"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Момичета почти цял ден чета - тази тема е за издаване в книга! Надявам се скоро и аз да събера сили и да напиша моите 17.........

Толкова хубаво беше! и ще бъде! страшно се зарадвах, когато ти - с постинга си тук - ми каза, че имаш детенце! и хубавата ви снимка! невероятно!
и всъщност - тогава разбрах, че не е важно да се виждаш с някого всеки ден! важното е когато това стане - да има какво да си кажете!

продължавам с останалите! не мога да се въздържа

7. първият стих и първият фен - даде ми кураж да продължа... но музата изчезна някъде, за съжаление
8. литературните кръжоци и онзи ден, когато с Боряна ни заключиха в библиотеката - бяхме чели, скрити зад книгите. никой не ни беше видял! странно, но се почувствахме горди, когато дойдоха да ни отключат
9. един мъж, скандална връзка... не бяхме от един сой. за първи път някой се бореше за мен.
10. болката в главата ми, когато въпреки всичко, реших да му кажа, че го напускам. била съм жестока, но се спасих
11. тичам към мама на летището. нямало ме е дълго. радвам се, плача, а тя ми казва - защо не остана? беше в тежките години, когато нямаше нищо - дори за ядене...
12. кафене, седя със състудентка... човекът до нас ми предлага да пиша във вестник - ей така! страхотни нови впечатления, колеги, умения. някой ми казва, че мога!
13. един офис, билярдна маса и хората, които търпяха всичките ми магарии, като нежно ме наричаха "детето". научавам се да работя.
14. мама и татко жестоко се скарват. обвинения. сълзи. аз по средата. и връзката им оцеля - това може би е най-страхотното доказателство, че има нещо по-силно и по-ценно от моментна емоция. това е приятелството!
15. любимият лъже... колко е трудно да се прости, но колко е ценно
16. вдигам скандал на преподавател, той ме кани да работя за него. дължа много на този човек
17. любовта, с която съм била обградена, ми помага до днес - да обичам, да давам любов. и да ценя дребните неща, всеки ден, всеки миг...

Ма кой те е хванал за гушата, че се въздържаш, ма жЕнооо...

Ох, айде пак ревнАх  


Знаете ли, тая тема ми е ежедневно в главата. И непрекъснато ми нахлуват нови и нови спомени,сякаш изживявам всеки скъп- хубав или болезнен-миг от живота си отново... Луда работа. Но пък толкова истинска!Вашите спомени връщат моите спомени.  

-Спомних си и аз за първото си стихотворение. Бяхме в час по литература, беше ми скучно. А бях влюбена. И чаках с нетърпение междучасията, за да го зърна за миг. И така започнах да драскам в тетрадката си и му посветих първото си стихотворение. Бях щастлива.
-Спомних си и едно скарване между майка и татко. бях съвсем мъничка, беше ме страх, гушках се в майка, ужасена от това, което се случва, а тя плачеше и казваше- недей пред детето, моля те. Много време ми отне, за да разбера, че всъщност се обичат истински, независимо от този скандал.
-Спомних си как един ден намерих химна на Милан тук във форума- поздрав от Калпазанката Помня чувството на благодарност и обич, което ме обзе, заради един такъв на пръв поглед малък жест, но толкова стоплящ сърцето. И дошъл в толкова труден момент за мен. Помня после словоизлиянията на бележка и притесненията, че ще ме помисли за луда. И да го помисли, добре го прикри

-Спомних си призоваването ми от страна на Сакри в кю-то. Дисекция на душата ми за секунди. Чувствах се като в центрофуга. Но беше толкова хубаво да срещнеш някой, който вижда в теб, без да се налага да му обясняваш надълго и нашироко

-Спомних си, когато погребвахме дядо, как излизахме от къщата, а мама остана последна, изгаси свещичката му и се разплака. Тогава се замислих, че и тя е дете, и тя е дъщеря, и тя си има татко, когото много обича.

-Спомних си операцията ми от апандисит. Твърде много упойка, не мога да дойда в съзнание. Шамари през пет минути, а аз сънувам, че са ме вързали с вериги и страдам, че ми отнемат свободата. Дърпам се с всички сили, а през това време мама едвам ми е удържала ръката със системите, за да не си разкъсам вените. А после се прибрах у дома, ядох пилешка супа и Милан победи

-Спомних си най-добрия ми приятел състудент. Вече завършвахме. Дойде ни на гости, пийнахме доста. Мъжът ми излезе, а той ми разказа как за него съм най-страхотното момиче в курса. И ми каза, че мъжът ми е щастливец. И сякаш изля от душата си нещо, което е таил дълги години, но толкова ненатрапчиво, толкова деликатно и без да иска от мен нищо. Само да знам...

35. първият път - тераса в Младост на амнайсти етаж - лято е, бутилка бяло вино и най-нежните ръце на земята
36. премиерата на "Аризонска мечта" и  мълчанието ми часове наред след това - бях като ..де да знам и аз като какво
37. автостопа към Тетевен посред зима след като с двете ми най-близки дружки изпуснахме автобуса и го гонихме с такси - така и не го хванахме....
38. проумяването, че с маайка му говорим на тотално различни езици и няма никаквъ шанс дори и малко да се уеднаквят
39. кафенето в ИЧС и как седяхме на една маса - българи, тааджик, двама турци, еди  ливанец и един кипърец - говорихме си за история - приятели сме и до днес
40.  решението ми да приключа една удобна връзка и да остана в Бг
41. решението ми да уча гръцки и радостта от него, от всичките ми гръцки приятели през годините, от музиката им, от безсънните нощи и изпитото вино с тях и безкрайните купони
42. Филмът "Писмо в бутилка" - една от най-най-любимите ми неща
43. смъртта на близък приятел
44. телефонно обаждане преди години от човек, който вече не очаквах да се обади - все едно се бяхме разделили преди час , виждането ни посред нощ и една от най-хубавите ми и тъжни нощи
45. всеки път, когато тръгвам някъде на път
46. торнадо(макар и малко) на живо на Арапя - жестоко красиво беше
47. страхотния футбол, който сис претнахме у дома със дребльо снощи
48. Кьолнския концерт на Кийт Джарет и усещането, че свири само за мен
49. когато преди година срещнах човека от подточка 44  и пушейки небрежно на стария ъгъл му казах, че понякога много ми липсва, а неговия отговор беше: "поне на един човек да липсвам в тоя живот" - колко много плаках после и колко пусто ми беше
50. новината, че този човек се е оженил - хем ми стана хубаво за него, защото съм сигурна, че е отлюбов, хем нещо си отиде безвъзвратно от мен
51. трепетното ми утрешно очакване на първия открит урок по танци на Бимбото

Оле, майко, шТе обия  Как ти даде кораж да си го помислиш.
Знаеш, че има ситуации, когато аз съм тази, която те разбира много по-добре от останалите   

Btw, от ден на ден тази тема става по-съкровена и по-прекрасна и най-много истинска.

Дидка, не си сама, и аз съм от грозните и дебели/бедни

17. Когато в 3-ти клас се научих самичка да плувам. Виж ме, бабо, виж ме, плувам!
18. Когато бях на дъното на отчаянието, само на една крачка от края и при мен дойде неочакван приятел и помощник. Не мога да опиша усещането, беше същество от светлина, част от мен самата, което ме хвана и вдигна, за един миг заличи месеци на скръб и отчаяние... И ми каза, че всичко е наред. И всичко беше наред.
19. Когато се борех за глътка въздух, след като една вълна ме запрати със страшна сила в пясъка на брега. И когато след векове си поех най-накрая въздух.
20. Когато изяждах шоколадовите бонбони в хладилника тайничко, без да разпечатвам кутията. Бях се специализирала
21. Когато викахме Дама Пика в една баня, видяхме нещо и в ужас избягахме навън. Тичах на двора, сърцето ми щеше да се пръсне и едва успокоих дишането си. Не повторих
22. Миговете прекарани с братовчедките и леля ми на плажа и после у нас,  намазани целите с кисело мляко, кикотехме се и гледахме "Синьо лято" и "Човекът Амфибия" или играехме на 66
23. Когато в 2-3-ти клас намерих на земята в класната стая 5 лв., не попитах на кого са и ги прибрах. И какво стана след това...
24. Двете години лишения и недоспиване, заради една мечта и един уж приятел. Почти си съсипах здравето, а в косата ми има много "сребърни нишки".
25. Когато в гимназията се развиках на баба ми за нещо, за което тя не беше виновна. Тя се разплака, аз се почувствах като чудовище, затворих се в стаята си и се зарекох да не викам повече така... И досега имам проблеми с викането, дори някой упорито да си го проси.
26. Усещането за провал, когато заради моя глупава грешка при потвърждаването пропилях шанса си да следвам онова, за което бях приета втора по бал. Нелепо, но се случи. И изпуснах СУ-то.
27. асистентският конкурс.
28. Когато ми разбиха апартамента. Нямаше нищо ценно, но бяха взети неща със сантиментална стойност. Спах у приятели, почувствах жилището омърсено и не ми се връщаше там.
29. "Предай нататък", "Зеленият път", "Играта"; Song of the spirit и Спомените.
30. Смъртта на една съученичка месец преди абитуриентския бал.
31. Първият ми монтаж и вълнуващата работа след това.
32. Водното кръщение и силно религиозния ми период през пубертета.
33. Първият ми урок "от другата страна на барикадата".
34. Горе на черешата. Страхотни череши, хубави спомени. Изсъхнаха (черешите).

