупува креватните снимки или която прати адвокати на ГЛ.Редактор на весник Милиет - да му иска материалите - старите статии за историята с Бюлент Ишбилен....има го все още в youtube.
Не вярвам на една нейна дума. В старите постове от последните 2 теми написах достатъчно каквото научих.
Баръш се промени , съжалявам, че не го виждате . А за една снимка някъде, веднага почва вселенски плач. Води и се "севгили"....според нея.....
И понеже явно напразно съм писала , що за човек - като мироглед и морал е Гупса - няма да се хабя повече. Има достатъчно медии, който се интересува , ще намери.
За мен там двойка няма, нито любовна нито делова. И там ще излезе истината, както излезе за всичките и други простотии....
Не вярвам на една нейна дума. В старите постове от последните 2 теми написах достатъчно каквото научих.
Баръш се промени , съжалявам, че не го виждате . А за една снимка някъде, веднага почва вселенски плач. Води и се "севгили"....според нея.....
И понеже явно напразно съм писала , що за човек - като мироглед и морал е Гупса - няма да се хабя повече. Има достатъчно медии, който се интересува , ще намери.
За мен там двойка няма, нито любовна нито делова. И там ще излезе истината, както излезе за всичките и други простотии....
Възможно е да е фотошоп, защото бенката е на другата й буза!
За съжаление съвсем истинска си е
Пишат, че е от днес, в "Старбъкс" са, пусната е от арабската страница на Гупа, рускините вече са издирили момъка от снимката 
# 92
27 ян. 2018, 16:44 ч.
Славе, направи сглобката та да се порадваме на малкото чудо!
Диди ,:love:, ето го юнакът и къде е направена снимката.
И нов вариант...
Виж целия пост
Еми,от копи- пейста е
Каро си е нахвърляла някои работи и само трябва да сглоби, но съвсем скоро
Каро си е нахвърляла някои работи и само трябва да сглоби
, но съвсем скоро Славе,
направи сглобката та да се порадваме на малкото чудо! Диди ,:love:, ето го юнакът и къде е направена снимката.
И нов вариант...
# 93
27 ян. 2018, 17:28 ч.
Ели да стихне, ама как ще стане 
От как Боре стана известен, кака се къпе в неговата слава, хареса и да бъде известна и по първите страници, вече и е трудно да стои в сянка. Виж колко тарикатски провокира феновете, а после се прави на жертва и се жалва от тях И трева ще пасе, и с кучета ще се търкаля, и с петли ще кукурига, но няма да позволи да я забравят
Виж целия пост
Скрит текст:
Алекс
И продължава да виси, при всичките и душевни излияния в медиите относно връзката им.
Да правят каквото искат,живота си го живеят те.
Време е феновете да престанат с ЕлБар Вар ,кауза загубена, а и вниманието към Круела да стихне. Привет момичета
Еми Раджона е сниман в началото на 2015 и го приключват на 4еп. Ако не се лъжа видеото в което се целуваха Борко и Кюса е от декември 2014 а от 2015 живеят заедно за което Кюса в едно интервю беше казала, че е искала разрешението на баща си за да живее с Борко иначе това че той казал че в началото е било ПР не го вярвам изобщо... Кюса на всичките им мероприятия висше все на вратните жили на Борко, дори при Беяз разигра такова шоу
Еми
Раджона е сниман в началото на 2015 и го приключват на 4еп. Ако не се лъжа видеото в което се целуваха Борко и Кюса е от декември 2014 а от 2015 живеят заедно за което Кюса в едно интервю беше казала, че е искала разрешението на баща си за да живее с Борко иначе това че той казал че в началото е било ПР не го вярвам изобщо... Кюса на всичките им мероприятия висше все на вратните жили на Борко, дори при Беяз разигра такова шоу Алекс
И продължава да виси, при всичките и душевни излияния в медиите относно връзката им.Да правят каквото искат,живота си го живеят те.
Ели
да стихне, ама как ще стане От как Боре стана известен, кака се къпе в неговата слава, хареса и да бъде известна и по първите страници, вече и е трудно да стои в сянка. Виж колко тарикатски провокира феновете, а после се прави на жертва и се жалва от тях И трева ще пасе, и с кучета ще се търкаля, и с петли ще кукурига, но няма да позволи да я забравят
# 94
27 ян. 2018, 17:48 ч.
Славе, какво ли ще правим, като изчезне двусмислеността в отношенията им
шЪ скОчаИм Диде
Виж целия пост
Славе
, какво ли ще правим, като изчезне двусмислеността в отношенията им шЪ скОчаИм Диде
# 95
27 ян. 2018, 18:35 ч.
Славе, какво ли ще правим, като изчезне двусмислеността в отношенията им
шЪ скОчаИм Диде
Напра`У
Виж целия пост
Славе
, какво ли ще правим, като изчезне двусмислеността в отношенията им шЪ скОчаИм Диде
Напра`У
# 96
27 ян. 2018, 18:35 ч.
Глава 137
„Жако” не се отказаха. Търсеха всякакъв контакт с Пасионис, опитвайки се да ги убедят, че и двете фирми само ще спечелят, ако работят заедно. Йомер и Синан обаче бяха непреклонни. Убедили се, че конкуенцията няма вътрешен човек в тяхната фирма, двамата отстояваха позицията си и внимаваха повече от всякога, за да не допуснат някоя елементарна грешка. „Жако” не бяха опасни в този момент, но не трябваше и да ги подценяват. Вече бяха видели част от номерата им.
В Пасионис кипеше трескава подготовка за представянето на пролетната колекция. Оставаха им десетина дни и всички бяха под пара, опитвайки се да изгладят всеки детайл до съвършенство. Синан мърмореше, че Ясемин се натоварва прекалено,макар самият той да не можеше да си поеме дъх от работа.
Въпреки че колекцията бе завършена, други неща задържаха Йомер в Пасионис почти по цял ден през последната седмица. Синан беше настоял приятелят му да контролира изцяло подготовката, за да не може да недоволства след това от мястото, осветлението, моделите и т.н. Самият Синан бе зает с преговорите с нови клиенти, французи, и нямаше почти никакво време. Неджми се опитваше да му помага, но трябваше да се занимава и с Корай, изведнъж спомнил си за Нериман. Опитвайки се да го спре да произнесе името ѝ пред Йомер, Неджми прекарваше деня с фотографа, надявайки се кризата му скоро да премине. Самият той не искаше да си спомня за миналото, за болката и тъгата, които останаха от разбитият му брак. Суде също помагаше, обаждайки се на любимия си Кориш, но подготовката за сватбата ѝ и работата, комбинирани с часовата разлика, не ѝ позволяваха да звъни толкова често, колкото се искаше на баща ѝ.
Дефне чу превъртането на ключа и се изправи, за да посрещне Йомер. Очите му бяха зачервени, а походката издаваше умората, която явно изпитваше.
- Любими!
Приближи се и го прегърна, усещайки как той се отпуска в ръцете ѝ. Притисна го силно към себе си, целувайки рамото му.
- Гладен ли си?! Искаш ли да ти стопля супа?!
- Не знам! След малко!- Целуна я, след което отново я прегърна.- Имам нужда единствено от теб! От енергията ти!
- Къде отиде работохоликът Ипликчи, който нямаше умора? Какво е станало с теб?!- Пошегува се тя, отдръпвайки се и оглеждайки го.
- Просто я няма хубавата секретарка, заради която си струваше да се ходи на работа!- Не ѝ остана длъжен той, повличайки я към дивана.- Малките заспаха ли?! Или всъщност, ти защо не спиш?!
- Не исках да си легна без теб!- Сгушиха се, а Йомер обви ръце около нея.- Как върви подготовката?
- Всичко е почти готово, ни Корай днес ме подлуди! Идеше ми да го убия както никога до сега!- Поклати глава, когато тя се засмя.- Останаха само няколко дребни неточности, но до ден два ще сме приключили. Надявам се! Ти успя ли да купиш подаръка на Есра?
- За щастие, да. Двете с Мелис обиколихме няколко магазина, но намерихме това, което исках. Купих подаръци и за Исо, както и няколко дрешки на Ада и Берк. Не се стърпях, толкова са сладки!- Оправда се тя, когато на свой ред чу смеха му.- Йомер!
