"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Ако има момент,белязал ме безвъзвратно,то това онзи миг,когато  разбрах кой съм Аз.

кой си, или какъв си?

Кой съм!Какъв си,няма значение,защото винаги можеш да се промениш.Стига да го осъзнаваш.

Абсолютно. Оазис на човещината.

Разтърсена съм !това е СЪВЪРШЕНАТА тема  Благодаря

1. Народни танци и прекрасната учителка,която няма да забравя как ме удряше по гърба да седя изправена.
2. Нашите си целувки с баща ми
3. Първата ми любов и първият ми път(с точно тази първа любов) и ужасната болка и празното след предателството след 6години заедно.
4. Първият път когато ГО видях,как влиза в заведението и изпълва цялото пространство и никои друг не съществуваше вече за мен,уникалната вечер и думите:"МОже да се видим някой ден!" А дори не знах как се казва(не запомних и не ме интересуваше точно това)
5. Цялата седмица в мисли и щастие за НЕГО и деня,в който ТОЙ отново дойде там,за да ме потърси 
6.КОгато чух :"ОБичам те" от НЕГО
7.Съвършено парти в Лозенец на брега заедно
8. Дните ,в които баща ми беше безкрайно неадекватен,не разпознаващ,падащ и губещ равновесие и мъката и цялото обвинение,че когато това се случваше аз се изнервях,че пак се е напил, атой....е имал хематом в мозъка.НИкога няма да го преживея.
9. Когато майка ми една сутрин се обади и каза:Баща ти е в кома,спешното сме с брат ти. Когато беше с апарат и не можехме да го видим. И...когато само след няколко дни чух рано сутринта да звъни телефона ...знаех какво се случва.....когато видях майка ми да стой свита на стола в кухнята да пуши......
10.Първата ни квартира.
11.17 август - звъннах МУ и казах:Бременна съм и радост и обърканост и щастие и всичко
12.Неочакваното секцио (а отивах само на преглед сама,никои не знае,че ще раждам дори аз.).Първият път когато я видях малката ми приказка,всеки път когато я чуя да каза:Мамо.всеки път когато ме гушка,гали,целува и целия свят е само наш и за нас и с нас.КОгато ги гледам двамата да спинкат заедно гушнати.
13.Пътите ,които съм разбрала ,че баща ми се гордее с мен
14. Когато загубих за кратко време и двете си прекрасни кучета,гледани с години.
15. Бирите и купоните с брат ми.Приятелите ми,които са истински и са до мен винаги.
16.Последният  ми сега ЧРД ,на който ТОЙ направи всичко аз и само аз да съществувам,да летя,да летим и да е приказно и да знам,че ТОЙ ме обича силно!
17.Ежедневното наблюдаване на малката ни принцеса и всяко нейно ново научено нещо и интерпретацията в нейния си стил,малките и сладки муцунки.
18.Новината,че и брат ми най после ще има детенце живи и здрави само да са.
19.Смс-те ,които ТОЙ ми пише по среднощ за да ми каже нещо просто ей така,или че ме обича ,или ще нещо сега се случва и го споделя веднага не да чака-утре сутрин като се видим.

А аз я откривам сега Прочетох десетина страници и незнам колко пъти се разплаках
Ще напиша и моите 17 мига, но не сега.

   Има много теми във форума, които са пропити с емоции, които са полезни, които са смешни..., но просто няма такава, която да ме е разплаквала и покъртвала неведнъж - само тази.

За мен няма по- вълнуваща и истинска тема  !

Чета темата за поне трети път и днес пак плаках.
Възхищавам се на всички, които имат смелостта да разкрият себе си, защото с историите си, всъщност дават много надежда.
Тази тема може да даде сила на много хора и е една от темите, които пробуждат доброто, чувството за съпричастност и вкарват човек в онова особено състояние на равносметка. Поклон на осмелилите се - аз нямам тази сила да се връщам назад и да споделям.

Най-хубавата и истинска тема.