Заразно е това, ей

Добра среща, другарчета ! Не ми е достатъчно само да ви чета. Обаче май ще бъда мрачна :

- Тежката ми бременност с дъщеря ми.Специалните медицински чорапи, с които я изкарах и принудителното лежане, застояването, на които дължа удрянето на кантара на 87кг. Прегледи, за да се вземе решение дали да родя по естествен път, раждането със същите тези чорапи и обещание от моя страна към лекарите да се подложа на операция на десния ми крак, когато горе-долу сваля килограмите;
- Реших го след година...В отделението като видях гледката ревнАх...Лежащи болни със стърчащи железа от краката и куп подлоги. Д-р Петров - бяла коса, брада, усмивка, сини очи и безкрайно мило лице и още по-мил глас и отношение... Ако не беше той щях да си тръгна на секундата.Пич да дрънка :"Не съм имал по-млада пациентка /бях на 32г./.Ти за мен си МИС СВЯТ. Успокой се, ела да пушим по цигара.";
- По едно време му казах, че тук няма да издържа и 5мин. и да ме пуска да си ходя.Той си погледна часовника /беше около обяд/ и ми каза :"Изчезвай и се мотай из махалата, НО  в 20ч. да си тук да гледаме новините и някой и друг филм.";
- Ей тъй...по нощница прекарах деня из кафетата, на едно от които барманката се оказа моя съученичка и бъра-бъра два чадъра половината ден.В края на деня мъжа ми дойде с новината, че е получил предизвестие за прекратяване на трудовия му договор;
- Не можах да спя, нормално...Сутринта с фулмастер нашариха крака ми, на местата, на които вървят вените ми и местата, на които ще правят разрези.Приличаше на гъста, пърстра детска рисунка.Аз не бях там, не зная къде бях;
- Строго ми казаха да изтрия лака от пръстите на ръцете и краката ми.И понеже аз не оставям почти никога нещо без обяснение ми беше обяснено - по време на ба ли му къФ шок ноктите посинявали...та да могат да видят навреме;
- Орерационна зала.Аз - чистак гола, облъчена от кръглите прожектори.Само някой, който е бил на моето място може да разбере последното ми изречение.Пак не бях там;
- Покриха ме по едно време и дойде анестезиолога.Не помня лицето му, а само очи зад очила с дебели стъкла, като дъна на бирени бутилки.Не го гледам.Не помня дали мислех.Усетих пръстите му по костите под брадата ми, които тръгват към раменете ми.Чух го :"Чудесна анатомия ! " Той се кефеше просто...на костната ми система.Бях един обект.Сълзите ми вече се стичаха към шибаната шапка, в която беше прибрана косата ми;
- Анестезиолога се стресна и взе да си върши там работата - върза ме и т.н. и ме почнА :"Ти колко кг. си ?" Казах - 58. А той :"Да не послъгваш, че упойката се слага според кг.-те.Я сега кажи за децата, за мъжа ти и т.н. Ще те направиме чисто нова и мъжа ти няма да те познае.И сега ще се омаеш и ще станеш едно омайниче...омайниче...омайниче..." И верно се омаях и...;
- Се стреснах от гесемето, на което едвам различих "МАМА - ГЪРЦИЯ"
и виковете на сина ми в главата ми :"МАМОООО".Отказах повикването, не можех да говоря.Нито майка ми знаеше къде съм, нито татко ми /и двамата бяха в Гърция на работа/, нито сина ми...;
- Веднага незнайно как звъннах на мъжа ми и забравих да му кажа, че съм жива, а взех да му обяснявам да внимава какво ще каже на майка ми, ако звънне на него.Той не разбра веднага какво му казах, защото езика ми беше на топка.Разбра, че му казах :"Да", когато ме попита :"Мина ли...Добре ли си? ";
- Когато мъжа ми дойде по-късно едвам успях да бутна под кревата легенчето с кръв, което бях напълнила през деня...плюейки;
- Вкъщи.Свекърва ми пое децата ми...и мен.Благодарна съм й за това.Смятам се за силен човек, наистина...но за мен беше истинско изпитание да отида до тоалетна.Стъпвам на крака си, а ми се струва, че или ще се сгъне на обратно или ще експлоадира.Мъжа ми ходил при д-р Петров да се видят /не знаех/ и като се върна беше така -  , защото е разбрал, че са ме дълбали до кост.Забрани ми да мърдам дори, камо ли да ставам от леглото.Не станах...не помня колко време;
- Имах сравнително тежък възстановителен период, през който дебнех сина ми да не вдигне телефона и да не каже на майка ми, че мама си е "украсила" крака с бинтове отгоре до долу;
- Родителите ми се прибраха в Бг - татко 8 мес., а майка 2,5 г. след операцията ми.Криех от тях за нея, исках да им го кажа в момент, който са заедно и са спокойни...Обаче как го научиха, мамка му...Прибирам се вкъщи, майка говори с нейна приятелка по тел. и плаче като куче, размахва ми пръст и в същото време лицето й грее...Странна смесица... Затваря телефона и с глас, който речника ми е беден, за да ви опиша ми каза :"Искам да видя белезите ти, мамче...".Наревахме се двете като кучета, докато тя ме гали и целува по крака.Тази й приятелка работи в същата болница и ме навестяваше там често и просто попитала майка как съм след операцията и т.н.Лицето на майка ми грееше, докато плачеше, защото полагаше големи усилия да ме убеди, че трябва да ме оперират, докато съм по-млада, а аз все отлагах.Радваше се, че съм взела това решение, а страдаше, че не е била до мен;
- Отдавна подарих всичките си поли на снаха ми, голяма част от които аз съм си шила.Предстои ми операция и на другия крак.Слава Богу ще е по-лека, защото другия ми крак не е в такова тежко състояние, а и няма да е такава касапска история и ще я направят с лазер.Майка ми пак е в Гъция, но съм си обещала този път да го направя, когато тя е тук.Заради мен и заради нея.

Съжалявам, ако съм ви натоварила прекалено този път.Изразих се колкото можех по-просто, спестих доста подробности и дано не сте разбрали в пълна степен колко ми беше тежко.Това е нещо, за което адски трудно говоря.Много ви тенкю, че го направих писмено и че ме прочетохте. 

Палмира, благодаря Ти за споменаването на любимата песен, Приятелко....

Нийче, не си сама и аз все още...

SEXY кака SAKRI , ние Ти благодарим, че сме сред малкото хора пред които си избрала да говориш за толкова труден момент в живота си!  Но както казваш Ти, написана и споделена болката и спомена не са толкова парещи и страшни. Смях се с теб, в предишният Ти весел студентски постинг, плаках с вас с Майчето Ти при Вашата среща след операцията. Силен Човек си Ти, и още по силен и мъдър, всеопрощаващ и усмихнат, ще те направи Живота. Успех Ти желая и с втората операция! Честита Ти нова шефка, дано да оцени своята подчинена.

Мила Сакри, само това  и това  от мен за теб

Сакри, моля те да ми кажеш какво пиеш и да ми обещаеш на 17-ти едното такова да ти е от мен!!!  

Тенкю вери мач, пийпъл !  Ай " м Ок. Донт уори фор ми .

Бях нещо в настъпено настроение и ме беше стегнала душата.

