




.
и молба за прошка 
и огромната буца в гърлото от безсилие, че аз нищо не мога да направя и че никога няма да я видя вече да пие любимата си бира или да вади пари от джобовете на панталоните си, с усмивката, че вече е крайно време да си купи портфейл...последните й думи, когато я видях за последно бяха: "Хайде, кога ще те видя бременна, искам да гушкам бебе"- така и не доживя да гушне дъщеря ми- Почивай в мир, леьо, няма да тя забравя!
Аз вярвам, че ти пазиш ЙоЙо и я закрлишяш, от там, където си сега!
Толкова съжалявам, че не съм я намерила по-рано.Просто не мога да откъсна очи и все се връщам назад да я препрочитам.

Толкова съжалявам, че не съм я намерила по-рано.Просто не мога да откъсна очи и все се връщам назад да я препрочитам. 

Препоръчани теми