Минималистичен начин на живот

  • 581 591
  • 12 349
# 4 605
В София не са забранявали разходките, така че трупам крачки на крачкомера.
Виж целия пост
# 4 606
Не ме разбрахте или аз не се изразих добре. Не вярвам в осъзнаването, че нещо не ми трябва, когато това осъзнаване се е случило в момент на ограничен достъп до това нещо.
Файда да осъзная, че не ми трябват например 70 чанти, само защото съм влязла в период, в който няма къде да ги разходя. Аз по принцип нямам нужда от толкова чанти и го знам много отпреди ИП. И всъщност дори при ИП имам къде да ги разходя тези чанти, ама просто не ми трябват, защото просто не ги нося и това е.
Виж целия пост
# 4 607
Гал, разбрах те много добре. И за мен има значение дали имам избор и съм казала "не" по собствено убеждение или някой отвън ми е наложил забрана да заведа детето на детската площадка, да отида в планината или да разходя кучето в парка.
Виж целия пост
# 4 608
От 13-ти март съм хоумофис. Всичко поръчвам онлайн. Даже в началото поръчвах храна повече от необходимото...
Сега си правя нормалните поръчки за храна, дрехи не съм поръчвала освен бельо.
Осъзнавам, че ми липсват единствено близките роднини и приятели и свободните дълги разходки в парка и Витоша.
Виж целия пост
# 4 609
Аз и преди знаех без какво мога. Обикаляне по молове и магазини никога не ми е било страст. Онлайн винаги съм пазарувала само книги и храна. А мъжът ми и техника. Маникюристи, фризьори - това не е моето нещо също. Не съм и от най социалните хора. Ограниченият ми кръг от близки и приятели, ми е достатъчен. Част от тях са далеч, та общуването през нета, не е нещо ново за нас. Но пък ми е много болно, че няма да можем да се видим на живо скоро. Особено с родители, племенници, брат, сестра. Това ми е най-тежко всъщност. Близките ни са пръснати на различни места по света и благодарение само на по-честото пътуване през граници, преди беше възможно да се виждаме поне 1-2 годишно. А сега няма как и не е ясно до кога...

Гадно звучи, знам, а и чисто икономическите хич не е добре, ама това което ми харесва в момента, е че тук в Исландия няма вече никакви туристи. Преди беше затрупана. Обичам я тази страна заради дивата ѝ красива природа. Сега смятам да се възползвам, и вече го правя, докато няма гъчканица, и да ѝ се насладя максимално.
Виж целия пост
# 4 610
Някои хора точно на онлайн шопинг ги избива това извънредно положение и в пазаруването намират единствената си радост. Приятелят ми е на кораб, договорът му изтече, но не може да слезе, защото не може друг да се качи да го смени. Вече се опасявам, че ако ИП продължи, ще си изхарчи цялата заплата... Човекът изкупи половината Амазон, а аз само седя в нас и му приемам пратките... Той осъзнава, че е прахосник, но просто вече не издържа. Ако беше тук, щеше да си прекарва времето по друг начин, а не да седи пред компютъра и да се чуди за какви глупости да си харчи парите.
Виж целия пост
# 4 611
Гал, разбрах те много добре. И за мен има значение дали имам избор и съм казала "не" по собствено убеждение или някой отвън ми е наложил забрана да заведа детето на детската площадка, да отида в планината или да разходя кучето в парка.
Да добавя само, че точно тази принуда е не по-малко тежка от финансовата. Пазаруването не е само купуване на нужни и ненужни стоки. То има и социална функция. Едно е да не си купиш поредната чанта, защото съзнаваш, че не ти трябва и си направил ти този избор, съвсем друго е да не си я купиш, защото нямаш пари и трето е да не я купиш или от страх да влезеш в магазина, или от ясното съзнание, че като си затворен в дома си, чанта не ти трябва. Няма как да се представят трите като едно и също. И не е никак за подценяване психологическият ефект на принудата.
Виж целия пост
# 4 612
И е така, и не е. Защото така например много хора осъзнаваха че прекаленият минимализъм в дома не им допада, особено по отношение на площта. За сметка на това че могат без много други неща. Казват че се очаква голяма промяна на пазара на недвижими имоти, особено като се има предвид че се очаква много хора да останат да работят в хоум офис дълго време.
Виж целия пост
# 4 613
Галинор, аз те разбрах, но явно аз не се изразих правилно.
За мен минимализмът не е от вчера, а е начин на живот вече поне десетилетие. Примерът с чантите не беше точен, защото аз съм писала преди, че буквално мога да направя за 5 мин. списък на всичките си дрехи, обувки и чанти, защото не е моят начин на живот да трупам. Фризьор, козметици и подобни също не ме вълнуват, защото обичам сама да се грижа за външния си вид и то с природни средства. По нехранителни магазини ходя само по определен повод. В мол стъпвам 5 пъти в годината, от които 3 е да пия кафе.
Говоря за всичко материално и не, защото няма достъп до него. Напротив, всичко е на един клик разстояние. Не говоря за това, а за осъзнаването, че съм в правилната посока и единствено нематериалните неща са важни. Защото не ми трябва нищо, освен близките ми да са здрави и да съм с тях. Най-голямата ми дъщеря се върна на 7-ми март от гнездото на заразата и беше под дълга карантина, докато се притеснявахме за нея и племенницата ми. Това ме убеди, че искам още повече въздух и пространство и още по-малко материални неща. Ясно е, че няма как да се отнася до храната, защото още никой не се е научил да живее десетилетия без храна. Ние започнахме със съпруга ми все повече да обмисляме да заживем на вилата ни и съвсем да се откъснем от света, когато цялата лудост свърши. Това ще означава още по-минималистичен начин на живот за нас.
Още един личен пример. Допреди ИП гледах телевизия сутрин, когато изпратя всички и преди да ида в кантората и вечер гледахме всички разни буквално губещи времето ни неща. Сега сме постоянно всички заедно и не пускаме телевизия в лудницата. И не ни липсва. Дори напротив. Смятаме след ИП да махнем телевизорите у дома, да спрем кабелната и да си освободим още физическо пространство и душевно място за емоции и общуване.
Виж целия пост
# 4 614
Аз си живея на село и нонстоп съм навън. Но ми липсват екскурзиите и пътуванията.
Чанта през целия си живот /без значение имам ли нямам ли пари, излизам ли или не/ съм имала само една. Просто съм супер разсеяна и ще си забравя я документите, я картите за достъп, я нещо друго и ще ме е яд. Така, че една чанта - неутрална и подходяща за всичко.
Родата също не ми липсва грам - живееем си всички заедно, чак са ми в повече.
Виж целия пост
# 4 615
И не е никак за подценяване психологическият ефект на принудата.
Точно.
Не съм по моловете и аз, но там има живот, пъплят хора, шарено е. Няма значение мол ли е, или гъчкана поляна в парка. На мен това ми липсва, усещането, че има хора и че живеем. В момента времето си минава покрай нас, няма живец.
По принцип нито съм много социална, нито ми пречи да нямам контакт с хора дълго време, но идеята, че контактът опасен и трябва да се избягва, е неприятна.
Виж целия пост
# 4 616
Моловете и аз не ги понасям, ходя там единствено по работа или до някой магазин. И аз живея на село, в крайградска къща. На младини исках да живея в апартамент, по–близо до центъра, сега вече не искам и да чувам за това. С колата центърът ми е на десет минути. Тежи ми най–много, че не мога да видя децата си, живеят в Пловдив, но съм доволна да знам, че са добре. Липсват ми и приятелите, макар че се чуваме редовно по телефона, но не е същото. А пътуванията много ми липсват. Добре поне, че разрешиха разходките в Морската. Не купувам вещи, които не ми трябват, колкото и да са ми харесали. Което ми напомня, че е време да разчистя тавана и да изхвърля доста неща.
Виж целия пост
# 4 617
Ходя на работа и изобщо не ми липса навалицата. Може да съм психопат, но ще ми е добре, ако хипохондриците си останат дома во веки и ни оставят да си живеем живота, па било то и с риск да се заразим. Искам да се махнат КПП-тата, да е свободен достъпът до парковете и Витоша, да се отворят галериите и музеите, пък моловете и да ги взривяват всичките, все тая.
Виж целия пост
# 4 618
Ходя на работа и изобщо не ми липса навалицата. Може да съм психопат, но ще ми е добре, ако хипохондриците си останат дома во веки и ни оставят да си живеем живота, па било то и с риск да се заразим. Искам да се махнат КПП-тата, да е свободен достъпът до парковете и Витоша, да се отворят галериите и музеите, пък моловете и да ги взривяват всичките, все тая.
Ха, ха за моловете съм съгласна, само като вляза вътре и почвам да се изпотявам от напрежение...! Понеже и студентката ми си е у нас та мога да кажа, че спестихме от издръжка, макар, че тя и тук яде, ха,ха, но поне не ходи на заведения, транспорт до Унито и т.н. За квартира не плащам, защото е при майка ми в Сф.
Тълпите не ми липсват, караме си колелцата в покрайнините на града и си свиркаме, гледайки морето! Grinning
Липсва ми ужасно много пътуването на ваканции в топла Гърция, и то не таверните и заведенията, а спокойният плаж, старомодния остров, екопътеките и безкрайното синьо Егейско море!
Виж целия пост
# 4 619
Ходя на работа и изобщо не ми липса навалицата. Може да съм психопат, но ще ми е добре, ако хипохондриците си останат дома во веки и ни оставят да си живеем живота, па било то и с риск да се заразим. Искам да се махнат КПП-тата, да е свободен достъпът до парковете и Витоша, да се отворят галериите и музеите, пък моловете и да ги взривяват всичките, все тая.

+ 1000, особено в частта с хипохондриците. Не мога да ги трая и във форума ги избягвам. Аз от корона вирус не познавам някой, който да е умрял, виж от рак, бая народ.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия