Дневникът- тема 90 - Да отслабнем всички заедно!

Какво направихте пак? Уж снощи ви четох, сега влизам, трито, редактирано, не разбрах какво пак е станало.
Аз правя днес два месеца със силно ограничени ВГХ. Това са и два месеца без никакво брашно и сладко. Колкото пъти се заглеждах по някой засукан десерт, уж с малко ВГХ, толкова пъти си казвах да не отварям кутията на Пандора и си траех кротко. Обаче взе яко да ми писва, не съм гладна, не се изкушавам, не ми прималява, ама започвам да се замислям за леща, ориз, ей такива прости храни. Чудя се дали и аз като Тили да не правя по две хранения в седмицата с такава храна, чудя се още дали да не правя един ден седмично на кефир. И с това не целя отслабване, просто да задържа. Няма да е зле да почна да вкарвам и плодове по малко, да кажем един плод на 2-3 дни. Но още се чудя и ме е страх как ще реагира тялото ми.

Добро утро 
Много пъти сме коментирали, че много неща влияят за отслабването: и храната, и спорта, и психоемоционалното ни състояние. В този ред на мисли мисля, че почти всичко е допустимо за коментиране. Който желае се включва, който не иска, не.

Много хора се събрахме, различни и с различни цели по отношение на отслабването. Хубавото е, че винаги има с кого да си поговориш 

Днес смених батерията на единия кантар и показа леко нагоре. В таблицата се водя по този, който е на другото място, така че в неделя ще стане ясно какво е положението.

Напоследък доста често хапвам за обяд или вечеря пържола от пуешко или пилешко филе с гъби и животинска сметана 30%, с гарнитура бял ориз с масло. Чудесно ме засища. Забелязах, че когато имам три основни хранения с възможно по-ранна вечеря, ми се отразява много добре по отношение на сваляне на кг. Опитвам се да ходя колкото мога повече пеша и за сега това ми е спорта.

Явно има някакъв кофти период в момента и много хора имаме проблеми в работата, които ни влияят и на отслабването. На един повече, на друг по-малко, според натурата. Аз отново съм на ръба да напускам, но нямам никакъв готов вариант за работа, което ме спира и в същото време ми тормози душичката, и съответно влияе на хапването вечер на неща, които са излишни. Вчера съм била 7 часа по села и паланки, след което останах да работя до вечерта, 12-часов работен ден, и съм си взела и за в къщи. В момента съм отпуска "цели" три дни за РД на детето, която реално си я отработвам. Няма да става по-добре и ще се налага често да се остава, а парите са малко. На пръв поглед решението е лесно, но когато не отговаряш само за себе си, не е лесно да го направиш.

Една голяма  за всички и дано нещата ни се подредят по най-добрия възможен начин 

Вачева, каква е тази желязна салата?

Не мога да се включа в спора за.... ( щом е трито, няма как)🙄Даже не разбрах за какво е този път?
Както и да е.
Исках да кажа, че вчера ми беше критичен ден, главоболие от сутринта и наченки на простуда. После една колежка имаше рожден ден и беше донесла страшни вкуснотии....ужас за диетата! За капак ходихме да избираме  дрехи на тийнката, което е истинско изпитание и за най-здравите нерви.
За правописните грешки....правя 😐.
Мисля и трябва да пиша без грешка на един език, с мъжа ми говоря на друг, българския го практикувам в писмена форма само тук и много често нямам време да се препрочитам. Измислям и нови думи...извинявам се на чувствителните души.
Днес нямам сили за спорт, гърлото ми мина, но хремата не.
Ще си направя една салата от зелении, кускус, краставица, пушена сьомга и там каквото намеря друго подходящо в хладилника за обяд.
Вечеря - не знам, яде ми се леща.
Ха не съм го виждала този Страхил на какво прилича...

