Таткото спи на дивана - докога?

Не, важното е детето да получи емоционална и психическа стабилност, за да порасне като човек, който знае "себе си" и има самочувствието да го показва.А това не става само с пари и възможности.
В основата са взаимоотношенията с родителите.
Бабите и гледачките са добра "патерица", именно когато са само патерица.А не основните отглеждащи.

Че, от какъв зор ще правите дете, щом времето ви е запълнено и лете, и зиме?
То, детето не ще да служи само за брошка на ревера- иска близост, пък духовна връзка- все трудо и времеемки неща, които бавачката няма как да му осигури.

А кой говори за постоянно?! Всеки има нужда от глътка въздух...не може да домакинстваш по цял ден.

Като чета някои мнения и все се сещам за собствената си категоричност, `га още не бях помирисвала бебе. Ха съм видяла някое да се тръшка и да показва характер не твърде прилично, ха съм решила веднага, че на, т`ва ако беше моето, просто щеше да замръзне от раз, като го изпогледам... и други  детски илюзии и непоносимости съм си отглеждала разбира се. Ама, това, докато забременея и родя... После чакрите ти ги намества природата, пък акълът, той е само способност да смила инфото и да измисля най-адекватните решения. Според наличното - и твое, и бебешко, че и мъжко.

Просто човекът най-бавно става самостоятелен. И това, че година- две няма да работиш и ще се отдадеш на детето си не е спиране да живееш.
Бабата е по- добре от бавачка, чисто в емоционален план, а бебетата са основно емоция, освен пампита и ядене.
Това, че ставаш зависим от малкия човек всъщност е взаимно. И не е нито завинаги, нито задълго, нищо че изглежда цяла вечност понякога.
Не спираш да живееш, нов живот е и за детето ти и за теб.

Хайде сега, не вярвам някоя жена да не си е пожелавала помощ, да се спаси с мъжа си някъде за 2 дни.
Да, понякога децата са изтощаващи, както има и кротки - има и бесни.
Моята теория е, че по-добре 2-3 деца с помощ, отколкото 1 с майка героиня.

CheerUp, не знаеш ли, че в този форум гледането от баби е анатемосано? Освен това бабите вече работят около 10 години повече. Моята майка се пенсионира на 55, а аз много евентуално - на 64, ако не го увеличат дотогава.

Прочетох цялата тема защото ми беше интересно да чуя различни мнения и гледни точки. Нямам деца, а котка която ни буди по няколко пъти всяка нощ и вече наистина усещам че се побърквам. През последните години наистина осъзнавам колко трудно се гледат деца, особено първите няколко години. Тук в САЩ пък почти няма такова понятие като майчинство, най-много да ти дадат 2-3 месеца от фирмата. Много жени са принудени да се върнат след това на работа по финансови причини. Те и затова от малки ги слагат да спят сами в стая (с камера за наблюдение), не ги кърмят много много и ги пускат на ясла. Не казвам дали е правилно или не, всеки си наглася ситуацията според възможностите. Лично за себе си се надявам да имаме достатъчно спестявания за да мога да съм в къщи с детето и да кърмя поне първите 6 месеца (въпреки че и след 6 месеца ще ми е трудно да си оставя бебето на някои друг, но за тук това си е мечтан период).  Вярвам че приятелят ми ще гледа детето ни добре, но съм подготвена че аз ще ставам по-често през нощта просто защото аз спя много леко. За мен приемливо е родителите да спят заедно на спалнята, а детото до тях в собственото си легълце до поне 10-12 месеца, после да се отдели в собствена стая и да се наблюдава с бейбифон. На дивана или в отделна стая за бащата само в инцидентни ситуации (ако има важно събитие в работа на другия ден и т.н.). Ще видим дали така ще мисля след няколко години....

Имам един въпрос: ако майката кърми и се изцежда за да има запаси от мляко за бебето през нощта, проблем ли е бащата да го нахрани с млякото? Или тя така или иначе няма да може да издържи без да се изцежда или храни бебето 7-8 часа?

