Вале, чета те от доста години и си ми някак пример за родител и за гражданин. Искам твоето момиче да получи подкрепа и не искам да искаш да умре преди теб, макар че разбирам какво казваш.
Не съм най-добрия пример, но полагам усилие да се променят нещата що се отнася до хората с тежки увреждания. Не само за моето дете, защото то за радост има мен, баща си, сестра си, близки хора и роднини, да са живи и здрави всички! Обаче около мен е пълно със самотни майки и татковци / да, майки, зарязали увредените си деца/ , които трябва едновременно да гледат децата си 24/7, да изкарват пари , да се грижат и за собственото си здраве, защото от тях зависят децата им.
И това е една от причините да не подкрепя протеста на 11 април. Една позната каза: Какво те интересува кой го организира, важни са исканията!
Ама как няма да ме интересува! Четох им официалното писмо, отдолу подписи са сложили сигурно 20 председатели на разни НПО-та! Къде са те, защо не са до хората с увреждания, къде са, когато таткото на едно детенце с тежък аутизъм, чиято майка ги заряза, дойде вкъщи и плака ей така, без да може да ми каже защо! А аз знам защо, знам....