Нямаше спор, даже не сме се скарали, не знам защо НоМе видя проблем
В тритото с тиси си говорихме за “й”
иза да съм съвсем не по темата - в астро и фъншуйската тема предупредиха за конфликтна седмица, ретро Меркирий и опасно пълнолуние

чета всичко, което ми хареса го прилагам и на мен, спортните текстове ме вдъхновяват да си преборвам мързела поне 2 пъти в седмицата

Честно казано, дори не разбрах с какво точно предизвиках...какво?Спор?
След малко излизам за 10-км си преход.Храната няма да я пиша...все е месо/яйца/масла/зеленчуци/.
И благодаря на всички за поздравленията!      
Аз, само аз,  се чувствам чудесно на моите 63 кг на 166-те ми см.
Нека не се чете "Настоявам всеки да се чувства слаб на 65 кг.".   

Напълно си права!!! Понякога реагирам прекалено емоционално, както в случая. Опитвам се да работя над този си недостатък, но не винаги ми се получава. Извинявам се на тези, които са се засегнали от думите ми.

И за да няма недоразумения, ето това ме провокира да избухна
И то, не защото съм някакъв непоискан адвокат на Амур. Нищо подобно. Не ми хареса назидателния тон, с който се осъжда факта, че един човек успял да преосмисли възгледите си и да поеме по нов път, който до преди това е критикувал.
Може би съм се припознала в това. И аз съм преминала през много режими, критикувала съм да речем НВХ, а след това съм спазвала неговите правила; критикувала съм вегетарианството, а след това съм била за известен период вегетарианец; минала съм през 90ДД, през Дюкан, през плодовата диета; правила съм житния режим.
Не виждам нищо лошо в това човек да експериментира. Дори и да не е съгласен с даден хранителен режим, дори и да го критикува това не означава, че няма право да се промени, да преосмисли фактите и да прецени, че не е бил прав. Не мога да отрека, че и аз съм се изказвала доста неподготвена за даден режим, а впоследствие сама съм виждала, че не съм права и че този режим действа чудесно.

И аз да дам моите 5 лв. за правописните грешки. Много, ама много се възмущавах преди няколко години на такива. От известно време насам открих, че запетайките ми бягат, словоредът ми на моменти не е както трябва. И свалих летвата. Има, обаче, някои неща, които ме побъркват - като множественото число с "ий" накрая (направо ме вади от равновесие, не знам защо така).
На мен са ми интересни всички постове - и за хармонията, която някои усещат, и за тренировките, и за храненето, дори само за размислите и чувствата на останалите. Много от постовете ме мотивират (дължа започването на спорта именно на тях), други не съвпадат с моето мнение, трети подминавам ... Не виждам защо трябва да налагаме кой и какво да споделя тук. Отслабването е комплекс от много неща - вътрешен мир, хранене, тренировки, здравословно състояние, значи всичко има място тук. На който не му харесва, подминава. и  чете само това, което му е интересно.
И като чух за въглехидрати, що да не опитам. Днес закуската е нисковъглехидратни милинки. За сега само миришат чудесно, след малко ще ги пробваме и на вкус

Разбирам, че Like_Smoke пак е минала и е натрила носа на някой 😂.
Разбирам, че е писала преди в тази тема и е супер пример за правилно хранене и спорт, според тези, които са я чели преди.
Ок! Всеки има право на мнение.

Има си начини да кажеш нещо, без да създадеш напрежение (за втори път) тук.

Sunny29, лещата е едва 19 гр. въглехидрат на 100 гр. и то в сурово състояние Яж си я спокойно.
Духче,
Момичета, може ли да ми препоръчате немиризлива риба?

Блеки: тилапия, пъстърва, сьомга, мерлуза.
Майка ми онзи ден направи и скумрия, която изобщо не миришеше, не знам как го постигна.

Блек, не съм срещала немиризлива риба, но напоследък в един магазин ме запалиха по фагри. Аз я правя на фурна и наистина не умирисва, както примерно скумрия.
Благодаря ти за мнението за лещата, просто сега нали се храня по-скоро с протеинови храни, затова се чудех как да го направя плавно да премина към по-смесено хранене.

