2. Бебето. Моето бебе. Моята принцеса на светулките. Моята сестра. Моята кръв. Моята красота. Моята крехкост. Моята твърдост. За теб бих направила абсолютно всичко на света, принцесо. Ти си най-искреният и чист човек, когото познавам. Дори и при избухванията. Как я видях за първи път отблизо – аз бях на 6 години, тя беше на 6 дни. Събираше се перпендикулярно на креслото. Имаше очичики чертички, малко носленце копче и пръсчета на фея. Аз й бях купила розова гумена кукла подарък. И в този миг разбрах, че принадлежа на това бебе за цял живот.
3. Сватбата на сестра ми и зет ми. Такава красота. Любовта, отдаването, щастието. Най-красивата булка на света. Най-красивата. Гордостта вътре в мене, че я гледам и помня всеки нейн ден – как беше малко детенце, как стана момиченце, как игра танцьорка снежинка в училищната пиеса, която аз написах за нейния клас, как я приеха в гимназията, как я приеха в университета, как всеки път беше в списъка на декана, как отиде във Франция и се върна, и пак, как се запознах с този добър човек, как ме посрещнаха в Унгария, как я видях облечена и готова да стане „госпожа....”. Моята сестра.
4. Духовият оркестър на английската гимназия свири в южния парк. Моята сестра е там, част от тази прекрасна музика. Сълзите в очите на баща ми, усмивката на лицето на майка ми и топлината вътре в мене.
5. Първото театрално представление на сестра ми, и следващото, и следващото. Ръкоплясканията на приятелите й, когато излизаше на сцената. Овациите на публиката и как викат името й. Плакатите от всяко представление, които родителите ми пазят. Как баща ми доведе приятелите си на представлението.
6. Моята Злати. Сълзите в очите на всяка от нас през тези години. И прегръдките. Успехите ни, глупостите ни, тайните ни. И доверието. И абсолютната увереност, че Злати я има. Тук, там, сега, после, навсякъде и винаги. За мене.
7. Мария. И как стана моя приятелка, макар че сме толкова различни. Как се събуждаше от операцията. Как отиде в Англия. Как спях на канапенцето. Как ме прегърна. Как бях готова да съм се качила на самолета, дори и трябваше да купя нов билет, за да я видя булка. Близнаците. Как се усмихваше и очите й горяха с някакъв тайнствен огън.
8. Агата. И как някакси нещо ни срещна и вече бяхме приятелки. Просто ей така. Без условности, без доказване, без обяснения. Как някой път ми се иска аз да мога да направя нещо за нея, а все се случва тя да прави неща за мене.
9. С майка ми правим камила от пластелин. Ще се пръсна от гордост, че майка ми може да направи истинска камила. Кафява. Стои права на дъската до ножчето. И мама ми казва как да й направя жълти очички и да й ги залепя.
10. Баща ми ме подготвя за литературата в немската гимназия. И на изпита аз съм абсолютно уверена, че ще съм отличничка. Защото моят татко вярва в това.
11. Дядо ми Сашо идва у нас на гости и носи фрезии. Уханието на вълшебство.
12. Дядо ми Сашо ме взима от Алианса и ме води за банички в черната голяма баничарница на Графа, където после построиха „Валентините”. А в следващите години ми купува хот-дог на бул. Георго Димитров. Прости ми, дядо, аз просто не знаех как да казвам нещата още. После се научих. По-късно. 27 години по-късно.
13. Баба ми Надя ме учи да се храня с нож и вилица и ми обяснява какво е да си дама. Аз съм на 4 години. Тогава си изправих гърба, повдигнах брадичката, усмихнах се ... и все така вече 30 години. Аз нося твоя дух. Прочетох писмата и видях себе си преди 60 години.
14. Баба ми Мима ни чете „Азаран Бул Бюл”. „Чети, бабо, чети”.
15. Майка ми ни чете рицарски романи в едно слънчево утро на Говедарци, а навън снегът стига до прозореца на стаята. „И змеят казал: „Надя, свали си топлите дрехи”....”.
16. Паднах от паничките. И вървях през гората и си повтарях, че аз съм силна и смела и ще успея да изляза на пистата и няма да падна по склона в пропастта.
17. Вървим в мъглата по тясното било на Стара планина и аз си повтарям „Господ е моя утеха и мое упование, минавам през мрачни долини, но не се боя, защото Господ е с мене”. Отпред и отзад двамата дори не разбират колко съм ужасена преди тези думи и колко лека след тях.
18. Илиан е измамник. Вече съм щастлива, доволна, горда от себе си и свободна. Никой мъж, омотал се в толкова лъжи и заменил ме по подобен глупав начин с точно тази ..... не е достоен да бъде мой съпруг. Господ пази децата си.
19. Връщат ми ресто от 24 лева при сметка 1 лев от банкнота от 20 лева. Моята първа среща със Созопол. Стигнах до носа и обратно. Вече бях обиколила моята територия. Беше време да върна тези допълнителни 5 лева на онова непознато и незапомнено момиче. Лятото на 1991 година. Това ме спаси завинаги в бъдеще. Аз бях избрала правилната страна.
20. „Ще хвърля шепа пръст на гроба ти, пък нека съдят и двете ни и Който ни вижда истински отвътре ще отсъди коя от нас е била чиста и коя не.”
21. Първият миг, в който видях доктор Ванков. Пълното доверие. Абсолютното освобождаване.
22. Светлето. И как тя сподели с мен всичко, което знаеше и ме окуражи. Усмивката на лицето й, когато й казах колко истинска е била тази първа среща с човека, спасил живота на сина й. И моя. Във всяко отношение.
23. Елфът. И как ми написа смс. Луда жена. Прекрасна. Това лято ще отида при нея на гости.
24. Майка ми не иска да стане. Как я увещавах и стана. Майка ми не иска да закусва. Как я тормозех и закуси. Майка ми все още използва думите „не мога”. Как избухнах. И тя престана. Измъкна се. Спаси се. Върна се. И ме прегърна след толкова години. И ми каза каква е моята любов. Чудото стана.
25. Изповедта това Рождество. Вече съм свободна. Вече имам парво да полетя. Официално ми разрешиха.
26. Баща ми ми казва „откога не съм те виждал”. 5 дни.
27. Анди ми казва, че имаме реноме на най-бързо реагиращия екип с най-твърдо спазване на сроковете в цяла Европа. Това са моите хора. Това е моят отбор.
28. 26 юни 2003 година. „Фреш и минерална вода”. Сините очи, усмивката, случайно докосната длан. Моят мъж.
29. „Благодаря, че те има. Благодаря, че си с мен. Просто благодаря.”
30. Единствената могъща и съдържателна дума - „Ние....”.
Мамо, нямам! Нова година идва! Знаеш, че съм по майчинство вече. Искам да купя и подаръче на детето за Нова година... Моля те, почакай до заплата. Не... На 2.01 пращам мъжа ми да продаде коженото ми палто на Битака за смешни пари. Връщам на мама парите и тя е доволна. Толкова ме боли! Пак оживях! Децата се родиха или в края на осмия или в началото на деветия месец. Слава на Бога - добре са. 