Уиш, срещнах това стихотворение миналите дни и си казах, че няма друго такова, което толкова точно да описва същността ми. Дума по дума. Много е трудно да носиш в себе си "копнението".
Виж целия пост
Как си представяхте живота след завършване на гимназията?
- Публикувана: 7 май 2018, 13:31 ч.
- Последно мнение: 17 май 2018, 05:03 ч.
# 61
8 май 2018, 16:51 ч.
По някаква причина си мислех, че училищната слава ще се пренесе и в реалния живот и ще съм страшно известна и всичко ще е много лесно. Ма на 17, толкова мозък съм имала.
Виж целия пост
# 62
8 май 2018, 16:57 ч.
А то на кой е?
Виж целия пост
Уиш, срещнах това стихотворение миналите дни и си казах, че няма друго такова, което толкова точно да описва същността ми. Дума по дума. Много е трудно да носиш в себе си "копнението".
А то на кой е?
# 64
8 май 2018, 16:59 ч.
Аз пък в училище изобщо не съм се имала за "славна", пък се оказа, че много хора от различни випуски ме помнят (заради ръста ще да е било...).
Виж целия пост
# 66
8 май 2018, 17:01 ч.
А не, аз питах за другото, първото. Обърках се. То е авторско на уиш, предполагам, затова се обърках къде е попаднало на други.
Виж целия пост
# 67
8 май 2018, 17:05 ч.
А, първото е на едно пате, дето си мислеше, че бъдещите поколения ще му направят музей и ще го посещават със страхопочитание и възхищение. Ти да видиш. 
Виж целия пост
# 69
8 май 2018, 17:09 ч.
Хахх, в подобен дух отговорих едно време на един господин с името Пиер Ряпов (истинско е името, абсурдната личност- също), който заяви, че не чете съвременни автори, а само класици:"Колко жалко, че за да станеш класик, се налага да пукнеш."
Виж целия пост
# 70
8 май 2018, 17:50 ч.
Общо взето писах, че постигнах почти всичко мечтано с едно изключение.
Исках да бъда независима и свободна. На 17 се заготвях за учене навън и Америка ми беше целта тогава. Кандидаствах в БГ и след година, на 19, заминах. Единственото, което не направих е да уча психиатрия. Бях си избрала само 5 специалности и само тях писах на класиранията: Философия, Логопедия, Биотехнологии, Журналистика и първо желание Психология.
Влязох държавна поръчка по първи избор, изкарах отлични оценки за местене в СУ ( там ме бяха приели Логопедия), но след като успешно се преместих в СУ заминах към чужбина където довърших ученето си, но добавих Социални науки и Детска психология.
Иначе си представях, че ще преподавам на студенти и не записах умишлено педагогическа специалност, защото не исках да работя с малки деца тогава
Пътувах, работех на интересни места и поживях. Срещнах мъжа си там и с него постигаме още мечти, че и много нови добавяме и постигаме.
Виж целия пост
Исках да бъда независима и свободна. На 17 се заготвях за учене навън и Америка ми беше целта тогава. Кандидаствах в БГ и след година, на 19, заминах. Единственото, което не направих е да уча психиатрия. Бях си избрала само 5 специалности и само тях писах на класиранията: Философия, Логопедия, Биотехнологии, Журналистика и първо желание Психология.
Влязох държавна поръчка по първи избор, изкарах отлични оценки за местене в СУ ( там ме бяха приели Логопедия), но след като успешно се преместих в СУ заминах към чужбина където довърших ученето си, но добавих Социални науки и Детска психология.
Иначе си представях, че ще преподавам на студенти и не записах умишлено педагогическа специалност, защото не исках да работя с малки деца тогава
Пътувах, работех на интересни места и поживях. Срещнах мъжа си там и с него постигаме още мечти, че и много нови добавяме и постигаме.
# 71
8 май 2018, 18:05 ч.
Моите мечти бяха съвсем скромни : Брак, семейство, деца,собствен дом, работа и да доживея до 55 да се пенсионирам.Почти всичко постигнах.Само където останах без работа, преди да успея да се пенсионирам, а сега вдигнаха и възрастта за пенсия, а на мен не ми стигат няколко години стаж.
Виж целия пост
# 72
8 май 2018, 22:28 ч.
Завърших преди 7 г. Исках да уча, да пътувам, да имам семейство и деца, собствен дом, кариера.
Към момента съм с две висши образования, първото, не особено желано, второто- много. Разбира се работя по първото
, но все пак е по-специалността да не се оплаквам. Към момента съм доволна от работата си, но знам, че рано или късно ще тръгна в друга посока. Започнах късно работа, това изобщо не влизаше в плановете ми в 12 клас, но така се получи. През това време поне успях да се омъжа, да родя и да си завърша образованията.
По отношение на ученето искам да си задълбоча знанията в трите езика, които съм учила, но не са ми на достатъчно добро ниво, а в плановете ми беше да са, нищо - има време.
Записвам се на обучения, ще ми се да не спирам да се развивам.
Пътувала съм на доста места из Европа, но не съм излизала извън нея, а списъкът ми с желани пътешествия, включва още доста контитенти.
Огромна страст и мечта ми е това - дано я сбъдна.
Исках три деца. В момента имам едно, замислям се за второ, но не мисля, че бих се справила с 3.
Омъжена съм от почти 3 г. Не мога да кажа, че имам идеалният брак, но за сега вървят нещата.
Собствен дом нямам, но живеем сами и не сме на квартира, което никак не е малко.
Като цяло ми се струва, че от съучениците ми аз съм една от малкото, която е постигнала част от нещата, които иска. Надявам се съдбата да е благосклонна към мен и за в бъдеще.
Виж целия пост
Към момента съм с две висши образования, първото, не особено желано, второто- много. Разбира се работя по първото
, но все пак е по-специалността да не се оплаквам. Към момента съм доволна от работата си, но знам, че рано или късно ще тръгна в друга посока. Започнах късно работа, това изобщо не влизаше в плановете ми в 12 клас, но така се получи. През това време поне успях да се омъжа, да родя и да си завърша образованията.По отношение на ученето искам да си задълбоча знанията в трите езика, които съм учила, но не са ми на достатъчно добро ниво, а в плановете ми беше да са, нищо - има време.
Записвам се на обучения, ще ми се да не спирам да се развивам.Пътувала съм на доста места из Европа, но не съм излизала извън нея, а списъкът ми с желани пътешествия, включва още доста контитенти.
Огромна страст и мечта ми е това - дано я сбъдна.Исках три деца. В момента имам едно, замислям се за второ, но не мисля, че бих се справила с 3.
Омъжена съм от почти 3 г. Не мога да кажа, че имам идеалният брак, но за сега вървят нещата. Собствен дом нямам, но живеем сами и не сме на квартира, което никак не е малко.
Като цяло ми се струва, че от съучениците ми аз съм една от малкото, която е постигнала част от нещата, които иска. Надявам се съдбата да е благосклонна към мен и за в бъдеще.
# 73
8 май 2018, 22:29 ч.
Всъщност като се замисля, това че нещата не са станали по мои планове, не ми се е отразило никак зле.
Аз исках да уча в професионално училище, наще ме набутаха в гимназия. Исках да завърша Геология, завърших икономически профил. Че и магистратура. Исках все до 25 годишна да се омъжа. Ама като почна да ми идва акъла, се разубедих. Сега съм на 35. Просто си живеем спокойно, мирно и кротко. Исках деца. Сега, каквото съдбата покаже. Смятах, че никога няма да мога да си позволя да си купя кола. Е, купих си, дори с част участие на половинката. Сега имам поредна мечта. Да си купя/ купим къщичка с дворче. Мечтая си за двор и тишина. Ако имаме късмет и съдбата е на наша страна, може и това да стане в скоро време. Факт е, че нещата при мен се случват. Не веднага и в същия ред на мисли, но... Всяка нещо идва с времето си.
Виж целия пост
Аз исках да уча в професионално училище, наще ме набутаха в гимназия. Исках да завърша Геология, завърших икономически профил. Че и магистратура. Исках все до 25 годишна да се омъжа. Ама като почна да ми идва акъла, се разубедих. Сега съм на 35. Просто си живеем спокойно, мирно и кротко. Исках деца. Сега, каквото съдбата покаже. Смятах, че никога няма да мога да си позволя да си купя кола. Е, купих си, дори с част участие на половинката. Сега имам поредна мечта. Да си купя/ купим къщичка с дворче. Мечтая си за двор и тишина. Ако имаме късмет и съдбата е на наша страна, може и това да стане в скоро време. Факт е, че нещата при мен се случват. Не веднага и в същия ред на мисли, но... Всяка нещо идва с времето си.
# 74
8 май 2018, 23:04 ч.
От доста рано ми се наложи да съм наясно със себе си. Общо взето не е имало изненади - знаех какво ме чака, и единственото, което се промени кардинално със завършването на средното, беше града. И работата ми от почасова стана на пълен работен ден.
Нямах търпение да съм далеч от всички, и да съм сама. Беше страшно, защото неща на които разчитах безусловно (бяха ми обещани) ми бяха изтръгнати изпод краката. Но и до ден днешен си ми остава един невероятен период.
Единственото, което не се случи, а много си мечтаех, беше да приключа с ученето. За съжаление за да имам прогрес кариерно, ще се учи до безкрай
Виж целия пост
Нямах търпение да съм далеч от всички, и да съм сама. Беше страшно, защото неща на които разчитах безусловно (бяха ми обещани) ми бяха изтръгнати изпод краката. Но и до ден днешен си ми остава един невероятен период.
Единственото, което не се случи, а много си мечтаех, беше да приключа с ученето. За съжаление за да имам прогрес кариерно, ще се учи до безкрай
Препоръчани теми