"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Стига, бре хора - сутринта си отворих темата, цял ден влизах на порции и всеки път ми рукваха сълзите , прибрах се у нас и направих нещо, което от много месеци насам не правя - включих компа пак на същата тема и пак четох и пак плаках - защото е тъжно, защото е щастливо, защото е сантиментално и ...много зверски истинско. Защото боли, но болката е прочистваща. Момичета( и момче) , гордея се, че ви познавам, макар и повечето само виртуално! Сега лоча мента пред компа и се чудя кое ли е 18, 19 и т.н. - толкова са много и толкова е важно за мен да си спомням за тях:
 18. изпушената цигара в 3 през нощта с двама от най-близките ми приятели седнали по турски по средата на Патриарха - топло е, мирише на лято, няма жив човек освен нас и коли няма, а ние пушим и гледаме светлините и сме някъде извън времето
 19. усещането да потъвам в най-зеленит очи на земята  и срещата ми с тях онзи ден на махленската площадка - той със своето дете и аз с моето - пак седяхме, пак потъвахме и гледахме децата си, щастливо игреащи - хубаво ни беше
20. телефонния звън в работата, чуващите се писъци на моето дете и плачът на майка ми - едногодишното ми дете си беше изгорило жестоко ръчичката - пътят до нас беше най-дългото и ужасяващо нещо в живота ми
21. много водка с портокалов сок, китара и Guns и Pearl Jam  на стадиона в Тетевен - величествено беше и една от най-прекрасните ми емоции
22. неизживяната ми любов, мъката и прозрението ми, че нея ще я има някъде в сърцето ми - там, скрита, докато съм жива.
23. Прозрението, че когато някой ти каже, че независимо от обстоятелствата и времето винаги ще те обича - той не е идиот , който се опитва да те разреве, а и тази мисъл топли, когато ти е много студено
24. всеки път, когато се върна от работа и сина ми тича, крещейки; "Майка ти, Майка ти се плибла" и танцува шамански танц на радостта
25. усещането да знаеш, че си бил първата истинска и чиста любов на някой и жестоко си го наранил
26. знаенето, че и други си наранил съзнателно или не
27. вятърът на Арапя и мирисът на есен, когато си тръгвам оттам
28. безбройните изпити менти пред караваната или на скалите с  верни приятели
29. същата тази Арапя миналото лято и това как се събрахме хора, които не се бяхме събирали от 10 години - същите и не съвсем, безбройните разговори, усмивки и сълзи, когато тези хора си тръгнаха към далечните краища на света
30. мъжът ми прави палачинки - навън е много студено, прозорците са са изпотили, синът ми седи на масата, мляска от удоволствие и вика: "Още, искам ощеее"
 32. последната ми цигара вечер на балкона загледана в светлините на Витоша, Симеоново и Драгалевци - тези моменти са си само мои
33 запознаството ми в този форум с един от най-прекрасните хора, които познавам - Василиса, обичам те!
34. този момент, когато съм сама, изливам душата си и очаквам да продължа да чета.

Момичета, страхотни сте!  И темата е много ...ревлива, но въпреки това много дълбока, човешка и необхватна. Кара те да се върнеш назад в миналото, да погледнеш настоящето и да намериш сили да се усмихнеш на бъдещето.  Благодаря на Креми, че пусна таз публикация и специални Благодарности на Звездичката Ни, която насочи вниманието ми насам. Още веднъж: страхотна тема.

bomboto, не мога да го кажа по-добре.

Подписвам се под теб. 

Чувствам се по-добра, откакто пиша и чета в тази тема.



