На лятото се радвам аз, ала иде седми клас

 Е там е разковничето- преди всичко- организация на учебния ден и разпределение на материала.

Предполагам, не е имало учители, които да се оплакват, че предвидените часове не стигат.

Моят преди седмица учи "На прощаване в 1868 г" чете повтаря  и в един момент вместо "да гледа турчин, че бесней"
гледа побеснял турчин... смяхме се - той се разсърди, ама го запомни.

Нормално е, ако става дума за пропуск. Но за това трябва да има все пак изградено в училище, от този, за когото това е специалност и основна задача. И не е нормално, ако това е редовно, почти ежедневно занимание.

Няма никакво противоречие, има малко по-различна действителност. Рядкост са вече училищата с действително качествени учители така, че само с посещение на училище детето да е подготвено. Ще дам пример с едно от моите деца: учител по мат в 5 клас-имаха от време на време. Учител по мат в 6 клас дойде по заместване и то късно през учебната година, не в началото. Дали децата от този набор са влезнали добре подготвени в 7 клас? А сам не може никой-никой не се е родил научен, трябва му учител. И след като в училище няма, родителят е принуден да наеме друг. И след това идва разочарованието и от уж елитното училище, където все пак детето попада, и се вижда, че се налага да се продължи по схемата с уроци навън. Не казвам, че е задължителен сценарий това, казвам, че го има достатъчно, за да е факт и няма какво да си зариваме главите в пясъка и да се правим, че не съществува. Има недостиг на качествени учители както в по-обикновените училища, така и в елитните гимназии и това не е тайна, една бегла разходка по темите в спряганите училища го доказва, цитират се и имена по места на конкретни преподаватели, които не само, че не са ок, ами  са направо в ущърб на цял клас.  

За недостига на учители в някои училища няма спор. Но някак си да се обобщава, че цялостно образованието ни тика към частни учители и школи, не е съвсем така.

На мнение съм, че е така. Това си е цяла ниша, пропаганда си има, как да няма, виж, че темите за подготовка са вече от преди да стартират децата 7 клас. От лятото текат подготовки. Почти няма не подготвян извън училище ученик и да, категорично съм на мнение, че масово оценките са оценки на школи и учители, а не на преподаденото в училище. Обратното е изключение, или дори да не е изключение е все пак по-малката част. Говоря за София. Текат записвания по школи-съвсем редовни школи, не в сивия сектор- година по-рано.
Цялото безумие с всяка година печатане на нови учебници, помагала и прочее също е част  от пъзела. Вечни промени, които да поддържат нишата и печатниците. Качеството на образованието ни е спаднало драстично, и не отстъпвам и на милиметър от тезата си. Бълваме после неграмотни отличници, писала съм го и друг път по темата това и не съм си променила мнението.

Лиляна, хората отдавна имат едно (ако не и две) наум с избора на така наречените "елитни" училища. Бутат децата си към тях, да, дават и пари за извънучилищна подготовка за прием в тях като по-малък дявол. Запознати са обаче,  че има "къси клечки"  сред преподавателите по език баш в решаващия за усвояването му 8 клас, знаят, че липсват качествени кадри по някои предмети нагоре, наясно са, че същите тези прехвалени  училища заради недостига на преподаватели държат възрастни, амортизирани учители с остарели методи на работа, информирани са, че има учители, които в час ядат, гримират се, сърфират в нета, говорят по тел ( неща, които ти нагоре определи като  показател за липсващо възпитание у деца, интересно какво е, когато става дума за учители). И ВЪПРЕКИ това драпат родителите  децата им да са там, дори и повече заради факта, че в резултат на голямата конкуренция във въпросните в общия случай (изключения винаги има) са концентрирани ученолюбиви, мотивирани и амбициозни деца. По единия параграф с нивото на учебния процес са склонни да  направят компромиси поради липсата на по- добри варианти, заради другия със средата за петте гимназиални години се стремят да насочат децата към определена група училища. И статистиката на финала обикновено показва, че не са сгрешили. Въпреки минусите на този или онзи учител, въпреки незадоволителното ниво на подготовка по някои предмети децата се дърпат едно друго напред и въпреки системата успяват. Пак казвам - по-малкия дявол избират, с ясното съзнание, че по трасето може/ ще се наложи помощ отвън. Иначе всички разбрахме, че Ямбол е оазис сред пустинята, незасегнат от въпросната суша...

Русалка, твоето обобщение е много вярно за мен.


влизам в темата рядко, основно за да наваксам пропуснатото, но и на мен ми прави впечатление, че този лайтмотив си върви - поне през 5-6 страници има напомняне. Браво на Ямбол, само така.

това може да се окаже лоша реклама, сега ако всички се вдигнем и да кандидатсваме в Ямбол

Лиляна, завиждам ти благородно за спокойствието ти по повод подготовката за НВО и силата да защитаваш позицията си. Завършила съм ПМГ, заради което моите родители на времето взеха решение да се преместим от големият областен град Пловдив в по-малкият такъв Монтана. Идеята беше да избягаме от точно тази мания по подготовка за кандидатстване в гимназия. Само с един едно- и двуседмичен курс, организиран от самата гимназия и аз, а по късно и брат ми бяхме приети. По мои спомени на изпита се явихме 132 - ма. Не приеха само 2-ма, защото имаха 2-ки. Доволна съм от образованието, което ми даде гимназията. Всички от класа се реализирахме, повечето доста успешно. Малцина се върнаха в града и имат хубава работа, но сега живеем в големият столичен град, ежедневието ни е стресово, буквално се борим постоянно с висока конкуренция за всичко. Слушаш по новините за безсънните нощи на опашки още от първи клас... да не изброявам всичко друго, ще разводня темата. Минах и с двете си деца през мелачката с подготовка за МГ след 4-ти клас, определено се изискват и много лични усилия, положени и от двамата родители, не само от школи и частни учители, за да успеят децата да влязат в желаното училище. На моменти и жесток режим, за да се постигнат желаните резултати, и лишения от всички - отказвала съм предложения за прекрасно прекарване с наши приятели, заради курсове или състезания. Само за пример - последното дете прието тази година в СМГ е с резултат поне 28 от 45 точки на ОМТ, а моята племенница е приета в единствената паралелка в МГ Перник с 11 точки. Там са се явили около 75 деца за 28 места, а в София - около 900 за 160.
Синът ми иска да продължи с математика, което подкрепям, но не е най-активният учещ, колкото може се скатава, за това го записах на курс- преподавателят там е Учител, който и двамата много уважаваме, и синът ми ще не ще ще пише поне там домашните, а по повод на БЕЛ - там е ужас.
И ако аз съм избрала да остана вкъщи, за да съм полезна за децата си, да мога да им помагам по математика, то не всяко семейство мож да си го позволи. Давам за пример моя приятелка, самотна майка - синът й в момента може да се възползва от уроци по МАТ при мен, без заплащане, защото аз съм съгласна, а и защото тя издържа 4-ма с една заплата, плаща наем и т.н., а работи като продавачка. Тя се бори за оцеляване всеки ден.
Бях отличничка по литература, дори любимка на преподавателката ми, без да съм го желала, но не се наемам да помагам по БЕЛ на нито едно от децата си - нещата много са се променили от мое време до сега. Не бих се занимавала и с математиката, но тя ми е страст. Нямам педагогически опит, а съм сигурна, че и ти ще се съгласиш с мен, че родителят, дори и учител, няма авторитета на учител пред децата си.
Съгласна съм и с това, че детето трябва само да седне и да учи, но когато ученето е станало досадно задължение, а не необходимост, за което вина има основно наложеният твърде академичен и абсолютно непрактичен модел на нашето образование. Децата са отвратени, не искат да учат, и това е при 90 процента от учениците, не само при моите две. Щастлива съм, че намирам в школите или частните учители, такива, които ги вдъхновяват и им откриват красотата на българският език, нещо, което ги плаши и двамата. За протокола, дъщеря ми е доста амбициозна и учи сама, но за годината има 5 по БЕЛ. Откакто осещава частна учителка, очите й светнаха и твърди, че разбира нещата. Синът ми е отвратен от учене, набавя си интересната за него информация с четене на енциклопедии и една чудесна поредица "Страховитото в науката", която в момента поради изчерпани количества на бг, чете с удоволствие на английски.
Лиляна, с голямо уважение към теб, към твоето мнение и твоята професия, но моляте, недей повече да изказваш толкова крайно мнение за избора на почти всички ни да подхранваме "сивият сектор". Всеки родител познава най-добре детето си, знае възможностите си - и собствените си и тези на детето си, а ако не ги знае търси решение. Против това съм да има школи и частни учители, но е факт, че това, което се учи в училище не е достатъчно, не само по БЕЛ и Мат, не добре поднесено или изобщо извън интересите на детето.
П.С. Извинявам се за дългият пост, но моят син е и малко революционер, не приема калъпите, а НВО е точно това  - една матрица, която се опитва да уеднакви всички. Аз не съм в състояние да му го наложа. С две ръце съм за връщането на отделни изпити за всяко училище, а не уеднаквяване на стандартите и с ромската махала, отчитане на фалшива успеваемост и прочее натворени глупости.

