* Берен Саат * Beren Saat * Атийе * Atiye / The Gift * Netflix тема 15

Изгледах и 8 -те епизода , искам сезон 2 !
Много хубав сериал , всички актьори - познати лица и с прекрасна игра . Берен беше страхотна Атие ! Добре се завърнала !

Здравейте!!!
Най-накрая да видим Берен отново!!! Страхотен коледен подарък.

Покрай празниците така се случи, че съм с ограничен предплатен нет, но не можах да се въздържа да изгледам 1 епизод. Както се казва, точно стана интересно.

Различен сериал, несъмнено. За пръв път гледам турски сериал за Нетфликс и като цяло за интернет платформа. Ако не е турската реч, изобщо няма да разбереш, че е комшийско дизи. Съвсем различно - обстановка, герои, сцени. Разбираемо е защо утвърдените турски звезди започват да гледат основно към интернет платформите.

Предвид последното интервю на Берен и думите й за дизи сектора, предчувствам, че тя вече е в друг етап на актьорската си кариера и честно казано не вярвам, че ще я видим отново в типичното турски дизи. Дано след "Дар" последва и някой игрален филм и дано там творците имат повече свобода да творят и пресъздават идеите си.

Момичета, и аз започнах да гледам сериала. Много загадки, освен реално и мистично, се добавя и криминална линия. Но е ясно едно - това е сериал-събитие, нещо вълнуващо и необикновено. Рано е още да правя изводи, едва на три серии съм, но ще споделя нещичко:
-в самото начало, на погребението, само детето видя или усети душата на Атийе
-водачите на Атийе са дете и старица, двете възрасти, когато човек е най-безпомощен и най-мъдър по свой начин
-момичето-водач говори кюрдски и тъй като Гьобеклитепе е хиляди годии по-древно от египетските пирамиди, излиза, че кюрдският език е най-древният език на света.
Това последното ми се струва политика, и то опасна. Но съм сигурна, че създателите на сериала са знаели какво правят и са били готови за критики и нападки, както се и започна с еротичната сцена в първа серия.

И така, завърших интервюто на Берен Саат. Част 6, последна

— Хората са станали заядливи?
— Да се заяждаш, да търсиш грешки, стана културен навик. В Twitter само с това се занимават — търсят грешки. Според мен, хуморът трябва да е добър, защото сарказмът е най-добрият дар за човечеството. Трябва да има ограничение за популярността на хора, които критикуват неща, които не разбират. Замърсяваме съзнанието си с всички тези токсични идеи. Не е необходимо да клюкарстваме, за да постигнем по-бърза връзка. Да, отнема известно време, но приятелството ни ще стане по-истинско. Не е правилно да се крием зад сенки.
— Мисля, че всичко започва от егоцентризма.
— Всеки има алтернатива. Аз започнах да мечтая, когато видях Селчук Йонтем на сцената, а после станах негова колежка и се снимахме заедно. Сега на свой ред аз вдъхновявам младото поколение.
— Ти си осъществила мечтата си…
— А как иначе? Ние сме части от голям алгоритъм. Аз се вдъхнових от учителя си, създадох мечта и я осъществих. Моите учители не говореха със своя глас, заместваха ги артистите от дублажа. Аз направих крачка напред и започнах да озвучавам анимационни филми.
— Какъв съвет можеш да дадеш на тези, които мечтаят да станат актьори?
— Светът се разива, всичко се променя. Важно е да се променяте заедно с него, да оставате актуални. Актьорството е много личен процес, много труден път. Хората дори не предполагат, колко. Ако изберете тази професия, ви желая да учите, да постигнете успехи, да получите аплодисменти. Ще ви е нужно търпение. Ако правите всичко правилно и сте дисциплинирани, ще имате награди. Докато хората откриват себе си и откриват как да влязат в контакт с колективното съзнание, те ще успеят във всяка област, в която се намират.
— Колко важно е за вас да вдъхновявате?
— Сега има много момиченца на 8-9 години с име Берен. Казват, че са кръстени на мен. Виждам цяла армия от малки, мили Берен. Ние сме част от историите, които разказваме. И ги разказваме, за да стигнем до определена група хора. Важно е всеки да си знае мястото и да няма твърде голямо самомнение.
— Как ти влияе популярността?
— Популярността изглежда ценна само докато не я постигнеш. След това тя се превръща в затвор, в клетка.
— Как оцелява свободният дух в клетка?
— Чрез отразяване на самия себе си. Това също е шанс да откриете положителен механизъм. Откривате себе си. Това носи друг вид свобода.
— Станахме самотни?
— В епохата на цифровите технологии никой не може да бъде самотен. Младите хора всъщност предпочитат да бъде оставени сами с техните си занимания, човечеството има тенденция към индивидуализация. Например колко разумно използваме смартфоните е наш избор. Вместо да разглеждаме изкуствено щастливи пози, можем да помислим какво да научим с телефона в ръка.
— Мисля, че щом на хората им харесва да живеят така, нека живеят. Какво ще кажеш?
— Да, но в края на деня тези хора стават нещастни. Хората, които следят щастливия живот на другите, изпускат собственото си щастие.
— Каква героиня е Атие?
— Атие е художник, в нейното отношение към изкуството присъства доза обсесия. Посветила е цялата си кариера на изображението на един символ. Сякаш ако разгадае значението на този символ, ще разгадае смисъла на своя живот. След като Атийе вижда този символ на снимки от Гьобеклитепе, нейното художествено търсене се превръща в духовно приключение. Тя се запознава с концепцията за колективното безсъзнание и с един симпатичен археолог. Така започва да подлага на съмнение материалния свят, в който живее, и да открива таланта си.
— Увлече ли те археологията?
— Не мога да кажа, че някога съм имала интерес към археологията. Благодарение на  Атие имах възможност да посетя Гьобеклитепе, планината Немрут и пещерите Яръмбургаз. Да работиш на исторически места е наистина голям късмет. Преди хиляди години някой е забелязал, че на тези места се съсредоточава необикновена енергия и е оставил необикновени артефакти за потомците. Докосването до някои от най-великите произведения на изкуството с рефлексията на Атие, ми позволи да осъзная, че съм част от нещо много по-голямо. Атие е още една моя духовна спътница, която ми причини болка, но и ме направи по-задълбочена. Надявам се пътят ѝ да бъде чист и да вдъхновява хората. Благодарна съм, че избра мен.
— Има ли някой особен момент, за който искаш да разкажеш?
— Ние преживяваме моменти, които ни позволяват да осъзнаем, че сме част от вселената. Обичам актьорската професия, защото ми позволява да разбирам различни хора. Но това е и много болезнено заради чувството на емпатия, която изпитвам към напълно различни герои и информацията, натрупала се в емоционалната ми база данни. Атие ми причини болка. Даже с Фатмагюл и Елла не я изпитвах толкова остро. Някои истории са по-големи от вас. За да бъдат полезни на хората, трябва масово да се разпространяват. Предполагам, че историята на Атие ще бъде полезна на много жени, защото някои «съвпадения» бяха чудотворно изживени по време на снимките.

Валя, благодаря за превода!!!
И на всички за коментарите
аз съм на 1 серия.....



утре ще има интервю с Берен за Хюриет.
https://twitter.com/Hurriyet/status/1210886138749173761

Здравейте, момичета!

Благодаря на всички за споделеното, а на Валя за преводите!



Много ми е развълнувано от вчера.
Берен е наистина превъзходна в новия сериал.
Вече започнахме да го превеждаме на български.
Няма да стане бързо, но мисля че си заслужава  да го гледаме и на роден език.
И без това с едно гледане няма как да бъде разбран.Тепърва ще го коментираме.

Малко промо към интервюто на Хакан Гендже с Берен, за което е писала Айра .


Утре ще излезе пълното интервю с Берен Саат на Хакан Гендже.

Предполагам, че линкът в поста на Айра е към видеото с Берен, но понеже на мен не ми се отваря, слагам линк към контакта.

https://vk.com/video-155681903_456243165

И още снимки.




Хубав ден!

Здравейте мили дружки
Гледахте ли вече всички серии ? Чудесен сериал , НЕ съсипан от тъпата им цензура . Мисля си ,че много трудно Берен би се върнала на телевизионен  екран пред вид тъпите им и много лицемерни ограничения
Харесвам интервютата на Хакан Г. , умее да предразполага и много хубаво му се получава .Ще повторя снимката на Берен - прекрасна е !

И още нещо - моля ,ако имате линк за Атие с английски субтитри .Ще ми е любопитно да погледам и на англ. , но и искам да го дам на една приятелка от темата за Онур Туна

Привет! 😍

Не по задължение, ами от все сърце благодаря за всичко споделено! 💐💐💐

Вале 😍 ,
Благодаря за труда ти! 🙏 Интервюто беше много интересно за мен и се радвам, че имам възможността да го прочета.
А и още едно интервю се задава на хоризонта- чудесно, наистина чудесно.

Не предполагах, че толкова бързо ще можем да гледаме “Атийе”. Браво на рускините за което! Аз не съм учила руски и ще чакам или български, или английски превод, защото искам и да гледам, и да разбирам. Но от голямо любопитство погледах малко епизод първи и определено се очертава да бъде много интересен проект.
Програмата ми е доста натоварена и не знам как ще успявам да се справям. Ще го изгледам, но още не знам кога точно... 🧐

Новите снимки на Берен наистина са чудесни! 😍
Хубав ден!

 Интервюто с Берен Саат за Based Istanbul 
         en tr ru
 Превод на български - ValentinaP

— Каква си била като дете?
— В детството си четях като луда. Представях си, че съм героиня от детските романи, които четях. Сама за себе си устройвах театрални представления. Мама се опитваше да ме социализира, но аз бях много по-щастлива в своя собствен свят. Стигаха ми играчките и измисления ми свят.
— Кога за първи път разбра, че искаш да станеш актриса?
— Бях на 9-10 години. Гледах спектакъл със Селчук Йонтем «Аз, Фойербах». Помня финалната сцена: Селчук в светлината на прожекторите се спуска по желязна стълба. Тогава ми хрумна: «Искам да бъда там».
— И какво направи после?
— Провървя ми — учех в училища с културен и художествен профил. Когато бях в колежа TED в Анкара, започнах да се занимавам с танци и участвах в училищни мюзикъли. На 15 години изиграх главната роля в мюзикъл на сцената на Държавната опера и балет. Тогава изпитах такива чувства, че вече нямаше път назад. Но животът ми тръгна в друга посока. Харесваше ми да уча и се чувствах добре в лабораториите. Обърках се. Бях под впечатление на романа на Айше Кулин «Айлин». Исках да стана психиатър. На 17-18 години се запитах: «Какво искаш?». Разбира се, на тази възраст семейството оказва голямо влияние.
— Имаш предвид, че си била с вързани ръце?
— Разбира се. Но има и нещо друго – допреди нашето поколение актьорството е означавало икономическа свобода. Има няколко примера за това, особено ако говорим за актьорите от ерата Йешилчам.
По онова време актьорството не се възприемаше като сериозна професия, а по-скоро като хоби. Аз трябваше да избера какво да следвам и започнах да уча мениджмънт. Но след адреналина, който бях изпитала, нямаше връщане назад.
— Класически пиеси ли поставяхте?
— Имаше мюзикъли като «The Blues Brothers», «Grease», но поставяхме основно наши оригинални мюзикъли. За 75-тата годишнина на Републиката ни взеха на турне с лайнер. Корабът беше пълен с артисти и плаваше от Измир за Кипър, и това беше невероятен опит за мен като едно 14-годишно момиче.
 Преимуществата на училището, в което учех, отначало станаха мои мечти, а после – моя кариера.
— Анкара благоприятно място ли е за занятия с изкуство и излизане на сцена?
— Например сега никой от моите познати не дава децата си в школи по  балет. Осъзнавам колко полезни за мен са били занятията по балет, които съм посещавала като дете. Когато на 7-8 години гледах «Лешникотрошачката», не съм си и представяла, че на 15 г. ще изляза на тази сцена в главната роля. По-късно, вече на 25, когато гледах «Лешникотрошачката» в Париж, се почувствах по-близо до тази ненадмината естетика. Много е важно какви възможности ви се предоставят, за да мечтаете. Ние бяхме щастливи деца. Живеехме в Анкара, създадена от Ататюрк, където имаше маса културни възможности.
От друга страна, в последните години сякаш настъпва възраждане на нашия театър. По-малко хора гледат сериали и повече хора ходят на театър. Това не може да не радва.

— Ако говорим за твоето лично възраждане, планираш ли да играеш в театъра?
— За момента — не. Бих искала да играя в съвременна пиеса. Преговарях по повод няколко проекта, но все имаше някакви пречки. Би било перфектно съчетанието на добър текст и добра режисура. В Лондон видях какво може да се постигне с добра режисура. Искам спектакълът, в който играя, да бъде модерен, светски, интелигентен.
— Промени ли се понятието за актьорско майсторсто? Не ти ли се струва, че мнозина бъркат актьорството с популярността?
— Това се отнася до всички сфери. Живеем във време, когато известността е достъпна. Всеки има възможност да стане известен, да достигне до по-широка публика. От една страна това е хубаво. На това дължим набиращото обороти движение на жените в Холивуд. Те могат свободно да показват своите истории на дигитални платформи, без да се нуждаят от финансовата подкрепа на големите студиа. В същото време, популярността се обезценява. Популярността, която нищо не произвежда, замърсява средата, в която сме. Сигурна съм, че нещата ще се установят във времето, но сега линиите са малко размити.
Помня времето, когато се борехме да имаме каравана на снимачната площадка. Нещата са се променили оттогава. Тази година ми е 15-та в индустрията, чието зараждане помня. Появиха се много талантливи хора във всички области, силни сценарии, увеличи се продукцията. За съжаление, станах свидетел как това, което създадохме с много жертви за 10-12 години, само за 1-2 беше разрушено. Цензура, натиск, крайни срокове…

— Сега избират актьорите по броя на последователите им в социалните мрежи…
— Когато избират актьорите, не мислят кой най-добре ще изиграе ролята, а кой има повече фенове. Обиждат добри режисьори и сценаристи, като има налагат повече минути. Защото заради цензурата някои директори на тв канали натрапват своите идеи. Хора, които наистина си разбират от работата и са вложили много труд и сили за развитието на киноиндустрията, просто биват заплашвани. А други, които не са готови за това, стават директори на канали, режисьори, сценаристи. Стигнахме дотам, да не сме в състояние да произвеждаме толкова филми, колкото преди.
Снимките за актьора са безценен опит. Колкото и подготвен и добре обучен да е, идва момент, когато ще трябва да изиграе най-драматичната си сцена очи в очи с камерата. И в този момент няма да помогне нищо, освен опитът. За да може начинаещ актьор да даде най-доброто от себе си, преди всичко му е нужен добър текст. Героят е толкова умен, колкото са умни репликите му. Как ще играе актьорът, зависи от това, каква атмосфера и какъв текст е създал за него режисьорът. Затова колегите ми, започнали кариерата си с лоши сценарии и неопитни режисьори, нямат добри перспективи за развитие.
— Тъй като в сериалите актьорите са на преден план, всички говорят за тях, но какво им се предоставя всъщност? За това не се говори…
— Диалози, филми, реплики, герои, на които се възхищаваме и които не можем да забравим… Те съществуват благодарение на добрите сценарии. Или благодарение на добрите романи, станали основа за написването на сценарий. Това е колективна работа. Функцията на актьора е да бъде достатъчно гъвкав, за да се променя в ръцете на режисьора. Но главният въпрос е: можем ли да предоставим добро образование за такива  режисьори? Можем ли наистина да насърчаваме сценаристите?

— Къде оставихме куража?
— Нашите писатели са с вързани ръце. Говоря не само за сценаристите. Всяко нещо, което напишете. Вестникарска статия, пост в социалните мрежи - всичко написано от вас може да стане причина да прекарате младостта си в затвора. Излизат много книги и това ме радва, но се замислям: «Всички ли могат да напишат това, което искат? Всички ли могат да изкажат собственото си мнение?». Казвах това и преди години: «Не бива да вземаме решения, от които после ще се срамуваме». Хората сега не са наясно как да прилагат автоцензура. Страхуват се да пишат. Страхуват се да говорят. Дори когато разговорите се водят на четири очи. Ние като общество сблъскваме ли се с тъмнината, стремим ли се да достигнем светлината? Не съм много сигурна.
Вижте, има такова нещо като «режисьорска версия». Режисьорите казват: «Директорът иска така, но ако можех, бих го направил ето така». Ако всички имаха «режисьорската версия», какво ли би се получило? Какво ли щяхме да гледаме, ако можехме да реализираме творческите си пориви?
Преживяхме мрачно, гневно време, и сега го виждаме в музиката, книгите, театъра. За съжаление, не толкова във филмите. Защото нашето кино е монопол на комедията. Но на мен ми е наистина интересно какво щяхме да гледаме, ако всички можеха да разкрият чувствата си.
— А лично ти намери ли място, където да можеш да разкриеш чувствата си?
— Донякъде… В «Атийе» имаме повече свобода. Ако снимахме този проект за националната телевизия, той щеше да е написан по друг начин.
— Интернет платформите осигуряват ли ви свобода?
— Разбира се.
— Не е ли подложено на твърде силна цензура поколението, което никога преди не се е подлагало на цензура?
— Икономическите санкции доведоха сектора до сегашното състояние. Например, глоба за една серия в размер на бюджета за две серии. Каналите не искат да рискуват. Продуцентът получава директиви: «Повече не правете така». На свой ред продуцентът казва на сценариста да не пише така. Сценаристът, може би, не се е подчинил и е написал каквото иска, но режисьорът е откзал да го снима. Ние всички преживяхме това. Според мен пик в тези спорове стана проектът «Кьосем Султан». Сценаристът написал, а режисьорът не снима. Или режисьорът снимал, но каналът изрязва сцената. Тъй като ставаше дума за реални исторически личности, ние преживяхме истински хаос, измъчихме се и на място на ентусиазма ни дойде недоверието. Наказваха ни за някои сцени с деца. Казаха ни, че братоубийството, показано в сериала, накърнява доверието на децата към техните семейства. Но какво можехме да направим, ако това е трагичната истина за Османската империя и системата за наследяване на престола? Забранявайки ни тези сцени, те лишиха сценария от основния му конфликт.

— В такъв случай не трябва ли от самото начало историята да бъде адаптирана за сериал?
— Така се и случи. Когато е невъзможно да разкажеш история и да покажеш исторически сюжети, в сериала се използва простичката формула от музикалните клипове. «Красива жена и красив мъж дълго се гледат в очите, плачат и се смеят». Сериалите започнаха да губят популярност в страната, а после и в чужбина, където се излъчваха. Производството на сериали допринесе много за националната икономика и показа нашата култура в други страни. Никога досега не сме имали такава възможност да прославим страната си в цял свят. Но тази възможност намалява заради цензурата, защото повествованието е запратено в ъгъла, на продуцентите не им достига смелост, мечтите са унищожени и качеството силно спада.
— На какъв стадий сме сега?
— Сега отново опитваме да върнем позиции. Разбираме си от работата, но ограниченията ни пречат да разказваме самобитни истории. Снимаме сериали по романи от наши автори. Например, «Забраненият плод» е първият съвременен турски роман, по него беше заснет един от първите сериали за TRT. Но как да покажеш сериал с название «Забраненият плод», ако цензурата не позволява да се снимат сцени с целувка?
— Ако приемем «Забраненият плод» за повратен момент, какво е имало преди него?
— Преди това имахме сериала «Спомни си, любима». Вече и дума не може да става за подобен сериал. Разказва  за близкото минало на Турция и три държавни преврата. След това Фатмагюл. От всички турски сериали Фатмагюл се излъчва в най-голям брой страни и вълнува хората, независимо от културното им ниво. Този сериал успя да стартира силно женско движение. В Германия жените са се събирали да гледат заедно сериала. А една жена от Иран, виждайки как Фатмагюл се бори и побеждава, набира смелост да се разведе с мъжа си. Сериалът събуди всички. Получи се ефектът на пеперудата. Беше интересен период. Един ден се събудих и разбрах, че съм номинирана за най-добра актриса на фестивала в Сеул (смее се). Хората не го осъзнават, но нашите сериали имат широко разпространение по света. И това стана причина за идването на Нетфликс в Турция. Те разбраха, че турските сериали достигат географски ширини, които американските не могат.
— И това стана преломен момент за сектора…
— Да. В момент, когато не можехме да дишаме, това сътрудничество беше като глътка свеж въздух.
— Много женски роли влязоха в живота ти. Всички те са различни. Когато ги опознаеш, когато се сблъскаш с тях като актриса, сигурен съм, че оставят следа у теб. В този смисъл, как актьорството ти влияе?
— Много е увлекателно, но в същото време болезнено. Актьорството е психологическа лаборатория. И за теб, и за околните. Ти познаваш много хора, наблюдаваш ги, и това никога не свършва. Когато спиш през нощта и преживяваш нещо през деня, при всеки нов човек, който срещнеш, работата в лабораторията не спира. Винаги става така, че те мислят за някой, а когато те опознаят, разбират, че са намерили друг човек. Човекът, който си ти преди и след проект никога няма да е същият. Мисля, че именно заради това на церемонии като Оскар актьорите прекаляват с благодарностите към близки, роднини и приятели. Защото вашите близки са изминали същия труден път, както и вие. Не е лесно да живееш такъв живот и да го споделяш с други хора. Да бъда различна е мой избор от самото начало. Моят девиз е: «Не следвай общия път!». Аз гледах своите идоли и търсех какво да направя, за да се отличавам от тях. След края на ерата Йешилчам се появи пустота. Телевизията стана притежание на певци и модели, кинопроизводството замря. Винаги избирах да играя различни роли. Никой да не може да разбере каква съм всъщност. Така не ми е скучно сама със себе си и с кариерата ми, а хората няма да могат да си направят изводи за мен. По този начин ще остана вълнуваща по-дълго време.

— Винаги избираш да изненадваш…
— Неочакваните маневри, рискованите обрати са много по-вълнуващи. Създават странно очакване. Когато хората се чудят как може благоразумното момиче от «Спомни си, любима» да стане Бихтер, техният скептицизъм ме мотивира да покажа на какво съм способна. След ролята на жертва на насилие аз играх жена, която упражнява насилие. Другата страна на медала. Актьорството е да намираш себе си там, където не можеш дори да си представиш. Особено историческите проекти. Нямам предвид само необичайните костюми. Това е невероятно – да се видиш на места, които никога няма да посетиш в реалния си живот. Това е  възможност да разбереш какви са били отношенията между хората в други времена. Дори ако сценариите са различни, един актьор не бива да работи дълго време с един сценарист. Откриването приключва, когато започнем да се предвиждаме взаимно. Когато той пише за теб и те вижда в дадена роля, възможностите ти са ограничени. За мен е важно да не се повтарям и да опознавам нови хора. В постоянна битка съм сама със себе си, за разширяване на хоризонта. Затова не останах в рамките, в които секторът се опитва да ни вкара.
— Това е способност да изпитваш емпатия, нали? Къде те води? Как професионалният ти опит влияе на личността ти?
— Станах по-нетърпима в обичайния живот. Някои хора са по-проницателни от други. Ако към това прибавите познатите от актьорската професия нюанси като разчитане езика на жестовете, ще получите по-дълбоки идеи. Но ние като общество предпочитаме да се показваме като в ярка витрина. Ние сме хора, които не постъпват много порядъчно със себе си и с околните. Ако кажем «ние сме много емоционални», ние съзнателно използваме чувствата в наша полза и не действаме естествено. Не искам да бъда свидетел на тази лъжа и не искам да бягам от нея. Когато човек започва фалшив монолог, аз не искам да го слушам. Ето защо предпочитам да имам няколко души в живота си, но да са честни. Може да са наранени, груби, но да са доброжелателни. Предпочитам да прекарам вечерта с трима души, които наистина ме обичат, вместо да позирам с красива рокля на парти с най-известните хора на Турция и да събера стотици хиляди лайка.
— Когато започваш да се показваш без филтри, от теб се отдалечават…
— Гледах втори сезон на «Методът Комински». Майкъл Дъглас използва  термина «къмпинг», за да опише случаи, когато хората коментират неща, от които не разбират. У нас се случва точно това.
Актьорската игра се критикува от хора, които не могат да изиграят дори един малък монолог. Музикантите са критикувани от тези, които изтеглят приложение и правят нискокачествена музика. Всяка, получила три лайка, се смята за Мис Вселена. Радвам се за тях, но аз отказвам да съм част от тази система. Когато има ефективно отношение, това се вижда. Например, когато Алесандро Микеле оглави Гучи, сърцата ни подскочиха. Класическата марка заблестя с нови цветове. Нещо се промени. И не е нужно да си професионалист в сферата на модата, за да го видиш. Съвестта ви работи без предразсъдъци и травми. Хората разбират какво е добро. Недопустимо е хората да обиждат това, което не могат да постигнат. Особено, прикривайки се с хумор. След като всички хумористични списания бяха закрити, в социалните мрежи се надигна вълна. Казахме: «Щом не можете да търпите шеги, ще направим така, че нашият глас да се чуе с помощта на шегите.» Беше голям пожар това движение. Но е невъзможно да разбереш хора, които нищо не са създали, но критикуват жестоко и го наричат шега, за да изглежда безобидно. Човек, който е постигнал нещо в живота, знае с какви трудности се налага да се пребориш и няма така грубо да критикува каквото и да е. За да критикуваш, трябва поне нещо да си постигнал в живота. Това е единственият критерий! В нашата област означава да си получил аплодисменти, статуетка, да си се снимал, да имаш награди… Всеки човек, тръгнал по този път, знае колко е трънлив. И не може да критикува просто така. Ако се обърна назад, имам проекти и реплики, които са станали култови. Чувствам се добре да бъда в проект, превърнал се в легенда с подобна реплика «Аз, твоята Бихтер…»
— Трябва да бъдеш автентична?
— Не бива да се доверяваш на популярността. Неотдавна на Босфорския кинофестивал казах следното: «Известността, парите, аплодисментите са резултати. Те ще дойдат при вас, ако направите нещо хубаво. Но нека не бъдат ваша цел.». Сега целта е популярност, последователи в социалните мрежи.
— За новото поколение това стана мерило за успех. Но социалните мрежи са открита за всички платформа. Каква е причината някой да има милион последователи?
— Този човек явно има някаква идея. Или смелост.
— Не са ли социалните мрежи основен източник на критика?
— Ние не умеем да се радваме на хубавото, да аплодираме, да се гордеем един с друг.
— Твоят успех не означава мой неуспех.
— Разбира се. Нашата официална идеология е да превъзнасяме едно за сметка на друго. Но ние сме части от едно цяло. Докато един вдига летвата, другите се опитват да я стигнат. Конкуренцията е позитивна мотивация. Но вместо да отидеш и да прегърнеш този човек и да дадеш положителна оценка, се създава предразсъдък, като се отрича репутацията на другите под формата на шега.

— Хората са станали заядливи?
— Да се заяждаш, да търсиш грешки, стана културен навик. В Twitter само с това се занимават — търсят грешки. Според мен, хуморът трябва да е добър, защото сарказмът е най-добрият дар за човечеството. Трябва да има ограничение за популярността на хора, които критикуват неща, които не разбират. Замърсяваме съзнанието си с всички тези токсични идеи. Не е необходимо да клюкарстваме, за да постигнем по-бърза връзка. Да, отнема известно време, но приятелството ни ще стане по-истинско. Не е правилно да се крием зад сенки.
— Мисля, че всичко започва от егоцентризма.
— Всеки има алтернатива. Аз започнах да мечтая, когато видях Селчук Йонтем на сцената, а после станах негова колежка и се снимахме заедно. Сега на свой ред аз вдъхновявам младото поколение.
— Ти си осъществила мечтата си…
— А как иначе? Ние сме части от голям алгоритъм. Аз се вдъхнових от учителя си, създадох мечта и я осъществих. Моите учители не говореха със своя глас, заместваха ги артистите от дублажа. Аз направих крачка напред и започнах да озвучавам анимационни филми.
— Какъв съвет можеш да дадеш на тези, които мечтаят да станат актьори?
— Светът се разива, всичко се променя. Важно е да се променяте заедно с него, да оставате актуални. Актьорството е много личен процес, много труден път. Хората дори не предполагат, колко. Ако изберете тази професия, ви желая да учите, да постигнете успехи, да получите аплодисменти. Ще ви е нужно търпение. Ако правите всичко правилно и сте дисциплинирани, ще имате награди. Докато хората откриват себе си и откриват как да влязат в контакт с колективното съзнание, те ще успеят във всяка област, в която се намират.
— Колко важно е за вас да вдъхновявате?
— Сега има много момиченца на 8-9 години с име Берен. Казват, че са кръстени на мен. Виждам цяла армия от малки, мили Берен. Ние сме част от историите, които разказваме. И ги разказваме, за да стигнем до определена група хора. Важно е всеки да си знае мястото и да няма твърде голямо самомнение.
— Как ти влияе популярността?
— Популярността изглежда ценна само докато не я постигнеш. След това тя се превръща в затвор, в клетка.
— Как оцелява свободният дух в клетка?
— Чрез отразяване на самия себе си. Това също е шанс да откриете положителен механизъм. Откривате себе си. Това носи друг вид свобода.
— Станахме самотни?
— В епохата на цифровите технологии никой не може да бъде самотен. Младите хора всъщност предпочитат да бъде оставени сами с техните си занимания, човечеството има тенденция към индивидуализация. Например колко разумно използваме смартфоните е наш избор. Вместо да разглеждаме изкуствено щастливи пози, можем да помислим какво да научим с телефона в ръка.
— Мисля, че щом на хората им харесва да живеят така, нека живеят. Какво ще кажеш?
— Да, но в края на деня тези хора стават нещастни. Хората, които следят щастливия живот на другите, изпускат собственото си щастие.
— Каква героиня е Атие?
— Атие е художник, в нейното отношение към изкуството присъства доза обсесия. Посветила е цялата си кариера на изображението на един символ. Сякаш ако разгадае значението на този символ, ще разгадае смисъла на своя живот. След като Атийе вижда този символ на снимки от Гьобеклитепе, нейното художествено търсене се превръща в духовно приключение. Тя се запознава с концепцията за колективното безсъзнание и с един симпатичен археолог. Така започва да подлага на съмнение материалния свят, в който живее, и да открива таланта си.
— Увлече ли те археологията?
— Не мога да кажа, че някога съм имала интерес към археологията. Благодарение на  Атие имах възможност да посетя Гьобеклитепе, планината Немрут и пещерите Яръмбургаз. Да работиш на исторически места е наистина голям късмет. Преди хиляди години някой е забелязал, че на тези места се съсредоточава необикновена енергия и е оставил необикновени артефакти за потомците. Докосването до някои от най-великите произведения на изкуството с рефлексията на Атие, ми позволи да осъзная, че съм част от нещо много по-голямо. Атие е още една моя духовна спътница, която ми причини болка, но и ме направи по-задълбочена. Надявам се пътят ѝ да бъде чист и да вдъхновява хората. Благодарна съм, че избра мен.
— Има ли някой особен момент, за който искаш да разкажеш?
— Ние преживяваме моменти, които ни позволяват да осъзнаем, че сме част от вселената. Обичам актьорската професия, защото ми позволява да разбирам различни хора. Но това е и много болезнено заради чувството на емпатия, която изпитвам към напълно различни герои и информацията, натрупала се в емоционалната ми база данни. Атие ми причини болка. Даже с Фатмагюл и Елла не я изпитвах толкова остро. Някои истории са по-големи от вас. За да бъдат полезни на хората, трябва масово да се разпространяват. Предполагам, че историята на Атие ще бъде полезна на много жени, защото някои «съвпадения» бяха чудотворно изживени по време на снимките.

Да повторя тази Красота!!!

Берен е прекрасна, по-красива от всякога!
Благодарности за преведеното и събрано интервю. Чакам следващото с нетърпение.

Момичета, привет!!!
Завъртя се ключът на Атийе и потече Дар!!!
Благодаря ви за споделените впечатления!!!
Изгледах го, но няма да напиша мнението си в момента.
Разбирам еуфорията, но има да се свършат някои неща в темата преди това.
Валя, благодаря за превода!!!
Събрах интервюто в един пост, за да е лесно и за нова тема.
Тук в архива текстовете няма да се загубят.
Има още какво да се коментира за интервюто, но вече се задава и ново >>>


Последните дни се изсипа доста информация, та се страхувам,
че нещо може да загубим, подминем, или да се връщаме назад за да го търсим.
Ето има интервю на Ранини с Мехмет Гюнсюр
Моля, ако го срещнете на друг език, да го сложите тук >>>


Мехмет Г. има и фотосесия за  януарския брой на GQ >>>


Мелиса и Метин също са много активни
в популяризирането на сериала >>>


Дъгичка, благодаря че сте се захванали за превода на български!!!

Имам идея в следващ пост да припомня резюмето и да сложа каста на сериала,
не само защото всички артисти са много добри, а и да назоваваме героите с имената им.
И едва след това ще изкажа мнение от изгледания първи сезон.


В още по следващ пост имам намерение да събера
отзивите и критиките за "Atiye"/ "Атийе".

И още една много готина и непринудена снимка на Берен и Мехмет!!!

Резюме >>>
Една млада художничка от Истанбул предприема самостоятелно пътуване към Анатолия,
за да разкрие универсални тайни, скрити в археологически обект, и връзката им с миналото ѝ.
Атийе, със семейството и приятеля си Озан, води обикновен и щастлив живот в Истанбул.
В един момент всичко се променя с откритие, направено в Гьобеклитепе, най-старият храм в света.
Археологът Ерхан при разкопки в региона, открива символ,
който разкрива мистичната връзка между Атийе и Гьобеклитепе.
Атийе тръгва след това мистериозно събитие, което ѝ отваря една своеобразна врата.
Тя решава да потърси собственото си минало в древния храм.
Докато се разкрива тази мистерия, Атийе ще постави под въпрос
всичко между миналото и бъдещето, между истинското и духовното.
IMDb


Участват: 
Берен Саат - Атийе, Мехмет Гюнсюр - Ерхан,
Метин Акдюлгер - Озан, Мелиса Шенолсун - Джансу,

Башак Кьоклюкая - Серап, Дживан Джанова - Мустафа,
Тим Сейфи - Сердар, Мерал Четинкая - Зюхре,
Джезми Баскън - Йонер, Фатих Ал - Назъм,
Сибел Мелек Арат * - Сехер, Хазал Тюресан - Ханнах,
Мелиса Акман - Анима, ..., Исмаил Карагюз - Джелал,
Седат Аклкалан - Акреп, ... Махмут Гйокгйоз - Уста, ...
IMDb

Beren Saat: Evliliğimiz bu yüzyılda nasıl gi … öyle gidiyor

Благодаря за споделеното!
Phillipine ,
ето и Атие с англ. суб.
1 еп. ➡️ https://ok.ru/video/1560876681875
2 еп. ➡️ https://ok.ru/video/1560891034259
3 еп. ➡️ http://ok.ru/video/1560908991123
4 еп. ➡️ http://ok.ru/video/1560917314195
5 еп. ➡️ http://ok.ru/video/1560924719763
6 еп. ➡️ http://ok.ru/video/1560931207827
7 еп. ➡️ http://ok.ru/video/1560936319635
8 еп. ➡️ http://ok.ru/video/1560942807699

Много се радвам Дъгичке , че ще има и превод на бг...аз ще изчакам него

а снимките са супер!!

Благодаря за линковете към сериала. Мислех, че няма да може да се гледа, затова съм приятно изненадана и то с възможността на един дъх).
След 7-часов маратон съм със смесени чувства. Изпитах страхотно удоволствие да гледам отново Берен (много ми е мила и излъчваща доброта), но от друга страна да си призная - не успях да разбера филма. През цялото време очаквах някакви факти относно Гьобекли Тепе... Актьорите играха страхотно, интересни персонажи (поне нормалните), но истории за свръхспособности не ме привличат и не вярвам в такива.
Всъщност, хем не ме грабна, хем след като го изгледах в 2ч. през нощта, сега от сутринта чета статии за това Гьобекли Тепе 😀.