- Скоро у дома ще има само техни вещи, осъзнаваш, нали?! А какво ще стане, когато се появи брат им или сестра им?!- Лукаво се подсмихна той, усещайки я как се напряга в ръцете му.- Мислила ли си?
- Дотогава има доста време!- Неуверено промълви Дефне.
- Аз не бих бил толкова сигурен!
Пръстите му си играеха с косата ѝ, галеха гърба ѝ, лазеха по кожата ѝ. Дефне се отпусна, оставяйки се на усещанията. Йомер целуна слепоочието ѝ, след което въздъхна и се отпусна назад, а тя се намести на гърдите му. Дланта ѝ се плъзна по ризата му, разкопчавайки най- горните копчета и скривайки се под нея. Повдигна се и целуна открилата се кожа, докато ръцете на Йомер се стягаха все по- силно около нея.
- Не може да бъде!- Засмя се Дефне, скривайки лице в извивката на рамото му, когато от бебефона се чу писъкът на Берк.
- Искаш ли аз да отида?!
- Почини си, ще го погледна и ще се върна! Трябва да хапнеш нещо, предполагам цял ден си бил на кафе!- Недоволно го погледна, разпознавайки потвърждаващото му изражение.- Така си и мислех!
Йомер се заслуша в забързаните ѝ стъпки, а след това и във веселия ѝ глас, докато питаше сина им какво го е събудило. Последната му мисъл бе, че Дефне ще се забави.
Когато най- после успя да приспи Берк и Ада, събудила се от плача на брат си, Дефне осъзна, че е минало поне час. Поглеждайки за последно спящите спокойно деца, тя пооправи завивките им и забърза надолу. Промъкна се тихо до спящия Йомер, прикляквайки до дивана. Погали го нежно по бузата, питайки се дали да го събуди, или да го остави да спи тази нощ тук.
- Здравей!- Прошепна той, усмихвайки се.
- Здравей и на теб! Ела!
Без да отваря очи, Йомер се изправи и я последва, оставяйки се да го води. Когато стигнаха до спалнята, тя го настани на леглото и започна да го съблича.
- Не мисля, че имам сили за това!- Поклати глава той, опитвайки се да я погледне.- Съжалявам!
- Глупчо! Просто искам да ти е удобно, а точно в този костюм няма как да се получи!- Засмя се Дефне, докато разкопчаваше ризата му.- Остани буден още малко, след това ще си почиваш, става ли?!
- Добре!
Помогна му да се преоблече, опитвайки се да не мисли за всичко, което голото му тяло ѝ нашепваше. За изтръпването, сякаш я удря ток, всеки път щом докоснеше кожата му. За уханието и топлината му, привличащи я така, както пламъка привлича пеперудата. Но днес не можеше да си позволи да се поддаде на изкушението.
Обличайки някаква тениска, Йомер се настани в леглото, а Дефне заобиколи и легна до него. Макар и почти напълно заспал, той я привлече инстинктивно плътно до себе си и заравяйки нос в косата ѝ, потъна в света на сънищата.
Йомер бе като изцеден и имаше нужда от почивка. Протягайки се внимателно към будилника на нейното шкафче, Дефне го изключи. Не ѝ пукаше, че утре е петък, Пасионис можеха да изкарат няколко часа без съпруга ѝ. Усмихвайки се на реакцията му сутринта, Дефне се притисна към него и също заспа.
Първото нещо, което Дефне усети, когато се събуди, бе тежката ръка на Йомер, преметната през корема ѝ. Всеки спеше в своята половина, но ръката и кракът на съпруга ѝ бяха върху нея, сякаш опитвайки се да я спрат да избяга от него. За щастие, той все още спеше, макар навън вече да бе ден. Слънцето бе започнало своя възход и Дефне се учуди как децата все още не са се разплакали. Измъквайки се внимателно от „прегръдката” на Йомер, тя наметна халат, взе своя и неговия телефон и отиде да провери малките дяволчета.
- Добро утро, сладките ми!- Берк и Ада се усмихваха насреща ѝ, ококорили очички явно преди доста време.- Колко само сте добрички днес?! Тати има нужда от почивка, затова с вас ще бъдем много тихи, нали?! Сладкишчета!
Продължавайки да шепне нежно на децата, тя ги преоблече и сложи в кошчетата им. Малките тежаха все повече и ѝ беше трудно да ги носи едновременно, но ако слезеше само с единият, нямаше шанс да останат кротки дори за минута. Макар да не бяха еднояйчни близнаци, Ада и Берк имаха силна връзка помежду си и не понасяха да бъдат далеч един от друг. Затова, опитвайки да не вдига излишен шум, Дефне ги понесе внимателно към долния етаж.
Приготви първо тяхната закуска, молейки се Ипек да дойде навреме. Тъкмо завиваше шишетата с мляко, когато момичето се появи в кухнята.
- Добро утро!- Поздрави весело тя, навеждайки се, за да целуне малките.- Някой май е гладен?!
- Виж ги само как са вперили поглед в шишетата!- Засмя се и Дефне.- Ще ми помогнеш ли?! Йомер все още спи и не искам да го притеснявам!
- Болен ли е г-н Йомер?! Ако искате се качете, аз…
- Не, не, добре е! Просто го оставих да си поспи!- Със заговорническа усмивка Дефне ѝ показа телефона му.- А сега да нахраним тези бонбончета, преди да са огласили цялата къща и да го събудят!
Седнали една срещу друго, двете жени нахраниха бебетата, след което се заеха със закуската. Ипек вече бе свикнала с това Дефне да работи заедно с нея в кухнята и не се притесняваше. Докато пиеха първия чай, двете съставиха списък с необходимите покупки и Ипек излезе с Шукрю, информиран от Дефне каква е ситуацията тази сутрин, да напазарува. Близнаците следяха с интерес ставащото, учудващо спокойни.
- Направо не мога да ви се нарадвам, колко само сте кротки днес?! Да не замисляте нещо, а?!- Дефне се наведе и изгледа подозрително всеки от тях.- Малки дяволчета такива! Хайде, време е да събудим тати!
Виж целия пост
НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 137
„Жако” не се отказаха. Търсеха всякакъв контакт с Пасионис, опитвайки се да ги убедят, че и двете фирми само ще спечелят, ако работят заедно. Йомер и Синан обаче бяха непреклонни. Убедили се, че конкуенцията няма вътрешен човек в тяхната фирма, двамата отстояваха позицията си и внимаваха повече от всякога, за да не допуснат някоя елементарна грешка. „Жако” не бяха опасни в този момент, но не трябваше и да ги подценяват. Вече бяха видели част от номерата им.
В Пасионис кипеше трескава подготовка за представянето на пролетната колекция. Оставаха им десетина дни и всички бяха под пара, опитвайки се да изгладят всеки детайл до съвършенство. Синан мърмореше, че Ясемин се натоварва прекалено,макар самият той да не можеше да си поеме дъх от работа.
Въпреки че колекцията бе завършена, други неща задържаха Йомер в Пасионис почти по цял ден през последната седмица. Синан беше настоял приятелят му да контролира изцяло подготовката, за да не може да недоволства след това от мястото, осветлението, моделите и т.н. Самият Синан бе зает с преговорите с нови клиенти, французи, и нямаше почти никакво време. Неджми се опитваше да му помага, но трябваше да се занимава и с Корай, изведнъж спомнил си за Нериман. Опитвайки се да го спре да произнесе името ѝ пред Йомер, Неджми прекарваше деня с фотографа, надявайки се кризата му скоро да премине. Самият той не искаше да си спомня за миналото, за болката и тъгата, които останаха от разбитият му брак. Суде също помагаше, обаждайки се на любимия си Кориш, но подготовката за сватбата ѝ и работата, комбинирани с часовата разлика, не ѝ позволяваха да звъни толкова често, колкото се искаше на баща ѝ.
Дефне чу превъртането на ключа и се изправи, за да посрещне Йомер. Очите му бяха зачервени, а походката издаваше умората, която явно изпитваше.
- Любими!
Приближи се и го прегърна, усещайки как той се отпуска в ръцете ѝ. Притисна го силно към себе си, целувайки рамото му.
- Гладен ли си?! Искаш ли да ти стопля супа?!