И за теб, Kalida   

1. Сълзите в очите на майка ми в линейката, когато осъзна, че повече няма да се видим.
2. Сестра ми и бебето минават с носилаката след раждането и едновременно измъчения и невероятно щастив погледа на сестра ми.
3. Начина по който милвахме бебто първите дни с един пръст, защото ни беше страх да не му стане нещо.
4. Първата целувка в едни храсти.
5. С баба ми сме купили цялата серия от играчки от детското меню на Мак Доналдс и се смеем и ги разглеждаме а навън пече страшно ярко слънце.
6. Стоя и плача в един вход, че нямам приятели и спокоиствието което почувствах когато сестра ми ме успокои.
7. Катаствофата, която преживях преди 2 години, колко странно бавно ставаше всичко, клонито които се удряха в стъклата и обръщането на колата и всички детайли които си спомням.
8. Първото ми напушване и невероятната вечер която изкарах тогава.
9. Вечерта след като виках за първи и последен път духове и истерията в която изпаднах след това.
10. Погребенията на майка ми и баба ми и решението, че никога вече няма да отида на погребение и че това не е начина да изпратиш любим човек.
11. Всеки път когато говоря със сестра си и осъзнавам колко невероятен човек е.
12. Страха да се пребирам вечер по тъмно след като прочетох "ТО"-на 14 год. (вече преживян)
13. Невероятно смешните моменти и вечери прекарани с Вероника.
14. Първият път.
15. Концерта на Бенаси брос
16. Запознанството ми с Таня
17. и още хиляди мигове прекарани с приятелите ми.

Момичета   изчетох цялата тема на един дъх, благодаря ви!

Покрай вашите мигове си поплаках доста и ми нахлуха толкова много спомени, чак немога да си събера мислите, че то си е и доста късно, утре ще се разпиша и аз, още веднъж благодаря - много силна тема !!!

Тази тема ни разголи, но аз ще продължа де се разголвам. Обичам ви.
1.Втори май- играем със сестрите на "сляпа баба", чувам туп и писък. Голямата ми сестра надвесена над прозореца, малката лежи в локва с кръв под него.Тате по чорапи тича понесъл сестра ми на ръце, мама го следва.Ще спестя милицията и разпитите.
Същата нощ, един телефон, никой не спи, а се правим на заспали, едно щурче пее иззад пералнята.Телефонът не звъни. Слънцето изгрява, щурчето млъква, телефонът казва: прескочи трапа, ще живее.
2.Няколко години по- късно. Йордановден- именният ден на тате. Той и мама на пазар, чакат гости. Аз и сестра ми скарани. Тя шампионка по плуване/ обичах да я подстрекавам на съзтезания/. Излиза. Телефонът звъни: Мило момиче кажи на родителите си, че сестра ти е при нас / Пирогов/, блъсната от кола на пешеходна  пътека. Смазващото чувство на вина.И края на спортната кариера на сестра ми...
Години по- късно тя ражда детето си, аз на етажа и гледам някакво бебе и рева.Рева, че това създание е причинило болка на сестра ми.Няколко месеца по- късно станах кръстница на това дете- София. Безкрайно много я обичам! Защо ли не позволявам тя да разбере, какво е за мен.
3. На 17 год. съм с извадени сливици, лежа в болницата на кревата и се самосъжалявам- див пубертет. Вратата се отваря и се показва захилен тате- в бяла престилка и носещ канта сладолед. Как се промъкна през забраненото не знам.
4. Години по-късно. Връщам се от турне и ми казват баща ти е в "Пирогов". Решавам да посъпя като него. Обличам бялата престилка, влизам в реанимация, /той е опериран от спукана язва /и разбирам, че ако подкупиш всичко е възможно.Дърпам завесата и виждам -очите му.Играх с неговия номер. Той ми се струва щастлив и горд, че съм оцелила  пътя...
5. Моята сватба и танца с баща ми. Последен танц, но все по- близки.
6. Така го обичам.
7.Моят най- добър приятел- отиде си, а така ми се иска да е спотаен в красивите ми мигове и да ни пази.
8. Поредно свиждане в старческия дом с родителите на баща ми ,преди две седмици. Дядо ми изведнъж гледайки сина ми казва- той е копие на баща ти като дете. Неимуверното щастие което изпитах тогава- значи тате се върна.Значи наистина има нещо от него,което остава.
9.Колко много още имам да казвам, колко много ви обичам, и как нямам сили да продължа. Но може бе утре.
10. Кой измисли тази тема?

