"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

По-скоро хронологично.
Не знам дали ще са 17. До където ги докарам.

1. Късна лятна вечер. Седя в тъмната кухня и гледам колите през прозореца. Надявам се да позная колата на мама. Нямам сили да плача вече.
2. Имам си нов татко. Какво е това татко? Аз никога не съм имала татко.
3. Имам братче. Истинска жива кукла - и плаче и яде и о!чудо - пишка...
4. На 9 съм. Получавам картичка за Нова година от баба. И разбирам, че любимият ми дядо вече го няма и не разбирам защо ме лъжат и ми казват, че баба просто е пропуснала да го напише на картичката. След много сълзи и увещания мама ми казва истината.
5. Безкрайните часове, които новият ми татко прекарваше с мен вечер, въпреки протестите на мама, за да ми разказва за звездите и кометите, за математиката, за историята, за всичко. Защо ли и до днес не съм ти казала колко много те обичам?
6. Искам да взема неговата професия. Семейният съвет отсича - не е професия за жена. Кошмар - имам една седмица да си подам документите, а не знам къде ... светът се е сринал покрай мен, мечтата ми е попарена...
7. Голямата ми ученическа любов се обажда от другия край на света, казва че ме обича и се връща заради мен
8. Върна се и го взеха в казармата. Отиваме на свиждане да го видим - аз, майка му и баща му. На връщане тя ми казва, че съм твърде бедна за нейния син
9. Една луда любов, завършила със сватба, която можеше и да я няма.
10. Прозрението вечерта след сватбата, че по-добре да я е нямало.
11. Едно приятелство
12. И едно предателство
13. "Не искам ТИ да си баща на децата ми" и логичният развод.
14. Първото излизане с НЕГО. Потъвам в душата му и за първи път в целия си съзнателен живот съм искрена и честна до болка.
15. ТОЙ си тръгва в 3 през ношта за да се прибере при жена си и сина си. Продължи само месец и оттогава не си е тръгвал
16. Мама плачейки на телефона "Бутна ме кола и избяга"
17. Две чертички на теста - след година и половина чакане да ги видя. Изпитвам и радост и уужас и страх.
18. Това моето дете ли е? А защо ми е толкова голям корема тогава? Ангелска усмивка озарява спящото личице и просто разбирам,  че ще дам живота си за него ако трябва
19. "Мамо бичам те, ногу" 

Забравила ли си колко е студено ? И гадната миризма примесена с онова усещане за "изход няма"?
И не знам дали си чувала, ама дрехите на опериращите са зелени, понеже зелено е успокояващ цвят 

А за лака...докато ми донесет лакочистител бях започнала да го човъркам вече с нокътче..

И не започва ли човек да вижда с други очи света около него,след като вече са го клъцнали малко....?

31.  Когато погледна някое от децата си в очите и той също ме погледне.  И погледите се задържат.  Неизменни усмивки.

Не помня дали ми е било студено, но треперех, даже се тресох  А миризмата добре си я описала...Това за зеления цвят съм го чувала, но тогава пък виждах черно-бяло.
Сега ми стана смешно, защото ме питаха в приемната на болницата дали несъм тръгнала на почивка.Изтресох се там с огромен сак с цЕлата ми покъщнина  и задължителния уокмен и музиката на Джордж Майкъл  Само лакочистител не носех  , но в магазинчето на партера на болницата предвидливо продаваха такъв 
Виждам света с други очи след това...ДА ! И хората, които ме обичат пък ме виждат по друг начин също.

О, да. Особено, ако в продължение на часове си се люшкал между тук и там...
И тунелът не е красив, страшен е...не искам отново да ходя там...
Късният следобед и Неговите очи над маската /страх ги е било да не ме изпуснат.../ Едва, когато видях очите му, се изплаших истински.
Не исках да си спомням...
Но пък е толкова хубаво да си жив!

32.  Когато с един съученик, мой приятел, направихме въргал в коридора на училището.  Аз бях 60 кила, той - 100.  Борим се, той все гледа да ме натисне отгоре, ама мозайката на пода - хлъзгава, аз все не му давах да му е комфортно.  Моят клас вика от едната страна, неговият - от другата!  Шоу...  Удари звънецът за влизане в час, ние спряхме, стиснахме си ръцете щастливи, изтупахме си дрехите и всеки си подбра класа.