А ако решим и там да подадем документи, доста родители и деца ще изтръпнат при наплив на 20-30 външни с бал 450+... За съжаление, не обмислям преместване в Ямбол. Шегувам се, разбира се!

Лиляна, не е само едно училището, ноо
.. ние "софиянци" имаме удоволствието да сме "крепостни", т.е. изборът днес е с "машинации" - родителите сменят адреси от тази година за след 3 г., а навремето беше със спане пред училищата.
Е, аз не спах, защото не вярвах, че може да е толкова зле положението. Питай ме сега дали бих спала!
Смяната на училището е почти невъзможна, аз не успях. Слънчева го е разказала много добре. Моят проблем е,  че преди 4 г. не осъзнах, че вината не е в детето ми/децата ни (естествено и родителите) , както се втълпява. Явно моето обучение попречи да прозра истината, че не дължа уважение на някого само защото е учител.
Когато осъзнах, че трябва да спася детето си, не намерих изход. Първото не успях, второто - да, за което детето се потруди.
Ще повторя и Санака "не ми е работа да обучавам детето" , то ходи на училище. Бях учител по неволя. Обучението е работа на училището, аз може само да помагам.
Междудругото 2 учители имаме в семейството - предходното поколение, покрай тяхната среда още поне 10тина други близки учители (в това число и университетски преподаватели и в 2 броя топ учители по БЕЛ, за съжаление не в София). Е, всички са запознати какво се случва и никой не се засегна от негативното ми/ни отношение към "колегите" им.

И ако трябва да отговоря на въпроса "Струвала ли си е тази година?"
Ще каза: ДА! Всяка една минута, всеки един лев, всички нерви и обучителен режим 7 дни от 7 дни!

Стискам ви палци майки и татковци на, седмокласници, желая ви търпение, годината, която ви престои ще е трудна!

Не са лоши Ямболските училища.
Добри кадри излизат от едно елитно Ямболско училище, включителни и тези приети като "надпланови".

Детето ти учи в МГ и ще ходи на частни уроци по математика?

Или аз нещо не съм разбрала...

Точно така, учи в МГ, но ще ходи на школа. Вината си е изцяло негова - през годината не пишеше домашни, търсеше помощ от нас след като важното контролно е минало и има от 2,50 до 6 всички оценки. Проблема е в неговото непостоянство и в това, че той е сигурен, за жалост, че няма кой да го "хване", че е без домашно. За това написах, че школата е за сигурност, че се упражнил достатъчно, че е написал домашните поне за школата. Нямам намерение да се превръщам в надзирател, не е полезно нито за мен, нито за него. Не е глупав, но без достатъчно упражнения, няма да има 6 за годината и не разчитам само на неговата дума. За протокола, завърши с 5 и двата срока и годината. Можеше и с 6, но нямаше да е заслужено.

Селена, и всички други, аз ви разбирам, но имам и мнение. Все пак, благодаря на Селена, че нейното е без сарказъм и опит за подигравка. Ето, че тя е установила, че не училището е лошо, а детето е проявило леко нехайство, което е поправимо. Стигам до извода, че на тези школи се учи повече и се подхожда по-отговорно, защото са платени. А другото образование, което се дава безплатно, леко се неглижира. Знам, че е трудно да се обясни на едно дете, колко е важно да бъде образовано и че не трябва да се отпуска нито за миг. Това се опитвам всеки път да обясня на моите ученици, които тръгват по наклона, а те винаги ми дават своите детски обяснения, как всичко ще е наред, защото за тях всичко в момента е уредено от родителите им.
И не, не е само Ямбол, но само него давам за пример, защото другаде не съм работила и децата ми в друг град не са учили до средно. Но имам и примери от състезанията и олимпиадите, на които водим наши ученици в други градове и виждам, че и на други места има добри училища и учители.

Изключително неприятно ми е от подхвърлянията за Ямбол, особено от Слънчоглед. Не ти прави чест, Слънчоглед. По-добре да не идваш в Ямбол, че тук не ни трябват такива като теб. Не знам дали ти помниш, но аз помня колко си безотговорна.