Блеки,май в подправките е спасението.Да замаскираш едната миризма със...друга,също толкова силна.Чесън,магданоз,босилек,копър и т.н Аз ползвам основно чесън за целта,предимно  и в комбинация с други подправки.Някой беше дал рецепта за сьомга със песто,сега е момента да му благодаря. Супер става. Но аз точно поради миризмата ям основно сьомга.Онази вечер вечерях мерлуза,но и тя беше гарнирана със чесън. Общо взето така ям риба само-замаскирайки миризмата със друга.Но за обедно меню не става..Освен ако не искаш да" омаеш" колегите .. 

Хайде и аз да дам моите 2 цента- никой не отрича, че постигнатото от Амур е чудесно! Защото е.

Но не е ок да се повтаря ad nauseam, че е ок да "приемеш себе си" дебел, да се пуснеш щастливо по течението, да спреш да се развиваш, защото нищоправенето е знак на психологическа нирвана. Ако си толкова удовлетворен, защо непременно трябва да го хвърляш в очите на хората по този начин?
Браво, похвалихме я, заслужава го. Но защо визира тези, които искат максимума като нещастници, които видиш ли, страдат като животни. Много ехидно.

Ами, как да не му стане неприятно на човек...
ЧУдя се защо ли ми пука?
Никой няма да се трогне ако спра да пиша където и да било, но аз харесвам хора, които искат повече и търсят лимита си. Това е живот изживян на маскимум. Аз знам, че е в мен, че мога още повече. Инерцията, стагнацията се равностойни на мързел, а мързела е духовна смърт.

Уважавам правото на избор на всеки, различни сме като темперамент, в различни фази на живота сме. Цял живот не съм се смирявала с положението и нямам намерение да се променям.Така се постига прогрес и успех. Не с приемане, демек "заравям си главата в пясъка" и всякакви евтини мъдрости.
Но пък ако щом нашето въображаемо страдание прави някого щастлив, давай. В крайна сметка какво ми пука.

Защо хората гледат Олимпиадата? За да си викат как атлетите са съсипали живота си нещастници, и че сигурно избиват комплекси? Че трябва да се приемат каквито са?
Или ти идва отвътре, или не. Или имаш този манталитет, или не.

В тази тема пишат много млади жени, които още не са разбрали на какво са способни. Можем много, но трябва да се излезе от зоната на комфорта. Което не е равнозначно на "страдам като животно". Щастлива съм когато тренирам, когато тичам, когато държа планк почти 4 минути вече, защото това означава, че съм здрава. Органите ми са идеални, а сърцето феноменално- думите на лекарката.

И моята пунктуация е извън строя, ръся чехизми, но това е положението. Не се срамувам, че не съм перфектна.

Купих си страхотна книга вчера- "Екстремен спорт в пенсионна възраст".

Дубруютру!!! 
Ох, само като го напиша и се хиля- в момента семейно гледаме "Ало, Ало" и просто се съсипваме от смях, всички.

Влизам основно за да уточня за Съни, че въглехидратните ми хранения ще са два пъти на ден, не на седмица.  Ще вкарам повече плодове, пълнозърнест/ кафяв ориз или булгур, хубав и истински ръжен/ черен хляб, бобови, дори картофи. Последните и сега ги хапвам, но много контролирано и без издънки.
Дълго време бях набедила въглехидратите за най- голямото зло в кухнята и именно през този период напълнях, подпухнах, загубих форма и психически баланс. Да, имаше и други фактори, за които съм писала и няма да ги повтарям, но за себе си последните месеци направих един генерален извод. Не въглехидратите са лоши, а неправилния  и неосведомения избор за консумацията на такива. Откакто ги вкарах ежедневно в менютата ми- нещата започнаха да се случват. Бавно, но последователно. Разбира се, най- вероятно е съвкупност от фактори, но сякаш напипах брънката, която все ми се изплъзваше последните близо 2 години.

ТиЛи, благодаря за уточнението. Аз пък отслабнах като почти напълно ги изключих. Та ей за това сега имам колебания. Естествено, ако ги вкарам контролирано като вид и количество, няма нищо лошо да ми се случи, не знам обаче до колко ще удържа контрола. Като съм се наяла, ми е лесно да не криввам и да се изкушавам, ама ако не съм тогава вече ще ми е проблем. Обожавам леща, ама една купичка леща не ме държи сита за повече от 2 часа.