Прекрасна тема.....сега я откривам!
Моите мигове, белязали живота ми досега:
1. Раждането на сестричката ми- аз бях на 6, от тогава живота ми се промени- това, че имам нея в ме е научило да обичам безрезервно, да мисля винаги за още някого, да не съм егоист, да мога да се радвам на щастието на другите. Помня безкрайните ни разговори, до след полунощ и още, и още....Обичам те, сестричке, бъди жива и здрава и нека да си щастлива по пътя, който пое в живота си
2. Приемането ми в езиковата- усещането, че мога да усвоя "богатството" да мисля и да разбирам друг език и разкриването на един нов свят за мен. Също тогава- наднорменото тегло, последствията от това- различен живот от моите съученици, намирането на верните приятели и осъзнаването, още тогава, на истини за живота, които изповядвам и до днес.
3. Идването ми да уча в София и запознаването със съпруга ми. Нощта, в която, за пръв път видях, че може в мъжки очи да се чете безкрайна и истинска обич и нежност, искрена и неподправена, опияняващото усещане, че, О, боже, можело значи наистина да има любов .
Общите сълзи в най-интимните моменти.
4. Погребението на баба ми и безуспешните опити за работа- период, белязан от много трудни моменти, поставящи на изпитание отношенията между двама. Моята промяна- нервна, сприхава и забравях да му показвам, че не съм безразлична- изкарвах си всичко на него. Той търпеше, но като всеки човек, в един момент започна да не издържа...ах, как ми се иска, ако можех да трия и да връщам времето назад, колко неща, бих променила...но не мога....миличък, прости ми, аз помня...
5. Нашата сватба и църковният ни брак- хилядите свещи, проповедта на свещеника,там, в църквата, аз осъзнах, че наистина искам да прекарам живота си с него и че го обичам, разкаяние, сълзи от осъзнатите грешки и молба за прошка
6. Започването ми на работа и "идването ми на себе си", тоест започнах да показвам на човека до себе си какво означава за мен, да се опитвам да го разбирам повече и да се поставям на неговото място, усещането, че "ставам за нещо" и започването на един "нов етап" в нашите отношения.
7. Погребението на леля ми- късно поставената диагноза, рано загасналия й живот и огромната буца в гърлото от безсилие, че аз нищо не мога да направя и че никога няма да я видя вече да пие любимата си бира или да вади пари от джобовете на панталоните си, с усмивката, че вече е крайно време да си купи портфейл...последните й думи, когато я видях за последно бяха: "Хайде, кога ще те видя бременна, искам да гушкам бебе"- така и не доживя да гушне дъщеря ми- Почивай в мир, леьо, няма да тя забравя! Аз вярвам, че ти пазиш ЙоЙо и я закрлишяш, от там, където си сега!
И страха, който имам от тогава насам за майка ми, да не я сполети същата съдба....
8. Решението за дете....какво би било, ако опитаме....страха, че може да не се сбъдне новата ми мечта....Двете чертички на теста. Треперещата ми ръка и осъзнаването, че това е истина. Думите на лекаря "всичко е 50 на 50", нищо още не се знае, инжекциите, и плача след всеки преглед, безтегловното усещане да карам "ден за ден"....страха наред ли е, расте ли, как се развива...пренасянето, болницата, неуспешните опити за предизвикване на раждането, молбите ми, горещи и искрени, както никога до сега "само да се роди жива и здрава", същия страх в очите на човека до мен, идвайки на свиждане вечер...Раждането й, неуспешните опити за напъни, болката, усещането, че това се случва с някой друг, а аз само гледам отстрани...изплакването й и думите на лакерите "ехееее, каква голяма Йоанна, 4 кг". Разкриването на един нов свят за мен след този момент, който продължава и до сега....благодарността за това, че имам възможността да виждам една нова вселена да се разкрива пред мен /дъщеря ми/, да се уча, да се променям, да откривам нови черти в себе си посредством нея....
9. Сегашният период- отново труден момент, за мъжа ми, за мен...но сега вече аз съм по-мъдра от преди, и се опитвам да показвам обичта си към любимите същества, независимо дали това, за което копнея, ще се осъществи...научих се, че докато мечтая за "големите неща", трябва да се радвам на дребните, всеки ден...защото те не се повтарят, а понякога и няма втори шанс за тях....искрено се моля, че и те ще се случат обаче. Защото аз и да не заслужавам, мъжа ми и дъщеря ми- да. И то безкрайно.
След време, като имам още какво, ще дописвам...

Това е една прекрасна тема  Толкова съжалявам, че не съм я намерила по-рано.Просто не мога да откъсна очи и все се връщам назад да я препрочитам.

 

Много тежка тема, ще пиша по натам........

Днес се замислих, че освен моменти, имам и много интересни и специални хора в живота ми....:
1. lavender, която ми пуска най - ужасния смс в живота ми в 7 сутринта - Пиле, Майкъл Джаксън е починал, инфото ми е от дир-а, сори.....Тя знаеше какво е той за мен.
2. lavender, която ми звъни докато съм на парти - Пиле, в понеделник сме на погребение, Емо Дунчев е починал.....Тя знае, какво беше Емо за мен, за нея, за много хора.
3. lavender, която днес ме попари - Бабилия е починала преди един месец:(...Тя знае, че Бабилия беше специаален за нас човек.

lavender, която обичам като по - голяма сестра, без да е виновна се е превърнала в кофти вестител в моя живот:(