- Не знам! След малко!- Целуна я, след което отново я прегърна.- Имам нужда единствено от теб! От енергията ти!
- Къде отиде работохоликът Ипликчи, който нямаше умора? Какво е станало с теб?!- Пошегува се тя, отдръпвайки се и оглеждайки го.
- Просто я няма хубавата секретарка, заради която си струваше да се ходи на работа!- Не ѝ остана длъжен той, повличайки я към дивана.- Малките заспаха ли?! Или всъщност, ти защо не спиш?!
- Не исках да си легна без теб!- Сгушиха се, а Йомер обви ръце около нея.- Как върви подготовката?
- Всичко е почти готово, ни Корай днес ме подлуди! Идеше ми да го убия както никога до сега!- Поклати глава, когато тя се засмя.- Останаха само няколко дребни неточности, но до ден два ще сме приключили. Надявам се! Ти успя ли да купиш подаръка на Есра?
- За щастие, да. Двете с Мелис обиколихме няколко магазина, но намерихме това, което исках. Купих подаръци и за Исо, както и няколко дрешки на Ада и Берк. Не се стърпях, толкова са сладки!- Оправда се тя, когато на свой ред чу смеха му.- Йомер!
- Скоро у дома ще има само техни вещи, осъзнаваш, нали?! А какво ще стане, когато се появи брат им или сестра им?!- Лукаво се подсмихна той, усещайки я как се напряга в ръцете му.- Мислила ли си?
- Дотогава има доста време!- Неуверено промълви Дефне.
- Аз не бих бил толкова сигурен!
Пръстите му си играеха с косата ѝ, галеха гърба ѝ, лазеха по кожата ѝ. Дефне се отпусна, оставяйки се на усещанията. Йомер целуна слепоочието ѝ, след което въздъхна и се отпусна назад, а тя се намести на гърдите му. Дланта ѝ се плъзна по ризата му, разкопчавайки най- горните копчета и скривайки се под нея. Повдигна се и целуна открилата се кожа, докато ръцете на Йомер се стягаха все по- силно около нея.
- Не може да бъде!- Засмя се Дефне, скривайки лице в извивката на рамото му, когато от бебефона се чу писъкът на Берк.
- Искаш ли аз да отида?!
- Почини си, ще го погледна и ще се върна! Трябва да хапнеш нещо, предполагам цял ден си бил на кафе!- Недоволно го погледна, разпознавайки потвърждаващото му изражение.- Така си и мислех!
Йомер се заслуша в забързаните ѝ стъпки, а след това и във веселия ѝ глас, докато питаше сина им какво го е събудило. Последната му мисъл бе, че Дефне ще се забави.
Когато най- после успя да приспи Берк и Ада, събудила се от плача на брат си, Дефне осъзна, че е минало поне час. Поглеждайки за последно спящите спокойно деца, тя пооправи завивките им и забърза надолу. Промъкна се тихо до спящия Йомер, прикляквайки до дивана. Погали го нежно по бузата, питайки се дали да го събуди, или да го остави да спи тази нощ тук.
- Здравей!- Прошепна той, усмихвайки се.
- Здравей и на теб! Ела!
Без да отваря очи, Йомер се изправи и я последва, оставяйки се да го води. Когато стигнаха до спалнята, тя го настани на леглото и започна да го съблича.
- Не мисля, че имам сили за това!- Поклати глава той, опитвайки се да я погледне.- Съжалявам!
- Глупчо! Просто искам да ти е удобно, а точно в този костюм няма как да се получи!- Засмя се Дефне, докато разкопчаваше ризата му.- Остани буден още малко, след това ще си почиваш, става ли?!
- Добре!
Помогна му да се преоблече, опитвайки се да не мисли за всичко, което голото му тяло ѝ нашепваше. За изтръпването, сякаш я удря ток, всеки път щом докоснеше кожата му. За уханието и топлината му, привличащи я така, както пламъка привлича пеперудата. Но днес не можеше да си позволи да се поддаде на изкушението.
Обличайки някаква тениска, Йомер се настани в леглото, а Дефне заобиколи и легна до него. Макар и почти напълно заспал, той я привлече инстинктивно плътно до себе си и заравяйки нос в косата ѝ, потъна в света на сънищата.
Йомер бе като изцеден и имаше нужда от почивка. Протягайки се внимателно към будилника на нейното шкафче, Дефне го изключи. Не ѝ пукаше, че утре е петък, Пасионис можеха да изкарат няколко часа без съпруга ѝ. Усмихвайки се на реакцията му сутринта, Дефне се притисна към него и също заспа.
Първото нещо, което Дефне усети, когато се събуди, бе тежката ръка на Йомер, преметната през корема ѝ. Всеки спеше в своята половина, но ръката и кракът на съпруга ѝ бяха върху нея, сякаш опитвайки се да я спрат да избяга от него. За щастие, той все още спеше, макар навън вече да бе ден. Слънцето бе започнало своя възход и Дефне се учуди как децата все още не са се разплакали. Измъквайки се внимателно от „прегръдката” на Йомер, тя наметна халат, взе своя и неговия телефон и отиде да провери малките дяволчета.
- Добро утро, сладките ми!- Берк и Ада се усмихваха насреща ѝ, ококорили очички явно преди доста време.- Колко само сте добрички днес?! Тати има нужда от почивка, затова с вас ще бъдем много тихи, нали?! Сладкишчета!
Продължавайки да шепне нежно на децата, тя ги преоблече и сложи в кошчетата им. Малките тежаха все повече и ѝ беше трудно да ги носи едновременно, но ако слезеше само с единият, нямаше шанс да останат кротки дори за минута. Макар да не бяха еднояйчни близнаци, Ада и Берк имаха силна връзка помежду си и не понасяха да бъдат далеч един от друг. Затова, опитвайки да не вдига излишен шум, Дефне ги понесе внимателно към долния етаж.
Приготви първо тяхната закуска, молейки се Ипек да дойде навреме. Тъкмо завиваше шишетата с мляко, когато момичето се появи в кухнята.
- Добро утро!- Поздрави весело тя, навеждайки се, за да целуне малките.- Някой май е гладен?!
- Виж ги само как са вперили поглед в шишетата!- Засмя се и Дефне.- Ще ми помогнеш ли?! Йомер все още спи и не искам да го притеснявам!
- Болен ли е г-н Йомер?! Ако искате се качете, аз…
- Не, не, добре е! Просто го оставих да си поспи!- Със заговорническа усмивка Дефне ѝ показа телефона му.- А сега да нахраним тези бонбончета, преди да са огласили цялата къща и да го събудят!
Седнали една срещу друго, двете жени нахраниха бебетата, след което се заеха със закуската. Ипек вече бе свикнала с това Дефне да работи заедно с нея в кухнята и не се притесняваше. Докато пиеха първия чай, двете съставиха списък с необходимите покупки и Ипек излезе с Шукрю, информиран от Дефне каква е ситуацията тази сутрин, да напазарува. Близнаците следяха с интерес ставащото, учудващо спокойни.
- Направо не мога да ви се нарадвам, колко само сте кротки днес?! Да не замисляте нещо, а?!- Дефне се наведе и изгледа подозрително всеки от тях.- Малки дяволчета такива! Хайде, време е да събудим тати!
# 97
27 ян. 2018, 18:36 ч.
така е по добре
И въпрос с повишена трудност - за невярващите в конспирации.....защо Ахмет все така кисело гледа Елчин......
Виж целия пост
така е по добре
И въпрос с повишена трудност - за невярващите в конспирации.....защо Ахмет все така кисело гледа Елчин......
# 98
27 ян. 2018, 18:45 ч.
