Как си представяхте живота след завършване на гимназията?

Публикувана: 7 май 2018, 13:31 ч.
Последно мнение: 17 май 2018, 05:03 ч.

13 124
106

anra - Потребител

Редовен потребител

# 45 8 май 2018, 13:08 ч.

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?

Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.

Един неразделен клас,
с общи тревоги и мечти,
чертаеше своя път
и вярвахме всички, до един,
че ни чакат само празници,
че е щедро без предел
времето пред нас.

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?

Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.

Един неразделен клас,
с общи тревоги и мечти,
чертаеше своя път
и вярвахме всички, до един,
че ни чакат само празници,
че е щедро без предел
времето пред нас.

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?
Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?
Цял живот...
Цял живот...

Представях си... Времето си представях - безкрайно, щедро, без предел...

Виж целия пост

Потребител

# 46 8 май 2018, 13:46 ч.

Именно! Какви планове, какви семейства, деца и принц на бял кон. Не съм и си представяла на 18 да имам яснота по тези въпроси.

Виж целия пост

Параход

Редовен потребител

# 47 8 май 2018, 14:11 ч.

Всичко се оказа доста по- смело от мечтите. Но аз завърших в началото на 90-те, когато огромни национални и световни промени още бяха in the making - и съответно напълно непредвидими.

Иначе за работата - на 14 я избрах, а на 18 (дни преди 9-те кандидат-студентски изпита по три различни предмета Simple Smile

Simple Smile

, на които се явих), я започнах като стажант по обява във вестник.
И сега, четвърт век по-късно, съм в тази професия, вече всичко съм видяла и постигнала, името ми ходи пред мен, времената се промениха ... та кой знае дали не е време да мечтая пак?

По отношение на личния живот - когато бях дете, 2000 г. ми се струваше страшно далече и си представях еснафски живот със съпруг и две деца, колчем погледнех към нея. Е, 2000 г. мина и замина, с партньор и дете се сдобих доста след това, поживях си здраво, докато узрея за тях.

I love my life, както пее Роби Уилямс. Когато бях на 18, възможностите бяха толкова малки и хоризонтите - толкова къси, че не се оказа особено трудно да ги надскочиш. Трудното идва след това Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

Потребител

# 48 8 май 2018, 14:44 ч.

Не че беше много отдавна:) но си представях да си завърша навреме, да пътувам, да работя в офис, не гледах много напред в бъдещето, но си мислех че 4 години ще изкарам в Студентски град поне. На първата година плановете рязко се смениха, работя в офис и пътувам, но още не съм се дипломирала, имам и човек до мен, вече 4та година , изобщо не си го представях така да стане, но то с животът е така - поднася ни всякакви изненади непрекъснато :–) не съжалявам за почти нищо обаче, в момента се чувствам добре.

Виж целия пост

V

# 49 8 май 2018, 14:53 ч.

Когато завършвахме, с класа ми си бяхме написали едни бележчици кой как се вижда след 5 години. Отворихме ги на десетата. Всички бяхме забравили какво сме написали и изненадите бяха големи. Почти никой не беше сбъднал мечтите си или поне не беше се развил в посоката, в която е искал тогава. Мечтите и плановете ми се сменят на средно 2 години, за съжаление. Докато си мечтая за нещо, то вече станало неактуално или други промени са настъпили...Мислех си, че до тези години трябва вече да съм успяла по някакъв начин- ами не, не успях. Лутането продължава. Децата ме забавиха малко, но и те бяха част от мечтите, така че продължавам към следващите цели. Светът и животът в България се променят твърде бързо в момента, за да успее човек да се ориентира кариерно правилно. Започнах собствен бизнес, но и там нещата не се оказаха това, което очаквах. Сега съм пак на прага на нови решения, ново поприще и надявам се нова професия. Голямо лутане, голямо нещо....Завиждам на хората, които от малки знаят какво искат да правят, да работят, да учат. Аз все се рея някъде. На всичкото отгоре имам завишени критерии и очаквания от себе си. Мога да се хвана на всякаква работа, но като знам, че няма да съм вътрешно удовлетворена и няма да имам никакво кариерно развитие и ми се отщява всичко.

Виж целия пост

Потребител

# 50 8 май 2018, 15:23 ч.

Представях си животът много голям, разнообразен, интересен и пълен с изненади, които чакат да ги откриеш. Такъв се и оказа.
София ми беше тясна, България ми беше малка. Напуснах ги след завършването и това се оказа доста постоянно. Много исках да пътувам и имах този шанс да обиколя страшно много страни, градове.
Много исках да стана природен изследовател, професионален, но си останах само хоби-такъв Simple Smile

Simple Smile

.
Едно нещо, което не съм правила оттогава насам е писането на поезия. Понякога си намирам нещата, добри са.

