Практически ползи от брака

То и това беше една от причините семейството да се развали. Беше повече от ясно, че когато човек не чувства подкрепа от партньора си за такова нещо, е взел грешно решение да гради общо бъдеще. Сори за офа.
Иначе, по темата, живяла съм без брак, живея и с брак. Със сегашния си съпруг знаех предварително, че ще държа на подпис (не на сватба). С първия нямах такива изисквания. Предимствата на брака (за мен) са повече от недостатъците и са подробно описани по-горе, а лично на мен ми дава и по-голяма сигурност. Ако бях семейна първия път с подпис, не знам дали щях да се напъна да се развеждам, за да се съберем с ММ,въпреки "голямата любов". Нямам намерение да се развеждам вбъдеще, за да ме притесняват в момента формалностите. И, да, подписа може да държи хората. Не е задължително да седиш с някой, който те тормози, но има хора след 30 години брак, не се обичат, но се уважават и харесват и са страхотни другарчета, когато остареят. Ако не са имали подпис, вероятно след пеперудите първите години са щелида отлетят и е можело да си останат сами. Има и абсурди, познавам двойка, "любовници" от 35 години (няма грешка). Първоначално и двамата са женени, после жената се развежда (децата са й били малки), защото мъжа й бил алкохолик. Виждаха се всеки ден, ходеха на почивки заедно, но вечер той се прибираше при жена си. До колкото знам, нея не я е обичал, тя е забременяла и за това се е оженил за нея, даже май го е излъгала, че е бременна, за да го върже (случката е отпреди 40 години), и той така и после не се развежда. Не можех да си представя как тези двама, все още влюбени хора, на 60плюс години, какво ще правят, ако единия нещо се разболее...А цял живот са се обичали. Супер супер тъжно, но... Живот. Разбира се, нещата щяха да стоят по друг начин, ако нямаше нужда от подпис преди 40 години.

Циганите всъщност са Женени, когато правят деца. Е, обикновено, когато ги раждат вече не са, но това е друг въпрос.
За тях отиването на жената при мъж е женене. И задължително шумен годеж преди секса, за първия говорим. После както дойде.

Не се замислям за ползите и недостатъците от брака, все тая ми е. Ако няма практически причини да се занимавам с него, бих го пропуснала. В моя случай и на моята възраст бих имала повече практически причини да Не го сключвам.
Чисто хипотетично, не бих имала повече деца. Имам имоти и ако тепърва се сгаджосам, не бих искала евентуалния ми благоверен да наследи имоти, с които няма нищо общо.
Предполагам, че и от негова страна ще е същото.

Виж, за млада двойка може да е друго.

Разведена съм, но намирам, че съжителството без брак има повече плюсове. Основен проблем са общите имоти, особено ако има и ипотека, и ако имотът е основно жилище. При това положение, с брак или без брак, раздялата става кошмарна. Обикновено на брак държи този с по-нисък доход и без/ с малка собственост. По принцип смятам, че е честно жената да бъде по-защитена, защото тя отглежда децата в 99% от случаите и често сама жертва времето си за развитие и кариера в името на семейството. Но и не смятам, че жена решила просто да е домакиня цял живот, би следвало да придобие половината от активите на заможен мъж. Това, естествено, важи и в обратната посока. Затова съм привърженик на разделната собственост. При съществуващите нагласи в обществото, обаче, е по-приемливо да кажеш,че не искаш брак, отколкото да поискаш брачен договор или режим на разделност.  Категорично държа детето ми да наследи мен и това, което идва от родителите ми, а не мъж. Та за мен наследяването в брака е минус. Плюсовете на брака са тези в случай на болест, смърт и взимане на решения в тази връзка. При еднополовите бракове и при липса на деца, нещата са различни, защото тогава партньорът се приравнява законово на случайно гадже. Тогава най-гадни са последствията при смърт и злобни роднини.

Напълно съм съгласна с написаното, защото в момента гледам една такава жена, която си взе заможен мъж, но вече парите му не стигат и тя (видиш ли) ножа опря кокалчето и тя иска или не трябва да си крепи семейството и да ходи на работа. Иначе добре си живяха, докато тя си беше по цял ден вкъщи и ходеше по кафета, но мъжът вече не може да издържа и нея, и детето сам.

Разликите са основно по отношение на решенията при болест или смърт на партньорите. Останалото е въпрос на договореност. Толкова плашещият развод спокойно може да струва под 100 лв. (съдебни такси, преписи от решението и др.при необходимост), когато раздялата е цивилизована.

Впрочем повечето истории за недопуснат партньор, които срещам в нета, са за хомосексуални двойки. Защото е някак по-трудно да убедиш медиците, че сте партньори, докато при мъж и жена гаджета е някак по-близко до ума. Както казах, в родилното допуснаха човек, който по документи и на мен, и на детето е никой.

Освен това и без брак може да има документ за право да взима решения. И хомо, и хетеро, може да си издадат документи за power of attorney, доколкото съм чувала, и без брак да взимат решения за край на живота, репатриране и други.

Съвсем цивилизовано се развеждах 8 месеца.
По взаимно съгласие уж, нищо не делим, за детето не се разравяме.
Съдията рече, младо семейство, ще се съберете. Аз казах не, от година сме разделени, а той живее с друга. Идиота пък каза, аз бих си я прибрал обратно. И айде 4 месеца за сдобряване.
Абе вие луди ли сте, ще си ме прибира...
Не помня защо ни размотаха втория път, но ходих на 3 /три/ дела, с висенето му, с глупостите му....
Айде няма нужда.

А така да мразя административни глупости, направо думи нямам. Ей затова без брак, да не се занимавам с неща, дето ме изнервят. Ако човека е моя, ще живеем добре и без брак, ако не мелим ззаедно, един подпис няма да ниоправи.
За имуществото има начини и без брак, като искаш се намират.

Коя година е бил разводът? Вече няма такива срокове за сдобряване.

Сирен, права си. Дори и този проблем с вземането на решения е разрешим след съответните действия. Стига двойката да ги предприеме навреме.

Негатив на брака: да си променя името, а след това да го променя наобратно до оригиналното. И да доказвам с документи, че аз съм аз. Не знам как се оказа, че от гражданското до паспортната служба смяната на имената пътува със светлинна скорост и трябва в много кратък срок да подменя всички документи. Обаче от решението за развод до уведомяването на паспортната служба минаха 6 месеца и пак трябваше аз да пренасям документи и да доказвам, че вече имам друго име.

Aз името не си го смених (по местни закони не се и сменя), а и не одобрявам тази практика.

В България може да допуснат, но това не значи че ако се случи нещо извън нея ще е същото положението. И има разлика между родилка и човек в кома например - най-малкото втория не може да каже че е съгласен и наистина живеете заедно. Принципно почти всичко може да се уреди и чрез нотариус, стига да се сетиш за всички възможни гадости предварително. И да го направиш навреме. Повечето хора не го правят, предполагам че защото и това са неприятни административни въпроси, както и тези по сключване и разтрогване на брака.

Иначе и за името, и за имуществото са си предвидени възможности в закона, и в България.

Ами да, не е задължително при брак да се сменя името.

Въпрос: ако отида в държава, където има common law marriage (не знам дали го има още, но си мисля, че във Великобритания и Канада го има), то ще ме допуснат ли в болница? или ако съм в държава, която признава съжителството и дава някакви права?

Аз лично предпочитам съжителство с права пред брак.

Впрочем чувала съм, че някои хитруши или хитряги стратегически се разделяли на всеки 3 години, за да няма достатъчно дълго непрекъснато съжителство, че да даде права на другия.

Доколкото знам, съжителството се регистрира за да се признае, макар че точно за тези две страни не знам със сигурност. Иначе аз утре мога да отида при кой да е в кома и да кажа че сме живеели заедно.

Дори и административно ми се струва по-лесно брак и споразумение за имотите, отколкото обратното- без брак и с куп бумаги- за път, за имот, за спешни случаи...де да знам