"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 047
  • 1 383
# 510
1. Тази песен (http://www.youtube.com/watch?v=70IHIrvAO_w). Усещането, което ме обзе, когато за пръв път я чух. Това е моята песен, това е песента. Защото съм по-добра от самата мен, по-търпелива, по-силна, по-кротка, по-оптимистична, по-уверена в истината.

2. Бебето. Моето бебе. Моята принцеса на светулките. Моята сестра. Моята кръв. Моята красота. Моята крехкост. Моята твърдост. За теб бих направила абсолютно всичко на света, принцесо. Ти си най-искреният и чист човек, когото познавам. Дори и при избухванията. Как я видях за първи път отблизо – аз бях на 6 години, тя беше на 6 дни. Събираше се перпендикулярно на креслото. Имаше очичики чертички, малко носленце копче и пръсчета на фея. Аз й бях купила розова гумена кукла подарък. И в този миг разбрах, че принадлежа на това бебе за цял живот.

3. Сватбата на сестра ми и зет ми. Такава красота. Любовта, отдаването, щастието. Най-красивата булка на света. Най-красивата. Гордостта вътре в мене, че я гледам и помня всеки нейн ден – как беше малко детенце, как стана момиченце, как игра танцьорка снежинка в училищната пиеса, която аз написах за нейния клас, как я приеха в гимназията, как я приеха в университета, как всеки път беше в списъка на декана, как отиде във Франция и се върна, и пак, как се запознах с този добър човек, как ме посрещнаха в Унгария, как я видях облечена и готова да стане „госпожа....”. Моята сестра.

4. Духовият оркестър на английската гимназия свири в южния парк. Моята сестра е там, част от тази прекрасна музика. Сълзите в очите на баща ми, усмивката на лицето на майка ми и топлината вътре в мене.

5. Първото театрално представление на сестра ми, и следващото, и следващото. Ръкоплясканията на приятелите й, когато излизаше на сцената. Овациите на публиката и как викат името й. Плакатите от всяко представление, които родителите ми пазят. Как баща ми доведе приятелите си на представлението.

6. Моята Злати. Сълзите в очите на всяка от нас през тези години. И прегръдките. Успехите ни, глупостите ни, тайните ни. И доверието. И абсолютната увереност, че Злати я има. Тук, там, сега, после, навсякъде и винаги. За мене.

7. Мария. И как стана моя приятелка, макар че сме толкова различни. Как се събуждаше от операцията. Как отиде в Англия. Как спях на канапенцето. Как ме прегърна. Как бях готова да съм се качила на самолета, дори и трябваше да купя нов билет, за да я видя булка. Близнаците. Как се усмихваше и очите й горяха с някакъв тайнствен огън.

8. Агата. И как някакси нещо ни срещна и вече бяхме приятелки. Просто ей така. Без условности, без доказване, без обяснения. Как някой път ми се иска аз да мога да направя нещо за нея, а все се случва тя да прави неща за мене.

9. С майка ми правим камила от пластелин. Ще се пръсна от гордост, че майка ми може да направи истинска камила. Кафява. Стои права на дъската до ножчето. И мама ми казва как да й направя жълти очички и да й ги залепя.

10. Баща ми ме подготвя за литературата в немската гимназия. И на изпита аз съм абсолютно уверена, че ще съм отличничка. Защото моят татко вярва в това.

11. Дядо ми Сашо идва у нас на гости и носи фрезии. Уханието на вълшебство.

12. Дядо ми Сашо ме взима от Алианса и ме води за банички в черната голяма баничарница на Графа, където после построиха „Валентините”. А в следващите години ми купува хот-дог на бул. Георго Димитров. Прости ми, дядо, аз просто не знаех как да казвам нещата още. После се научих. По-късно. 27 години по-късно.

13. Баба ми Надя ме учи да се храня с нож и вилица и ми обяснява какво е да си дама. Аз съм на 4 години. Тогава си изправих гърба, повдигнах брадичката, усмихнах се ... и все така вече 30 години. Аз нося твоя дух. Прочетох писмата и видях себе си преди 60 години.

14. Баба ми Мима ни чете „Азаран Бул Бюл”. „Чети, бабо, чети”.

15. Майка ми ни чете рицарски романи в едно слънчево утро на Говедарци, а навън снегът стига до прозореца на стаята. „И змеят казал: „Надя, свали си топлите дрехи”....”.

16. Паднах от паничките. И вървях през гората и си повтарях, че аз съм силна и смела и ще успея да изляза на пистата и няма да падна по склона в пропастта.

17. Вървим в мъглата по тясното било на Стара планина и аз си повтарям „Господ е моя утеха и мое упование, минавам през мрачни долини, но не се боя, защото Господ е с мене”. Отпред и отзад двамата дори не разбират колко съм ужасена преди тези думи и колко лека след тях.

18. Илиан е измамник. Вече съм щастлива, доволна, горда от себе си и свободна. Никой мъж, омотал се в толкова лъжи и заменил ме по подобен глупав начин с точно тази ..... не е достоен да бъде мой съпруг. Господ пази децата си.

19. Връщат ми ресто от 24 лева при сметка 1 лев от банкнота от 20 лева. Моята първа среща със Созопол. Стигнах до носа и обратно. Вече бях обиколила моята територия. Беше време да върна тези допълнителни 5 лева на онова непознато и незапомнено момиче. Лятото на 1991 година. Това ме спаси завинаги в бъдеще. Аз бях избрала правилната страна.

20. „Ще хвърля шепа пръст на гроба ти, пък нека съдят и двете ни и Който ни вижда истински отвътре ще отсъди коя от нас е била чиста и коя не.”

21. Първият миг, в който видях доктор Ванков. Пълното доверие. Абсолютното освобождаване.

22. Светлето. И как тя сподели с мен всичко, което знаеше и ме окуражи. Усмивката на лицето й, когато й казах колко истинска е била тази първа среща с човека, спасил живота на сина й. И моя. Във всяко отношение.

23. Елфът. И как ми написа смс. Луда жена. Прекрасна. Това лято ще отида при нея на гости.

24. Майка ми не иска да стане. Как я увещавах и стана. Майка ми не иска да закусва. Как я тормозех и закуси. Майка ми все още използва думите „не мога”. Как избухнах. И тя престана. Измъкна се. Спаси се. Върна се. И ме прегърна след толкова години. И ми каза каква е моята любов. Чудото стана.

25. Изповедта това Рождество. Вече съм свободна. Вече имам парво да полетя. Официално ми разрешиха.

26. Баща ми ми казва „откога не съм те виждал”. 5 дни.

27. Анди ми казва, че имаме реноме на най-бързо реагиращия екип с най-твърдо спазване на сроковете в цяла Европа. Това са моите хора. Това е моят отбор.

28. 26 юни 2003 година. „Фреш и минерална вода”. Сините очи, усмивката, случайно докосната длан. Моят мъж.

29. „Благодаря, че те има. Благодаря, че си с мен. Просто благодаря.”

30. Единствената могъща и съдържателна дума - „Ние....”.
Виж целия пост
# 511
Ахелой - Къмпингът . Едно хлапе ,почти албинос ,тича по пясъка към морето с по- големият си брат. За първи път виждам толкова много .Бил съм на 4.
 След 25 години същият бряг. Вървя и търся простора който помня . Няма го ! Мъчно ми е - на този плаж се запознах и с майката на децата ми .
"Заповядай , това е за тази седмица - 142 лв."- първите пари , спечелени от мен.
Площадът на Сандански , дядо ми ми купува сладолед " И не казвай на баба ти " , аз съм там за да ме лекуват и сладоледът не ми е много позволен . Бях на 7 . След 16 години този мъж си отиде от живота , а аз си го спомням често .
Баба ми върви през поляната зад блока точно към храстите в които сме се скрили след поредната беля ! Предпочитаме към нас да идва гладен карпатски вълк !
Друг път ще продължа
Виж целия пост
# 512
Май и аз се размекнах , но някой спомени са твърде ярки .
Ден или два преди Великден мама и стара майка месят козунаци .Портата на къщата ,която скърца при влизането на баща ми и мама.Великден е и те носят козунаците, изпечени във фурната на "Пиротска".
Чистим сняг - цялото семейство сме в пряспата - ден преди Бъдни вечер . Татко ни пита дали новата шейна , на нея сега се возят децата ми , ще я караме ли с бате или да я връща на дядо Мраз.
Виж целия пост
# 513
На село съм. На десетина години съм...много отдавна моля баба да си купя пиленце(разбирай такова, което става кокошка). Най-накрая тя ми дава парички да си купя пиленце, лично мое... стискам парите, летя... купувам пилето, стискам го в шепа с всичката любов която имам, бягам към къщи... Когато пристигам и отварям шепичка,съм толкова щастлива и развълнувана.... до момента, в който осъзнавам, че от обич съм стискала прекалено силно и пилето се е наакало в ръката ми преди да умре...
Виж целия пост
# 514
Страхотна тема! .... И аз да се разпиша, но защо така ме избива на рев..........
1. Лека и пръст на баба ми.... лятото сме с братовчедка ми при нея и тя почти всяка сутрин правеше палачинки, а до тях буркан със дюлево сладко. Това е май най хубавия спомен от детството ми........
2. Скандалите на родителите ми, след вечните запои на баща ми и въпроса на сестра ми към майка - "Защо не се разведеш?"
3. Нашите се разведоха .....
4. Бях на лагер и учителката ми каза, че другите заминават на разходка, а аз се налага да остана и да си приготвя багажа, тъй като баща ми бил много зле...... обадих се на баба и тя каза, че е починал и трябва да се прибера...... отказах.... не се прибрах....... беше ме много яд на него, че предпочете алкохола пред нас......... сега едва ли бих постъпила така....
5. Колко бях разочарована като видях племенницата ми, очаквах голямо бебе, а те донесоха от родилния дом едно малко пакетче...... тогава бях на 13 г.
6. "Ще се омъжиш ли за мен" - 01.09.1996 г.
7. Бременна в 6 месец с близнаци - Доктора: "Съжалявам, плодовете нямат сърдечна дейност"!
8. Имам рожден ден, звъни служебния телефон, тогава нямаше GSM. Мъжът ми през сълзи - "Слънчо, няма и не може да имаме здрави деца" - беше си взел спермограмата.......
9. Две чертички на тест за бременност след първия ми опит ин-витро!
10.  08.07.2003 г. - Събуждат ме след секцио ... -"Имам ли бебе" - "Имаш" - "Живо ли е, здраво ли е" - Живо, здраво, знаеш ли каква дълга чурка има"
11. Всеки път когато мъжът ми заминава на рейс.................
12. Големите кафяви очи на синът ми..... "Мамо не се притеснявай, аз съм мъж и ще те пазя"
13. "Не искам да си слагаш червило......" Няма да си слагаш гирлян (гердан)" .... Моята майка не трябва да  е хубава, защото е само моята мама" ..........
Със сигурност има и още..................
Виж целия пост
# 515
Бременна съм с близнаците в седми месец. На гости сме на кумовете. Кумата има рожден ден, а вчера погреба баща си... Гледам "Ла Бамба" за първи път, докато другите трима си говорят тихичко. Нещо става! Сърцето ми е в гърлото! Защо? Всички скачат, бързо в болницата. Суматоха. Откъслечни фрази... "...или тя, или децата...", "...бързо кардиолог от отделението...", "... и гинеколог, бързо...". Тъмно е, студен въздух нахлува, прозореца е отворен, а е 28.ХІІ. Трябва ми въздух, трябва да дишам. Венозна инжекция, цял отбор лекари...жива съм! И аз и бебетата.
На другия ден... мама. Какво пък толкова било станало!? "Лигла с лигла! И да си ми върнеш петдесетте лева!"  Cry Мамо, нямам! Нова година идва! Знаеш, че съм по майчинство вече. Искам да купя и подаръче на детето за Нова година... Моля те, почакай до заплата. Не... На 2.01 пращам мъжа ми да продаде коженото ми палто на Битака за смешни пари. Връщам на мама парите и тя е доволна. Толкова ме боли! Пак оживях! Децата се родиха или в края на осмия или в началото на деветия месец. Слава на Бога - добре са.
Следващия път ще напиша нещо хубаво... Защо само тези тъжни неща си спомням!? Tired

Виж целия пост
# 516
Балу,не знам какво да кажа.....Когато чета спомени като твоите,се чувствам късметлийка,имам прекрасни родители,готови на всичко за мен.Приемам го за даденост,не го ценя достатъчно...а трябва.Бъди щастлива сега и за в бъдеще!
Виж целия пост
# 517
Сутрините, в които аз приготвям закуска за дъщеря ми, а майка ми за мен.

Това се случва рядко - когато не е успяла да я приготви и за двете ни.

Когато тя е като сторъката богиня и приготвя няколко любими ястия - на всеки любимото.
Виж целия пост
# 518
Цирк-специфична миризма, лъскави костюми, прожектори,усмихнати лица, изящество, красота, вълшебство.След края на спектакъла си тръгвам дълбоко впечатлена, но и много тъжна  , обръщам се да помахам за последен път , фокусникът, случайно загледан към отиващата си тълпа, отвръща на жеста ми.Свечерява се, въздухът е пропит с аромата на цъфнали дървета.Романтика, тъга и една мечта-в този момент си обещавам, че ще направя всичко, дори и невъзможното, за да попадна един ден в този магичен свят-света на цирковото изкуство.

Летни вечери.Безбройни часове,  прекарани в опити да науча някой цирков номер-ей така, самичка.Не се получава почти нищо.Уморена, сядам на стълбите на къщата и за стотен път се връщам мислено там, в шатрата, на силно осветения манеж....

На полето сме-аз и още няколко момчета и момичета на моята възраст.Току що съм преживяла първото си любовно разочарование.Самотна съм.Слънцето пече силно, не чувам гласовете на другите, до крака ми са се сперли две калинки....

Лежа на леглото у баба и  треперя от студ.Високата температура ме унася, на моменти сякаж потъвам в някаква пропаст, гласовете на мама и баба ми звучат някак глухо и отдалеч.Нямам сили да се движа.За първи път имам чувството, че наистина може да умра....

Първото ми истинско гадже.Връзка от растояние.Делят ни 300км.Заедно сме, но само за 3 часа.Свечерява се.Той ме вдига на ръце,а над нас с крясъци прехвърча ято чайки....

Силна буря.Порой.На улицата няма никой освен нас.Притиска ме към себе си и устните ни се докосват.Моят чаровник...Мокри сме и треперим от студ, но продължаваме да се целуваме.Знам, че не е редно.Имам гадже, но не мисля за него в този миг.Целувките ме омайват....

Топла пролетна вечер.Много закачки и много бира.Поддаваме се на моментните емоции...Аз и моят чаровник.Отново. На сутрина се събуждам в леглото му,  той блажено спи до мен, чисто гол, прегърнал ме през кръста.Чувствам се виновна, но и щастлива.Първата изневяра....Но пък беше толкова прекрасно...

На състезание съм.Нямам предства какво съм направила.Излизам да видя таблото с резултатите и всички започват да ми честитят.Какво толкова съм е станало?Покрила съм била норматива "майстор на спорта" .Оттам нататък всичко ми се слива в една цяла картина.Може би това е усещането, когато човек е под въздействието на наркотик.Не знам.Не съм пробвала никога.Тогава бях замаяна от истинско безгранично щастие....

Небето е обагрено в пурпурночервено от залязващото слънце.Идва на срещата с букет червени рози.Здравей, моя любов.Здравей и сбогом, може би те виджам за последно....Утре заминава за Щатите.Ще се видим ли някога? Не знам....

Москва-градът на мечтите ми.

Рок кафенето.Димът от цигари.Сгушила съм се в прегръдките на чаровника, повдигам се само, колкото да взема бутилката с бира.

Beatles-Yellow submarine
Виж целия пост
# 519
красиво  bouquet
Виж целия пост
# 520
Знаех си, че не бива да припарвам до тази тема...
Разбихте ме!
Виж целия пост
# 521
Бременна съм с близнаците в .....
Блу, вземам си всички думи назад.  Приеми, че съм склеротчно бабе. И аватара ти дори щ харесам. Hug
Виж целия пост
# 522
Бременна съм с близнаците в .....
Балу, вземам си всички думи назад.  Приеми, че съм склеротчно бабе. И аватара ти дори щ харесам. Hug
Mr. Green бабче, брой до три + баткото. А не видиш ли бабо, бабоооо, че и аватара си промених в твоя чест?! Grinning  bouquet Честит ти нов подпис!
Виж целия пост
# 523
Бременна съм с близнаците в .....
Балу, вземам си всички думи назад.  Приеми, че съм склеротчно бабе. И аватара ти дори щ харесам. Hug
Mr. Green бабче, брой до три + баткото. А не видиш ли бабо, бабоооо, че и аватара си промених в твоя чест?! Grinning  bouquet Честит ти нов подпис!
Не видях, признавам, сори, ама то бабешки кьорави работи. Звездичката ми харесва. Мисля, че дори и ти ми харесваш Mr. Green
Виж целия пост
# 524
Не видях, признавам, сори, ама то бабешки кьорави работи. Звездичката ми харесва. Мисля, че дори и ти ми харесваш Mr. Green
Знаех си, че накрая всичко ще завърши добре и ще заживеем щастливо! Такива сме приказни герои... Обичам хора, които разумно, елегантно и интелигентно отстояват мнение  bouquet

Извинявам се за спама в тази, най-прекрасна от всички, тема!  Blush
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия