Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 3

Не е, но не успявам да се преборя с това. В главата ми е така заложено и точка.
Имам една приятелка, тя е около 50 кила на 175см. и мрази храната. Тя яде защото трябва, а не защото иска да яде, в нейната глава е точно обратното. Говорили сме много по въпроса, тя не може да ме разбере как обичам, даже обожавам вкусната храна, аз пък не мога да я разбера как не харесва храната.
Ако някой измисли имплант или някаква промивка на мозъка с която да сменя настройките на хората към храната ще изкара милиарди

И в парти содата има сол. Аз също много обичам газирана вода и замествах обикновената с газирана, но от няколко дни спрях.

Аз съм като приятелката ти, Принцеса.
Не мога да разбера как така на някой нещо му се прияжда?
Даже и като бременна нищо не ме е изкушавало.
Не ми е проблем да ям едно и също, дълго време. Например мога цяло лято да си правя салата от настъргани тиквички, без да ми омръзне и да имам нужда от друго.
Също да не ям храна, която съм сметнала за вредна.

Ох, милата 
Не го приемай като наказание. А като инвестиция в добро здраве.
Аз и сега обожавам сладкото. Ама не го пипам често.
Обичам като ходя по магазините да разглеждам понякога тортите. Но вече купувам рядко. А как обожавам чийзкейкове. Човек мога да убия заради някой чийзкейк.
В началото се чувствах като теб, като разбрах за ИР и трябваше да махна сладкото. При количеството, което ядях, се чувствах като в затвор. Имах усещането, че животът ми ще приключи без сладко.
Сега всъщност не се чувствам така.
Даже като увеличих протеините ми стана още по-спокойно.
Обаче само като знам  какво ще стане ако пак увелича сладкото се въздържам.
Ще напълнея отново.
Пак ще ме боли кръстта.
И накрая и диабет сигурно ще си лепна.
Помня какво беше като бях 110 с ДХ. Имах период дори не можех да ходя на работа. Бях и безработна. Нищо не можех да върша почти. Не можех да се наведа да си взема от долния шкаф продукти.Редовно се сецвах. Имала съм моменти седмици наред майка ми обуваше чорапите, панталоните и дори ми е мила задника. Трябваше ми половин час за да се докопам до тоалетната. Алина и Дева са с дискова херния. Знаят какво е. Не  е живот това. Идело ми е да умра.
И сега пак си хапвам. Ето сега с кеф си чакам цикъла да дойде и да си купя пастичка или нещо друго, което обичам - баклава, толумбичка, чийзкейк, брауни. Този път ще си правя домашен шоколад със сухо мляко. Ето, не се лишавам, всеки месец хапвам от всичко. А две седмици след цикъла често пак си позволявам нещо дребно.
Е, сега вместо да изяждам наведнъж цяла торта, аз ще я изям за цяла година.
Назад някой писа, че се променят и вкуса към сладкото. Истина е. Понякога като хапвам, ми е твърде сладко.
Не ги знам тия проучвания, ама сладкото го спрях що годе лесно. Цигарите не мога. Или всъщност всичко е въпрос на мотивация. Някой ден може и тях, ако ми дойде музата.
Казвам ти, аз може би съм една от най-лакомите тук. Хем съм си лакома, хем и с хранително разтройство бях. Близките ми мислеха на психолог да ме водят заради преяжданията. Не бяха често, ама...
Това лято мисля да съгреша със сладолед. Ама само два-три пъти, като миналото лято. Всъщност прегрешенията ще ги запазя за морето. Може и една кола да пийна.
Всъщност от всичките си любими сладки ям. Просто е рядко. И не ми се отразява.
Всеки може. Стига да го иска, да е мотивиран. Аз нямам много силна воля, но имам инат голям.
Аз също мога да откажа и цигарите. Ако поискам. Ама не искам. Тютюна е растение. Цигарите са веган работа. Цигарите са полезни. Точка

Аз пък ритам за еклери, шоколадови пастички и вафли. Вчера като се разхождахме любимият си купи кадаиф и толумбички от една баклавария и така сладичко си го хапваше, че едва не ревнах. Мога да карам само на сладкиши....ама няма.

Разбирам ви, но аз съм някакъв хибрид тук, защото нито сладко ядях много, нито ми се ядат торти и кескове.