Виж целия пост

Потребител

# 51 8 май 2018, 15:27 ч.

Не съм го приемала като някакъв праг, че да мечтая какво следва. Готвех се за изпити. Исках да уча специалност с много малък прием. Не стана от раз, отказах се да кандидатсвам пак - вече следвах щастливо "резеревен" вариант /подхвърлиха ми го на майтап, отидох и написах 3 желания и ме приеха в първото/, а мечтата я исках заради една специализация след нея и не тежеше вече така. Никакви мечти за деца и мъже... Учех си и се забавлявах. Майка ми не ми даваше да домакинствам без нужда и може би това ме беше научило, че за всичко си има време, а това беше да уча и да съм с приятели.

Сега работя нещо различно от ученото, пък почти напълно точно мечтаното, а и ученото помага. Мъжът, семейството и т.н. си дойдоха сами. Да са живи и здрави! Сега вече мечтая. Общо взето ако споделя получавам "а дано!" и усмивка, ама се случва. Уча непрекъснато, което е голямо забавление. И поезия прописах, сега виждам предния пост. Еленна, като ѝ дойде времето ще я има пак.

Виж целия пост

Потребител

# 52 8 май 2018, 15:31 ч.

Цитат на: ом в вт, 08 май 2018, 15:27

И поезия прописах, сега виждам предния пост. Еленна, като ѝ дойде времето ще я има пак.

Сега е сезонът на измислените детски песни на китара. Едната пък ми се получи, стана хит у нас. След време, може би, когато мине и този сезон.

В този ред на мисли, и тогава, и сега, Стефан Вълдобрев беше на моята вълна. Малко е по-стар, но следейки творчеството му, май откриваме фазите на живота заедно. Тогава той пееше, а аз се чувствах точно така:

Докосвам върха на мокра гора.
И ето ме в Рим, в Прага, в Берлин.
…какво от това…
Плуват под мене хълмове и реки.
Летя. Летя. Летя.

А сега пее: "Утрото без аларма е като небе без облак."

Виж целия пост

А

Анонимен

# 53 8 май 2018, 16:14 ч.

Цитат на: elenna в вт, 08 май 2018, 15:23

Едно нещо, което не съм правила оттогава насам е писането на поезия. Понякога си намирам нещата, добри са.

Това ми напомни нещо подходящо за тази тема.

Скрит текст:

Аз зная, че Раят вълшебно сияе
Пред мен всеки ден, съвършен.
Вратата- отворена, речено-сторено.
Да вляза зависи от мен.
Поглеждам, пристъпвам,
а после се дръпвам-
във Рая ще минат без мен.
Обратно се връщам
и поглед обръщам,
а той е зад мен-
съвършен.

Виж целия пост

Потребител

# 54 8 май 2018, 16:18 ч.

Много хубаво, wishmaster. Утопично.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 55 8 май 2018, 16:22 ч.

По-скоро, носталгично и самокритично. Минало-бешело.

Виж целия пост

Доня Дафина Черешова

Потребител

# 56 8 май 2018, 16:22 ч.

Мечтаех да стана моден дизайнер , все драсках нещо. Станах интериорен дизайнер - обичам си професията въпреки че не работя от отдавна. Вече ми е хоби. Не си преставях, че аз варненката от пъпа на града ще отида доброволно и щастливо да живея на село и още по-щастлива ще копая, плевя и т.н 😁
Не исках никакви деца - слава богу не се сбъдна и съм горда майка на 2 бр пубери. Обиколих и живях в доволно много екзотични места, които не знаех на 17г къде са на картата. Намерих половинката която търпи тежкия ми характер. Толкова ми стига. И добре че не се взехме с първата голяма любов 😄

Виж целия пост

V

# 57 8 май 2018, 16:26 ч.

Виж целия пост

A

Потребител

# 58 8 май 2018, 16:28 ч.

Живея далеч от града, в който беше гимназията ми. Не поддържам връзка с никой от съучениците си. Почти нищо не знам за някои от тях. Това ме натъжава на моменти, особено като виждам как някои приятелства датират от гимназията.
Завърших в онези мътни години, когато нямаше избор на кой знае какви специалности. Нямаше яснота и сигурност за утрешния ден / не че сега я има /. Завърших и работя това, което родителите ми определиха, може би правилно, сигурна професия, която няма да ме остави гладна. Това не е "моята" работа. Работя я насила, макар и доста по - добре от някои, които са я мечтали. Влекат ме съвсем различни неща, но си давам сметка, че на тези години е късно да се ориентирам вече. Ето това ми причинява душевен дискомфорт.
Колкото до семейството - никога не съм си мислела, че няма да се омъжа / защото съм семейно ориентиран тип /, но стана точно така. Но такъв е моят живот - имам да науча доста уроци.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 59 8 май 2018, 16:29 ч.

Топъл дъжд, в някой друг живот, като порасна, ще съм интериорен дизайнер. До тогава ще издевателствам любителски над домашните условия.

Омния, как пък уцели най-най-най-любимото ми!

Виж целия пост

Препоръчани теми

Да се боря ли или няма смисъл?

3 234
32

Лични и семейни отношения

Френдзоната за жените и как да излезнем от нея?

4 186
60

Лични и семейни отношения

Да накарам ли детето си да запише висше?

2 015
16

Висше образование

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.