"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  къде съм блуждаела незнам-чак сега виждам темата
Сакри, хвала тебе неизчерпаема си бе, душо

реда не е автентичен  

1-ви миг - когато бях малка на село при любимата ми баба-времето  там при нея ми дадоха  топлина,любов, сигурност и мнооого лудешки игри
2-ри миг - къпането в реката, пак на село при баба,  за малко да се удавя, добре че приятелите ми бяха на близо
3-ти миг - момента , когато разбрах че са ни одобрили за дечко
4-ти миг - месеца прекаран в безсъние до бебешкото креватче, от страх да не се случи нещо на бебо
5-ти миг - двете ми неуспешни инвитра-мъката и отчаянието, че никога няма да почувствам малкото сърчице на детенце как тупти в мъничките му гърдички, реките от сълзи на безсилие
6-ти миг - двете ми извънматочни бременности-надеждата, която се разби на хиляди парчета, страха от неизвестното
7-ми миг - плахото щастие, когато разбрах че съм бременна -  няколко месеца не смеех да се зарадвам истински и не споделих с никой, освен с най-близките
8-ми миг - туптящото сърце на малкия ми син на видеозона
9-ти миг - когато резултатите от електрокардиографията на големият ми син бяха в нормата
10-ти миг - първият ден на предучилищна - 15.09.2005г-предната вечер ми става адски зле и цяла вечер и цяла нощ повръщах до обезводняване-наложи се сутринта в 6 да ме закарат по спешност в болница и ме сложиха на системи-през цялото време се скъсах от рев и едва изчаках да изтече банката и им заявих че съм супер и си тръгвам-добре, че тържеството закъсня в училище, понеже времето беше лошо и се чудеха дали да е на двора или вътре в салона, в крайна сметка се класирах на време
11-ти миг - последният час прекаран с умиращият ми чичо
12-ти миг - първото изпращане на мъжа ми в командировка в чужбина
13-ти миг - кръщенето на големият ми син
14-ти миг - венчавката ни с мъжа ми след 6 тата година на брака ни
15-ти миг - изтърваната реплика по време на визитация за бебето ми
16-ти миг - когато любимата ми баба отиде в един по-добър свят
17-ти миг - прегръдките, целувките на децата и мъжа ми и последвалото "обичам, те мамо"


ще допълвам може би.....

Едно телефонно обаждане от преди 20 минути. Бог да те прости, татко.

О, Боже!
Калпазанка, моите съболезновавия...

Калпазанче, тук думите са излишни...приеми съболезнованията ми...съжалявам за загубата ти!

Моите съболезнования, калпазанка!
Моите моменти са:
когато бебка ми стисна ръката за първи път, когато я поставиха на корема ми;
когато дойде съпругът ми и майка ми минути след като родих и им я показах;
когато усетих, че пораствам и не съм вече дете и губя доверие в родителите си;
когато изгубих приятелите си, поради тъпи причини;
когато разбрах, че трябва да се справям сама, когато имах най-много нужда от някой до мен;
когато си вземах изпитите и се прибирах с удовлетворение в къщи;
... и още има!

Калпазанке, моите съболезнования ..   

Бог да прости , татко ти , а на теб да даде сили!

Калпазанке,   

Моите съболезнования, Калпазанке! Бог да прости татко ти...

Моите съболезнования, Калпазанке!

Калпазанке, моите съболезнования!

Калпазанче, искрени съболезонования
Прегръщам те, мила и се моля баща ти да почива в мир 

Калпазанка, моите искрени съболезнования.
Бог да го прости 

Клапазанка приеми и моите най искренни съболезнования, надявам се че след като веднага го сподели с нас да ти е малко по лесно, нека почива в мир човека, неизказаните думи баща-дъщеря са най трудното нещо за преглъщане в моя живот - моя също си отиде и много неща не си казахме - но любовта която ми е дал е най ценното ми сълровище- надявам се винаги любовта и на твоя баща да е в сърцето и душата ти - тя ще ти помага много от тук натам, още веднъж нека почива в мир

1. Първата работа в живота ми когато ходех едновременно на работа и на училище.
2. Абитюренския ми бал за който с огромно усилие майка ми успя да събере средства.
3. Втората работа в живота ми която даде и по-нататъшната му насока.
4. Новината, че съм приета студентка.
5. Думите на майка ми - "Гордея се с теб!"
6. Деня в който тя се качи на автобус и замина за чужбина и от тогава е толкова далеч.....
7. Първото "море" с моя съпруг /тогава все още гаджета/ и предложението му за брак.
8. Първата нощ заедно.
9. Приказната ни свадба и огромната любов в неговите очи.
10. Деня в който видях и чух как моя син дойде на бял свят.
11. Мига в който съпруга ми видя за първи път синът ни и каза "Пухи,  ...... ами то е толкова рошево и малко....".
12. Вечерите в които заспивам и сутрините в които се събуждам до него.
13. Първия комплимент на сина ми "Ооооо, мамо...... ти си, ти си ного убава нес!".
14. Когато синът ми дойде при мен и ме погледне с големите си очи и ми каже "Мамиии, бичам те, ного!".
15. Картичката, която получих от моите мъже за именния си ден с признанието, че за тях съм най-страхотната майка, съпруга и жена.
16. Деня в който се вписах в колегията.
17. Решението да си построим собствен дом и ентусиазма на съпруга ми, радостта в очите му.
И още, и още, и още - много моменти които са белязали душата и сърцето ми и за които си струва да живее и бори човек.