Здравейте
Гледам много сте изписали, а все същото дъвчете Не мога да ви разбера защо въобще се занимавате с Гюпсе 
Тотално вече ми е безинтересна, каквото и да направи 
Сутринта даваха някакво интервю с нея, на Стар, беше в някаква "каляска" тип "тиквата на Пепеляшка"- ми пропуснах си всичко покрай ушите, дори не обърнах внимание на текста, който вървеше, регистрирах просто, че е тя 
Не ме интересува, квото иска да прави, квото иска да говори- всичко си е за нейна сметка, мене ми не дреме 
Щом и Баръш е на моето мнение и още я търпи- както при нея всичко си е за негова сметка, той си знае 
Добре дошла при нас, Ева
Луди тук ще намериш, колкото щеш ама важното е, че всички сме с една диагноза 
Щом Приказката ти е интересна, заповядай http://dox.bg/files/dw?a=a8c44f19dd Ако ти хареса и решиш, че искаш да прочетеш и другите ми творения, пиши и ще ти ги пратя на ЛС
Виж целия пост
Гледам много сте изписали, а все същото дъвчете
Не мога да ви разбера защо въобще се занимавате с Гюпсе Тотално вече ми е безинтересна, каквото и да направи Сутринта даваха някакво интервю с нея, на Стар, беше в някаква "каляска" тип "тиквата на Пепеляшка"- ми пропуснах си всичко покрай ушите, дори не обърнах внимание на текста, който вървеше, регистрирах просто, че е тя Не ме интересува, квото иска да прави, квото иска да говори- всичко си е за нейна сметка, мене ми не дреме Щом и Баръш е на моето мнение и още я търпи- както при нея всичко си е за негова сметка, той си знае Здравейте,
аз съм съвсем нова тук, затова ще ви разкажа малко за мен и срещата ми ЕлБар, както виждам ги наричате 'с любов'
Ще съм благодарна, ако споделите, в коя тема започва Приказката, поне с нея да вляза в час, защото признавам си няма как да изчета 65 теми.
Ще следя темата с най-голямо удоволствие., пък " да видим".
Прекрасен ден от мен.
аз съм съвсем нова тук, затова ще ви разкажа малко за мен и срещата ми ЕлБар, както виждам ги наричате 'с любов'
Скрит текст:
Сега ще върна да почета назад, защото ми стана много много интересно, какви неща споделяте тук.Съвсем случайно се загледах в оказа се първите серии, които се излъчваха по БТВ, така един, два, три дни... реших, че немога да се занимавам с това вълнение да чакам всеки ден. Последваха няколко безсънни нощи / седмица, две/, за мое щастие само първите серии намерих с дублаж, което оцених по-късно разбира се.
В нощта, която изгледах последната серия си казах ами сега.... е започнах отначало.
Та призори пак стигнах до края, ама си мисля луда ли съм ще ми липсва, ама неможе пак да го гледам, мъжа ми и без това вече си мисли, че нещо съм мръднала.
Да не говорим, че всички песни си подсвирквам през останалото време, даже синът ми, който е на 1г, вече ги разпознава.
Реших да поровя в нета да почета коментари и да видя дали някой вече не е превел филма, въпреки ,че бих го гледала и без превод, ако се домогна до него, ей така да изплакна окото, нищо, че грам турски не знам.
И воаля попаднах тук. Ще се радвам ако ме приеме сред вас, приятно ми стана, че тази "лудост" не е само моя.
В нощта, която изгледах последната серия си казах ами сега.... е започнах отначало.
Та призори пак стигнах до края, ама си мисля луда ли съм ще ми липсва, ама неможе пак да го гледам, мъжа ми и без това вече си мисли, че нещо съм мръднала.
Да не говорим, че всички песни си подсвирквам през останалото време, даже синът ми, който е на 1г, вече ги разпознава.
Реших да поровя в нета да почета коментари и да видя дали някой вече не е превел филма, въпреки ,че бих го гледала и без превод, ако се домогна до него, ей така да изплакна окото, нищо, че грам турски не знам.
И воаля попаднах тук. Ще се радвам ако ме приеме сред вас, приятно ми стана, че тази "лудост" не е само моя.
Ще съм благодарна, ако споделите, в коя тема започва Приказката, поне с нея да вляза в час, защото признавам си няма как да изчета 65 теми.
Ще следя темата с най-голямо удоволствие., пък " да видим".
Прекрасен ден от мен.
Добре дошла при нас, Ева
Луди тук ще намериш, колкото щеш
ама важното е, че всички сме с една диагноза Щом Приказката ти е интересна, заповядай
http://dox.bg/files/dw?a=a8c44f19dd Ако ти хареса и решиш, че искаш да прочетеш и другите ми творения, пиши и ще ти ги пратя на ЛС
# 99
27 ян. 2018, 19:44 ч.
Здравейте,момичета.Аз съм нова тук и искам да ви кажа, че случайно попаднах на сериала и след като го изгледах може би прихванаха вируса Елбар.Чета ви от няколко месеца и съм в течение на всички надежди и разочарования които преживяхте.И все пак да попитам дали всичко това което беше на Галото на кака е цирк от страна на Боре? И ако е така защо всичко което прави е свързано с Елка(филма ВЩ,бъдещи проекти,рекламно лице на NB)? Темпи благодаря за глава поредна! Може би това което пишеш ще е компенсация за разочарованието от реална!
Виж целия пост
# 100
27 ян. 2018, 19:48 ч.
Виж целия пост
Скрит текст:
Старата история
Част Първа
Седя и си мисля откъде да започна... Нали помните, че с тати останахме дами във вилата, защото мама се наложи да замине за Истанбул по неотложни причини, а после се оказа, че ще остане още и така, баща и дъщеря се оказахме сами и щастливи / за тати не знам/ на остров Наксос. След последната ни бърза разходка, така да се каже служебно с родителя дойде и следващия ден в който да се видим кое къде е.
Рано сутринта е, даже много рано, родителя първо ме погледна с едно око, после са направи на дълбоко заспал, но като му метнах мокрото Гупсе да го целува за Добро утро и много бързо се съвзе. И като ме докопа и започна да ме гъдилка по вратлето и да ми барбалеска по томбачето, а аз така силно се смях, та чак започнах да хълцам и май уплаших тати...малко... И после с думите:
- Каро, хайде в банята, че от памперса ти се носи не особено приятно ухание, - ми развали удоволствието. Като ни се го сменил баща ми на какво очакваш да ухае, на поле с рози и теменужки ли?
След първата вана за деня, се обади мама. Толкова дълго говориха с тати и се обясняваха / предполагам са обсъждали мен и кой на кого колко много липсва и разни такива/, мама се сети , че и дъщеря и е тука и поиска да говори с мен. Тати ми подаде телефона си и там видях мама! Че тя нали уж беше при леля Есра, кога се е преместила да живее там и не е ли тясно там? Погледнах зад телефона, но и там я няма или поне не се вижда нищо от нея. През цялото време нещо ми говореше, но кой ли слуша, за мен бе по важно да разбера как се е озовала там.
- Мами???
- Ай миличката ми, как сладко казваш " мами"- Кво? А как трябва да ти казвам бе мамо?- Слушаш ли тати?- Тц, ама той не е паника като теб.- На мама красавицата, единствената ми, как само ми липсваш? - Добре.- Но леля Есра още не има нужда от мен, миличка...- А аз от тати, че вече съм гладна.- Каро... Каро, дай целувка на мама.- На ти, мляс. Опс, как олигавих телефона на тати...А, мама изчезна?!
- Каро, защо натисна там?- Че, откъде да знам.- Нали няма да плачеш сега за мама? - Мечтай си.Хайде обличай ме, че вече започна да ме боли коремчето. Не ме бърка и по голо дупе да ям, да знаеш, но някак си не е възпитано, тате. Така че и ти си обуй гащи, защото така по хавлия не е добре...Дали да не я дръпна?- Каро, не си и го помисляй!- Добре бе.- Отивам да се облека, а ти не мърдай от спалнята, ясно ли е?- Не, усмивка...
Ама и аз докато помисля къде да се скрия и;
- Къде е малката Каро? Нали я оставих тук? Зайче, да знаеш едно рошаво момиченце къде е? А тук май има нещо? Ето къде е малката палавница! Не се смей... Каро, не ме дърпай така за брадата...Хайде вече да те обличаме. Засега пелена и блузка ти стигат, че докато закусиш ще имаш каша и зад ушите си....
Вече съм закусила, тати си е изпил кафето. Всъщност той ми изяде кашата, а аз яйцето и филийката...Ако можеше някой да види ненадминатия Йомер Ипликчи как яде овесена каша с банан от купичка със лилаво слонче и жълти цветя, с най ценното си нещо в скута да и дава парченце яйце и хляб не знам как би се почувствал. Всъщност аз бях ок така. Само сока от моркови нещо ми се опря, но на тати дънките много го харесаха и така синьо и морковено петно много е шик. Тати дали ме видя?
