"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Амбър, и аз съм така, но защо да ревем?! 

По- скоро да се радваме от близостта която откриваме в себеподобните. Живота ни е низ от мигове, хиляди пъти по 17...изпълнени с толкова много болка, радост, любов и тъга, и хора минали или минаващи през него, събития, цветове, аромати... Важното е че винаги намираме сили да погледнем напред дори и през сълзи.

Ламичке, страхотни родители имаш, не случайно така добре си написала 17-ят си миг.

Обичам Ви, виртуални приятелки. Толкова съпреживяни моменти имаме всичките. 

Дуцка, сори, че първото нещо, на което си попаднала в темата е най-мрачния ми постинг.

Земи се зАреди с един чаршаф, а не с носни кърпи и прочети цялата тема. Бъди убедена, че ще се разплачеш и от умиление и от вълнение и от щастие - има невероятни спомени, споделени от всички ни.И дано преоткриеш себе си след това, както много писали и чели тук.

Аре заставай на нисък старт и ни догонвай, еле па мен.

Сакри много ме трогна с последният си постинг ..спомних си всичко много детайлно ..ужасно ми беше, страх, болката, гадното отношение на докторите..и разочорованието, че всичко трябва да се повтори..темата е страхотна много истинска, много дълбока, много искрена...част от мойте мигове са
-Първият ми учебен ден и другарката Николова
-Саноторумът и безкрайното чакане да ти дойдат на свиждане
-Падането ми от един кестен и времето прекарано в Пирогов
- Новината че майка ми е болна
- смъртта на баба ми
- надеждата че баща ми ше каже че ни обича
- годните в гиманзията и невероятните приятелства който имам от там
- срещата с бащата на синът ми и всичко което се разви невероятно бързо
-раждането на синът ми и щастието което ми дава той всеки ден
- решенеито ми да започна всичко наново сама и подкрепата на роднините ми
- погребението на баща ми
- смъртта на дядо ми
- болката от един човек който разби сърцето ми...

Страхотна тема   

SEXY кака SAKRI , Невероятен човек си и с голяма душа! 

...............................................................................................

18. Кафенето в Университета, в което продължаваме да висим ... вече 3-та година.
19. Когато видя баба и дядо и колко много се обичат ... вече 52 години!
20. Мекиците, които дядо купуваше всяка сутрин, когато бяхме при него и баба.
21. Поведението на баща ми - към мен и сестра ми, през всичките години.
22. Когато го видях за първи път и не можех да повярвам, че ми се случва.
23. Когато избирахме имената на децата ни ... бъдещите!
24. Когато се грижи за мен, по начин, по който никой никога не го е правил.
25. Всеки път, когато ме гледа с "онзи" поглед.
26. Всеки път, когато ми каже или покаже какво съм аз за него.
27. Когато Той, децата му и приятелите му се възхищават до небето от манджите, които готвя и които не са нищо особено, даже напротив.
28. Когато ми каза, че децата му ме обичат ... от раз.
29. Когато децата му ми казаха "Ние си нямаме майка ... не, ти си нашата майка".
30. Когато същите ме нарекоха "мама нинджа" .
31. Когато ми подари най-прекрасната вечер в живота ми ... засега поне, тя е единствена и неповторима за мен.
32. Когато скри ключовете и ми каза "Ти си МОЯ и не те пускам да си ходиш".
33. Когато усетя как моето "Обичам те!" стига до неговото сърце.

Ште центрофугирам аз тебе... За мен беше същото удоволствие.

Когато ви изчета и веднага ми изникват разни ми ти работи, така че да продължа, че днес нещо изостанАх...


- Когато черния ми кралски пудел Джипси беше премазан от кола и с брат ми / аз на 15г., а той на 16г/ въртяхме по обяви за продажба на кучета, взехме лудата сума от 300 лв. от мястото, на което стояха парите вкъщи и хукнахме...Майка и татко се прибираха с колата пред блока и се втрещиха  :"Абе що ревете и двамата? Какво е станало?!" То не беше разказ това нашето, но татко отсече :"Качвайте се в колата.Отиваме четиримата."След един час имахме йоркшир териер - Роро  ;
- Заради същия този Роро съм се лишавала много пъти от купони и съм се прибирала, защото ми е било мъчно, когато си представя, че ще прекара вечерта сам.И съм си мислела - аз, когато порасна и имам деца...толкова много ли ще ги обичам;
- Роро изкара една студентска година с мен в Свищов, че и повече.Подарих го на семейство /приятелката на майка - Цура, която я попита как съм след операцията/ с три деца и родители работещи на смени, за да има винаги човек с него.Когато бях вече бременна със сина ми Цура ми звъни и плаче -Роро бил много болен.Казах й да не ми звъни повече по повода, че ще пометна сигурно...Роро доживя до 9г. и ги е изгонил един по един от стаята, преди да умре;
- Може би наистина най-трудния момент в живота ми е раждането на сина ми, защото си изгубих психиката и си изпуснах волята и нервите, не за друго...Разпра ме, шиха ме повече време, отколкото раждах.А най-щастливия и най-великия момент в живота ми е раждането на дъщеря ми - плъзна се като рибка от мен...без нито един шев, а беше по-голяма на грамаШ от батко си.Бях напълно с акъла си този път.Вината, която чувствам за разликата в определението на тези два момента;
- Как майка ми се е свлекла на земята, когато са й казали по тел., че съм родила третия им внук.И как татко ми цял ден е плакал :"Детето ми роди...детето ми роди...";
- Когато родих малката в 8 вечерта и още бях с пясъчните торби на корема звъня по гесемето на майка и се чудя как да й го кажа. Първо я питах дали татко е с нея /лафели си моля ти се  / и после дали има отворени магазини, че ми трябват фибички и ластичета с мъниста и франтифлюшки.И тя като взе да се смее :"Верно акъла няма да ти дойде... Кви фибички? 30 годишна жена си, не се прави на чучело!Само това ти липсва на тумбака! Иначе как си, какво да ти донеса утре У ВАС?" И като изтресох :"Мамо, имате си вече И ВНУЧКА.Добре сме и двете" настана една... Че аз викАх повече от нея :"Добре ли си?Дай ми татко!Татко, спасявай я ! Дай ми майка!Мамо, спасявай го!" И така доста време - изтрепАха се на телефона;
- Един младеж ме сваляше едно време, а аз не можех да го дишам.Майка :"Абе...вземи да излезеш с момчето, какво ти пречи...Какво си Я пазиш за туршия?!?"  Познайте какво имаше предвид.;
- Когато аз, по-почерняла от циганка, с широкопола шапка с цел безнадеждно да си запазя поне лицето от тена, по който всички бленуват се литна след децата ми по плажа.А те - намазани обилно с плажно масло като филийки, защото са по-бели от най-белите.И потреса в погледите на околните, когато бледоликите викат с цяло гърло след мен :"Мамооооо!"  ;
- Когато по подобен повод ме попитат чии са сините очи на децата ми, щото очеИЗБОЖДАЩО това не са моите очи.И аз с огромно удоволствие отговарям :"На татко им, но не казвайте на никого, че това НЕ е съпруга ми." ;
- Когато си спомня с какво възхищение и с какъв захлас седях пред майка като дете и попивах с очи как се гримира и пее песните на Лили Иванова.И как сега дъщеря ми ме гледа абсолютно по същия начин, но понеже не пея като майка слушаме любимата ми музика или нейните си детски песни;
- Личната ми километрична кореспонденция с Калпазанка    и първите й думи, които чух на гесемето ми след една нейна "бомба" във форума.Липсваш ми, откачалке !;
- Часовете по естетика в техникума, в които спорехме до смърТ с даскала на тема :"Може ли мъж и жена да бъдат истински приятели без да са правили секс?" Няма да кажа тогава на какво мнение бях и на какво съм сега. ;
- Когато майка ми замина, а малката беше на месец.И когато се върна, когато тя беше на 3,5г. Само си взе душ у тях и мокра се литна първо да види внучката си и после всички останали.Не ми разрешаваше да я събудя, но аз го направих.Първото нещо, което направи майка, когато двете се погледнаха и разгледаха  с подобния си цвят очи е да  сложи корона с камънчета на главата на Криси;
- И колко трудно дъщеря ми свикна и разбра, че това е моята майка - баба Пепи.И че тя не в телефонната слушалка, в която редовно слушаше песни и приказки от нея, а вече е при нас;
- Когато скоро с татко бяхме на гости една дълга и приятна вечер - на Balkanka от форума ни и на мъжа й, който е босненец , за да запишем на видеокасета концерт на босненски певец, който татко ми обожава и за което мечтае от много години.Чудно си прекарахме - разговори, спомени, музика, смях, биричка... и през това време записа тече.Записа не стана, защото там нещо някаква несъвместимост на не знам кво си...Неговата касета тръгва и на едното и на другото видео, но запис - нъЦ. Този ЖИВ босненец, както го нарече татко  не тръгва никъде из света, който е обиколил без тази касета...Сега да не паднете...След усилията, които положи да надхитри техниката и не успя, той извади касетата и просто я подари на татко ми. Какви ли хора сме му се сторили ние и най-вече и по-скоро КАКЪВ ЧОВЕК е той, за да направи подобен жест...Не мога да ви опиша погледите и на двамата мъже в този момент. Не мога да си събера акъла и да измисля по какъв начин да се отблагодаря на този босненец и на тази българка, които са се намерили в Унгария.

18. Времето на опашките и нямането, някъде около 90-та. Големият квартален супермаркет - точно между блока ни и детската ми градина. О, чудо! В магазина са пуснали захар. Другарките (или вече госпожите, не помня) взимат любимите си възпитаници, сред които и моя милост, и се отправят на пазар. (Другарка + детенце + детенце = 3*2кг захар) Моят съвестен и отговорен батко е видял оживлението в магазина и също пазарува (в този ден беше напазарувал поне четри пъти, милия... все захар). На касата се оказваме един зад друг... случайно... И въпреки шестте години разлика приликата ни е толкова огромна, че касиерката заявява "Вие сте брат и сестра!" и безкомпромисно прибира захарта, която "пазарувам" за любимата другарка. Срам и позор! И така, и без това срамежливото Аз намразва всякакви продавачки и обслужващ персонал и дълги години се бори с притеснението от "всевиждащите" им очи.

19. Зимна вечер. Случайно откривам в кю-то една колежка, с която упорито разменяме усмивки на лекции, но времето все не ни стига да си поговорим. Навън снегът трупа... а ние не спираме да пишем... Ставам от компютъра към пет сутринта... Намерила съм нов приятел... Лорка, обичам те! 

20. Когато Той ми посвети стихотворение. А аз се чудя да се редвам ли или да страдам, че не мога да му върна жеста. (Музата ме напусна, когато свършиха несподелените любови.)

21. Разделям се с първия си приятел (моя инициатива). А той ми казва, че никога не ме е обичал. Не, че аз го обичах... но заболя... По пътя към вкъщи изхвърлям букета от него... Прибирам се усмихната. На въпроса "Как мина срещата?" отговарям с "Чудесно. Скъсахме."    Родителското тяло и досега ми се радва за този лаф.

22. Първата целувка и едно момче, което ми сваляше звезди. Гузната ми съвест, че за мен всичко беше само летен флирт... и колко се молех да ме забрави бързо... Не стана така. Още ми тежи последният ни разговор. Колко груба бях по телефона. И как си пожелах да срещне най-прекрасното момиче някой ден.

23. Когато тази зима направихме цели два снежни човека. Колко нецензурен беше първия.    И колко се притеснихме, когато по пътеката се разминахме с младо семейство с дечица... които отиваха право към творението ни.

24. Когато гледах "Невероятната съдба на Амели Пулен". Когато го гледах за втори път. И трети... "Лолита" и ролята на Джереми Айрънс.

25. Саундтракът на "Мистър и мисис Смит". "Блус #16" на Иван Бърнев. Guns 'n' Roses. Музиката, която ме кара да настръхвам. Песните, които могат да ме разплачат... и го правят понякога. Няма да изреждам...

26. Когато Той ме понесе на ръце, защото бях толкова уморена и премръзнала, че не можех да ходя повече... Учудените погледи на хората и усещането, че света е само наш...

27. Едно среднощно обаждане на баба ми. Брат ми и баща ми, които пътуваха цяла нощ... за да установят, че всъщност дядо ми е добре... но трябвало някой да изоре нивата. (За баба ми и дядо ми такова нещо като предварителна уговорка и обаждане поне два-три дни по-рано не съществуват.) И когато на връщане от там моите "момчета" катастрофираха... Колата на брат ми е била на хармоника. Но и той, и татко са се оттървали без драскотина.

28. Всички изпълнения на баба ми, която сякаш живее в латино-сериал.    Когато на инат (защото не е център на внимание) направи не знам и аз каква криза и се наложи да викаме линейка. И колко дълго се опитваше да убеди лекарите, че е много зле, а те все не се съгласяваха. Когато мама ми призна, че все се опитва да ни даде детството, което тя никога не е имала.

29. Една седмица на безкрайни нерви, страх и очакване, в която Той ме прегръщаше мълчаливо... и в която разбрах, че винаги ще е до мен.

30. Когато спонтанно решихме да отпразнуваме любовта си на втори  , а не на четринайсти февруари. Колко хубави мъже имаше в "микс-клуб"-а... и колко жадни погледи отнесе моето момче.

31. Когато брат ми ни обеща каса бира, ако Той ме научи да готвя. Нещо. Каквото и да е.    Все пак имам гадже готвач... а мога да правя само кафе... и пуканки на микровелето...

32. Една двуетажна торта с розов крем и синьо желе... И саморъчно нарисуваните ни портрети - на татко и моят. Родени сме в един ден. Аз съм най-прекрасния/най-ужасния    му подарък. (Според зависи от гледната точка, де.)

33. Когато някои от най-близките му приятели ми казаха колко се радват, че ме е срещнал и съм до него.

34. Приятелствата, които открих в нета - Бойко, Тото, Камен, Елфчето... И колко много боли, че ги загубих, въпреки всиките ми опити...    Една компания момичета, които се заклеха, че никога няма да се забравят... и колко много ни промени живота... И другите. С които се виждам два пъти в годината. Но има какво да си кажем. И знам, че мога да разчитам на тях. И знам, че те разчитат на мен. Приятели, 

Без номер. Когато прочетох написаното от една мама във форума. "Той не е сбъдната мечта. Той е всичко онова, за което никога не съм имала смелостта да мечтая." И си "откраднах" тези думички... 

Невероятна тема момичета   
Плаках, смях се ..... и в момента вече не знам какво да кажа ....................
Случайно я намерих снощи и докато не изчетох всичко (току що), не можах да спра ....... Отивам да пуша ..... Явно тази нощ няма да се спи ....

Ами, защото сума старание положих да си подредя животеца в 17 мига...     и сега като ви чета, ми дойде нова муза!
САКРИ - 

1. Ние се целуваме, безумно влюбени, а от една тераса дядкото подвиква на бабата "Ела да ги видиш, толкова са хубави..."
2. "Когато се оженим, никога няма да се караме" - казано от Него на третия ден от връзката ни. Още даже не се бяхме целували...
3. Родопите след дъжд - мъглата се оттегля и те грейват във всички нюанси на зеленото...
4. Билянините извори в Охрид и признанието, че точно като мен си е представял Биляна...
5. Донасят ни Дени, за да я видим и "одобрим". Тя е на 4,5м, има един зъб и най-красивата усмивка и аз се влюбвам безпаметно...
6. Нощта след сватбата ни - аз, уморена и изнервена, а той разресва и измива косата ми от цялото количество лак...
7. Изтръпването и сълзите всеки път, когато ми идваше М през всичките 12 години.
8. Операцията...
9. Аборт в 8г.с. и реакцията на мъжа ми /"исках да го удуша"/ , а гинекологът се опитваше да ми помогне...
10. Гласът на гинеколога пред ехографа: "Я, виждам бяла покривка!" /повод за почерпка?/ , а бъдещата Васи е вече 18г.с.
11. Разговорът с бъдещия татко и неговата реакция: Не вярвам, искам да я видя
12. Секциото...
13. Валентинката на Дени за...сестра и...
14. Обичам те, мамо...
15. Всеки поглед в детската стая, когато спят...
16. "Аз вече мога сама" и бодежът в сърцето...Кога порастнаха, Боже мой?!
17. И всеки следващ миг...

1. С децата правим снежен човек и моят татко идва да ни помогне и носи истински морков за нос
2. С децата от квартала спасяваме едно новородено кученце.
3. Разходка в парка с мама, тате и братчето ми.
4. Пргръщам силно малкото ми братче и го целувам 100 пъти
5. Първата ми истинска любов (с настоящия ми съптруг) и как той ме притиска силно и ме целува в тъмния вход, когато ме изпраща вечер.
6. Лято в студентски град - музика, топлина, викове от гондолата... чувствам се СВОБОДНА и волна като птица!
7. Топлите очи на моето момче - мигът в който ми каза, че иска да бъда майка на децата му.
8. Примерът, който ми дава майка ми - да бъда на ниво, да бъда истинска жена...
9. Всичко, което съм постигнала съвсем сама в живота си и увереността, която нося
10. Гърция!!! - една сбъдната мечта с вкус на море, слънце и още нещо...
11. Изпепеляващата страст по един мъж
12. Прегръдка в края на изморителен ден в обятията на любимия - миг, който искам да трае вечно...
13. Блаженото личице на детенцето ми, когато засука за първи път.
14. Сянието в погледа на любимия ми, когато стана баща!
15. Спящото малко момченце, което понякога ставам нощем и наблюдавам и благодаря на Бога, че изпрати този ангел в дома ми!
16 и 17 може би още предстоят...

Включвам се...отново.

1 изключит. ми гордост, когато станах чавдарче. Беше студен зимен ден, но на всички снимки държах да съм с разкопчано палто, за да ми се вижда връзката.
2 най-добрата ми приятелка от детството. Седяхме на един чин от първи до 11 клас.
3 притеснението ми, когато след изпитите след 7 клас не ме интересуваше къде съм приета, а дали сме заедно с момичето от предната точка...заедно бяхме.
4 лятото, когато с това момиче си пишехме писма и лично си ги пускахме в пощата...живеехме през един блок
5 постепенното ни отдалечаване една от друга, осъзнаването, че с този човек вече няма какво да си кажеш, вече не "мълчите на една и съща тема" . И въпреки това, всяка година дежурно, по задължение, си изпращаме картички с банални пожелания по случай рождени дни и Коледа.
6 отказът ми преди две години да отида на рожден ден на приятел...осъзнаването, че бях права, но прекалено жестока...осъзнаването, че го нараних безкрайно...осъзнаването, че това е началото на края.
7 котето, което имах като малка. Беше от т.нар. порода "улична превъзходна", но много го обичах. Всяка вечер идваше да спи в леглото ми.
8 ръката му, търсеща моята ръка  в онази, не толкова далечна, пролетна нощ.
9 стотиците книги, които съм изчела и които продължавам да чета. Не мога да живея без да имам книга, която да чета. Някои от тях ме разтърсиха до дъно..."Гроздовете на гнева", "Лолита", "На изток от рая", четирилогията на Талев, "За кого бие камбаната", разказите на Радичков и на Хайтов. И мн. други. Не мога да се сетя за всичките.
10 филмите "Bitter moon", "Don't move", "21 grams", "My life without me", "Arizona dream"
11 музиката на Шаде
12 безтегловното ми състояние, в което съм от няколко седмици насам. Даже нямам сили и желание да плача вече. Не спирам да си повтарям, обаче, че няма нощ, след която да не настъпва утро.
13 плачът на майка ми преди много години в една лятна нощ. Тогава за първи и последен път я видях да плаче.
14 моят плач преди много години, когато разбрах, че баба ми няма да живее отново с нас, в новата ни къща. Мама се наложи да ми дава валериан тогава.
15 зимата на 97г., когато нямаше нищо...дори и за ядене. Мама ни даваше за закуска по една филия с майонеза. Тогава тайно плачех(за да не притеснявам родителите си), че не могат да ми купят учебниците по английски...купиха ми ги( и до ден днешен не знам как), а аз мислих, че не знаят.
16 вечерта в една приятна винарна с две прекрасни момичета, които познавам едва от 4 месеца. Разговорът ни в продължение на 6 часа за ...всичко. Мисля, че открих нови приятели.
17 свиващото ми се сърце за пътуването ми утре ...не ми се ходи.

Сакри, защо си лепна тази тема в подписа, да си жива и здрава! Обичам ви, ей!
Ето и от мен
-как плаках като разбрах, че той ме е предал, а мама ме гушка цяла нощ като малко дете
-как сънувах огън и мотори, а имах температура и мама ми носеше нови плочи и книжки
-как седя на леглото и пиша стихове
-получавам съобщение, че моята поезия ще бъде включена в антология, издавана от институт по литература, а мама каза само "добре" - умрях
-първата ни среща с мъжа ми, не можех да хапна..и първата ни целука с шоколад...явно затова го обичаме-ухае на целувки
-как дъщеря ми се разболя и влязохме в болницата, тогава разбрах колко силна и смела е тя
-как чувам, че сина ми не може да поеме дъх и тичаме към болницата
-как седях пред болницата и нямах сила да вляза да раждам
-как гушках за пръв път всяко от децата си и пълното щастие след това, защото ги има и са добре
-как татко ми носи храна след раждането-дойде да ме види със сандвич и шоколад
-как се запознах с моята сестра по душа, обичам те мило , как я усещам в писмата й
-как го изпращах на летището и знаех, че няма вече да се видим
-когато ми звъняха двама, от щатите - единият в 12, тъкмо заспивам, звъни другият в 2...
-всеки път когато заспивам в ръцете на любимия ми мъж
-когато децата играят, а светлината ги топли и се смеят заедно
-очите на всички любими мъже
-когато загубих приятелството на една приятелка...заради мъжа й-не можа да понесе, че така обичам моя
-как мама ми каза "ти можеш" и си взех изпита с отличен
-как плаках по целия път, защото мислех, че няма да ме приемат желаната специалност
-в пети клас сме, любимата ми учителка говори, а аз знам, че искам да съм като нея - тя още е същата и ме помни
-всички мигове с един мъж, когото знам, че пак ще срещна, но ще ми бъде само приятел,дано е щастлив
-ходя на балет, но трябва да спра,защото има опасност от проблеми с крачетата
-как чета тайната градина,  ходя в библиотеката и търся сама разни книги
-как си говорим с децата ми и аз лудувам с тях
-вечерта преди сватбата е, всички се чудят защо съм толкова спокойна, а аз се наслаждавам на мига и всичко е точно както трябва да бъде, знам, че няма друг като мъжа ми и той е вече всичко за мен
-как ми предложи и лудяхме по плажа
-първата целувка на брега на морето и отгоре звезди
-форумът - не мога вече без хората, с които живеем тук, толкова близки

...не знам колко са, но искам да се видя работеща това,  за което мечтая

Fam, надявам се скоро да се измъкнеш от това безтегловно състояние

Малко тематични мигове ще споделя с вас, докато хвърлям по няколко очи на мача. В чест на Световното
Ще ме извините тези, за които ще бъде отегчително, но това са ми скъпи мигове, които странно или не, наистина са ми белязали живота по един или друг начин (разбиращата знае за какво говоря )

-Батко си избира отбор, аз съм съвсем малка и копирам всичко от него. Батко е от ЦСКА, и аз съм от ЦСКА. Няколко месеца по-късно батко е от Левски- и аз съм от Левски. Няколко месеца по-късно батко отново е от ЦСКА- аз, също естестествено. Още няколко месеца по-късно, батко пак е от Левски, аааааа, писнА ми, аз си оставам от ЦСКА, няма само да се менкам през няколко месеца. Така започна фенството ми на невръстна възраст по случайност

-Аз, батко и братовчед ми играем мач с деца от махалата. Батко и братовчед ми лъжат в резултата в наша полза. Седнах на полянката и ревнах. Казах, че няма да играя с тях, че са нечестници. Казах им, че докато не оправят резултата, не заставам на вратата. В чудо се видяха, но престанаха да мамят занапред

- Аз и една приятелка в училище купуваме всеки ден спортни вестници, обсъждаме, палим се и в миг ми хрумва идеята, че мога да накарам татко да ме заведе на мач! Истински! Той се съгласи разбира се и така поставихме началото на един дълъг вълшебен период на ходене по стадионите. Тези споделени с татко мигове са ми толкова съкровени, че ги кътам в сърцето си с огромна любов.

-Първият мач беше ЦСКА-Ювентус.  Бяхме с приятел на татко, заклет левскар, а накрая на мача след като победихме италианците, един от съседите по място, взе да го прегръща и да обяснява- сега остава и тъпаците от Левски да бием, човека стои като в небрано лозе, а ние умираме от смях.

- Претъпкан стадион, националният отбор играе. Всички се чувстваме като едно голямо семейство. Вали дъжд като из ведро. Крием се под който каквото може да предложи на човека до него. Прегръщаме се, когато вкарат гол, делим си семките, заедно се радваме и плачем. Вълшебно е.

-Отново претъпкан стадион. Минути ни делят от началото. Целият стадион става на крака, за да почете смъртта на млада българска гимнастичка, загинала нелепо преди броени дни. И пак сме заедно в скръбта си, а на мен сълзите ми текат.

-Химна. Сълзите пак текат. Този път от гордост.

-България-Англия. Седя точно до англичаните. Те са любезни, но в един момент започват да губят. Стават сприхави. Младеж ми иска семки, аз му давам, той ги хвърля на земята с най-презрителния жест и ми казва "Това само папагалите го ядат". Жегва ме страхотна обида. Оттогава английските запалянковци са ми в черния списък.

- Аз, бъдещият ми мъж и неговия съквартирант си живеем като едно голямо семейство в Студ. град и по цяла вечер си правим турнири по карти с приятели, докато гледаме Шампионската лига. Аз го обсъждам с един приятел, а той в един момент възкликва "Абе ти си най-мъж от цялата стая, бе"

-Турнир по дебати. първия ден. В столовата след вечеря момчетата остават, за да гледат мач. Оставам и аз естествено. Коментираме го през цялото време и това без да разбера е поставило началото на една любов. Той ме е гледал през целия мач и е чакал да свърши, за да говори. Беше хубава, но невъзможна любов, живеехме в двата края на България.

- Финала на Шампионската лига. Той ще бие дузпа. Тръпна от притеснение. Вкарва. Горда съм с него. По-късно казва, че не може да бие дузпи, но всички са се скатали и когато треньорът го е помолил, не е могъл да каже "Не". Още по-горда съм с него.

-Един ден сядам с една камара статии за любимеца си и се зачитам. Не усещам как минават часовете. Когато свършвам се чувствам като замаяна, защото пред очите ми се е изрисувала прекрасна картина на една топла човешка душа. Обичам го, сякаш съм го познавала винаги.

-Всичките ми приятели са били фенове на английския футбол. Години наред съм се борила със зъби и нокти, за да им доказвам, че харесвам играта заради играта, а не заради играчите.


спирам, спирам...благодаря ви за търпението