35. Когато вчера с моя приятел отидохме до Уни-то по работа и като тръгвахме на един стол във фоайето на един от етажите видяхме балон и взехме да си го подхвърляме докато мина едно момче и ни изгледа малко странно...а вечерта пък в един магазин видяхме от стария едновремешен цветен оризон и си купихе едно пакетче...

36. Песента  на Lara Fabian - Je t'aime...

37. Романите на Блага Димитрова, които изчетох на един дъх, както и поезията и...

38. Когато с баща ми си говорим по нашия си начин, римувайки думите и така се получват много забавни реплики 

Засега толкова, може би още ще има 

- ученическата ми две годишна любов и предателството му / тя е по- млада- каза той/, аз бях на 18, а тя на 16 
-всеки път когато вали и след това, свежестта на тревата и това толкова зелено и ухаещо.
- обичам да гледам как вали, да шофирам в дъжда,разходките ми под дъжда, много ги обичам
- вчера купих екип за дъжд на детето. Гумени ботуши и гащиризон-дъждобран, така опакован се разхождахме под дъжда. Само аз и той. Щастието в очите му и скоковете в локвите, толкова смях и щастие изписани на личицето му.
- рожденият ми ден преди две години, аз му давам закуската, а той ме погледна в очите и каза: мама, до тогава казваше само тате.
- борбите на нас тримата върху кревата и усещането, че това е живота.

е това и истински трогателно...

Заради себе си и заради Сакри
1.Отивам на училище за първи път и съм най-щастливата първокласничка , защото татко ме е понесъл "на конче".Моят татко-висок , красив в бялата си парадна униформа на капитан 1-ви ранг и всички се обръщат след нас , а той крачи , понесъл ме на раменете си , за да мога да виждам по -надалеч от него...
2.Болна съм , с много висока температура , татко ме носи на ръце до банята и ми държи челото , докато повръщам , а съм вече на 17...
3.Бургаските вечери , в които татко ми показваше звездите и ми разказваше легенди за съзвездията и кръщаваше уж новооткрити звезди с моето име...
4.Една черна , мразовита ноемврийска сутрин , когато за последен път нахраних и избръснах баща си , защото два часа по-късно издъхна в ръцете на съпруга ми ...
5.Тихите утрини , когато се събуждам и още топла тичам в леглото на сестра си , а тя ме гушка силно и ми разказва за толкова много различни неща...
6.Зимните вечери в едно малко градче на юг , аз гледав през прозореца в тъмнината  и чакам и треперя да се прибере жива и здрава бременната ми сестричка...
7...И щастието и огромната ми любов към нея и нероденото и още бебче , която ме изпълва цялата , докато кака ме учи да плета...
8.Вледеняващият ужас , разкъсващата болка и безумния гняв , когато съдбата ми отне и нея...За две години осиротях...
9.Не знам къде съм , не знам как съм стигнала там , но усещам как една съсухрена , загрубяла ръка хваща моята , и чувам глас , който ми казва , че е време да спра да се гневя на Господ , защото Той давал изпитанията и мъките на тези , които могат да се справят с тях и така им показвал , че ги обича...
10.Нощите , когато татко идва в съня ми и си говорим дълго , както преди и ми казва , да не се боя от нищо...
11. Моментите , в които съм полузаспала и чувам веселият смях на сестра ми и мога да се закълна , че усещам как ме докосва...
12.Токовият удар от синьо-зеления поглед на съпруга ми , когато го видях за първи път...
13.Молбата на едно 5годишно момче - син на съпруга ми от първия му брак- "Защо не се ожениш за моя татко ? Виж , колко е хубав!?" - добре , че го послушах това детенце...
14.Вечерта на Щъркелово гнездо , когато една приятелка на сестра ми ме погледна в очите и ми каза :"Ти си бременна!" , а аз и мъжът ми - тогава бяхме още гаджета- се изхилихме глупаво , а после се спогледахме невярващо...
15... И предложението му същата нощ , когато ми каза , че аз съм жената на живота му и независимо дали съм бременна или не  , той иска аз да съм майка на децата му...
16. Тестът за бременност , който беше отрицателен , но аз все пак бях бременна!!!
17.Раждането на сина ни ...
18.Мъжът ми кара първата си кола , пее Хулио Иглесиас-касетката , която му подарих предният ден , и е толкова щастлив...
19...И щастието , което изпитвам , че съм част от мечтата му и мога да я споделя...
20. Сутрините , когато до чашата с кафе намирам цветя...
21. Една ранна августовска утрин , тръгваме на море , аз отварям моята врата на колата , докато давам някакви наставления и в краката ми се изсипват дузина рози от седалката , а двамата ми мъже с цяло гърло будят квартала с HAPPY BIRTHDAY TO YOU...
Ще продължа , като успея отново да различавам клавишите...

22.Когато двамата с мъжа ми играем хора-тогава сме само той , аз и музиката...
23.Когато синът ми си изгори крачето и приятелите ни , без изобщо да разбера как и по какъв начин са се уговаряли , всеки божи ден  , в продължение на месец и половина , ни караха до Пирогов на превръзки , защото тогава още нямахме кола...
24.Обезумелият от ужас глас на приятелката ми -"Имам рак!"- а аз не съм до нея...
25....И как не помня как съм стигнала до София , за да и дам от моите сили и вяра и сълзи...
26.Сутринта на операцията ,когато остави при мен двете си деца и неизказаната и молба и клетва в очите и :"Грижи се за тях!" и моите пресъхнали вече очи , които обещават...
27.И всеки миг от тогава , когато отива на контролен преглед , докато не видя в очите и -Иве , обичам те !
28.И моите 15 мин. между земята и небето  , когато аз очаквах своята присъда  и благодарната молитва към Него , че ми даде отсрочка...
29.Един безмълвен танц в една дълбока лунна нощ и как един мъж суши косата ми с устните си ...
30.Тихите утрини на терасата на един хотел , когато с чаша кафе и цигара , гледам как оранжевият портокал на слънцето се ражда от разтопеното сребро на морето-и съм цяла отново и пак съм изпълнена с любов и доброта- сигурно това е БОГ!
31.Пълна зала с около 100 жени , които имат стаж  , колкото са моите години , а аз съм се изправила пред тях и ги уча как да се променят и да бъдат по-добри учители- колената ми са омекнали , гласът ми трепери , но в дъното на залата срещам един много топъл кадифен поглед , който ми казва колко много ме обича и колко се гордее с мен и вече няма прегради...
32.В края на един тренинг идва при мен леля Златка от Копривщица , тя може да ми бъде майка , но се навежда и целува ръцете ми , защото съм я променила към по -добро- поклон пред теб , лельо Златке!
33.Аз , облечена като Рада Госпожина , гледам как децата ми претворяват сцената с чорбаджи Марко от първа глава на "Под игото"- стомахът ми е на топка и имам буца в гърлото , но никога не съм се чувствала по - българка!
34. И възторга , с който децата ми пеят "Върви , народе възродени..." ,  а аз не мога да отворя уста да запея с тях , защото едва преглъщам сълзите си...
35.Когато приятелката ми донесе всичките си пари за жилище на семейството си и каза:"Ето- осъществи мечтата си "...
36...И как аз се уплаших и не ги взех , а тя и до ден днешен ми го натяква и ми казва , че ми вярва повече , отколкото аз сама на себе си ...
37.Когато , преди 5 месеца , мъжът ми разкопа вкочанената от студ земя толкова надълбоко , че да можем да погребем любимото ни кученце на топло...

gospojata, гордея се, че те познавам !

И повече се гордея с това, че сина ми е имал късмета да бъде при теб дори само по време на сборните групи в детската градина ! 

И аз те обичам! 

Пак ме разплакахте! Обичам ви!

gospojata, развълнува ме, не знам точно защо,
радвам се, че има хора като теб 

И въобще, в тази тема откривам у другите части от себе си, по-малки или по-големи. Не очаквах...

Благодаря ви за споделеното