Минималистичен начин на живот

  • 441 244
  • 10 041
# 720
Мога само да потвърдя горното мнение. Моят опит с парите и най-вече цененето им беше много ограничен докато не завърших гимназия и не заминах да уча. Преди това родителите ми даваха пари всеки път, когато си поисках, не си спомням да са ми отказали за каквото и да било. Дрехи, козметика и т.н. майка ми обожава да купува и ходихме нон стоп по магазините с нея, спирала ме е да купувам неща само ако не и харесват или не ги намира за практични. В нейното съзнание това е било положително, защото не ме е ограничавала, но истината е, че ми отне години след това да си създам добра финансова дисциплина, да се науча да работя с бюджет и да преценявам покупки по важност и приоритет. Ако детето получава фиксирани джобни (дори и да е голяма сума), но е длъжно да се ограничава в нея за седмицата, да се учи да мисли, да пести за по-големи покупки, е много по-полезно за създаване на финансовата му култура от рано!
Виж целия пост
# 721
...И в един момент - майчинство на 160 лв. Направо паднах по дупе в първи клас!
Оттам нататък започнах да се уча какво е семеен бюджет и как се прави.

Но това в първи клас не ти е било непознато, нали? Wink
Виж целия пост
# 722
Аз докато бях по майчинство освен обувки, ако ми се скъсат друго нищо не съм си купувала ,защото исках да си върна старите килограми което за щастие стана.Купувала съм си само козметика
Виж целия пост
# 723
Не бъркайте минимализма със спестовността.
Минимализмът е отношението към вещите и желанието да не се затрупва човек с такива, които не са му необходими.Неговата основна идея се предава с формулата „По-малкото е повече“ („Less is more“). Да избираме качество пред количество също е едно от правилата на минимализма. Т.е. понякога той далеч не пести средства. Целта е да не позволяваме на хаоса да владее живота ни и да разчистим всичко ненужно, което отнема от жизненото ни пространство, от времето и енергията ни. Един от постулатите е "Да трупаме спомени, а не вещи."
Мен лично най-много ме дразни количеството обувки. Примерно, вкъщи сме 6 човека. Всеки има по 2 чифта обувки на сезон и ги подменя, когато станат за смяна. Това са 6х2х4 или общо 48 чифта обувки. Та ние сме като магазин, да му се не види. Не броя пантофите и джапанките. Когато някой реши да си купи допълнителен чифт, цялата ми подредба отива на кино, защото за обувките ползваме част от килера, в който са кутиите с неносените в момента и крило в гардероба на коридора, което отвътре е с поставки за обувки - за тези, които ползваме в настоящия сезон. Разбира се, не успявам винаги да убедя близките в идеите ми за минимализма и в момента вкъщи има 60 кутии с обувки, които е време да прегледам дали реално са необходими или не са вече за изхвърляне или подмяна.
Виж целия пост
# 724
Вероятно и възпитанието влияе, но е и до характер. Даже си мисля, че ако човек е ограничаван като дете, по-късно вероятността да избере минимализма е малка.
Моите родители винаги са били предприемчиви и даже през комунизма имаха допълнителни доходи (законни), израсла съм задоволена от всичко, но още от дете майка ми казва, че даже да ме питат искам ли нещо съм казвала "не" или "каквото прецените". Те самите са много скромни хора, живеят без лишения, но съвсем нормално, без да парадират с последен модел кола или нещо от сорта. Така че за мен минимализмът не е нещо, свързано с ограничения, а по-скоро ме улеснява и ми позволява да живея комфортно, защото характерът ми е такъв. Трупането ме задушава.
Виж целия пост
# 725
Аз ,ако нямам някакви спестявания ,няма да мога да спя спокойно...
Без значение какви са доходите ни.
Виж целия пост
# 726
Аз ,ако нямам някакви спестявания ,няма да мога да спя спокойно...
Без значение какви са доходите ни.

Същата работа съм и аз.
Виж целия пост
# 727
По отношение на банковата сметка и аз не съм минималистично настроена Simple Smile!
Виж целия пост
# 728
E то там не трябва да има минимализъм даже напротив както казва баща ми и за добро и за лошо трябват пари
Виж целия пост
# 729
Ааааа, парите нека не са минимални, ако може. Wink
Евентуално само да не са в кеш, че надуват портмонето и има опасност от джебчии. Минимализъм по отношение на парите предпочитам да имам само до броя на дебитните/кредитните карти.
Виж целия пост
# 730
Така че за мен минимализмът не е нещо, свързано с ограничения, а по-скоро ме улеснява и ми позволява да живея комфортно, защото характерът ми е такъв. Трупането ме задушава.

Подобно е при мен. Стремежът към минимализъм ми улеснява живота. Грижата за повече вещи ме натоварва  чисто емоционално и физически.

Иначе още в началото на темата, а после и няколко пъти по средата, дискутирахме, че минимализмът, спестовничеството и купуването на евтини неща, не се припокриват, обаче понеже темата е дълга и се включват нови пишещи, се припомня отново и отново.
Виж целия пост
# 731
Е, защо? За някой минимализъм може да е спестовничество. Навремето бабите ни са живели много по-минималистично, нищо че не са изхвърляли вещите си, отколкото ние в днешно време.
За мен минимализъм е най-вече намаляване на консуматорството. Кой по какви начини и причини ще го прави, ми е все тази.
Виж целия пост
# 732
Да но едно време нещата са били с доста по-високо качество от сега и повечето са били от естествени материали и са траели с години.А и не са имали това изобилие от стоки което залива нас и децата ни.През комунизма и да искаш да имаш много неща просто нямаше как-магазините бяха празни.Да не говорим ,че някои неща можеше само с връзки да ги имаш
Виж целия пост
# 733
За мен минимализмът е естествена съпротива срещу консуматорството.
Виж целия пост
# 734
Да но едно време нещата са били с доста по-високо качество от сега и повечето са били от естествени материали и са траели с години.А и не са имали това изобилие от стоки което залива нас и децата ни.През комунизма и да искаш да имаш много неща просто нямаше как-магазините бяха празни.Да не говорим ,че някои неща можеше само с връзки да ги имаш
Който си го имаше отвътре консуматорското и тогава трупаше, примерно с натурална размяна, той дава нещо и на него му дават желаното. Имаше и много хора с връзки, които се хвалеха какво и колко са успели да вземат, така че вродено ли им е, намират си начини. Обратното на масовото мнение, сега си мисля, че повече хора се уморяват от шаренията и купищата неща и го карат по-леко. А когато умишлено са ограничени, както беше в онзи режим, трупането беше като естествена реакция - защото не знаеш кога пак ще го пуснат в магазините.
Не помните ли при бабите си, че имаше складирани нови дрехи и покъщнина за 2-3 домакинства.
Едно време чеизите също са показвали положение и хората се стремили към повече и повече.
Сега като знам, че всичко ми е на една ръка разстояние, е много по-лесно да не трупам...

Според мен най-страшно беше първите 15 г. след комунизма, сега вече се поуспокоиха нещата. Е, има си маниаци в една или друга посока, пристрастени в събиране на нещо, но не е някаква масова практика, поне в моето обкръжение хората са с нормално поведение...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия