"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 048
  • 1 383
# 360
1. Аз съм на 3-4г .Питам мама защо плаче.Тя казва ,че плаче за нейната майка.Аз й казвам -"Но защо ,нали имаш мен?".Тя ме гали по главата и ме притиска силно до гърдите си.Спира да плаче и се усмихва.
2.Мама ме вози на колело.На високи токчета е ...Опитва се да тича.Косите й се развяват и слънцето проблясва в тях....Красива е! Пожелавам си като порастна да стана като Мама!
3.Оставят ме при баба .Мама заминава за чужбина с баща ми.Редят се дни и нощи на безпокойство ,мъка...въпросът- защо не съм със тях....Излитат и пристигат самолети- във всички тях виждам мама....Чакам я .
4.Мама и баща ми се разделят.Страдам за мама,защото е много е тъжна.Аз ще се справя.....
5.Раздялата с децата от класа ми, в 3-ти клас, с които бях и в детската градина.
6.Първото ми детско влюбване, сълзи и разочарование.
7.Принудителна среща с баща ми -преживян шок  и страх.
8.Прием след 8-ми клас в училището ,което исках.
9.Първата любов
10. Баба е в болница.Гледа ме със сълзи на очи- пита - "Учиш ли се? Бъди силна, бабче!Вярвам в теб!Ти ще успееш!"
11. Баба я няма....Пусто е ...Празно....Мъка
12.Запознавам се с Него.
13.Той държи ръцете ми и ги гледа.....гледа очите ,пак ръцете ....и нищо не казва.Само по погледа разбирам....
14.Нашата сватба.Усещането ,че съм най-красива и желана...Блясък и щастие!
15.Ражда се сина ми....Едно розово красиво вързопче , с моя нос , очи....Моето подобие....Плача от щастие и го целувам...целувам....целувам ....Аз съм Мама!
16.Разочарована съм....Седя и гледам как пада снега....Предадена съм от близък човек.Голяма болка ...Неописуема
17.Заминавам за Париж!Моя мечта.Вечеря на покрива -гледката над града...вино...мигащата Айфелова кула....Целият Париж е под краката ми....
18.Октомври 2003г. Чувам думите -"Да,вижда се една точица...Бременна сте."Навън вали дъжд, а душата ми ликува...Искам да летя ...Света е мой!
19.Казвам на сина ми ,че ще имаме бебе.Той подскача като зайче и сълзи започват да бликат от от очите му....Питам тревожно- "Защо плачеш?" - "Защото съм много щастлив ,мамо!"
20."Точицата" се ражда .Чудо ! То е като предишното розово малко вързопче!Малко личице , с малки ръчички , гушнало се до гърдите ми ....Връщам се 9 години назад....И пак плача от щастие....Ах, прекрасен Живот!
21.Идват да ме видят в болницата - любимите ми хора!Синът ми протяга към мен шоколад и малък ,прилежно пазен плик. Казва :"Мамо , тук са паричките за дрънкалката на брат ми, а шоколада е за теб .Нали този ти е любим? Аз го купих за теб!Обичам те ,мамо ".....
22.Когато малкия ми син направи гърч думите -Изпуснахме го,край!...линейка, интензивно, 3 дни на неизвестност...престоя в болницата....Сълзи ....много...
23.20 години слушам тази група.Още една моя мечта е осъществена.Виждам ги и ги слушам на живо.Те пеят само за мен. Летя в облаците....На стадиона съм сама....Музиката ме поглъща изцяло.Пея,плача ,скачам ...като дете.Едно голямо дете...
24.Разбирам ,че на мои близки бебенцето  е много болно.....Защо, защоооооооооо.......????
Виж целия пост
# 361
...16.Когато трябва да съм  много силна,а ми се иска да съм слаба...
renalinka, пожелавам Ти в скоро време един щастлив и заслужаващ да се отбележи тук миг да Те върне при нас! Hug

Аз ли съм единствената, която нищо не почувства, в момента, в който родих и видях момичето си? ...
Маленна, защо изневеряваш на принципа си, да живееш за мига?! А Твоят силен и хубав миг е сега с твоето съкровищенце, какво значение има какво си чувствала в миналото? Позволи си да го забравиш и живей за сегашният Си светъл и красив момент, изпълнен с безмерна любов към Красавицата Ти. Hug

....Красива е! Пожелавам си като порастна да стана като Мама!...
StaM, и Ти стана, нали?! Сега Тя би могла да се оглежда в своето подобрено копие с гордост.  HugМного съжалявам за болното детенце!

Еми, човек може само да се гордее с Твоето приятелство, неслучайно миговете са споделени само с Теб. Поздрави за Габи/ слабостта Ти/  Hug

Никсо, късмет Ти желая, и скоро един хубав миг да да прибавиш към предходните. Hug
Виж целия пост
# 362
- Татко ми е изключително младолик и до момента и до ден днешен обичам да се движа до него, като го хващам под ръка.Когато бях 18-20-22 годишна и се барвах визуално на по-голяма.Гордостта и задоволството в очите му, когато някой негов познат ни видеше и на заговорнически въпросителните му погледи татко отговаряше :"Да ти представя МОЯТА  Heart Eyes дъщеря.Запознай се.";

- Аз на 19г.Първата ми работа като фактуристка в едно външнотърговско предприятие към "Балкантурист".Татко се ползваше там с по-голямо уважение и респект от някои шефове, а просто държеше служебното им барче.Първоначално ме знаеха като "дъщерята на Блаже" и се гордеех с това.Редовно се редях за кафе заедно с колежките ми и веднъж татко ме посрещна на бара със сранна и изпълнена с обич усмивка.По-късно ми каза, че между многото хора на опашката една жена, която първо е видял в гръб му е направила впечатление и то първо косата и прическата й.Не беше виждал новия ми костюм.Каза ми и друго :"Вече си голяма и си много хубава.";

- Колко безкрайно щастлив беше той, когато на първо място реших, че искам да продължа образованието си във ВУЗ и установих КАКВО искам да уча.И когато му занесох в същото това барче писмото-уведомление, че съм приета в специалност "Финанси".Кефа, с който казваше на колегите си :"Търсете си нова фактуристка.Старата ще става финансист.";

- Всяко мое завръщане от Свищов след сесия и успешно взети изпити.Чакаше ме цяла тенджера с любимите ми пълнени чушки, сготвени от майка ми.Дълго разказвах на татко какво точно уча по специалните предмети.Той е човек с изключителна и разностранна обща култура и с удоволствие разискваше с мен неща, които не предполагах, че са му познати.Майка седеше при нас, слушаше, но гледаше като неразбиращо дете.Веднъж в такава ситуация се изцепи в нищото :"Само да не си харесаш момче от другия край на Бъргария...моля те...";

- Още не знаех, че съм си харесала момче от София - мъжа ми, когото срещнах в Свищов.Майка ми първа разбра и ме предупреди :"Внимавай...това момче е силно влюбено в теб.Не виждаш ли, къде блееш?!?Ако той не те интересува, не го харесваш и не се влюбваш...не се подигравай с него.НЯМАШ това право!";

- Когато тръгнах с колегата - въпросното момче за Свищов, но трябваше първо да пътуваме до Шумен по негови служебни дела и съвсем случайно се наложи  Wink да преспим там.След ден-два се чух с майка по телефона.Само от първото "ало" тя ме усети и ме попита :"Нещо интересно   Wink за казване?Честито ново гадже и умната!";

- Когато просто уведомих родителите ми, че се пренасям да живея при него.Приеха го напълно нормално.Майка беше доволна, че дори не съм на другия край на града, а се страхуваше да не отлетя в някой ъгъл на Бг.;

- По това време някъде свекърва ми/тогава лельо "еди коя си"/ се оплакала на тогавашния шеф на мъжа ми :"Той се е затворил в апартамента цели три дни с ЖЕНА  #Crazy и телефона дори не вдига!" А шефа отговорил :"Е ти какво искаш...така трябва!Бъди доволна, че не се е затворил с мъж".;

