1. Очевидно не сте били готови да станете родители. Не мисля, че сте взели най-доброто решение предвид тази липса на готовност.
2. След като непланираното дете е било на път, неговото отношение не се е променило автоматично. Идвал е при всяка възможност, сама казвате че "първият месец беше приказно". Бил плакал или се смеел или и двете като видял сърчицето на ехограф и т.н. (спирам, че почна да ми се повдига от инфантилни лигавищини). Значи нещо друго се е случило през първия един месец и след него.
3. Първоначалната среда, както я описвате, звучи доста неприятна. Дори само "лудницата вкъщи при нашите" ми е достатъчно.
4. Разделяте се, прощавате - извинявайте, това е крайно инфантилно поведение. Също да си метнеш новороденото на някого или пък да го помъкнеш по моретата, ако с него сте ходили (съмнявам се).
5. Настоящата среда, която описвате, звучи изключително токсично. Не мисля, че толкова иска да спи с други жени (ако искаше щеше да го прави, а не да Ви дразни), по-скоро е искал да Ви нарани, да Ви заболи. Очевидно си разменяте постоянно любезности.
Как си обяснявам горните 5 точки - вероятно момчето е добро и отговорно - живее сам, работи, не е избягал с 200 при непланирано бебе, както би направил някой мухльо. Но Вие не сте била съвсем готова за дете - наивно звучиите, много наивно. За да са приказни баш първите дни след раждането - това значи, че мама + може би баба са вършили 99%, а Вие евентуално сте гушкали бебето и сте кърмили и сте се занимавали с ученически скандалчета с младия татко - гадже. Иначе нищо толкова "вълшебно" няма в първия месец - справка съседната тема с майката на 20-дневно. В някакъв момент отговорностите са Ви застигнали и доизживяването на късните тийнейджърски години се е комбинирало с отговорността на младия родител. От там кошмара, в който живеете и със сигурност е повече от кошмар и за него. Не е изключено в цялата работа да има намесена и някоя следродилна депресия, но за това се консултирайте с психиатър по-добре.
Според мен връзката Ви има шанс - като цяло сте преминали най-трудното (бебето е оцеляло по-крехкия си период), трябва обаче коренна промяна в поведението, а това ще е много трудно, защото сте влезли вече в някакво русло. Освен брачния специалист, който не знам дали ще помогне, на Ваше място бих потърсил психиатрична помощ и евентуално ако психиатърът прецени - анти-депресанти, успокоителни някакви. Това от една страна ще подобри очевидно крайно тежкото Ви вътрешно състояние, от друга приятелят Ви може да бъде също въвлечен и дори да нямате психичен проблем, който да изисква лекарства, психиатърът да предложи някаква терапия, в която и той да е въвлечен най-малкото като загрижен партньор. Или дори само от това, че отивате на преглед да се попритесни (той - партньорът Ви) и да положи и той усилия.
Но Вие задължително трябва да положите много големи усилия, понеже ми се струва, че в случая по-вероятно Вие сте първопричината на конфликта и токсичната среда, в която живеете.
Искрено се надявам да успеете да превъзмогнете проблемите и да преоткриете връзката и любовта си. Ако не това, поне да намерите Вие някакъв вътрешен баланс и да не допускате нови грешки.
Успех!