1. Когато тръгнах на училище и осъзнах колко отговорна трябва да съм, защото на мен се беше "паднала" задачата да взимам сестра си от детската градина и да се грижа за нея, докато мама се прибере.
2. Когато осъзнах колко съм наранила едно момче, което ме харесваше, а аз използвах да идва да ме взима и връща от и в къщи, да ми носи чантата и подобни щуротии ...... бяхме в 4 клас.
3. Когато ме приеха в гимназията и после в университета.
4. Когато един преподавател се възхити от потенциала ми.
5. Всеки път, когато баба е болна...осъзнавам прогресивно колко много я обичам.
6. Когато нараних мама, казвайки й че съм осъзнала, че с нея никога няма да намерим общ език (през нощта станах и отидох да й кажа, че я обичам и съм се объркала, а тя ме попита защо идвам чак сега ).
7. Всеки път, когато сестра ми ми казва, колко много би искала да прилича на мен.
8. Всеки път, когато мама ми каже, че се гордее с мен, защото всичко съм постигнала със собствен труд и усилия.
9. Когато важен за мен човек ми каза, че се гордее с това, че ме познава и е в обкръжението ми.
10. Когато детенце, за което се грижех ми каза, че съм лоша.
11. Когато същото детенце ми каза, че ме обича и иска да ми казва "мамо" наравно с биологичната си майка (момиченце на 2 годинки).
12. Първият път, когато стъпих в дом за деца с увреждания, лишени от родителски грижи - това ме промени за цял живот!
13. Всеки път, когато се замисля колко кратък е животът и как може да не ми стигне, за да покажа обичта си към любимите ми хора и страхът, който ми носи тази мисъл.
14. Когато станах на 18 години. Почувставах се узряла ... и малко стара.
15. Когато осъзнах, че Той е Човекът.
16. Когато ми се обади по телефона само, за да ми каже, че ме обича и всеки следващ път, когато ми го казва.
17. Когато решихме, че искаме да си имаме бебе.

  1. Татко, приседнал на леглото, ни чете приказки с часове.
  2. Старата ни къща, поляната пред нея, палатките от одеяла и динените фенери, които татко правеше за нас със сестра ми и комшийските деца...
  3. Късните следобеди, спалнята на нашите, а татко ни прожектира детски филмчета на стената и ни чете субтитрите...
  4. Когато сестра ми видя Дядо Мраз за първи път и се напика от страх.
  5. Тежко болна съм, около 4-5 годишна, вратата на стаята ми се отваря и мама нахълтва с огромна кутия. Отварям я с треперещи ръце и намирам вътре невероятна кукла бебе, която плаче и става алено червена, имаше и количка. Хвърчах от кеф.
  6. Зимен ден, летяща срещу нас на тротоара кола, мама ни изхвърля (буквално) настрани, а колата смазва крака й.
  7. Прабаба ми, която завързахме за един стол с братовчед ми и братовчедка ми (5-7 годишни) и, която държахме така цял ден, защото не иска да даде златото. Тя все така ни разправяше... "който слуша, за него златото".  Боят, който изядохме след това ...
  8. Езикът (пилешки), на който си говорехме по-големите, пред по-малките деца от рода, за да не ни разбират...
  9. Нели, когато я взехме за първи път от "Дом майка и дете", която до ден днешен обичам безрезервно с цялата си душа и, която много ми липсва!
10. Баба ми, която плачеше, когато не искаме да ядем.
11. Същата тя (миличката ми), която нахраних за последен път и почина в ръцете ми.
12. Майка ми в болницата след третата операция и с белодробен инфаркт, как се бори за живота си.
13. Смъртта на дъщерите (близначки) на сестра ми и най-тъжният плач на света.
14. Контракциите в самолета към България и ужасът, че събитието може да се случи на борда.
15. Раждането на детето ми и как се суетя около нея, когато я доведоха в болничната стая за първи път. Посягах ту от едната, ту от другата страна да я взема, но така и не събрах смелост да го направя.
16. Когато количката с бебето ми изчезна и момента, в който си видях детето отново.
17. Първият ден на моето момиченце в детската градина.
18. Как дъщеря ми си посочила сърчицето на учителките и казала, че ето там я боли много от мъка по мама.

Креми, благодаря ти за темата!  

1. Тръгваме за морето и минаваме през баба и дядо - натоварваме москвича с касетки домати, краставици, дини - дават ни по 5лв само за нас

2.Филийките с олио и червен пипер, намазани от баба

3.Игрите на "майки и деца" до рекичката на вилата - аз все играех майката и много исках да се целувам с таткото

4.Влизането в чужди дворове и брането (краденето) на череши, най-вече в двора на дядо Пърдулко (така го наричахме, понеже веднъж го бяхме чули да пръцка)

5.Братовчед ни ни учи да пушим в едно дере - открадна един пакет Арда от дядо, пак той ни учи да се оригваме - сестра ми хвана цаката, но аз и до сега не мога

6.Баща ми блъснат от кола - лежи в къщи, в детската стая, в леглото на сестра ми - външната врата отворена и незатваряща се - влизат всичките му приятели да се "сбогуват" с него, понеже е много тежко ранен - Благодаря на Господ, че ми го запази

7.Дядо ни вкара при свинката Янка и гледаме със сестра ми как се израждат малките прасенца

8.отивам на свиждане на гаджето, а малко по-късно дойде "негова приятелка" - бъдещата му жена

9.Отварям вратата у дома - търсят "гълъбаря" (баща ми) - мъжът влиза непоканен в къщи, крясъците и виковете ми са чути от съседите - и благодаря на бог - те ме спасят от изнасилване.Разпитите след това....

10.Как ухапах моя трета братовчедка за ухото - и парченце остана в устата ми

11.Пътуването от танцовият състав до Русия и миговете, прекарани с моята "скрита любов"

12.Когато бащата на първата ми любов си дойде от работа внезапно и аз трябваше да стоя няколко часа под леглото - гола, голеничка

13.Съобщаването за починалите ми баба и дядо, а аз тук, на хиляди километри от дома - мамка му и живот...

14.Влюбването ми в МирОто - и песента, която му пях на уше на Селин Дион - Je compris tous les monde

15.Под масата в едно заведение - само той и аз...ех, луди години...

16.Раждането на Вики - страх, уязвимост, болка и усещане за смърт...

17.Тридневният денонощен плач (септември 2004 по пътя от Бг за Канада) за родителите ми и племениците ми

18.Връщането ми от Англия 1999г и съобщаването ми за това, че баща ми е бил на смъртно легло - в кома 2 седмици - а аз нищо не знам...

19.Кошамрни, болнични дни, след като се опитах да се самоубия с хапчета, заради първата си любов, която ме заразя, защото съм грозна и бедна - в буквалния смисъл на думите...

20.Изгонването ми (за кой ли път) от моята "свеки" и думите, че не ставам за сина и и че искат да му намерят някоя, която е на неговото ниво...

21.Сълзите на МирО ....един, единствен, но запомнящ се миг, който във всеки един момент е в съзнанието ми

22.Как ме връзваха с въженце като ходихме на море, за да не се изгубя


Повече няма да отегчавам никого...отивам да изпия една бира за успокоение
Радвам се, че Ви познавам знайни и незнайни момичета - героини

Ох, стана ми много мъчно и грозно, че може един човек да бъде толкова жесток и да ти каже такива думи  Да знаеш, че си много хубава!!! Виртуална прегръдка от мен 

Айде стига ревала, да си кажа и аз моите 17 мига, които мислех, че няма да мога да събера!



1.Есените на село, когато бях малка и се събирахме всички да берем гроздето и как въздуха беше наситен с миризмата на грозде, круши, ябълки и дъжд.
2.Всяка лятна ваканция, която прекарвах при другата ми баба и начина, по който успяваше да ми създаде уютен свят дори и да сме на полето.
3.Страха една вечер, когато брат ми се беше загубил, а вече беше тъмно и стягането в гърдите ми, въздух не можех да си поема от паника.
4.Морето...крясъка на чайките и вълните.
5.Когато на една Бъдни вечер с група приятели незнайно защо решихме, че може да отидем на кино в "Мултиплекс", което беше затворено, но помогнахме на едно куче, което беше в шадравана и не можеше да излезе. Беше женска, личеше й, че скоро е раждала, а кой знае колко време малките й са били сами. Когато извадихме кучето ако искате ми вярвайте то направи нещо като поклон два-три пъти и избяга.
6. Самотата ми през един период от време.
7.Следобедите прекарани при прабаба ми и слушайки нейните разкази за времето, когато е била малка.
8.Начинът, по който се чувствам сега, когато ходя до нейната къща, миризмата в стаите и безумната й празнота, а едно време в нея са живели 13 души...
9.Вчерашната заря над Mall София, просълзих се беше ужасно красива
10. Писмото, което написах на баба ми и дядо, казаното в него и осъзнаването на факта, че не е имало никакъв смисъл. Тях отдавна вече ги нямаше в моя живот, не по мое желание.
11.Всеки път, когато отида при баба на село и някак усещането, че там съм си у дома и дори времето съм оставила някъде по пътя.
12.Смъртта на дядо ми.
13.Градината на баба по това време, която е една невероятна палитра от цветове и ухания, черешата и малката градинка с подправките.
14.Една почивка с майка ми, баща ми и брат ми в Гюлечица, дивата котка, която беше на балкона ни една сутрин (бяхме на първия етаж) и хората, с които се запознах там.
15. Постъпването ми на работа в агенцията, в която работя и приятелите, които намерих тук.
16. Раждането на детето ми и нетърпението ми да го видя (Боже, щях да го забравя ), ааа и земетресението, което не беше никак леко, докато раждах
17.Яворов и книжката му "Подир сенките на облаците"
"Чудовище си ти, но колко бих желал
при тебе да проникна в тъмнината,
и как сърдечно бих те приласкал,
о жива плът и дух на самотата!
И как блажено ще гориш тогаз,
и как се бих при тебе стоплил аз!"