- След три години съжителство мъжа ми ме взе срещу една бутилка водка. hahaha Родителите ми бяха безкрайно щастливи, горди и спокойни за моя избор на съпруг.Следва сватба, щастие и рози, две прекрасни деца  Heart Eyes Heart Eyes, куп събития, обрати, кризи и възходи - 15 години, откакто се познаваме;

- Отнесох се с миговете, както винаги.Всъщност днес се включих в темата, заради ТОЗИ миг...328-ия, който се чудя как да ви го опиша...Доскоро не осъзнавах съвсем защо родителите плачат на сватбите на децата си.От радост ДА...със сигурност, но и от още нещо.От страх, от грижа и от безумна тревога да не изрекат някой ден пред себе си и пред детето си думите, които вчера чух от татко ми :"Румка, изобщо не заслужаваш това, което ти се случва.Заслужаваш цялото щастие на света, а аз съм безсилен да предотвратя първото и да ти помогна за второто."Този път на мен ми се доплака, но не го направих поне пред него.

Миличък, мой татко   bouquet ...прости ми, че не бях достатъчно умна през годините и сега ти причинявам всичко това.И ти, мамо   bouquet .Вие и двамата не заслужавате това от мен.Обичам ви, простете ми.
Виж целия пост
# 363
Sakri, за пореден път преобърна сърцето ми.
След  всяко лошо идва добро и скоро слънцето отново ще изгрее над теб, пожелавам ти това да стане колкото е възможно по-скоро!   bouquet
Виж целия пост
# 364
Благодаря за темата Hug  bouquet Hug !Пожелавам на всички много хубави моменти и усмивки Heart Eyes  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 365
Аз на 5 г. всеки ден сама. Сестра ми на село, родителите ми на работа по цял ден, а аз скитах като бездомно кученце из 18 -етажната сграда. Всички ми се радваха, но бях ужасно самотна. До деня , в който ми подариха едно кученце - сладко кафяво мелезче с  бели лапички. Другарчето ми .  Когато веднъж се прибрах и него го нямаше сърцето ми се скъса от мъка. Изпаднах в депресия. Месеци наред го търсех и плачех, но повече не го видях!
Никога вече не можах така да обикна куче.
Виж целия пост
# 366
...прости ми, че не бях достатъчно умна през годините и сега ти причинявам всичко това.И ти, мамо...Вие и двамата не заслужавате това от мен...
Сакрална Чаровнице, не се самобичувай така. Майка Ми винаги казваше, "...родителите са затова за да прощават...", така че горе главата. А и Майчето Ти неотдавна Ти беше засвидетелствала пълната си и безрезервна подкрепа, на всяко едно твое действие, така че продължавай напред, Септември наближава и овладяването на испанският също. Целувки за Криси и баткото. Hug

Умбра, желая Ти лека неделя. знам че не е най- любимият момент от седмицата, но може би таз ще е специална с малко повече споделеност с любимият?! Hug

...Никога вече не можах така да обикна куче...
Карен, никога не казвай "никога", незнаеш каква приятна изненада Ти е подготвила съдбата! Hug

shelley, честит Ти нов ник. Слушала ли скоро "I'll survive" на Глория Естефан?! По- малко самотни мигове Ти пожелавам отново, мило пораснало вече Момиче! Hug
Виж целия пост
# 367
42.  Една песен, изпята навръх планината преди 16 години, от жена, с която се бях запознала преди няколко часа... изпята по друг повод и за друг човек, но ни стана нещо като химн... Понякога я забравям, а не трябва.
Виж целия пост
# 368
CTramell, благодаря ти че извади любимата ми тема в тоя форум. Ей, колко рев рева на нея! Пак ще ходя с размазан грим цял ден  Hug
Виж целия пост
# 369
42.  Една песен, изпята навръх планината преди 16 години, от жена, с която се бях запознала преди няколко часа... изпята по друг повод и за друг човек, но ни стана нещо като химн... Понякога я забравям, а не трябва.

Постът ти не е същия без самата песен. Wink Чуйте я всички, страхотна е. Hug

S Panchos - Historia De Un Amor  Two Hearts



П.С.Обичам я тази тема.Тя означава много за мен.
Виж целия пост
# 370
Точно снощи се сетих за тази тема... А сега в главата ми изниква моментът, когато за пръв път видях Алпите, пътувайки през тях с автобуса... просто се събудих сутринта и бяхме насред Алпите... невероятно... неописуемо! Седяхме най-отпред с една жена, с която се бях запознала едва в автобуса, но не можах да се сдържа и я събудих - имахме късмета да се наслаждаваме на гледката както през нашия прозорец, така и през предното стъкло на рейса... После се почувствах неудобно, че я събудих, но тя ми благодари най-искрено!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 371
Ако 100 пъти я прочета тая тема над 100 пъти ще рева после.  Cry

Виж целия пост
# 372
Ако 100 пъти я прочета тая тема над 100 пъти ще рева после.  Cry



 Hug Недей рева, темата е разкошна и е страхотно, че сме способни да изпитваме такива емоции и да ги споделяме... Аз по свой начин се радвам за всички, които намериха сили да разкрият себе си тук - на мен лично ми подейства ужасно пречистващо и сълзите ми не бяха сълзи от мъка.  Wink
Виж целия пост
# 373
ЕХо незнам дали ще събера 17.А да ще събера
1.Първата ми   txtloves
2.Първата ми  kiss
3.седенето при директора почти всеки ден защото всеки ден измислях нова беля да направиме с момчетата от нашия клас
4.Раздялата с учениците до 8 клас
5. fight fight bash box който ядох за пръв път от момче.)Боя беше защото не можеше да ме понася газарчето на тати.
6.Смърта на една наша съоченичка.Беще твърде млада за да стане така.
7.ПЪрвия ми  luvbed
8.Абиторенския ми бал
9.студенството ми
10.Абсулвенския ми бал  umnikuu
11.Запознаването с  married
12.Когато заживяхме с него заедно.
13.Когато разбрах че съм  EFP
14.Раждането на  newsm56 babydust7 4470 smile3522
15.Изражението на лицата на мъжа ми и майками след като излезнах от родилна зала
16.Първото  tooth  smile3522
17.Първите й  argue #Bad Talk blahblah и когато ми каза мама
18.Нейните бели
19.Случайно отхрих БГ мама и помоща която получавам  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 374
От лятото чета темата и събирам сили да споделя моите 17 мига,някак си вярвам,че това и само това е мястото,но не успявам да намеря думите.
1.Зима,липов чай,аз,баба и дядо,усещане за топлина и уют,любов
2.Отивам да живея с родителите си,холът е огромен и плашещ,телефонът звъни,аз замръзвам и се оглеждам,срещам ледения поглед на баща си и още по-леден глас-вдигни го,какво се пулиш,нали си у дома
3.Имаме си стая със сестра ми,убежище само наше
4.Тръгвам на предучилищна,децата се познават,аз съм нова,не ме искат
5.Мама закъснява от работа,стискам халата и и се моля-боже,дано си дойде
6.Студентка съм,махам се,щастлива съм
7.Един мъж,няколко години разминаване,но и безумно прекрасни мигове
8.Франкфурт и усещането,че вече съм достатъчно далече
9.Връщаме се,ще се женим
10.Отново другия мъж,много болка,много любов
11.Ния и всичко,което дойде с нея
12.Една приятелка,думите и и най-после признавам пред себе си-обичам мъжа си и  светът става различен после
13.Баща ми крещи,аз крещя,мразя го,майка ми казва-тихо,ще чуят хората
14.Отказвам да участвам повече в семейния театър,майка ми не може да го приеме,плаче,не вярва
15.Болницата,тя е зле,аз съм виновна,баща ми е там,те са семейство,аз не съм от тяхната планета
16.Форумът,всичко,което научих,хората тук и успокояващото усещане,че наистина ги има и ако ми се наложи,ще ги помоля за помощ
17.Инструкторката ми по йога,обиквам я от пръв поглед

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия