"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

gospojata, дълбок поклон от мен 

Аз ти благодаря , Асса!

 Госпожата, аз също се покланям пред вашата душевност!!!

Ех ти, Госпожо, как завиждам на децата ти, че човек като теб ги въвежда в живота.  Благородно, разбира се и с молбата да има повече хора като теб 

Аз не знам дали ще се осмеля да пиша още. Може би. Имам много, много да споделя и сигурно ще го направя, скоро...

Госпожата, надявам се да има повече такива педагози като теб! 

Момичета , благодаря на всички за разбирането и подкрепата ! Те са изключително важни за мен , защото , когато човек "разголва "душата си има нужда от от разбиране и подадената ръка е лоста , с който би могъл да повдигне светът!Благодаря на Креми за чудесната тема , на всички , които са писали и чиито сълзи и усмивки споделих!Чувствам се пречистена и мисля , че всеки има нужда от подобен катарзис! Защото с дори със "задочни " приятели като всички вас , ще бъда още по -силна , ще събирам по-лесно стъкълцата от разбитото си сърце и от всички цветни късчета ще направя калейдоскоп- защото какво е животът ни - куп строшени цветни стъкълца , и само от нас зависи дали те ще направят животът ни пъстър и цветен или ще се пръснат , без да оставят следа !
ОБИЧАМ ВИ , ВСИЧКИТЕ!

Не мога да не напиша какво ми се случи вчера, не съм вярвала, че ще го преживя: играехме с децата на кълбовидна мълния хванати за ръце скачахме и се въртяхме и се носехме от стая в стая и в един момент дъщеря ми извика "ти си най-добрата майка на света" - тя е много пестеливо на думи и милувки детенце и направо ми спря дъха! Пожелавам го на всеки, на всеки човек да изпита това щастие децата са истинска магия!

Мечтице, стана ми много хубаво от последния ти постинг. Дай Боже всекиму, дет'се вика.

1.Първата ми платоническа любов в четвърти клас.
2.Невероятните лета,които прекарвахме при баба и дядо(лека му пръст).
3.Раздялата с майка ми за един месец и сълзите,които не можах да крия,когато слезе от колата и се прегърнахме.
3.Последния разговор с дядо,когато ми каза,че аз съм най-милата му внучка,която единствена го разбира.Следващата година почина.
4.Страхът,които изпитах,когато разбрах,че съм бременна.
5.Всяка ново събиране със съпруга ми(тогава още гаджета),след всяка раздяла за по 2-3 месеца.
6.Сълзите в очите на татко,когато слага ръката ми в тази на бъдещия ми мъж и му казва да ме пази така,както той ме е пазил цял живот. (е вече ревнах,разбихте ме с тая тема)
7.Първите нескрити сълзи на мъжа ми от мъка.
8.Първата нощ,гушкайки детето си,невярвяща,че съм станала майка, и ТЯ е моя,само МОЯ.(така го чувствам и до сега)
9.Невероятното чувство,което изпитах,когато несъзнателно препречих с ръка лицето на детето си от едно зловещо куче.-тогава разбрах,че давам живота си за нея.
10.Когато майка ми се качи при мен в стаята един час след като бях родила и първо дойде да види мен,не бебето."Ти си моето дете"
11.Желязното хладнокръвие,което баща ми имаше,когато му се обадихме,че отивам да раждам и волята,с която е издържал да ме чува как крещя в родилна зала,че и моя мъж успял да успокои.
12.Мирисът и гледката на морето,когато за първи път го зървам през годината.
13.Кратките дни и нощи,преди да замине в казармата и изпращането му на гарата.Не виждах нищо от сълзи.
14.Балът ми и невероятното щастие,че той пак е с мен,за да съм щастлива на празника си.
15.Огромната обич на баба и думите и,че аз съм най-най-внучката и.
16.Смърта й и отказът ми да отида на погребението й,за да я запомня жива, а не в ковчег.
17.Запознанството със съпруга ми.