- Хайде миличка, да те вкараме в ред, нали днес е ден за разходка. Няколко минути по късно и удивително послушание от моя страна...
..................
Според тати съм много шик, със светлосиня много широка рокля и без гащи с къдри, че е много горещо и един от шедьоврите на синьор Ипликчи, жълти сандали създадени специално за мен, а и да не забравя имам си вече едно опашле за да не ми се поти вратлето. Нещо на тати двете опашлета не му се получават перфектни, защото аз си се въртя много, ами така де тогава откривам най интересните неща в стаята, а при Йомер Ипликчи неперрфектни неща няма, аз съм пример за това...Каро май се пооля...Така:
- Каро, май е по добре нещата ти да ги сложим в раница- Що бе тате, бебешката чанта не ти ходи на стайлинга ли?- Така ръцете ми ще са свободни, защото нямам намерение да вземам количката със себе си.- Драма!!!- Ти нали вече си голямо момиче и ще вървиш?- Да не си нещо паднал на главата си бе тате, в тази жега ще се изморя бързо да знаеш и няма да мога да вървя. Казах...- Шишето ти с вода, дрехи за преобличане, мокри кърпи, пелени, за всеки случай, шапката... и лъжичкатати ли да взема...добре , да я сложим в калъфчето...така...друго...- Вземи си и ти дрехи за преобличане , тате, защото аз отговорност не поемам за последвали събития.- А да, една тениска и за мен. Ето ти зайчето, като гледам прилича на корабокрушенец вече.- Ами като е в моите ръце, на какво да прилича на принцеса ли, нали затова е проскубаното Гюпсе, но ти още не си запознал с него.
След кратко пътуване из завъртяния, тесен път , през което очите ми се събраха в една точка от страх да не паднем някъде вече се намираме на пристанището на главния град на острова на който се намираме.
И да, тати се суети нещо около колата си, а аз стоя до него в очакване да ме вземе и така съм си стиснала зайчето, че оцелялото му око почти е паднало и ако баща ми мислиш да ми слагаш тази жълта купа на главата наречена шапка много се лъжеш, нито е толкова силно Слънцето, пък и ще ме загрозява.
- Хайде Каро, да вървим.- Е добре, щом прибра шапката, ще повървя малко, ей там до онази кофа. По моя преценка 10 метра, май ми стигат. Тате, ти какво имаш на блузата си? - Каро, защо спираш постоянно? - Ами как да разбера каква картинка имаш там. - Добре, не се сърди. По добре ми покажи какво искаш да видиш?
- Там...Тати...Ууууу...Аммм...
- А, видяла си щампата. Това миличка е мече панда, което яде морков. Я кажи мече. Ме-че...
- Мама.
- Не мама, Каро, ме-че.
- Тати...- усмивкааа.
- Май с теб няма да се разберем. Хайде, ела да те взема. И без това има много хора по централната улица.- Най после нещо умно да кажеш , тате.
Вървим си ние така, бавно и спокойно посред тълпата хора. Аз си гледам шарениите изнесени пред магазинчетата и се опитвам да обясня на родителя какво ме е впечатлило и го гушкам силно, защото така ми е по удобно и сигурно. Ето там има нещо което не знам какво е и показвам на тати, а той ми казва, че това са яхти. А там пък има нещо, което мирише странно. Хм, това пък било октопод, който се суши или чака да бъде сготвен. Интересно какъв ли вкус има! Изглежда гадно. А там пък едни други пият кафе, седят по пейките на сянка и има всякакви хора. И уж много хора, а имам чувството, че гледат само нас. Ето, там онези двете с късите гащи. Не знаят ли, че не е възпитано така да се гледа някой и да се говори за него. Друга пък ми се усмихва. Трета така е зяпнала, май тати гледа, че сладоледа и падна на земята.
А аз ставам все по мрачна и сърдита и май ще започна да плача...Тц, за сега само ще си подложа долната устничка и ще гледам сърдито. Ааа тати какво се е загледал там? Ау, колко много шишета има тук!
- Каро, хайде да влезем в този магазин. Г-жа Деспина беше казала, че тук продават най хубавия ликьор от смокини и има сушено помело. И стой мирна. Нали се разбрахме. Щом кимаш значи си разбрала.- Разбрах, не виждаш ли там онази кака дето продава как ти се усмихва, сякаш иска да те хапне. Тате, теб защото те харесват жените? Сега мама като не е с нас, аз трябва да те пазя, нали? И вие защо си говорите така неразбрано? Дали да не привлека вниманието си към себе си? Май гледате нещо много съсредоточено...Това там в пакетчетата нали няма да се счупи? - Каролин?!
- Падна!!!
- Само ли падна, Каро? - Усмивка. Така е, да се сетите за мен. И защо нищо не разбрах като си говорите, тате? Хайде казвай възпитано чао и да си ходим, че нещо и крачето ми се заиграва вече, а тук има много неща за чупене. Там какво си купил?- Кажи чао на тази красива госпожица, миличка! - Няма! Само ще и... Забравих, че не е възпитано да се плезиш, тате. Хайде махнах и с ръка, стига и толкова. Ауу, тук има и огледало. Я се спри за малко. - Каро, какво пък има сега? Да, забравих, че кокетството ти е вродено- Кво?- Искаш да се видиш в огледалото? - Да кажа браво, че позна ли?- Да наистина си много красива. Добре, сега ще се изкачим по тези стъпала и там е стария пазар с тесните улички и колоритните магазничета и работилници и Слънцето не пече толкова силно. Ако имаме късмет, ще те запозная с
някого.- Нали не е с жена, защото ще кажа вече на мама, тате.
Не че нещо видях, от колорита, който тати ми описа, защото след няколко крачки се озовахме пред едно
ателие, с толкова много шарени камъчета в него, че чак зяпнах и спрях да гледам сърдито. Там един човек с гръб към нас се обясняваше на някого по телефона си.
- Братле! Уста Юнал!- тук май ще става интересно. Я Каро се съсредоточи.Я този най после се обърна, а тати колко е развълнуван само.
Вай бе, на този му висна долната устна като на Ниханче когато види нещо странно и как само се опули.
- Йомер Ипликчи?!
- Света е малък, нали?
- Наистина е малък. Ти си последния човек, който бих видял тук, Йомер Ипликчи. При това в компанията на една малка дама.- Това за мен ли се отнася? Ами мерси? Още комплименти очаквам да си знаеш, там как се казваше.- Само не ми казвай, че си станал баща?
- Да, това е Каро, най голямата ми любов. - Айде и мляс. Знам, че ме обичаш бе тате, ами мама?
- Праволинейния Йомер. Вече е дошло ред да стане и баща. Нали не е от сурогатна майка? Не виждам да има някой друг с теб? - Какво каза този , тате? Каква мама?
- Не, не. Ожених се, но жена ми се върна в Истанбул. И сега сме двамата с Каролин Дениз. Нали, миличка.
- Ех братле, колко време мина. 10 години или не, 5. Здравей, малка чаровнице. Аз съм чичо Юнал, много стар приятел на баща ти. Още от колежа. Наистина каква изненада. Самия Йомер Ипликчи.
Е добре, де разбрах кой си. За мен повече няма ли да питаш?[/color]
Старата история
Скрит текст:
Казват, че човек когато остарява започва и да забравя. Май така се случва и с мен. Забравих, че щях да ви водя на пазар, след като тати обра погледите на онези мами заблудени и лели незадоволени, както се пееше в една песен...или леля Ниханче го бе изкоментирала....Аз сега пременена с подобаващ тоалет, а тати със смешна тениска, настанена в количката си, която като с магия се появи от багажника на малката ни кола. Малко бях недоволна и метнах безухото Гюпсе на паркинга, но тати не го видя и си продължи напред да ме тика и аз така се възмутих от неговото безхаберие, че хората наоколо се обърнаха да видят какво става и родителя заедно с тях. Ох, бе тате!!! Както и да е, сега зайчето е в мен, стиснато за гушката, а на мен ми иде да сстисна тати задето му причини такова нещо, затова пък все още е клекнал до мен и се опитва да ми обърше безуспешно нослето...Яяя тези там защо зяпат така родителя? Какво има там отзад? Да не му е поникнала опашка? Я се дръпни бе тате да видя и аз:
- Каро, не се върти! - А ти пък се обърни!- Сега какво пък?- Как да ти кажа?!? Тези там ти гледат дупето май?- Каро, не сочи така с пръстче, не е възпитано!- А възпитано ли е да те оглеждат така? Ще кажа на мама, пък! - Добре, вземай си зайчето, ще оствя количката ти, явно няма да мирясаш. – Е нямах това в предвид, но добре...Ще ме носиш пък тогава.- Защо протягаш ръце? - Да ти покажа Луната и звездите.- Да те нося!- Най после стопли. Така ще гледат мен, а не теб. Тате защо мама никой не я гледа така, когато е с мен? Мъжки ви работи!