 

Искам да ви помоля този път - 13-ти, за който пиша тук... да прекаля с бройката на миговете и ще положа усилия да замълча в темата и дано да НЕ е временно :

- Сутрините, в които се събуждам пред компа с кафе  с "ново"-то в темите ни и удоволствието, което изпитвам да го правя заедно с хората  в кюто ми и как те изпитват същото, когато го правят в моята компания;
- Когато градската войнишка отпуска на мъжа ми прекарвахме в дома на майката на тогавашния шеф на мъжа ми.Обгрижваше ни като свои деца.Приготвяше ни спалнята, казваше ни "лека нощ" и демонстративно затваряше  външната врата и отиваше да спи при роднини.Сутрин се събуждахме от миризмата на мекици или пържени филийки;
- Когато на една Бъдни вечер се събрахме ние 4-мата, татко ми и сем-вото на брат ми вкъщи и имахме видеосреща с майка ми на Скайпа, но нямаше нет.Татко тогава каза :"Добре, че няма връзка." Имаше парче за нея от питката;
- Когато на една от шумните ни форумски срещи  си поръчах алкохол и първата малка глътка излях на земята.Тогава Gaming ме попита :"Това...защо...?" Казах :"За Иви...с нея си пишех много на лични." Той ме разбра, разбира ме;
- Когато чухме последния звънец в техникума и никой не стана от мястото си.След половин минута тишина от колоните загърмя песента на Щурците Заклех се от филма "Вчера".Класната се разплака, а и не само тя;
- Когато бях на една от трите ми  ученичаски бригади.Имахме амфитеатър в района на лагера и една вечер специално дойдоха "Импулс" да ни изнесат концерт.Тази им песен, изпълнена тогава и останала една от любимите ми   Ако ти си отидеш за миг  ;
- Рождения ми ден...миналата година.Бях във форума едва от 2 мес. и Калпазанка ме разби емоционално, когато откри тема по повода, която успях да видя чак на обяд..., защото си включих кюто и на секундата захвърчаха прозорци с целувки и сърца от приятелите ми в листата.Лигавих се с тях, както и на домашния тел. и на гесемето - с всички, които се сетиха за мен не само, защото датата се помни лесно -10.Х...Едва успях да взема сина ми от у-ще и малката от детска.И едва успях да се приготвя и за излизането с мъжа ми   после;
- Мъжа ми пее невероятно.Пял е в детския радиохор и е обиколил света като дете.Песента, която ми пееше в най-щастливите ни години  -  Eric Clapton - Wonderful Tonight    Тази също  - Pepino Galiardi - Una Amore Grande  ;
- Когато родих сина ми и не смеех да го взема за кърмене не само защото не знаех как.Помогна ми жена, която роди заедно с мен третото си дете.Няма да я забравя.По същия начин аз помогнах на жените в стаята, когато родих дъщеря ни.Осъзнах какво е, да ти кажат, че няма да те забравят;
- Когато ходех на седмична детска градина, защото родителите ми работеха денонощно.Тогава съм казала на майка ми да ми сложи носна кърпа в пижамата, защото вечер, когато плача в леглото за нея ми се запушва носа.Сега чакам дъщеря ми по половин час да благоволи да си тръгне от детската;
- Когато дъщеря ми очертава моята ръка на лист хартия и после я ползва за модел, за да донарисува маникюра и пръстените ми;
- Когато си пускам на ТВ-то и на колони 3-4 минутен клип, заснет от мен - на разбиващите се морски вълни;
- Когато татко ми ми каза, че шофирам като жена и ми обясни, че ми поднася комплимент и обида едновременно.Обида, защото ако кара зад мен ще му преча и ще го дразня.Комплимент, защото карам спокойно и съвестно и затова е спокоен за мен;
- Когато татко купуваше цяла щайга ягоди, когато бях дете.И когато сега купува по кг. за децата ми, защото няма достатъчно пари;
- Когато купя нещо на дъщеря ми, а тя направо се изцъкля срещу мен  :"А за бате няма ли да купиш?И за него трябва да има!"
- Когато постъпих на първата си работа и от вратата ми казаха :"Почвай парагоните!" Не знаех откъде да включа компа, не познавах счет.програма, не знаех какво е парагон и затова не знаех И какво означава да го почна.Вчера шефа ми ме нарече "мъжко момиче" и имаше предвид основно професионалните ми умения, надявам се;
- Тоновете литература за детската психология, които се наложи да изчета, за да помагам на сина ми да преодолее заекването.И как те ме промениха първо като човек и майка и после като цялостно отношение към мен самата и към околните;
- Когато днес на кюто една форумка използва думи на Мадлен Алгафари, но ги отправи към мен :"Твоята душа бръчки няма".И когато ми обясни значението на думите "харизматична" и "сакрално", защото срам не срам, но не ми бяха ясни, а са ме питали Sakri от "сакрално" ли идва.И когато й ревнах на главата за съвсем друго нещо...Естер, шта скъсам някой ден  ;