Flying High, и аз съм в САЩ. Не се терзай за цеденето и кърменето отсега, но има доста неща, които да си постелеш професионално, за да можеш да имаш доста повече свобода след детето и да не ти се налага да се върнеш след 2-3 месеца, освен ако не искаш.

Таткото спи отделно, за да може да се наспива и да ходи нормално на работа.
А и за мен е по-спокойно, че всички сме в комфортната си зона.
Майчинството е период на изключително ниско натоварване, сравнено с живота ми на работеща жена.
Дори е период на скука и минимален брой задачи за деня (малко домакинство, пазаруване, занимавка с бебето - ма то това не е задача, а удоволствие).
Не разбирам защо толкова масово се приема, че с идването на бебето идват големи трудности и майката е някакъв жалък страдалец.
По мои наблюдения, тези, които се оплакват най-много, обикновено нямат опит с динамична стресова работа и са свикнали цял живот някой да ги гледа - я тати и мама, я мъжа...
Реално аз нямам какво да науча от тези хора. Възхищавам се на работещите майки, които поддържат домакинство, намират време за децата си и за градивни дейности - спорт, литература, наука..
Та в този ред на мисли, кой къде спи е въпрос на удобство и напасване, а не на критерий колко се обичате... Или както е модерно явнп - дали "страдате по равно", щото явно трябва да се страда.

Не е с идването на бебето, а с идването на тодлъра. Повечето майки се чудят кое е трудното, докато детето не стане на 18 мес. и почват да реват да тръгва на ясла, само да не им е вкъщи:)

Защото с бебе оправяш къщата и си стои оправена. С движещо се и пипащо дете оправяш някои кътове до 10 пъти на ден.

То всъщност повечето жени се връщат на динамичната и стресова работа, само и само да не са с малкото детенце. Не че нещо, но дори с бебе, достатъчно количество рев може да те срине психически и да те измори, дори без да си правила нищо особено. Или просто да не ти върви денят.

Тъкмо това си говорим в другата тема - работещата майка има за деня да спретне една вечеря, защото всички се хранят и цапат извън дома. Майка с деца у дома се грижи за абс. всичко.

Да, то всички работещи майки въртят по 10 часа на отговорна работа, после триатлон, писане на роман и научни експерименти:)

Зависи от личната комфортна зона на всеки....   
За мен, е най-комфортно детето/децата да си спят по стаите, а аз да спя с мъжа си в спалнята.
Всичко друго ми е супер не/дис-комфортно.

Какво "страдане по равно"? Нали "Майчинството е период на изключително ниско натоварване"? Следователно и двамата родители се натоварват изключително ниско, докато си гледат бебето.

Siren, за да е по-реалистично, може триатлонът да е през ден, дори два, а експериментите - само уикендите, алкохолни

Amour, прекрасна комфортна зона. Със сигурност по-приемлива за мен, отколкото "детето е 4 клас и още спи между нас на спалнята"

Миленака, в майчинство съм само аз. Бащата си е на тръстиката и малко хваща от скуката.
А със "страдането" си позволих да иронизирам известно количество майки, познати и непознати, за които майчинството е бич божи и всяко реване на бебето трябва жестоко да се набие и в кратуната на бащата, тази работеща гадина

Дори не съм намеквала, че бащата е в майчинство. Твърдя, че бащата е другият родител. Всеки родител има задължението, а не правото, да се грижи за детето си. Освен това има отпуск по бащинство. Мъжът ми си я взе, а после към нея добави и част от останалата отпуска. За мен, а явно и за авторката на темата, е некомфортно единият родител вечер да си бие камшика. Това, когато и двамата родители са налице, разбира се.
Пак ще повторя: който няма възможност или желание да се грижи за детето си, да не става родител.

Миленака, разбирам те и си права - бащата има отговорности.
За мен те не се заключват в сменяне на памперси през нощта или хранене и подобни, защото не ми е трудно да ги правя и не ми трябва помощ.
Различно сме разпределили отговорностите ние.
И в резултат таткото е наспан, аз съм.. Как да кажа, в постоянна скучна ваканция.
Единствено ме е страх, че и на това му се вижда края и офисът (и триатлонът) ме зоват.