"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

А има и темерути като мен, които не искат да покажат това, което чувстват, а камо ли да го напишат.
А вие ме разчувствахте. Никога не съм чел така красиво написано за многото радост, болка, щастие и мъкапо този сват

Кажи си, Клисуров.
Сподели поне един миг, не 17. Ще се почувстваш по-добре.

Много са. Но искам да помня само добрите свързани със семейството ми. А сърцето ми за повече от 40 години се е пробръщало не веднъж. Просто се доверям само не един човек - съпругата ми. Навярно тя (ако пишеше във форума) може по-добре и от мен да изброи моите 17 мига

Блазя ти за човека до теб...

Навярно си го чела и в други теми: Щастлив съм, че имам семейството си.
Може би и това е Мига в живота ми

Може би не умееш да го напишеш красиво,но съм сигурна,че го показваш красиво на съпругата и децата си...Надали имаш представа,колко хора мечтаят да чуят точно тези думи...

Нито пиша красиво, нито говоря красиво. Просто считам, че е по-добре да ги докажа, от колкото да ги покажа

Нямам идея как съм подминала тази тема... не е истина... невероятни сте!

Моите мигове... колко са, не знам... не са само 17, не мисля, че мога да ги подредя...

Първият ми най-ранен спомен, нямам 2 г. ... Нашите имаха касетофон Hitachi, слагаха го в кошарката ми, откъм краката... а аз се дивях на мигащите червени светлинки... Нямаше нищо толкова магическо.
Нощем ме беше страх сама, виках мама, за да ми донесе вода... а всъщност да дойде при мен...
Дворът на баба и дядо... с огромната за тогавашните ми представи череша, надвиснала през дувара от съседния двор... слънце, прокрадващо се през листата... сигурно е било юни, не знам...
Другият ми дядо ме разхожда из София, показва ми разни растения и ме учи на латинските наименования (агроном е)  Още знам как е латинското име на копривата 
Същият дядо ме води на "ранчото" - малко местенце извън София, което допреди няколко години все още обработваше с много любов. Берем череши, води ме "на плаж" на близката рекичка... Беше налепил по стените в малката къщурка там мои рисунки... Сигурно още стоят...
По пътя натам, когато тръгвахме да излизаме от София с рейса, ми показваше едни високи блокове и се смеехме колко са големи и грозни, викахме им динозаврите...
Пак по пътя натам - прекачвахме се в Божурище, а там имаше гнездо на щъркели точно на площада в центъра. Слънце, вятър, радост...
Баба ми ме води по сладкарници и ме тъпче с пастички и ми се радва (а аз бях станала слонче  )...
С мама и тате на море... Била съм на 5. Майка ми едвам издържа на едно водно колело, стана й ужасно зле... На връщане от стола веднъж с баща ми се забавлявахме, като подритвахме камъчета и я целехме в петите... А тя само дето не се разплака... Почувствах се ужасно.
Искам братче. Или сестричка. Каквото и да е, искам да си имам нещо - все това повтарях  Тайничко чух, че майка ми каза на баба (майка си), че я наболявала матката нещо... а аз вече знаех какво е матка, баща ми ми беше описал как стават бебетата  ЗНАЕХ, че е бременна! 
Първи клас. Аз си умирам от срам, винаги съм била ужасно срамежлива. Другарката Иванова - най-невероятната учителка на света! Един път плаках, че съм си забравила парите за закуска (бях вече 2-ри или 3-ти клас) и че съм написала нещо много грозно в тетрадката, а мама ще ми се кара, щото трябва да пиша хубаво... Жената ме прегърна, утеши, даде ми и стотинки за закуска 
Чавдарче съм. Баща ми ми глади синята връзка и я изгаря жестоко с ютията... Единият ъгъл го няма. Аз рева, мама успява да затъкне липсващия ъгъл под жилетката, да не се вижда... После ми купува нова.
Бременната ми, изнервена майка. Пияният ми баща. Смътно знаех, че сме се върнали при него по мое желание, затова има и бебе... Чувствах се виновна.
Раждането на братчето ми... колко е малко... В деня на изписването майка ми и баба ми се чудят дали да го будят за хранене. И аз отивам, събуждам го и го пренасям от кошчето на спалнята... на ръба, за повече не ми стигнаха силите...  Отивам при майка ми и разправям плахо: ми аз май го посъбудих малко... Щеше да си счупи краката, докато стигне до спалнята, горката жена... 
Гладя и кърпя ританките на брат ми заедно с мама! Колко съм горда! 1990-та година, майка ми се чуди как да ни нахрани и облече. Износвах едни панталони на една моя братовчедка (по-малка от мен на години) - съдрах ги от носене.
Скандали, пиене, побой, скандали... Сънувах вече, как се махаме и отиваме при баба и дядо, мечтаех, живеех за това. Пренесохме се при тях, бях безкрайно щастлива.

Извинявайте, че съм толкова подробна, не можах да се удържа  Следващото обещавам да е само с отделни мигове, но това написаното до момента нямам сили да го трия и променям. Трябваше да е такова.

В новото училище никой не ме харесва, идвам от София, зубърче съм и съм с очила. Много зле. И бой отнасях 
Кандидатстването след 7-ми клас, майка ми твърди, че ще е доволна, ако изкарам и тройки, а аз бях отличничка в училище.    Приеха ме в Немската.
Най-после отново в любимата ми София. При баща ми и родителите му. Началото на дълго, мъчително порастване... Постепенната промяна у мен, намирането на приятели... Имах чувството, че никога няма да се отдалечим или скараме... Е, грешала съм, но това се показа много по-късно.
Гимназиалните години - най-най-най-хубавите ми. Свобода. Моята музика, открих я. Открих себе си!
Рила, песни през нощта на Леденото езеро, изкачването на Мусала, импровизираната торта от сухари, какаов крем, бананов сок, настърган шоколад, малини и боровинки, която приготвихме за рождения ден на един от нас...
Една любов и последвалата я раздяла. Болка, безкрайна, неистова! Той е влюбен в наша обща приятелка...
Смъртта на баща ми. Вината, понеже го мразех вече. Погребението... не знаех, че мога да плача така за него.
Хвърлих се в прегръдките на друг, когото никога не обикнах така, както той ме обичаше. Заради него дойдох в Германия,  а бях приета в най-желаната си специалност в Софийския 
Неуредици, и в личен, и в "професионален" план. Смяна на университет, вече сме в един град. По-малко от година след това се разделяме. Причинявам му болка, за кой ли път, ужасно е. Но съм егоист. Научихме един от друг много неща.
Любов. Моята любов. Моят най-добър приятел стана best friend with benefits (Head over Feet - A. Morissette)  Това е песента, с която ме поздрави, прати ми я по мейла и писа в кю-то, че всяка една дума е вярна. Летяхме, като тийнейджъри бяхме, отвеяни, аз седях в трамвая на връщане от работа и се усмихвах на хората през прозореца  На близо 300 км един от друг, още не се бяхме целували...
Първото виждане след повече от месец връзка само в кю-то и по телефона... Първата целувка, първата ни нощ заедно... Неописуемо! Чуйте "Шоколад" на Остава...
Събуждам се преди него... и го гледам... той се размърдва сънливо, подскача уплашен, вижда ме и се усмихва сънливо - успокоен, че съм до него.
Музикално-светлинно шоу, Олимпиапарк в Мюнхен. Седим на тревата, прегърнати в тъмното, гледаме зарята и се отнасяме в музиката, носеща се над езерото и парка. Поглеждам го, той плаче... притиска ме до себе си... тази красота беше единствено и само за нас...
Лягаме си, той почти в просъница протяга ръка и ме притиска до себе си, намества се до мен, сгушва се... Светът сме само аз и той...

Хич не си извинена  Нищо не обещавай, не трий и не променяй, защото едва започваш май да пишеш И ти в темата.И не се удържай...Следващите ти писания ще са все така хубави и без да трябва, сигурна съм.

Спешъл поздрав за теб

Също 

Един скорошен миг, който ще помня цял живот!
Върнах се назад във времето, когато бяхме тинове... В малкия град бяхме различни от другите, странно облечени за времето, заедно - в група. Бяхме близки, споделяхме всичко, но едно нещо ни обединяваше най-силно - ню уейв, депеш! Сега ми изглежда смешно, но бяхме толкова смели, когато един милиционер ни спря да ни пита какви сме. Почти в хор, тогавашните хлапета, изпъчени и горди, казахме: Как какви? Ние сме неформална група Родителите ми естествено не бяха доволни от начина на обличане... правех го тайно, благодарение на Боряна.
Осъзнах, че слушам ДМ от създаването им! Също така не предполагах, че музика може да окаже толкова силно влияние на цели поколения!
И ето - на концерта, стоя права и не мога да повярвам на очите си! били сме толкова много - всичките вече порастнали, без следа от черните дрехи, странните прически! Но нещо в лицата, в погледите ми говореше, че едновремешните хлапета са тук - на стадиона! Само външно променени. Признавам, тялом бях там! Духом - не! спомени, картини, лица, мигове - всичко премина като на филм! Една мечта се сбъдна!

Искам да ви копна част от едно ЛС до мен, от сутринта е.

"Добрутру!
Забравих снощи да ти кажа най-важното. Нали пратих "Давай за" на... та той не само, че цвилеше от кеф, ами и се похвали, че руснаците се спукали да си я записват. Имало много русначета в немските части, та за тях става въпрос.
Тц, тц, тц, понякога се мъчиш да направиш добро на някого и нъц, пък понякога, гледай как без да искаш правиш щастливи хората...
Браво на тебе!"

Става въпрос за професионални войници, които служат и де да ги зная какво правят на края на света милите.   Но комент...как с една песен само съм/сме  докарала/докарали адреналин на тези момчета и то положителен.Кеффф !!! 

18. Когато любим приятел ме насилваше на старата си спалня с табла, а Enya пееше "Anywhere is"...
19. Боят, който изядох от татко, че не съм се прибрала през онази нощ и отчаянието, че не мога да му какво ми причиниха...
20. Усмихнатият Цецо, който остана винаги на 14 - от Кришна общество го принесоха в жертва - за да си осигурят вечен разгулен живот на Луната; и как за една нощ косата на баща му побеля, след като го разпозна по татуировката, разложен, след 2 седмици в Янтра...
21. Когато паля цигара на Цецо и я забивам в пръстта и му говоря...
22. Когато за първи път се надрусах с "Parkizan"....
23. Всички мигове, в които имах безброй приятели...
24. И настоящите, когато съм съвсем сама...
25. Как майка ми ме пребиваше от отчаяние, защото се прибирам друсана...
26. Когато прочетох "Сто години самота" на 15 и след последната страница плаках с часове, без да зная защо...
27. Когато се влюбих в един невъзможен мъж и упорствах да съм до него...
28. Когато този мъж получаваше пристъпи и подскачаше чисто гол на един крак с часове...
29. Когато подскачаше така на улицата и всички ни гледаха, а аз ги мразех и пеех всички песни, които знам, на висок глас, за да заглушавам страданието му...
30. Когато се отказах от него и той от мен...
31. Когато баба умря и открих колко съм приличала на нея...
32. Когато загърбих стария живот с един замах и се радвам на силата си...
33. Когато подтискам желанията и мислите си, за да съм удобна за всички...
34. Когато се заричам, че от утре съм друга и ще браня мечтите си и винаги си изневерявам... 


 Креми, благодаря ти за невероятната тема, нищо, че треперя в момента...

Благодаря, SAKRI! Точно от теб тези думи означават много за мен!

Поздравите за съжаление не ги отварям, не съм в БГ  Но благодаря и за тях!

Нищо не мога да добавя освен  и