Оказа се, че за да стигнем до този пазар трябша да се мине през едни малки, криви и тесни улички. На мен не ми беше трудно, а г-н Ипликчи си направи фитнеса за деня.
По скоро мен ме впечатлиха малките, шарени магазинчета и едни усмихнати какички, които седяха понякога пред тях и се опитваха да ме закачат или заговорят, но аз ги гледах лошо в знак на солидарност към мама и възмущение към тати, защото той говореше понякога с тях, но аз пак нищо не разбирах. Дано Гюпсето да е разбрало нещо, че после и на мен да ми разкаже. Но за разходката и неочакваното откритие на тати ще ви разкажа следващия път. Мен най ме впечатлиха дебелите котки излегнати по разни стълбища и саксии с цветя и как исках да ги милвам и мачкам, но кой ще ти даде. Всъщност оказах се много послушна, само малко помрънках, защото усещах, че коремчето ми започна да протестира. И зайчето има само едно ухо и май е мръсно много. Няма да стане да си хапна от него. А на тати рамото?
- Каро, защо ме хапиш? - Не знам. - Ето, стигнахме пазара. - Най после, че взе да ми става топло на памперса от това носене.
Мдаа, първо тати взе зехтин от едно малко магазинче. А на мен така хубаво ми подмириса на топлия хляб, който се виждаше там, че започнах да си мляска на сухо и да показвам на тати, че там има ммм вкусно:
- Миличка, какво ти стана?- А нищо, пробвам дали са ми поникнали всичките зъби. Гладна съм, не разбра ли? А там има храна. Там! Добре, че бабето , което продава се сети и ми откъсна един къс и за ужас на тати го поля със зехтин. До къде я докара един Ипликчи, дъщеря ,му да си проси храна. Че гладен не се стои! Ако знаете, колко е вкусно! И как сладко сладко си го натъпках в устата и започнах да се давя. Май не направих добре? Защото настана една шумотевица, събраха се хора, тати се наложи да бръкне в устичката ми за да извади топчето хляб. А дали ръцете му бяха чисти? Опс, май се омазах със зехтина и тати също. Някой гледа ли ме! Ще се обърша в това крайче на блузата му и без това не ми харесва вече. Ох, честно да си кажа и аз се уплаших малко. Сега да пусна и някоя сълза и драмата ще е пълна. -Каро, искаш ли вода? Ето ти чашата. Така е по добре нали? Щом кимаш значи си ок.- А? На ти чашата и как не се стих, че чантата с моите джунджурии е в теб. Нали уж я беше забравил? Тате, не е хубаво да се лъже!
След този малък етюд, си продължихме с пазара. Малко плодове и зеленчуци , нищо особено, но тати ми обеща утре да ме доведе на разходка. Прибрахме се малко по късно във вилата. Естествено, че първото, което родителя направи е да ми стопли супа и да ме нахрани, защото май не му хареса моята песен за гладната Каро, била като монотонно мрънкане. ??? Ако ти кажа, че беше така, какво ще стане? После се къпахме и двамата, по скоро първо мен, а после стоях за няколко минути затворена в кошарата за игра. Не, че ми беше скучно, но тъй като тати хич не може да пее, реших аз да му попея, а той така бързо пристигна, защото си помислел, че плача. Що? Е нямам нежния глас на мама, но поне пея вярно. Като казах мама, тя се обади да пита как сме и дали малката и принцеса слуша и, е много и е мъчно за нас. но сега леля Есра имала нужда от нея и спомена, че ще се наложи да остане още седмица две. А няма страшно мамо, ние с тати се справяме отлично. Ето сега съм сложена на масата и помагам на тати да прибере продуктите от пазара. Тате, това какво е?
- Каро!!!
- Ауу! Тати? - Това било ориз. Конфуз сега е на пода. А това шарен ориз ли е? Ако го пусна на пода дали ще се пръсне на пода? - Тате?
- Каро, не и лещата сега! Край, много ти стана, отиваш да спиш! - Пак ли? Ами това, красиво нещо какво е? - Каролин Дениз, остави брашното!
- Не!
....
Пак ме къпа тати и преоблича. Сега съм сложена да спя, а се оказа,че има да се дорисува новата колекция на тати и май работата е много и трябва някой да му помогне. Еха, пак забравиха да ми вдигнат решетката.
..............
- Каро, нали те сложих да спиш?
Изненадаааа.... Тате, там да дойда ли да ти помогна! А какво има в чашата ти?
- Ела, ела малка палавнице. Така, искаш ли да учим цветовете? Да? Съгласна си? Каро!!! Това е кафе и мястото му не е върху моите скици. Каро белята ще ти казвам. Добре, че това са само черновите...
- А къде са оригиналите, тате?
Казват, че човек когато остарява започва и да забравя. Май така се случва и с мен. Забравих, че щях да ви водя на пазар, след като тати обра погледите на онези мами заблудени и лели незадоволени, както се пееше в една песен...или леля Ниханче го бе изкоментирала....Аз сега пременена с подобаващ тоалет, а тати със смешна тениска, настанена в количката си, която като с магия се появи от багажника на малката ни кола. Малко бях недоволна и метнах безухото Гюпсе на паркинга, но тати не го видя и си продължи напред да ме тика и аз така се възмутих от неговото безхаберие, че хората наоколо се обърнаха да видят какво става и родителя заедно с тях. Ох, бе тате!!! Както и да е, сега зайчето е в мен, стиснато за гушката, а на мен ми иде да сстисна тати задето му причини такова нещо, затова пък все още е клекнал до мен и се опитва да ми обърше безуспешно нослето...Яяя тези там защо зяпат така родителя? Какво има там отзад? Да не му е поникнала опашка? Я се дръпни бе тате да видя и аз:
- Каро, не се върти! - А ти пък се обърни!- Сега какво пък?- Как да ти кажа?!? Тези там ти гледат дупето май?- Каро, не сочи така с пръстче, не е възпитано!- А възпитано ли е да те оглеждат така? Ще кажа на мама, пък! - Добре, вземай си зайчето, ще оствя количката ти, явно няма да мирясаш. – Е нямах това в предвид, но добре...Ще ме носиш пък тогава.- Защо протягаш ръце? - Да ти покажа Луната и звездите.- Да те нося!- Най после стопли. Така ще гледат мен, а не теб. Тате защо мама никой не я гледа така, когато е с мен? Мъжки ви работи!
Оказа се, че за да стигнем до този пазар трябша да се мине през едни малки, криви и тесни улички. На мен не ми беше трудно, а г-н Ипликчи си направи фитнеса за деня.
По скоро мен ме впечатлиха малките, шарени магазинчета и едни усмихнати какички, които седяха понякога пред тях и се опитваха да ме закачат или заговорят, но аз ги гледах лошо в знак на солидарност към мама и възмущение към тати, защото той говореше понякога с тях, но аз пак нищо не разбирах. Дано Гюпсето да е разбрало нещо, че после и на мен да ми разкаже. Но за разходката и неочакваното откритие на тати ще ви разкажа следващия път. Мен най ме впечатлиха дебелите котки излегнати по разни стълбища и саксии с цветя и как исках да ги милвам и мачкам, но кой ще ти даде. Всъщност оказах се много послушна, само малко помрънках, защото усещах, че коремчето ми започна да протестира. И зайчето има само едно ухо и май е мръсно много. Няма да стане да си хапна от него. А на тати рамото?
- Каро, защо ме хапиш? - Не знам. - Ето, стигнахме пазара. - Най после, че взе да ми става топло на памперса от това носене.
Мдаа, първо тати взе зехтин от едно малко магазинче. А на мен така хубаво ми подмириса на топлия хляб, който се виждаше там, че започнах да си мляска на сухо и да показвам на тати, че там има ммм вкусно:
- Миличка, какво ти стана?- А нищо, пробвам дали са ми поникнали всичките зъби. Гладна съм, не разбра ли? А там има храна. Там! Добре, че бабето , което продава се сети и ми откъсна един къс и за ужас на тати го поля със зехтин. До къде я докара един Ипликчи, дъщеря ,му да си проси храна. Че гладен не се стои! Ако знаете, колко е вкусно! И как сладко сладко си го натъпках в устата и започнах да се давя. Май не направих добре? Защото настана една шумотевица, събраха се хора, тати се наложи да бръкне в устичката ми за да извади топчето хляб. А дали ръцете му бяха чисти? Опс, май се омазах със зехтина и тати също. Някой гледа ли ме! Ще се обърша в това крайче на блузата му и без това не ми харесва вече. Ох, честно да си кажа и аз се уплаших малко. Сега да пусна и някоя сълза и драмата ще е пълна. -Каро, искаш ли вода? Ето ти чашата. Така е по добре нали? Щом кимаш значи си ок.- А? На ти чашата и как не се стих, че чантата с моите джунджурии е в теб. Нали уж я беше забравил? Тате, не е хубаво да се лъже!
След този малък етюд, си продължихме с пазара. Малко плодове и зеленчуци , нищо особено, но тати ми обеща утре да ме доведе на разходка. Прибрахме се малко по късно във вилата. Естествено, че първото, което родителя направи е да ми стопли супа и да ме нахрани, защото май не му хареса моята песен за гладната Каро, била като монотонно мрънкане. ??? Ако ти кажа, че беше така, какво ще стане? После се къпахме и двамата, по скоро първо мен, а после стоях за няколко минути затворена в кошарата за игра. Не, че ми беше скучно, но тъй като тати хич не може да пее, реших аз да му попея, а той така бързо пристигна, защото си помислел, че плача. Що? Е нямам нежния глас на мама, но поне пея вярно. Като казах мама, тя се обади да пита как сме и дали малката и принцеса слуша и, е много и е мъчно за нас. но сега леля Есра имала нужда от нея и спомена, че ще се наложи да остане още седмица две. А няма страшно мамо, ние с тати се справяме отлично. Ето сега съм сложена на масата и помагам на тати да прибере продуктите от пазара. Тате, това какво е?
- Каро!!!
- Ауу! Тати? - Това било ориз. Конфуз сега е на пода. А това шарен ориз ли е? Ако го пусна на пода дали ще се пръсне на пода? - Тате?
- Каро, не и лещата сега! Край, много ти стана, отиваш да спиш! - Пак ли? Ами това, красиво нещо какво е? - Каролин Дениз, остави брашното!
- Не!
....
Пак ме къпа тати и преоблича. Сега съм сложена да спя, а се оказа,че има да се дорисува новата колекция на тати и май работата е много и трябва някой да му помогне. Еха, пак забравиха да ми вдигнат решетката.
..............
- Каро, нали те сложих да спиш?
Изненадаааа.... Тате, там да дойда ли да ти помогна! А какво има в чашата ти?
- Ела, ела малка палавнице. Така, искаш ли да учим цветовете? Да? Съгласна си? Каро!!! Това е кафе и мястото му не е върху моите скици. Каро белята ще ти казвам. Добре, че това са само черновите...
- А къде са оригиналите, тате?
Част Първа
Седя и си мисля откъде да започна... Нали помните, че с тати останахме дами във вилата, защото мама се наложи да замине за Истанбул по неотложни причини, а после се оказа, че ще остане още и така, баща и дъщеря се оказахме сами и щастливи / за тати не знам/ на остров Наксос. След последната ни бърза разходка, така да се каже служебно с родителя дойде и следващия ден в който да се видим кое къде е.
Рано сутринта е, даже много рано, родителя първо ме погледна с едно око, после са направи на дълбоко заспал, но като му метнах мокрото Гупсе да го целува за Добро утро и много бързо се съвзе. И като ме докопа и започна да ме гъдилка по вратлето и да ми барбалеска по томбачето, а аз така силно се смях, та чак започнах да хълцам и май уплаших тати...малко... И после с думите:
- Каро, хайде в банята, че от памперса ти се носи не особено приятно ухание, - ми развали удоволствието. Като ни се го сменил баща ми на какво очакваш да ухае, на поле с рози и теменужки ли?
След първата вана за деня, се обади мама. Толкова дълго говориха с тати и се обясняваха / предполагам са обсъждали мен и кой на кого колко много липсва и разни такива/, мама се сети , че и дъщеря и е тука и поиска да говори с мен. Тати ми подаде телефона си и там видях мама! Че тя нали уж беше при леля Есра, кога се е преместила да живее там и не е ли тясно там? Погледнах зад телефона, но и там я няма или поне не се вижда нищо от нея. През цялото време нещо ми говореше, но кой ли слуша, за мен бе по важно да разбера как се е озовала там.
- Мами???
- Ай миличката ми, как сладко казваш " мами"- Кво? А как трябва да ти казвам бе мамо?- Слушаш ли тати?- Тц, ама той не е паника като теб.- На мама красавицата, единствената ми, как само ми липсваш? - Добре.- Но леля Есра още не има нужда от мен, миличка...- А аз от тати, че вече съм гладна.- Каро... Каро, дай целувка на мама.- На ти, мляс. Опс, как олигавих телефона на тати...А, мама изчезна?!
- Каро, защо натисна там?- Че, откъде да знам.- Нали няма да плачеш сега за мама? - Мечтай си.Хайде обличай ме, че вече започна да ме боли коремчето. Не ме бърка и по голо дупе да ям, да знаеш, но някак си не е възпитано, тате. Така че и ти си обуй гащи, защото така по хавлия не е добре...Дали да не я дръпна?- Каро, не си и го помисляй!- Добре бе.- Отивам да се облека, а ти не мърдай от спалнята, ясно ли е?- Не, усмивка...
Ама и аз докато помисля къде да се скрия и;
- Къде е малката Каро? Нали я оставих тук? Зайче, да знаеш едно рошаво момиченце къде е? А тук май има нещо? Ето къде е малката палавница! Не се смей... Каро, не ме дърпай така за брадата...Хайде вече да те обличаме. Засега пелена и блузка ти стигат, че докато закусиш ще имаш каша и зад ушите си....
Вече съм закусила, тати си е изпил кафето. Всъщност той ми изяде кашата, а аз яйцето и филийката...Ако можеше някой да види ненадминатия Йомер Ипликчи как яде овесена каша с банан от купичка със лилаво слонче и жълти цветя, с най ценното си нещо в скута да и дава парченце яйце и хляб не знам как би се почувствал. Всъщност аз бях ок така. Само сока от моркови нещо ми се опря, но на тати дънките много го харесаха и така синьо и морковено петно много е шик. Тати дали ме видя?
- Хайде миличка, да те вкараме в ред, нали днес е ден за разходка. Няколко минути по късно и удивително послушание от моя страна...
..................
Според тати съм много шик, със светлосиня много широка рокля и без гащи с къдри, че е много горещо и един от шедьоврите на синьор Ипликчи, жълти сандали създадени специално за мен, а и да не забравя имам си вече едно опашле за да не ми се поти вратлето. Нещо на тати двете опашлета не му се получават перфектни, защото аз си се въртя много, ами така де тогава откривам най интересните неща в стаята, а при Йомер Ипликчи неперрфектни неща няма, аз съм пример за това...Каро май се пооля...Така:
- Каро, май е по добре нещата ти да ги сложим в раница- Що бе тате, бебешката чанта не ти ходи на стайлинга ли?- Така ръцете ми ще са свободни, защото нямам намерение да вземам количката със себе си.- Драма!!!- Ти нали вече си голямо момиче и ще вървиш?- Да не си нещо паднал на главата си бе тате, в тази жега ще се изморя бързо да знаеш и няма да мога да вървя. Казах...- Шишето ти с вода, дрехи за преобличане, мокри кърпи, пелени, за всеки случай, шапката... и лъжичкатати ли да взема...добре , да я сложим в калъфчето...така...друго...- Вземи си и ти дрехи за преобличане , тате, защото аз отговорност не поемам за последвали събития.- А да, една тениска и за мен. Ето ти зайчето, като гледам прилича на корабокрушенец вече.- Ами като е в моите ръце, на какво да прилича на принцеса ли, нали затова е проскубаното Гюпсе, но ти още не си запознал с него.