Дай ми на мен зеленчук и плод и ми гледай сеира

Има и такива като теб. Не знам защо. Хора, никога не обичали сладко и го ядели много малко и развиват ИР. Може би тук стреса е виновен.
При мен е комплексно. Щитовидната жлеза беше първото, което се прецака. Явно и ИР съм си имала малко след това. Плюс хранително разстройство. Та затова може би при мен отказа така повлияя.
Но как да повлияе на ИР човек, който почти не пипва сладко и не яде много хляб или картофи.


Спокойно, ще ти мине. В началото е трудно. Дразнех се вкъщи като донесе майка ми разни вкусотии. И и забраних да носи. Знае, че не мога да се контролирам. Няколко скандала и вдигнах. Знае много добре, че са ми слаби ангелите. Особено в началото. Сега обаче много често като носи и не барам. Примерно поне 10 пъти носи пастички. Ако е много вкусна, мога и да хапна, но ако ми е моментът за сладко и да кажем седмица две не съм яла. Но вече мога да се контролирам и не я отразявам. Да не купувам в магазина се оказа лесно, трудното е вкъщи като се донесе. Сега вече не. Та накрая се разбрахме като взима нещо да си го крие. Вече се е научила да ми се обажда и да пита. Ама не винаги.
Пък вафлите ги ядях едно време, но никога не са ми били любими.
Може да го помолиш поне за известно време да се въздържа покрай теб да яде. Докато свикнеш.

Преди два месеца откриха нов магазин за сладки и торти. И аз не мога да не дегустирам. Викам си, я да ги пробвам. То и цикъла го чаках. Отивам първия път - викам дай 2 сладки от тез  и 2 от онез. На другия ден пак така. На третия ден същото. Ама уж мъничко бре. И усещам как започвам да не се удържам. Явно инсулина съм качила малко. Вярно си е като наркомания това сладко. На петия ден пак усещам как краката ме носят към същия магазин. Пред вратата се усетих и направи се скарах на себе си И не влязох.
Но пък поне съм дегустирала новата сладкарничка. 

Няма сол в газираната вода. Тук в Италия се пие много масово като трапезна вода и общо-взето всички марки бутилирана вода се продават в два варианта - натурална и газирана. Водата е все същата, но втората има CO2. Много хора имат и домашни машинки по къщите и правят газирана от чешмяна вода, сол не се добавя.

Елора, при мен е и ген и стрес. Предпочитам солените неща, но това е.


И при нас в газираната вода има само карбон и вода.
Но аз хапвам сол та не ме притеснява ако има следи от сол.

Моето мнение е,че от ядене на много солено се пълнее. И не мисля,че е полезно.
Аз обичам по безсолно да ям.
Може винаги да пробвате по-безсолно ядене как ще ви се отрази.

Минах през един период, когато намалих драстично въглехидратите и изхчистих много вода. Кожата ми даже усещах дехидратирана. Е тогава се наложи да увелича солта, но това не ми попречи на отслабването. То и организма ми си я искаше, вкусът ми като че ли се промени и доста солях. Когато привикнах към новото хранене постепенно отново се промени вкуса и сега по-малко сол слагам. Та не знам дали от солено се пълнее или зависи и от други фактори.

Сладко не ми се яде и спокойно подминавам всякакви изкушения. Сладките ми храни са черен шоколад 80%, боровинки, малини, ягоди. Преди месец хапнах една мандаринка, и на мен ми се видя неестествено сладка, направо все едно беше подслаждана със захар, и всъщност не ми хареса особено. Вчера направих едно от редките отклонения от режима - ядох попчета, оваляни в царевично брашно заради пърженето. Те не стават за скара, друг вариант няма, освен варени на супа. Е такова къркорене беше после два часа в червата, та си припомних, че преди, освен всичко останало, имах и колит, който вече не се обажда.

Елора, аз ДХ нямам, но съм с вродена спина бифида. Болките в кръста май са по-слаби, няма пристъпи като при ДХ, но си ги имах при всяко елементарно натоварване - дълго стоене на крак, каквато и да е работа в наведено положение - метене, миене и т.н., дори и при по-продължително ходене. Ами спряха, още първите килограми като свалих и постепенно взеха да заглъхват. Преди една обиколка на мол-а докато направя и се почваше, а сега ходя с километри и няма болка.

ИР може да се получи не само от сладко и захар, а и то прекаляване с тестени-банички, кифлички, питки, солетки, паста, ориз, картофи.....Та, човек може да не яде точно сладко, а за сметка на това да има на всяко хранене от другия лош въглехидрат-тестото.Тестена закуска, 1-2 филии хляб с обяда, бисквитки с кафето следобед, хляб и към вечерята, и воала, ето ти отново само "захар".Защото и тестото тялото го превръща в глюкоза, т.е., в захар.
Всичкия въглехидрат в храната, без значение дали е чиста захар, десерт, тесто, плод, зеленчук, бобови, зърнени, картофи, се превръща в тялото в глюкоза.
Ако сме яли и прекалено много протеин спрямо теглото ни, и част от него тялото трансформира в глюкоза.
---------------------------------------------
Най-великият убиец на глада за сладко и на глада като цяло, е кетозата.Или яденето основно на мазни безвъглехидратни храни.Втора седмица се храня основно с мазно месо, яйца, масло, мазни сирена и дори зеленчуци не ми се ядат.За плод/десерт/шоколад да не говоря.....дори не се сещам.
Ей сега закусвах 1 варено яйца накълцано и разбъркано с около 50 гр маскарпоне.Мазно, тлъсто, само около 300 калории, а ме държи сита и не се сещам за храна поне до към 13.00 часа.

Така е, аз съм в кетоза от доста време. А ми се караш, че не ям Ами не изпитвам глад, какво да правя. Имам енергия да се движа, значи не би трябвало да съм зле. Споменаваш за недостиг на калории за ежедневните функции на организма. Аз обаче се тегля всеки ден, въпреки че не го препоръчват, и съм почти винаги 100-200 грама надолу. Според мен от там идват калориите - от разградените мазнини от запасите. Разграждам при до около 1000 калории на ден. Вдигна ли ги до 1200-1300, задържам. За едно съм много съгласна с теб обаче. Един ден, като изляза от кетоза, дали няма да тръгна отново нагоре? Вероятно да, ако не внимавам. Мисля обаче, че трябва просто по-продължителен преход да направя, за да привикне тялото с новите килограми. Не би трябвало да е толкова трудно, при положение че колкото повече свалям, толкова по-високо ще става процентното съотношение на мускулите спрямо мазнините. А мускулите консумират повече калории. Само си мисля и планирам засега. Едно от нещата, които предвиждам, е да започна по-активно изграждане на мускули през следващите месеци. С плуване. И вече към есента ще видя как вървят нещата и как ще променям храненето.

Ами, карам се, защото това че нямаш апетит, не значи, че може да не ядеш.
Ти може да караш с по една пържола на ден и да се чувстваш заситена, друг е въпроса дали това е полезно и до какво би довело в дългосрочен план.
Относно качването обратно на кг:да, мисля, че ако не внимаваш, кг могат да тръгнат нагоре и то стремително. Именно заради ограничението в калориите за дълго време (защото три месеца и повече си е дълго време, в което тялото ти гладува, т.е., клетките ти не получават нужните им нутриенти и гладуват).След подобни периоди на глад тялото е програмирано да започне да трупа, като започнеш да му подаваш нормални количества храна.
Аз затова предпочетох да карам бавно и славно, да оставя тялото ми самО да реши кога и как да сваля кг.Имала съм периоди, в които 2-3 месеца стоя на едно тегло.И тъкмо се зачудя дали да не предприема нещо, щото си мисля, че нищо не става, и хоп-кг пак тръгват надолу.Аткинс описва това състояние като нагаждане/свикване на тялото с новото тегло.Т.е., след като съм свалила известни кг, свалянето спира, тялото седи на тези кг, "осмисля ги, чуди се добре ли му е така или не" и като вземе решение (явно в моя случай не му е било добре на повече кг), пак почва да сваля.Така то самО се нагажда и свиква, та после не се налага аз да се контролирам.
Ето сега, втори месец съм на 63-64 кг без никакъв проблем.Ям когато искам, колкото съм гладна, не ограничавам количества, а теглото ми е постоянно, т.е., никакъв проблем със задържането.
Е, последната седмица падна още кило, ама то защото не ми се яде нищо друго освен мазно месо и яйца с масло, та предполагам съм и поизточила малко вода, та затова...

Леле, как сте се разписали, аз не мога ви изчета дори.
Елора, благодаря за темата.
И за всички постове, в които разясняваш на по-неопитните като мен, и ни строяваш, когато е нужно.
Това всъщност е изключително полезно.
Възхищавам ти се на резултатите!