Затварям форумО и се изпарявам поне до понеделник, а от най.любимата ми тема във форума до момента...не зная до кога.

От няколко дена искам да ти кажа същото .Много си хубава и от бременността още повече си се разхубавила .

Иска ми се да продължа ...
18. Лежа в болница на 12 години с бронхит. Мама е на специализация в Германия. Пиша й писмо. Татко казва да не пиша, 4е съм болна ... и аз написах  лъжи ... 4е ходя на у4илище, 4е се справям добре, 4е в4ера ме изпитали по математика ...  
19. Цялата фамилия /общо 10 4овека/ сме на село в градината, пе4ем 4ушки, белим ги, запален е огън, варим лютеница ... то си е трудоемка работа ...
20. Ежегодните по4ивки в Трявна или Котел с мама, тате и сестри4ката ми
21. Татко ми донесе от Унгария Куб4ето на Рубик
22. У4ат ме да пуша на лагера във Велинград - цигари Честърфийлд
23. Студентските години - рояк обожатели, аз - никакъв опит с мъжете ... като паднала от Марс ... но не задълго  
24. Първо любовно разо4арование ... а сега накъде ... нима живота може да продължи след това?! Думите на сестра ми:"Иска ми се да бях мъж и да ида да го набия, задето ти при4ини това!!!"
25. Б падна на колене пред мен на главната улица в Бургас, пред погледите на вси4ки ...  
26. Две мом4ета се сбиха заради мен. Чувствах се неловко. не беше в мое присъствие, слава Богу. Нау4их от о4евидци и общи приятели.
27. Един 4уждоземец много ме иска ... не мога да изляза на глава. Малко грубо прекъсвам атаките. Става ми кофти за 4овека ... той видимо е разо4арован и засегнат. Залагам на бълрското  
28. Годежа на сестра ми. Щастлива бях за нея, но и си поплаках, 4е ве4е няма да е до мен /легло до легло цели 23 години/ ...да заспиваме заедно, да се будим заедно и да си бъбрим безкрайно...
29. Думите на мама :"Сестра ти е ве4е в родилна зала" и вълнението след това!
30. Гледката на сестри4ката ми в нещо като инвалидна коли4ка след раждането и думите й: "Не се страхувай, не е страшно!" /въпреки 4е изглеждаше доста изтормозена/.
31. Първата нощ на малкия ми племенник у дома /31.12.98/. Най-незабравимата Новогодишна нощ!!!
32. Заминавам на другия край на света ... пла4ем
33. Водя 7 месе4ния си син да го покажа на мама, тате и сестра ми! Вълнението не може да се опише с думи. ..

Maika, чакам те на 235 - тия миг и продължаваме заедно.

 Вече съм  - >