Ами май и аз ще продължа...
18. Когато видях как татко се срина на гроба на баща си..как този така силен и уравновесен мъж плака като малко дете, а предната нощ беше стоял до него, държал ръцете му и казвал му всичко, което не е успял.
19. Как един мъж ме посрещна след 5 години раздяла с "Добър вечер скитнице, добър вечер цвете мое.."
20. Как разбрах, че същият този мъж просто много иска да ме обича, но се залъгва и дори самият той не го осъзнава.
21. Един много добър приятел, който искаше да изпитвам любов към него, но аз не можех. И колко много му вярвах, но той не можеше да спре да лъже. Как ме спаси в един много труден миг.
22. Една полянка в Борисовата, където смятах, че съм забравила душата си и често отивах да си я търся.
23. Как съучениците ми ми казаха, че съм шут и колко ме заболя от това.
24. Как той ми казваше, че ако не сваля розовите си очила, ще вляза в лудницата. И колко ми беше трудно, но го направих заради него. И колко тъжна съм понякога сега.
25. Две приятелства, които загубих заради мен.
26. Как един мъж ми каза, че ще си изям боя заради голямата си уста и си го изядох от неговите ръце.
27. Градът на моята баба, в който не съм ходила от 2 години, защото ме е страх. Онези улици, толкова мои..
28. Срамът в погледа на един мъж, срамът от приятелите му, защото съм дебела и как аз му простих, защото не мога да не прощавам.
29. Вярата на един преподавател в мен, който ми каза, че талантът ми е моята светлина. И как никога повече не се видяхме.
30.Когато сънувам, че съм бременна и всичко е толкова истинско. И празнотата сутрин.
31. Смъртта на Сашко.
32. Когато реших никога вече да не бъда същата и се промених.
33. Вярата ми в блажената, зелена светлина на бъдещето.
34. Една бяла роза, която целуна всяко кътче от тялото ми.
35. Срамът и болката, когато съм сред други хора или вървя по улиците, или съм сред други жени, че не изглеждам добре.
36. Подготовките ми за всяка среща с него и как ми казва, че съм красива.
37. Всички пъти, в които съм си тръгвала, а сърцето ми е оставало там.
38. Моите три приятелки, които искам никога да не обиждам, но не винаги успявам.
39. Как казах на мама, че никой не иска да си играе с мен, докато плачех на онзи диван и как тя ми направи тогава плачинки, казвайки ми, че се имаме една друга.
40. Когато във втори клас я видях паднала на пода, с онази розова пижама, едвам се движеше и ние с батко не знаехме какво да правим.
41. Когато тя ми каза, че се срамува от мен, защото съм с двама мъже и лъжа и двамата.
42. Когато брат ми се ожени и радостта ми, пълна със сълзи в този ден.
43. Едно кафене в студентски град, където отивахме всяка нощ към 2, за да пием кафе и кола, направо от бутилките.
44. Стиховете на Вапцаров и тези на Яворов.
Виж целия пост
18. Когато видях как татко се срина на гроба на баща си..как този така силен и уравновесен мъж плака като малко дете, а предната нощ беше стоял до него, държал ръцете му и казвал му всичко, което не е успял.
19. Как един мъж ме посрещна след 5 години раздяла с "Добър вечер скитнице, добър вечер цвете мое.."
20. Как разбрах, че същият този мъж просто много иска да ме обича, но се залъгва и дори самият той не го осъзнава.
21. Един много добър приятел, който искаше да изпитвам любов към него, но аз не можех. И колко много му вярвах, но той не можеше да спре да лъже. Как ме спаси в един много труден миг.
22. Една полянка в Борисовата, където смятах, че съм забравила душата си и често отивах да си я търся.
23. Как съучениците ми ми казаха, че съм шут и колко ме заболя от това.
24. Как той ми казваше, че ако не сваля розовите си очила, ще вляза в лудницата. И колко ми беше трудно, но го направих заради него. И колко тъжна съм понякога сега.
25. Две приятелства, които загубих заради мен.
26. Как един мъж ми каза, че ще си изям боя заради голямата си уста и си го изядох от неговите ръце.
27. Градът на моята баба, в който не съм ходила от 2 години, защото ме е страх. Онези улици, толкова мои..
28. Срамът в погледа на един мъж, срамът от приятелите му, защото съм дебела и как аз му простих, защото не мога да не прощавам.
29. Вярата на един преподавател в мен, който ми каза, че талантът ми е моята светлина. И как никога повече не се видяхме.
30.Когато сънувам, че съм бременна и всичко е толкова истинско. И празнотата сутрин.
31. Смъртта на Сашко.
32. Когато реших никога вече да не бъда същата и се промених.
33. Вярата ми в блажената, зелена светлина на бъдещето.
34. Една бяла роза, която целуна всяко кътче от тялото ми.
35. Срамът и болката, когато съм сред други хора или вървя по улиците, или съм сред други жени, че не изглеждам добре.
36. Подготовките ми за всяка среща с него и как ми казва, че съм красива.
37. Всички пъти, в които съм си тръгвала, а сърцето ми е оставало там.
38. Моите три приятелки, които искам никога да не обиждам, но не винаги успявам.
39. Как казах на мама, че никой не иска да си играе с мен, докато плачех на онзи диван и как тя ми направи тогава плачинки, казвайки ми, че се имаме една друга.
40. Когато във втори клас я видях паднала на пода, с онази розова пижама, едвам се движеше и ние с батко не знаехме какво да правим.
41. Когато тя ми каза, че се срамува от мен, защото съм с двама мъже и лъжа и двамата.
42. Когато брат ми се ожени и радостта ми, пълна със сълзи в този ден.
43. Едно кафене в студентски град, където отивахме всяка нощ към 2, за да пием кафе и кола, направо от бутилките.
44. Стиховете на Вапцаров и тези на Яворов.
) - всичко 10 човека и се юрнахме за 2!!! дни само до морето на едни бунгала, а пътувахме всичките накуп в товарен бус, в който 8 човека бяхме натоверени буквално отзад (е поне имаше прозорци 
, друга подпирах на чина и гледах влюбено в часовете в училище, трета носех винаги в себе си....голямо нещо си беше 
) да събера всичко в 17 мига...
Само леко с вълненията, че си бременюга. 
;
Аз опищях Свищов тогава...чуха ме в Румъния;
;
на Роси, която се 