След кратко пътуване из завъртяния, тесен път , през което очите ми се събраха в една точка от страх да не паднем някъде вече се намираме на пристанището на главния град на острова на който се намираме.
И да, тати се суети нещо около колата си, а аз стоя до него в очакване да ме вземе и така съм си стиснала зайчето, че оцелялото му око почти е паднало и ако баща ми мислиш да ми слагаш тази жълта купа на главата наречена шапка много се лъжеш, нито е толкова силно Слънцето, пък и ще ме загрозява.
- Хайде Каро, да вървим.- Е добре, щом прибра шапката, ще повървя малко, ей там до онази кофа. По моя преценка 10 метра, май ми стигат. Тате, ти какво имаш на блузата си? - Каро, защо спираш постоянно? - Ами как да разбера каква картинка имаш там. - Добре, не се сърди. По добре ми покажи какво искаш да видиш?
- Там...Тати...Ууууу...Аммм...
- А, видяла си щампата. Това миличка е мече панда, което яде морков. Я кажи мече. Ме-че...
- Мама.
- Не мама, Каро, ме-че.
- Тати...- усмивкааа.
- Май с теб няма да се разберем. Хайде, ела да те взема. И без това има много хора по централната улица.- Най после нещо умно да кажеш , тате.
Вървим си ние така, бавно и спокойно посред тълпата хора. Аз си гледам шарениите изнесени пред магазинчетата и се опитвам да обясня на родителя какво ме е впечатлило и го гушкам силно, защото така ми е по удобно и сигурно. Ето там има нещо което не знам какво е и показвам на тати, а той ми казва, че това са яхти. А там пък има нещо, което мирише странно. Хм, това пък било октопод, който се суши или чака да бъде сготвен. Интересно какъв ли вкус има! Изглежда гадно. А там пък едни други пият кафе, седят по пейките на сянка и има всякакви хора. И уж много хора, а имам чувството, че гледат само нас. Ето, там онези двете с късите гащи. Не знаят ли, че не е възпитано така да се гледа някой и да се говори за него. Друга пък ми се усмихва. Трета така е зяпнала, май тати гледа, че сладоледа и падна на земята.
А аз ставам все по мрачна и сърдита и май ще започна да плача...Тц, за сега само ще си подложа долната устничка и ще гледам сърдито. Ааа тати какво се е загледал там? Ау, колко много шишета има тук!
- Каро, хайде да влезем в този магазин. Г-жа Деспина беше казала, че тук продават най хубавия ликьор от смокини и има сушено помело. И стой мирна. Нали се разбрахме. Щом кимаш значи си разбрала.- Разбрах, не виждаш ли там онази кака дето продава как ти се усмихва, сякаш иска да те хапне. Тате, теб защото те харесват жените? Сега мама като не е с нас, аз трябва да те пазя, нали? И вие защо си говорите така неразбрано? Дали да не привлека вниманието си към себе си? Май гледате нещо много съсредоточено...Това там в пакетчетата нали няма да се счупи? - Каролин?!
- Падна!!!
- Само ли падна, Каро? - Усмивка. Така е, да се сетите за мен. И защо нищо не разбрах като си говорите, тате? Хайде казвай възпитано чао и да си ходим, че нещо и крачето ми се заиграва вече, а тук има много неща за чупене. Там какво си купил?- Кажи чао на тази красива госпожица, миличка! - Няма! Само ще и... Забравих, че не е възпитано да се плезиш, тате. Хайде махнах и с ръка, стига и толкова. Ауу, тук има и огледало. Я се спри за малко. - Каро, какво пък има сега? Да, забравих, че кокетството ти е вродено- Кво?- Искаш да се видиш в огледалото? - Да кажа браво, че позна ли?- Да наистина си много красива. Добре, сега ще се изкачим по тези стъпала и там е стария пазар с тесните улички и колоритните магазничета и работилници и Слънцето не пече толкова силно. Ако имаме късмет, ще те запозная с
някого.- Нали не е с жена, защото ще кажа вече на мама, тате.
Не че нещо видях, от колорита, който тати ми описа, защото след няколко крачки се озовахме пред едно
ателие, с толкова много шарени камъчета в него, че чак зяпнах и спрях да гледам сърдито. Там един човек с гръб към нас се обясняваше на някого по телефона си.
- Братле! Уста Юнал!- тук май ще става интересно. Я Каро се съсредоточи.Я този най после се обърна, а тати колко е развълнуван само.
Вай бе, на този му висна долната устна като на Ниханче когато види нещо странно и как само се опули.
- Йомер Ипликчи?!
- Света е малък, нали?
- Наистина е малък. Ти си последния човек, който бих видял тук, Йомер Ипликчи. При това в компанията на една малка дама.- Това за мен ли се отнася? Ами мерси? Още комплименти очаквам да си знаеш, там как се казваше.- Само не ми казвай, че си станал баща?
- Да, това е Каро, най голямата ми любов. - Айде и мляс. Знам, че ме обичаш бе тате, ами мама?
- Праволинейния Йомер. Вече е дошло ред да стане и баща. Нали не е от сурогатна майка? Не виждам да има някой друг с теб? - Какво каза този , тате? Каква мама?
- Не, не. Ожених се, но жена ми се върна в Истанбул. И сега сме двамата с Каролин Дениз. Нали, миличка.
- Ех братле, колко време мина. 10 години или не, 5. Здравей, малка чаровнице. Аз съм чичо Юнал, много стар приятел на баща ти. Още от колежа. Наистина каква изненада. Самия Йомер Ипликчи.
Е добре, де разбрах кой си. За мен повече няма ли да питаш?[/color]
# 101
27 ян. 2018, 20:23 ч.
Здравейте момичета
Открих сериала съвсем случайно преди около 2 месеца и от тогава страдам от вируса ЕлБар и май скоро няма да ми мине. Изгледах епизодите вече 3 пъти и толкова ми хареса, че всичко което опитам да гледам след това ми е скучно. Изчетох доста от темите назад за да съм в час със задкулисната история и трябва да призная, че беше доста интересно и забавно четиво. Досега висях на балкона, но реших че е време да сляза от него. Благодаря от сърце на всяка една от вас за всяка новина която ни предоставяте и за анализите които правите.
А относно последната снимка на нашето момче с онова недоразумение от женски пол: Само на мен ли ми се струва или тя е с нова по-къса коса?
Виж целия пост
Открих сериала съвсем случайно преди около 2 месеца и от тогава страдам от вируса ЕлБар и май скоро няма да ми мине. Изгледах епизодите вече 3 пъти и толкова ми хареса, че всичко което опитам да гледам след това ми е скучно. Изчетох доста от темите назад за да съм в час със задкулисната история и трябва да призная, че беше доста интересно и забавно четиво. Досега висях на балкона, но реших че е време да сляза от него. Благодаря от сърце на всяка една от вас за всяка новина която ни предоставяте и за анализите които правите.
А относно последната снимка на нашето момче с онова недоразумение от женски пол: Само на мен ли ми се струва или тя е с нова по-къса коса?
# 102
27 ян. 2018, 20:33 ч.
Карооооооооооооооооооо 
Добре дошли на новите, радвам се, че се престрашихте най- после да слезете от балкона, че той наистина скоро ще вземе да поддаде
Виж целия пост
Добре дошли на новите,
радвам се, че се престрашихте най- после да слезете от балкона, че той наистина скоро ще вземе да поддаде 
# 103
27 ян. 2018, 20:35 ч.
Добре дошли, момичета 
Ди Донева и Тони.
Много се радвам, че сериала има все повече фенове.
Виж целия пост
Ди Донева и Тони. Много се радвам, че сериала има все повече фенове.
# 104
27 ян. 2018, 20:50 ч.
Хайде и аз да се престраша, всичко съм изчела и изгледала, в час съм със събитията и са ми интересни мненията Ви като на хора, които ги следите от самото начало.
Виж целия пост
Препоръчани теми