Малко ми трябва - надъних си музика, сготвих нещо,което да става за ядене пък и с Ериката така се разлигавихме на кюто, че ми потекоха сълзи от смях.

Emi, иначе пиеМ всичко, без бензин, но и до там ще се докарам някой ден.Дано !

Emi, Блонди, Kalida, фор ю -      


Бах ти шаренията се получи сигурно.

И аз ще продължа - много ми харесва темата  . Сакри - много ми е приятно да те чета .

18. Дворът който имахме и денят в който вишнапа падна. Баща ми се беше качил да реже клон, който разместваше керемидите на покрива и изведнъж вишнапът просто се свлече. Слава Богу че не повлече и татко. Много ми беше мъчно за този вишнап - страхотни плодове имаше.

19. Най-сладкото сладко от круши, което съм яла - пак от двора ни. Крушите бяха дребни, узряваха късно, но имаха страхотен аромат.

20. Как целунах едно момче в беседката и му се обясних в любов. В следващия момент скокнах, хванах метлата и му казах, че ако ме издаде ще го набия  .

21. Ена съученичка в първи клас ми се подиграваше, че нося плетени дрехи и после мама ми обясняваше как тя завижда, защото няма такава баба със златни ръце, която да й плете.

22. Рожден ден по онова време, когато нямаше нищо за ядене. Мама и татко бяха успели да се позапасят с разни лакомства и аз само тичах с празните чинии за да правят още сандвичи. Имаше пясъчна буря тогава и не ме питайте как съм ринала пясък от пода .

23. Всяко "Обичам те" от устата на мама към татко и обратното. Винаги много съм се радвала на обичта им  .

24. Всеки път когато имахме гости у нас в двора и последващите обяснения на съседите ни как обичат да слушат смеха на родителите ми. Беше доста често явление и аз много обичах да стоя при тях.

25. Първият път, когато видях баба си и дядо си по бащина линия. Бях доста голяма и развълнувана от срещата. За жалост ме разочароваха твърде много.

26. Ароматът на маслодайната ни роза (сякаш все още го усещам) и на люлякът, който беше направо черен и как татко ми гони едни момчета, които обраха лалета от двора за да му върнат луковиците.

28. Когато баща ми ме чу да пея песни от филма "Коса" и каза на майка ми, че наистина трябва да ми вземат китара.

29. Първото ми куче Елза. Обикалях като гламава да търся "малкото кученце" от квартал "Червена звезда", а то се оказа дърта и хитра кучка, която роди два пъти у нас. Появата на второто ми куче и раздялата с Елза.

31. Смъртта на приятелка от детството ми. Израстнахме заедно и загина в катастрофа точно ден след падането на кулите близнаци. Много ми беше тежко .

32. Пак е неприятно - на 17 една моя приятелка, най-близката тогава, падна от третия етаж и по чудо не се уби. Бяхме на екскурзия и беше отвратително. Трябваше ми около година за да спра да сънувам как пада все едно всичко се случваше на забавен каданс, а аз все не успявах да я хвана и задържа.

33. Как щяха да ни бият в градинката на Св. Седмочисленици, защото пеехме (доста високо) македонски песни. Полицаите ни помислиха за много пияни, а ние си бяхме луди - млади и весели. И сега си пея по улиците .

34. Студентските протести, пушенето на "Дунав" поради липса на друго от запасите на дядото на един приятел и горящите гуми.....

35. Безкрайните купони през студентските години и спането по банките в университета след това.

36. Появата на един много специален човек в живота ми. Винаги ще има място в сърцето ми за него, макар и само като приятел - много го обичам!

37. Заминаването ми в Германия, нещата които видях и преживях там. Готик Трефен - едно от най-интересните неща, които съм виждала.

38. Появата на мъжа ми и лудата скорост с която се случи всичко между нас, осъзнаването че всъщност не сме един за друг, себеосъзнаването и болката от това.

39. Попадането ми във форумите на бг-мамма - промениха ме и ми дадоха много! Намерих хора, които наистина обичам .

40. Усмивката която виждам в лицето на детето си всеки път като му кажа, че искам най-сладката целувка и най-сладката усмивка.

41. Всеки път, когато успея да накарам някого да се усмихне.

Мота ми се тази тема от известно време, но не я отварях, не знам защо. Сега видях последния постинг на Сакри и реввнах.
Сакри