"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 047
  • 1 383
# 540

Нефертити, стават чудеса. Пожелавам ти от сърце едно малко чудо. Прегръщам те! Hug

Виж целия пост
# 541
Здравейте!!Аз до сега само четох,но нещо започна да напира в мен... smile3518 Та рекох да се включа:
1.Изгрев, в шкодичката на тате, пътуваме към морето, събуждам се и радиото свири In the death car-Arizona dream.
2.Денят, в който ми съобщиха, че една Голяма любов е мъртва.
3.И когато стоях 3 часа и държах ръцете и говорих край ковчега и знаех, че сега Голямата любов си отива завинаги.
4.Хилядите бурни студентски нощи.
5.Баничките сутрин след т.4
6.Купона, с който студенстките ми приятели ме изпращаха вкъщи.Стоях на терасата на 11-ти етаж, под мен града, който безумно обичам и от който трябва да си тръгна....И плачех и се смеех едновременно, защото един приятел беше дошъл да ме утешава, а дрънкаше безумни глупости....
7.За първи път видях баща си да плаче-когато ме изпращаше на летище София.
Оххх има още, но..............


Виж целия пост
# 542
Здравейте! Невероятна тема   bouquet

Няколко часа се опитвам да напиша нещо.... , но изтривам всичко...
Ето и моите моменти (не са подредени по важност):

1. Бях на 5 години, лежах на операционната и макар, че бях малка, разсъждавах като възрастен  човек , и знаех , че може и да не се        събудя. Беше ми мъчно за мама , тати и брат ми... Благодаря на Бог , че съм жива и здрава , и че сърцето ми вече е "здраво"  Praynig
2. Почивките ни с баба и дядо...
3. Разходките ми с мама, най- скъпия ми  човек на света.
4. Силната ни връзка с брат ми , и думите: "Како, живота си давам за теб, само ти да си добре"
5. Първият ми учебен ден
6. Безгрижните ни децки игри  с брат ми
7. Сватбата ми
8. Срещата ми с мъжа ми..., дори и не подоирах , че това е моят мъж!  Heart Eyes
9. Аз и брат ми танцуваме на моята сватба и плачем....
10.Тати се бръща от дългите си командировки с пълни чанти с подаръци..., а аз и брат ми скачаме  от радост , още като виждаме  как паркира колата....
11. Моментите, когато поглеждам в нашето легло и виждам как мъжа ми спи ... Сърцето ми  прелива от любов...
12. Пристигането ни в САЩ
13. Всички телефонни разговори с мама, които продължават с часове.... , толкова ми липсва....
14. Внезапната смърт на дядо .... Cry.., дори и не успях да присъствам на погребението. (Обичам те !!!!)
15. Сан Франциско....в  хотел Хилтън, на 50 етаж (гледката беше неописуема), получих най- оригиналното предложение за брак, придружено с романтична вечеря на свещи , и невероятен пръстен с малки светещи диамантчета...  Беше като сън...
16. Щастливите ни студентски години в нашата мизерна квартирка... Толкова беше хубаво.....
Виж целия пост
# 543
Страхотна тема
Ето мойте "17 мига"
1.5 год тайно влюбена и....предложение за брак от същия човек(вече мой съпруг)
2.Раждането на синовете ми,отглеждането им и.....диагнозата Миастения гравис
До тук бяха щастливите ми мигове сега само те ми дават сили и желание да продължа напред и да се боря с болестта си,но..."Това което не ни убива ни прави по-силни",нали?
Виж целия пост
# 544
ROMI29 , пожелавам ти да намериш много сили и воля и да се бориш. Praynig

Благодаря ти опитвам се,но понякога не издържам трудно ми е ,но...няма как за да не страдат децата се боря и ще продължавам ...докато дишам
Виж целия пост
# 545
1.Трябва да съм била около 15-годишна. С най-добрата ми приятелка сме у тях и тя ми разказва за най-добрия приятел на брат си и затова, колко много е обичал едно момиче и колко тежко е преживял раздялата с неговата голяма любов. Тогава и казах: Аз ще бъда голямата му любов. Без дори да го познавам. Запознахме се след две години. И от тогава не сме се разделяли - вече 18 години.
2. В болницата. Вече съм майка. Не мисля за болката, а само за това, че той още не знае (още нямаше мобилни телефони).Със заплахи от убийство забранявам на всички да казват за бебето. Той идва и аз му казвам, че сме станали родители. И двата пъти.
3. Лято, море - преди три години. Излезли сме на бира след плажа. Отивам в интернет-клуб. Проверявам оценките си от изпитите: 5.35 по БЕЛ - след три безумни месеца на самоподготовка и още преди да излезе класирането, вече знаех че съм студентка в единствения университет, в който кандидатствах с единствената специалност, която исках.
4. Този януари. Краят на безумния първи учебен срок. Синът ми, който учи първа година в друг град и друго училище, ми се обажда. Завършил е срока с най-високия успех от всички девети класове.
5. Преди седмица. Отиваме в съседите на ракия и сладка приказка. Аз изоставам малко да заключа. Дъщеря ми се затичва и хваща баща си за ръката. Вървят двамата и нещо си говорят. Гледам ги и си спомням, когато бяха малки децата - играят на улицата привечер. Той се прибира от работа. Децата го виждат и с неистови викове "Татиииииииииии" тичат да го посрещнат. Синът ми умишлено бяга по-бавно, за да може сестра му да не изостава. Тримата се срещат на средата на улицата. Тати взема на ръце и двете деца и се прибират у дома.
6. Преди три дни. У дома съм, изморена и скапана от двуседмична командировка. Той ми звъни да отида при него. Купил ми е кола. Моята кола.
Виж целия пост
# 546
това е много специална тема и за мен   bouquet
използвам случая да БЛАГОДАРЯ на всички, писали в нея  Hug
тук и аз самата неведнъж съм изливала душата си... много ми е помагало да се чувствам разбрана...  Мерси още веднъж  Heart Eyes
Виж целия пост
# 547
1.Когато дядо ми почина-това беше първата загуба на любим човек в живота ми.За първи път в живота си плаках от болка ,мъка и гняв.
2.Кагато той ме чакаше в дъжда.
3.Когато бях болна ми донесе две ябълки и един портокал
4.Когато решихме да бъдем заедно.Тогава трябваше да направя избор-дали да остана с него или да отида да уча
5.Когато разбрах че съм бременна с дъщеря ни
6.Когато се роди синът ни
7.Когато разбрах,че наистина го обичам.Толкова много ,че чак ме боли
8.Когато дъщеря ми отиде на първата си екскурзия сама-беше толкова щастлива.Тогава разбрах колко е пораснала
9.Когато ме приеха студентка-макар и по-късно пак се записах да уча.Няма нищо загубено
10.Когато си тръгнах от бащината къща-майка и татко стояха на вратата и дори не ми помахаха
11.Всеки път когато се връщам в бащиния си дом
и още много други...........................................
Виж целия пост
# 548
1.Когато го срещнах и знаех,че няма по-голяма любов,когато мълчеливо разбрахме ,че се обичаме до смърт и трябва да се разделим ,за да живеем.
2.мигът в който майка му ме видя на рождения си ден след раздялата и ви от изненада и мъка/разплаквайки всичките си гости/,защото аз съм нейното момиче.
3.Баба ми честити рождения ден и си пожелава правнучка,не я дочака.
4.Лаят на кучетата нощем,дъха на трева,песента на птичките,мъркащата котка в краката ми и баба направила закуска.
5.Новината,че на тати му остава 1 месец
6.Тати и замечтаните му разкази ,как ще се грижи за бебето ми...нямаше шанса да оживее
-моментите в които му слагам морфин,а той се шегува колко съм добра в новото си амплоа..и двамата знаем,че това е края..и се сбогуваме мълчеливо.
7.Времето в което криех от мама,че ни се случва най-страшното последен стадии на рак
8.Обаждането от болницата ...съжаляваме но татко ви почина
9.Първият ми успех на работа..и доказателството,че просто МОГА.
10.Смелостта ми да започна връзка с колега.
11.Очите му топли и обичащи и въпроса искаш ли да имаме бебе.
12.Двете чертички на теста.
13.Мама когато разбра,че ще става баба.
14.Раждането на дъщеря ми.
15.Той и мама в родилна зала
16.ДНЕС,дъщеря ми се зарадва на глас
17.Всички онези хиляди изживяни,преживяни и непреживяни мигове,които ме правят жива,истинска и силна!
Виж целия пост
# 549
..... Как ми се иска да има на кой да се обадя, когато ми е тежко..., но няма на кой, вече няма никой близък, всичките ми роднини си отидоха, никога не съм била по - сама....
- Страха който ме парализира, страха без който не мога да живея явно, този страх, който ме промени до неузнаваемост, попречи ми да дишам, попречи ми да се усмихвам, превърнах се в получовешко същество...
Понякога не ми се иска да се събуждам, не искам пак да мисля, не искам пак да усещам това, което ми спира дъха и ме кара да умирам бавно...
... Редките моменти, в които се усмихвам - щастлива съм, когато децата са добре, щастливи, пеят и най- сладкия глас на земята -  Кака, Какооооо...
Най - добрата кака, най - милото същество, най - добрата дъщеря....
- Мамо, аз ще се грижа за сестра ми, почини си, излез, уморена си, трябваш ми...
Грижи се така за сестричката си, все едно и е дете, толкова е нежна и мила с нея, с такава любов я храни, пее й, играят си...
Страх ме е, страх ме е много....
И пак - най - добрия човек който познавам, най - добрия баща, най - добрия приятел... всичко.
Той е до мен, непрекъснато, непрекъснато...
Видях сълзи, мъжки сълзи, сълзи от мъка и от безсилие - попитах защо, а той ми каза, че дава половината си живот за да стана поне за ден пак същата, пак такава, каквато съм била....
Искам и аз много, много искам да стана пак такава каквато бях, но нещо не мога, не знам защо...
Как да продължа... така ми се иска поне за миг да поговоря с мама и татко, в тях ми беше силата, те щяха да ме разберат, да ми дадат най - добрия съвет, нямаше да ми се подиграват, щяха да ми помогнат... или така си мисля...
Страх ме е, че никога няма да успея да се върна, някак нямам сила да се боря вече, изморих се...
Виж целия пост
# 550
Буболина , чета и плача с твоите сълзи , с моите сълзи...Разбирам те , много добре те разбирам - и жестоката мъка и безсилния гняв и парализиращия страх! Мила моя , трябва да родължиш напред! Длъжна си да го направиш- заради дечицата ти , заради сълзите в очите на любимия човек и най- вече заради себе си !Аз преживях подобен катарзис , сигурно си прочела , минах през всичко това , но повярвай - няма нищо по -важно от това , че по този път не си сама , а до теб са най-близките ти същества !Ще е много трудно , но ти ще се спавиш!  bouquet
Виж целия пост
# 551
Буболина Hug Трябва и можеш да продължиш! Има смисъл, имаш сили, има защо!! Не се предавай, моля те!
Виж целия пост
# 552
71. Бременна съм в 5 месец. Не издържам повече да си играя на семейство. Взимам Решението. Не помня колко нощи не съм спала, но съм сигурна, че това е единствения изход.
72. Първата ми Нова Година сама. Е, не съвсем, с Гого и бебе в корема. Не мога да мигна. В 12ч гушкам Гого, защото е уплашен от пиратките и му шепна, че всичко ще е наред... не си вярвам.
73. Думите на бащата на детето ми - ТИ СИ БОКЛУК. Малкия ме гушка и казва, "не пачи мамо, мама не е ако".
74. МОмичетата от подфорумът "Самотни родители" и всичко онова, което направиха за мен дори и само виртуално.
75. Онова обаждане до свекърва ми и думите и "Щом не можеш да се справяш сама с двете деца, дай ни едното на нас". "Синът ми не е искал това бебе, щом си решила да го раждаш - оправяй се сама". "Не идвам да виждам Гого, защото имам кученце"... А се обадих само за да поговоря с нея.
76. Гого е болен. Аз съм бременна в 8 месец. Сами сме. Той изгаря от температура и иска да понося на ръце. А аз не мога. Плачам прегърнати на спалнята.
77. Четем приказка. Гого ляга на корема ми и преразказва на бебето, че зайо плаче, защото я няма мама, но те си имат мама и не трябва да плаче.
78. Едно дете в градинката разказва на сина ми колко е силен татко му, моето дете му отговаря, че неговият дядо е по-силен  Tired
79. Прибираме се от ясла. Питам го на какво му се играе, той казва "Аз ще си играя на бу, ти седни, защото те боли коремчето".
80. Карам го на ясла. Той ми казва "Мамо, аз няма да плача, защото имам теб". Избухвам в сълзи. Той ме гали по ръката и казва "Не плачи мами, ти имаш мен". За Бога, какво причиних на детето си... той е само на 2.......

... Не искам да има следващ номер...
Виж целия пост
# 553
Никси, разбирам те прекрасно.
Искам да ти кажа, че всичко се променя.
Не се отчайвай! Не прави като мен!
Виж целия пост
# 554
Момичета почти цял ден чета - тази тема е страхотна,в съзнанието ми изникнаха хубави и не толкова приятни спомени,които по някакъв начин са оставили отпечатък в моят живот! Надявам се скоро и аз да събера сили и да напиша моите 17......... Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия