С упойка - естествено 
Виж целия пост
С епидурална или без упойка?
- Публикувана: 22 май 2006, 10:40 ч.
- Последно мнение: 26 май 2006, 14:55 ч.
# 76
26 май 2006, 13:43 ч.
Аз раждах с епидурална и съжалявам - след 20 часа болки ме обезболиха 2-2,5 часа преди да започнат напъните и не ги чувствах изобщо 
Уж ми казваха кога да напъвам + скачане по корема в последствие, но не усещаш ли напъните каквото и да ти казват все тая...Бебето ми беше с двойноусукана пъпна връв и ми крещяха,че съм щяла да го задуша...ами напъвах,напъвах,ама в крайна сметка доста се проточи работата. Освен това имах кръвоизливи в очите и ужасно главоболие няколко дни след раждането (така никога не ме е боляла глава).
Моят случай,разбира се, е единичен. Много майки са доволни от "раждане без болки". Но най-доброто, което можеш да направиш, е да си подготвена за варианта епидурал в случай,че действително много те боли - да знаеш,че има вариант да спрат болките (за целта ще ти е нужен наистина добър и опитен анестезиолог - не знам само по какво ще познаеш,че е такъв), но иначе да не си с нагласата ,че непремено ще ти е нужна упойка. Ако родиш бързо,може да избегнеш рисковете от епидуралната упойка. Много важна е психическата ти нагласа - направи всичко възможно и си създай удобства, доколкото ситуацията го позволява, да си спокойна. Ако съумееш да се отпуснеш, раждането ще върви по-леко.
За себе си съм убедена,че доколкото зависи от мен следващото ми раждане ще е с възможно най-малко медикаменти и лекарски интервенции.
Леко раждане!
Виж целия пост
Уж ми казваха кога да напъвам + скачане по корема в последствие, но не усещаш ли напъните каквото и да ти казват все тая...Бебето ми беше с двойноусукана пъпна връв и ми крещяха,че съм щяла да го задуша...ами напъвах,напъвах,ама в крайна сметка доста се проточи работата. Освен това имах кръвоизливи в очите и ужасно главоболие няколко дни след раждането (така никога не ме е боляла глава).Моят случай,разбира се, е единичен. Много майки са доволни от "раждане без болки". Но най-доброто, което можеш да направиш, е да си подготвена за варианта епидурал в случай,че действително много те боли - да знаеш,че има вариант да спрат болките (за целта ще ти е нужен наистина добър и опитен анестезиолог - не знам само по какво ще познаеш,че е такъв), но иначе да не си с нагласата ,че непремено ще ти е нужна упойка. Ако родиш бързо,може да избегнеш рисковете от епидуралната упойка. Много важна е психическата ти нагласа - направи всичко възможно и си създай удобства, доколкото ситуацията го позволява, да си спокойна. Ако съумееш да се отпуснеш, раждането ще върви по-леко.
За себе си съм убедена,че доколкото зависи от мен следващото ми раждане ще е с възможно най-малко медикаменти и лекарски интервенции.
Леко раждане!
# 77
26 май 2006, 14:08 ч.
Зъби имам 32 и ги приемам за консуматив - нещо,което ползвам,докато ми върши работа. Разваленият зъб не е нещо нормално за тялото ми и изисква лечение. Не влагам никаква емоция в зъбната поправка, не я смятам за безценно преживяване, а просто за нещо важно за здравето ми - и в момента, в който свърши, я забравям.
Деца съм родила 2, едва ли ще раждам повече. Считам и детето си, и родилния процес както за нещо напълно естествено и присъщо за тялото ми, така и за най-голямото чудо, което ми е отредено да преживея - затова за мен без наркотични вещества, ако може
И двете ми раждания са без упойки, без медикаменти, без системи. Няма момент, в който дори да съм се замислила за упойка - макар че с първото 2х ми предлагаше анестезиолога ако искам да ми сложи (беше ни семеен приятел и нямаше да платя и стотинка). Просто не беше такава болка, че да не мога да я изтърпя, нито ми е пречила особено - бях толкова развълнувана и щастлива, че ще раждам, че се усмихвах през цялото време
Най-добрият вариант за мен е да се подготвиш предварително за всички други начини за обезболяване, които са ти достъпни - това ще ти даде увереност, че можеш да контролираш нещата. А като дойде момента, можеш да прецениш на място - ако е непоносимо и имаш чувството,че не можеш да се справиш, упойката може да спаси положението. Ако пък се справяш и без нея - толкова по-добре и за теб, и за бебчето
Леко да минава
Виж целия пост
ЗА!
Като ходите да си вадите зъби и там ли без упойка,че да изживеете момента и после да забравите?
Като ходите да си вадите зъби и там ли без упойка,че да изживеете момента и после да забравите?
Деца съм родила 2, едва ли ще раждам повече. Считам и детето си, и родилния процес както за нещо напълно естествено и присъщо за тялото ми, така и за най-голямото чудо, което ми е отредено да преживея - затова за мен без наркотични вещества, ако може
И двете ми раждания са без упойки, без медикаменти, без системи. Няма момент, в който дори да съм се замислила за упойка - макар че с първото 2х ми предлагаше анестезиолога ако искам да ми сложи (беше ни семеен приятел и нямаше да платя и стотинка). Просто не беше такава болка, че да не мога да я изтърпя, нито ми е пречила особено - бях толкова развълнувана и щастлива, че ще раждам, че се усмихвах през цялото време
Най-добрият вариант за мен е да се подготвиш предварително за всички други начини за обезболяване, които са ти достъпни - това ще ти даде увереност, че можеш да контролираш нещата. А като дойде момента, можеш да прецениш на място - ако е непоносимо и имаш чувството,че не можеш да се справиш, упойката може да спаси положението. Ако пък се справяш и без нея - толкова по-добре и за теб, и за бебчето
Леко да минава
# 79
26 май 2006, 14:55 ч.
Това обаче е идеалният вариант,сигурно не се случва често. Имам приятелки със секцио,казват ми че много ги е боляло дори по време на самата операция!
Желая ти положителна настройка и всичко ще е ок!
Виж целия пост
Аз родих без упойка!!! И не ме е боляло много, пък после болката бързо се забравя.
Това обаче е идеалният вариант,сигурно не се случва често. Имам приятелки със секцио,казват ми че много ги е боляло дори по време на самата операция!
Желая ти положителна настройка и всичко ще е ок!
Препоръчани теми