За да не повтарям останалите само ще кажа РАДВАМ СЕ ЧЕ ВИ ИМА!!!
Откакто съм с вас наистина усещам, че съм по-добра, по-човечна, по-обичаща, по-всеотдайна, по-позитивна, по-замислена, по-благодарна, по-красива, по-желаеща, по-смела, а сега и по-открита!
Заради този цвят и Човекът, който искри в негоОбичам тЪ, нали знаеш
Не зная от къде и как да започна

1. Когато усещам преливаща обич към близък човек и не му го казвам, защото съм сдържана / ама вече няма да е така/

2. Сестра ми е в болница, в много критично състояние. Предстои й тежка операция на две язви и стеснен пилор.
Ужасния сън, в който я виждам в ковчег и някой казва, че погребението се отлага за след един месец.
Майка ми, която ме събужда прегръщайки ме и аз й разказвам съня, ревейки и в просъница и тя ме стисва по-силно и ме успокоява, но плаче тихо...
На другия ден ни съобщиха, че отлагат операцията за след месец, т.к. е юли и е много топло.
Неизказаният ужас, с който се погледнахме в този миг и последвалото чакане.
Всичко беше наред, от тогава минаха 16г. Сестра ми не знае за това.

3. Когато брат ми ми каза :" Сестричке, БАЩА СЪМ НА ДВЕ ДЕЦА......"

4. Сълзите на съпруга ми, когато видя мен и дъщеря ни два часа след дългото раждане!

5. Очите на новороденото ми дете, когато ми я дадоха за пръв път и аз очаквах блуждаещ поглед през полузатворени клепачи, но срещнах поглед, пълен с мисъл, преценяващ и даже мъдър. Как насръхнах от това и помислих, че не е вярно и че полудявам...

6. Първият ни път заедно в Троянския манастир / да ми прости Господ  /

7. Страхът в очите на мама и татко, когато пътувахме заедно с автобус в Турция, катастрофирахме и аз чуствах как ме търсят, но не можех да се измъкна от мелето  хора върху мен, за да видят, че съм добре и когато срещнах погледите им и облекчението.

8. Егоистичното ми решение да не работя по специалността си / сурдо педагогика/, заради мъката ми по тези дечица и ужасното главоболие по седмица след всяка среща с тях. И вината, която сега, 10г.по-късно, изпитвам за това, че съм можела да им бъда полезна.

9. Когато видях Лора със счупен живачен термометър в ръка, с 39С Т, на 2г и ми казва, че го е счупила със зъби и го е изпила. Паниката.Най-дългите пет минути, за които Господ ми е помогнал да стигна от ОК2 до Пирогов без да прегазя някого летейки с колата в безсъзнание. Омекването на коленете ми, когато в токсикологията една сестра ми казва " Изпила е живака от термометъра ? Нищо страшно. Излезте и чакайте навън!"

10. Чувството, което не мога да опиша, когато се омъжих на 17 етаж, в кръгъл стъклен, въртящ се ресторант на 2000км. от дома, на една екскурзия, без да е планирано предварително. И думите  на майка ми, когато след няколко дни се прибрахме, аз й се обадих по тел. и й казвам "Мамо имам да ти кажа нещо важно, седни някъде!", а тя ми отговаря :"Ти си се омъжила!"

11. Когато съпругът ми ме прегръща нощем, когато има силна буря защото знае, че се страхувам.

12.  Осъзнаването, че съм била груба и отвратителна с човек, който ме обичаше безкрайно в продължение на години, прощаваше ми всичко, а аз съм го наранявала отново и отново. За силите, които намерих, за да го помоля да ми прости 5 години след като бяхме прекратили връзката си, извинението ми и искрената болка, че съм била млада, нафукана, горда, самонадеяна и празноглава и уверението, че никога вече няма да постъпвам така с НИКОГО, който е до мен и когото обичам или ме обича. Насълзените му, дълбоки, красиви очи, когато ми каза " За тази Ивелина мечтаех толкова дълго..."

13. Когато усетя, че съм зарадвала някого.

14. Когато спечелих първата си шампионска купа!

15. Когато се смемем заедно на шегите си и се гледаме с такава топлота!

16. Когато съпругът ми не се противопостави и с лекарско разрешение отидох да карам на рали бременна в началото на 6м, само и само да не ми " счупи хатъра" и аз не  подозирах как се чувства, но когато след 3 часово състезание, слязох от колата и го видях смъртно блед, едва да се държи на краката си от притеснение за мен, без да може да си каже името или да ме попита нещо и само ме гледаше ..... поисках да се отвори земята и да потъна, за дето съм му причинила това! А аз се чувствах фантастично.

17. Подкрепата, която съм имала от родителите си, от брат ми и сестра ми винаги, за всичко, във всеки миг. Усещането, че винаги ТЕ мислят за мен и ме обичат и е взаимно и пълноценно и всеотдайно!

18. Погаделичканата гордост всеки път, когато срещна пламнал от сласт и страст мъжки поглед.

19. Тъгата, видяна в погледа на приятел, който ме обича и желае, но знае, че няма да ме има, защото сме семейни приятели, защото обича страхотната си съпруга и моя приятелка, защото ме уважава, защото знае, че не изпитвам точно същото.

20. Когато видя тежка катастрофа на пътя и се замисля колко е важно да сме щастливи и колко малко е нужно за това.
Как трябва да не забравяме да повтаряме на любимите си хора колко ги обичаме и че са страхотни.
Как трябва да гребем от всичко с пълни шепи, да живеем със страст, да се ядосваме по-малко и да се забавляваме повече.
Да мислим за другите, но и за себе си!

21. Когато разбрах какъв приятел е съпругът ми и какво е направил за свой приятел!

22. Сакри, която внесе нов цвят в живота ми, без да го знае, само с присъствието и духа си

21. ОБИЧАМ ЖИВОТА
      ОБИЧАМ БЛИЗКИТЕ СИ
      ОБИЧАМ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ
      ОБИЧАМ СЕБЕ СИ

Надяваме се, че този ти постинг не слага финалните думи на твоето участие тук, нал'тъЙ?!

Аааа...нЕма отърване от мен, споко.

Искам нещо да понапиша за детската градина на децата ми.Обаче все не ми остава време. А и вчера ми цъкнАха нета вкъщи, а в офиса се прайм малко на работеща /юрнаха ни за 6 месечни отчети  /, въпреки, че новата ми шефка е СУПЕР ПИЧ /четете "пич" в женски род/.

1.Пъврият път когато чух думите "Обичам те"
2.Приемането ми в гимназията.
3.Първото ми ходене без родителите на море, беше толкова забавно без да те дебнат какво правиш
4.Бала ми и радостта от това, че имам толкова нови приятели, който ме обичат.
5.Приемането и с отличен в Университета бях много горда.
6.Подариха ми първата кола, такава радос беше е последва и блъскане де и ремонти.
7.Започването на първата ми работа, бях трепереща,притеснена, но и изпълнена с очаквания, трепети и мечти.
8.Първата ми заплата/за първи път изкарах свои пари/, и изхарчването им.
9.Раздялата с моят най-добър приятел.
10.Запомнящи са и всичките ми пътувания по света, винаги ми е интересно и забавно.
11.Запознанство със съпруга ми.
12.Деня, в който ми подари годежният пръстен.
13.Преди сватбеното пътешествие.
14.Сватбата ни.
15.Деня, в който видях двете чертички на теста за бременост.
16.Вечерта преди секциото/не спрях да плача/.
17.Радоста, която изпитах като видях детето си.
Надявам се да имам още много неща, с който да попълня списъка

45. Вечери като тази, когато се чувствам като животно в клетка и не мога да си намеря място.
46. Дните, в които не знам дали все още го обичам и в следващия момент осъзнавам, че не бих живяла с никой друг, че никой никога не е бил такъв за мен и с мен..
47. Когато понякога оставам да спя при майка и татко и леглото ми мирише на детство...
48. Когато си мисля за това как мама ме е държала в ръцете си и ми е пеела люлчени песни и когато започнахме да си говорим като жена с жена.
49. Тайно се промъквам до кашона със спомени и заравям пръсти в набъбналите от изсъхнали сълзи страници.
50. Дядо ми имаше тумор и само аз разбирах това, което иска да каже..
51. Онази нощ, когато осъзнах, че всичко е преходно, че колкото и да съм вярвала, всичко е било безполезно и посегнах на себе си..
52.  Две седмици, в които за първи път в живота си се събуждах в добро настроение и тичах към него.
53. Майката на един човек, която искаше да ме сравни със земята, защото не съм достойна за сина й.
54. Всички пъти, в които съм постъпвала според максимата - да направиш добро, за да ти отвърнат с добро и това не се е случвало.
55. Вечерта, в която един пиян мъж се нахвърли върху мен.
56. Когато той ми каза, че за него аз имам значение, а не това, че може да нямаме деца и ако трябва дори циганче ще си осиновим и ще го кръстим Гошко  , стига това да ме направи щастлива.
57. Когато той ми казва, че всеки ден правим любов, дори когато докосва случайно пръстите ми, когато му подавам кафето..

Това е най-красивото нещо, което прочетох днес.
Радвай му се!