"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Госпожата, напомни ми още един миг, много важен:
за първи път ще преподавам на ученици, те са в 5 клас и аз се изправям на дъската, а те ме гледат отдолу с огромни и жадни очи - такова притеснение не съм изпитвала в живота си досега, исках да скоча от прозореца и да избягам...и всички часове, в които съм преподавала моя любим език на възрастни хора, а те се смееха и увличаха като деца.

И на мен ми напомни миг, но друг...

Как когато взимам дъщеря ми от детска и набързо /защото се надбягвам вечно с часовника  /се преслушваме взаимно с учителките й, които смятам за приятелки  .

И я мерна И gospojata на двора, докато тя се преслушва взаимно с "нейните родители", както тя ги нарича.

И кат се развикаме и двете като на полето, майкоооууу...          :"Добре ли сииии ?" 

мечтица, gospojata, надявам се децата ми да попаднат на ХОРА като вас

gospojata - 9 - то ОДЗ "Зорница", жк."Младост" 1А .    А кой ще се похвали от яслата или градината на детето си?

Нещо под секрет - тя от септември поема първа група. 

Сакри, миличка, много зор ще ми дойде на 200км
Говорех по принцип.
И при теб бих ги пратила, ама си почти колежка, не важим...

Ох, как да се ориентирам кой къде живее ?  Че то и аз не съм фиксирАла, че съм у големотУ село.

Иначе има такива градини 18  в Бг, 6 от които са на територията на София.

Най - смешното, което ми се е случвало по повод това, че понякога няма начин да разбера от раз коя от нас къде живее е момента, в който се свързахме с Balkanka от форума ни.Да не се почетвъртвам, но да ви припомня, че тя осъществи дългогодишната мечта на татко ми да има видеозаписи на босненски певец.Та пишем си ние и се чудим как да го спретнем случая. Аз си мисля, че тя се намира в Босна, защото мъжа й е босненец, а тя си мисли, че съм неясно и нейде из Бг.
И от дума на дума изненадващо и за двете ни...изведнАШ се оказва, че и двете сме в София...И отгоре на всичко с мъжа й живеят на един мъжки полов член място от татко ми !!!    И кат се разкрещях писмено :" Ма дай ми гесеме или стационар, о, ДОБРА жЕнооооууу !" Голям смях падна.

Ей ся ще отбележа някакси, че се подвизавам в София.

страхотна тема! много плаках и накрая реших и аз да се включа:

1. Гледам как дядо играе табла с един съсед и се уча. След няколко години играя табла с дядо и страшно много се забавляваме.
2. Всеки път когато татко ме нарече „синко”.
3. Първия ми лагер – на третия ден започвам да плача за татко. Като се прибрах разбрах, че на този ден е починал един човек, който татко много обичаше и е плакал за него.
4. Всеки път, когато видя морето и когато се сбогувам с него с обещание и другата година да дойда.
5. Една лъжа, едно предателство, една кражба на пари от страна на моя приятелка, която считах за много близка. И когато след години разказах на майка, че Ели ми е откраднала парите предназначени за бала на батко, разбрах, че майка е обвинила татко за това.
6. Първото ни море заедно – аз вече заспивам и гаджето ми /сега мой съпруг/ ме гали и казва нежно „Обичай ме!”
7. Всички писма и стихотворения написани специално за мен – благодаря ти!
8. Всичките ни междучасия в университета, когато имахме уговорка кой при кого ще отиде и така ще бъдем заедно до започването на следващия ни час. Бяхме различен курс, група, специалност и въпреки това намирахме начини да се засичаме постоянно.
9. Свижданията в казармата – седим на полянката и си говорим, целуваме се, натискаме се, мечтаем за свободата.
10. Сватбения ден – погледа и щастието, когато Той влезна в стаята и ме видя за първи път в булченска рокля.
11. Раждането на моето слънчице – не мога да намеря майка да й кажа. Пак не си е взела телефона!
12. Няколко дни след раждането на бебка – говоря с баба по телефона и споделям колко ми е трудно как бебка плаче постоянно и незнам какво да правя, а тя е толкова далече, но успява да намери думи да ме успокой и подкрепи. Бабо, толкова много те обичам, дано да съм успяла да ти го покажа!
13. Когато разбрах – осъзнах, че това мъничко същество в ръцете ми изцяло зависи от мен и моите действия. Страхме е от тази власт.
14. Всеки път, когато малкото ми съкровище се смее с глас!
15. Една прекрасна сутрин, когато отидохме на гости на наши приятели /на палачинки/ и те ни поканиха да им станем кумуве.
16. Всеки ден, когато чуя как си отключва вратата и се прибира вкъщи при нас.
17. Вечер, когато заспивам сгушена в прегръдката му.


п.п. страхотно е усещането като напишеш нещо толкова съкровенно! благодаря ви, момичета!

Много, много си мила! Ако решите да учите немски, на линия съм. Но първо ще им се радвам на тези две бонбончета!

Еее, жалко - за немския си имат чичо, а за английски - леля. Дай друг език...

gospojata, толкова ме трогна! С всичко, което си написала, но особено с думите "децата ми"! Толкова е прекрасно да виждаш как някой усеща децата, които учи, като свои.... дори нямам думи да ти опиша как ме трогва това! 

Това наистина е достойно за възхищение !  Да усещаш чуждите деца като свои.Има жени и майки с обратни чувства или с далеч по-недопустими... Дано ме разбирате какво искам да кажа...само аз ли виждам недопустими реплики из темите, които ми избождат очите и искрено ме отвращават ?!? 

Иначе учителките на децата ми в детската градина, когато им говорят завършват с "маме" - "Ела да ти вържа връзките, маме."

Мислех, 4е след всички невероятни неща, които прочетох в тази тема никога няма да събера смелост д апиша, но днес бях в един дом за дечица без родители и това преобърна душата ми. Ето няколко момента от мен:

1.   Днес, когато за пръв път в живота си видях в дома “Св.Параскева” едно дете и то преобърна сърцето ми. Докато го гушках част от душата ми от мен остана завинаги при него. Пепи, обещавам ти, 4е ще направя за теб каквото мога мъничко слънчице!!!

2.   Към три годишна съм , оставили са ме при дядо да ме гледа, а той ми пуска народна музика и ме у4и да танцувам хоро

3.   Т.нар. ми биологи4ен баща не ме е търсил пове4е от 5 години (м/у 9 и 14год), срещаме се, а той не ме позна

4.   В първи клас, след като Татко ме е осиновил и са ми сменила фамилията, поканила съм целия клас на РД, а идват само 3 деца (които са знаели къде живея от преди), защото другите са търсили на табелката фамилия “Томови”, а пише “сем.Василеви”. Мислех, 4е не са дошли, защото никой не ме обича. А на другия ден получих в у4илище 20 подаръка 

5.   Всеки път, когато татко ми си пийне и разказва на вси4ки, 4е аз (а не брат ми, който му е роден син) съм неговата голяма гордост и обич.

6.   Когато майка ми сяда с мен и разговаря като с голям човек, аз съм на 5 години, а тя ми обяснява, 4е ако АЗ искам можем да бъдем семейство и да имам нов татко и братче. Бях много щастлива.

7.   С брат ми (разликата ни е 5 месеца) имаме страхотна стая, която за един следобяд “обезобразихме” налепвайки я с мааааалки картинки изрезки от ПИФ . Мама си идва и..

8.   Многото летни лагери, на които ни пращаха всяка година с безброй луди слу4ки и страхотни емоции . (Припомням си 4аст от тях в десетките писма, които сме писали и умирам от смях). Ето един цитат в едно “успокоително” мое писмо до мама и татко : “На 12 деца намериха паразити. На 4- ЖИВИ ВЪШКИ В ГЛАВИТЕ. (следва успокоението)- две от тях бяха в нашето купе”  . Откъс от моето писмо “храната е ужасна и гадна”, а брат ми от същото място “храната е хубава и по много. Никога не оставам гладен. Аз съм в едно бунгало с Благовест и Петър. Емилия я познава ве4е целият лагер. Още не са я изкарвали пред строя”. В моето следващо писмо “..изкараха ме ве4е пред строя, ама аз само исках да заведа едни деца на плаж следобяда”  …

9.   Когато кандидатствах в три университета, приеха ме навсякъде, исках да избягам от ве4ерния 4ас и контрола на мама и татко, а те ми обещаха, 4е ако остана в СУ, няма ве4е да ме ограничават (бях на 17). Останах. И 11 дни не се прибрах от купони, а майка ми беше на ръба на нервна криза.

10.   Когато след дълго чакане леля ми и вуйчо ми си осиновиха син, а той се оказа един прелестен синеочко, който безпрекословно се разтапяше от радост, когато ме види. Казва се Емил 

11.   Поредица от връзки, в които разни мом4ета ме обожаваха и угаждаха, а аз им разбивах сърцата и моментът , когато вси4ко ми се върна с лихвите и едно мом4е ми разказа играта.

12.   Хилядите драматични моменти с него и внезапния катарзис, когато срещнах мъжа си

13.   Моментът, в който на 10 см. разкритие чух “до 3 минути да е в операционната, изпускаме ги”, силната светлина, анестезиологът и събуждането с въпроса “Добре ли е детенцето ми”

14.   Мигът, в който ми подадоха ревящото вързопче, което се успокои и заспа в секундата, в която го гушнах.

15.   Следващият ден- заради лекарска грешка синът ми е отведен с линейка в друга болница, аз не трябва да ставам, а го правя с надеждата бързо да ме изпишат и да ида при него. Дни на сълзи, притеснения и усещането, 4е ако нещо се случи с това дете животът ми няма ве4е смисъл.

16.   Изписват ме срещу подпис, а се оказва, 4е в следващите няколко дни няма да мога да виждам детето си , защото е в реанимация

17.   На 16-я ден лекуващата му лекарка (БЛАГОДАРЯ ВИ д-р ТУЛЕВСКА!!) казва- “утре можете да го вземете!”, почвам да я целувам и прегръщам , а жената се чуди как да се откопчи от мен.

18.   Всички незаменими моменти с моето слънчево дете, безкрайно много и различни. Дори притесненията и безсънните нощи ми се струват прекрасни. И живота си давам за сладкото “Мамо бичам теее!”

19.   Прекрасните моменти с голямия Иво и незаменимата му помощ, която ми оказва от първия ден, в който си взехме малчото от Педиатрията. Хилядите моменти, в които ме търпи, когато съм непоносима.

20.   Страхотните хора, които намерих в този форум. Благодаря ВИ!!!

21.   и още много, много , за които може би ще пиша пак……

Мечтице , абсолютно разбирам притеснението ти -няма по-взискателна аудитория от децата!Защото те безпогрешно усещат фалша и лъжата и трудно го прощават!Сигурна съм , че си се справила !  

Еми, не мога да спра да рева, точки 5 и с бебенце, просто ме довършиха!

Госпожата, децата са невероятни, защото ти връщат с шепи, което са ти взели. Но аз така и не се престраших да продължа да преподавам на деца - с възрастните ми е по-лесно в много отношения. Отивала съм болна, щом затворя вратата за началото на часа съм в суперформа - сигурно така се чувства артистът, когато е на сцената!

Радвам се , че съм успяла да те докосна с няколкото споделени мига от преживяното с децата ми !Ако реша да споделя всички прекрасни мигове , които тези малки човечета са ми подарил , определено ще се превърна в конкуренция на Сакри! , но няма да се въздържа за поне още няколко:
36. Когато бях тъжна и с разбито сърце и Пепи дойде при мен на бюрото , покатери се в скута ми , погледна ме с огромните си умни очи и ме попита: "Защо са различни очите ти?"- плачех често и не бях гримирана , както обикновено
37.Когато си ударих крака в леглото на едно детенце , докато го завивах , а Коцето скочи от креватчето си , дойде при мен и ме пита :"Ли те лето?"- в превод- Боли ли те крачето?- и докато му отговоря , той вече ме целува по синината , така , както аз целувам раничките по малките крачета и ръчичики...
38.Когато в началото на миналата учебна година , поради глупави лични причини , директорката премести половината ми деца в друга група , а родителите им ги спряха от ДГ , а аз си взех тези , за които нямаше кой да се грижи при мен , а Митенцето казал на майка си :"И мамо, госпожата ме вижда и ме гушка и аз плача и госпожата плаче и много силно ме стиска..." , а когато нещата си дойдоха по местата и си върнах децата , пак този мой умник ми каза :"Нали победихме ! Както в приказките , които ни четеш , където доброто винаги побеждава!"
39.Когато съм им сърдита , ако са направили беля и провеждаме "тежки" разговори за правилата , които трябва да се спазват , а Калина ме поглежда , преглъща сълзите си и ме пита :"Ти , нали много ни обичаш и искаш да станем най-добрите и само пет минутки ще си ни сърдита?"
40. Моментите , когато отново и отново преоткривам света през детските очи...