Рестартиране на отношенията

Ето в хронология живота й....
Тя е усетила промяната последната година.Значи дотогава той е бил нормален мъж, печелещ пари за стандарта на семейството си, гледа си жената и детето.Обаче, като оставен на заден план от жена си, посветила времето си на детето им, как да не се дистанцира и охладнее?
След като дълго време се е чувствала зле, самотна, защо е чакала години?Детето не е бебе, на 8 е.Защо не е направила крачката тогава?А не да чака нещата съвсем да се смарангясат?
Ето, тя и сама вижда, че вината за охладняването не е само негова.Когато неглижираш един проблем, той не изчезва, а само става по-голям.Както е станало при тях.
Тук вече писах, няма човек-мъж или жена, който да умее да чете мисли и да отговаря на непоискани изисквания.
Да се сеща какво?-не е уточнила.
А може да не е от сещащия се тип мъже, те повечето са от несещащите се.Ако не им кажеш директно, не се светват за ежедневни елементарности.30 години живея с мъж, така е.
Това не означава, че обвинявам нея, а оправдавам него.Не, за скапването на отношенията вина имат и двамата.
И пак:В моите очи той работи много, защото в днешно време отговорния мъж смята за свое задължение да осигурява семейството, което е създал.И това за него е огромен плюс в "биографията" му на семеен мъж-той може и с радост осигурява стандарта на жена си и детето си.Защо мисля така ли?Първо, защото така разсъждават мъжете, и второ-защото тя се споделя някакви проблеми/скандали, заради които той да "бяга" от нея на работа.Не, той просто работи много.
Ако наистина е работохолик и отговорен човек (а само тя знае такъв ли е), от нея е зависело да го приобщи към семейството и да го "вкара"  и в другите семейни задължения-да се забавляват заедно, да пътуват заедно, да гледат филми заедно, да прекарват време с детето заедно и т.н.
Ако не съм права и той от ден първи на брака им само е търсил начини да се изсули от къщи, за да не е до нея и детето си, нека тя си каже дали е било така.
Обаче, от описанието й аз останах с друго впечатление.

Авторката пише как прасето е охладняло, и всичките вкупом наддават вой. Спекулирам, но, дали не ни се спестява:
1. Прасето трябва  е залепено до гъза на жената и да я гледа само в очите
2. Приятелите прасето може да гледа само на снимка
3. За да си купи кафе от общите пари, прасчо трябва да иска разрешение
4. Прасето може да разбира секса, само в светлината на принц Фатих, от турския сериал по ТВто.

Katerin* принципно МОЖЕ и така да се нещата, но не вярвам да са толкова опростени. А и май не си била много близо до работохолик. Собствения бизнес е като снежна топка, която трябва постоянно да търкаляш и търкаляш, която става все по-голяма, но е като наркотик за повечето.
Малко вменяваш на авторката вина, че съпруга и не участва пълноценно в отглеждането на детето. Лично аз не бих издържала да "въвличам" постоянно съпруга си да участва в отглеждането на собственото му дете и да поеме част от домашните ангажименти. Това обгижване на мъжа не само би ме отчуждило, а направо би ме отвратило.
Също така от споменатите от теб цитати може да се каже, че самата авторка е била в депресия и се е отчуждила, но съпруга хич и не е забелязал, камо ли да се юрне да я печели, да говорят и да спасяват каквото има да се спасява.
Пак казвам тоя брак е ОБЩ! Защо тя да трябва да се бори само за него?

theopenminded, сигурен ли си, че точно по тази тема се изказваш? Или пренасяш някакви свои емоции в тази история?

  

Съпруга "гледа" отстрани, особено ако не изискват от него.И какво "вижда" той?Една жена, която спкойно и сама се оправя с дете/къща/работа....не му пили на главата, дори напротив, той работи и е спокоен, че има такава справяща се жена.
Как да забележи, че има проблем?Какво да се юрва да печели, като в неговите очи проблем няма?Какво да спасява, като брака му си е съвсем наред (според неговото виждане)?
Т.е., отстрани погледнато, и през неговите очи, брака им си е съвсем наред, той работи, гледа си детето и жената, тя се оправя с детето, и след като от нейна страна няма мрънкане, изискване, скандали и прочие, за него живота им си тече както си му е редът.
Един мъж реагира, когато го "повикат" на помощ.
Мъжете не са наблюдатели, те не се терзаят дали жена им има нужда от помощ (приемат априори, че щом е доволна и не им мрънка, значи проблем няма).
И да, брака е общ.Не казвам, че само тя трябва да полага усилия, а че доста е закъсняла с намерението да приобщи мъжа си.
А мъжа й не е полагал усилия, защото за него не е имало проблем.Тогава, за какво да полага усилия?

Не знам....така описани, нещата не изглеждат изгубени.Как да се пробва тя, вече писах.

Когато един мъж си хване любовница, жената винаги се самообвинява. Факт.
Затова не обръщайте внимание на самообвиненията на авторката.
Много често любовницата с нищо не превъзхожда съпругата, освен че е по-млада.

Мисля, че авторката и мъжът и са пасивни във връзката. За жена това е нормално. В Европа доста мъже очакват жената да е активна и да е предлагаща страна - да предлага излизания, да пита и да се интересува от бизнеса, да съблазнява настойчиво Итн. Това не всяка жена го може. Аз не мога. Всичко, което правим заедно с мъжа ми го подбира и резервира той. В началото даже не питаше искам ли и това ме дразнеше. Аз обичам всичко да е преценено, подготвено, планувано поне от месец. Изненада като билет за Хаваите след седмица ме хвърля в ярост, гняв и нежелание да ида. Хаваите няма да си збягат, но плануваната среща с приятели или РД ще трябва да ги пропусна, а те няма да се върнат. Разбрахме се, с времето, да няма такива изненади. Ако единият е спонтанен и желае да прави разни неща с партньора, а другият е рационален и самостоятелен след време връзката започва да куца ако и двамата не са толерантни и не се научат да предлагат това, което партньорът харесва. Ясно ми е, че сватби, дискотеки, партита не интересуват особено мъжа ми и не му ги предлагам. Той разбра, че боулинг, пикник с приятели или екскурзия до близък, непознат град, театър, кино ме отегчават и изморяват. Сега правим заедно само това, което и двамата обичаме или поне понасяме добре и ни носи някакво удоволствие. Разходки пеша из града с малко шопинг, но не за всички, защото иначе някое от децата се отегчава, срещи с приятели, плуване, фитнес - в зала, в парка. Достатъчно е за нас. За други може да не е. Човек не може цял живот да се прави на маймуна. Ако някои й ден мъжът ми каже, че се чувства пренебрегнат, самотен, отегчен ще предложа да си намери любовница или да се разделим.

Тогава знаеш отлично, че там е по-интересно, вечно има нещо спешно, има емоции и предизвикатества и в отговор печелиш пари.  Ясно е, че ще предпочете да ходи на работа, дори и да му мърморят, да го подканват да участва по-активно в семейството и т.н.

mitko_kost, болезнено прав си!

Ако някой ден мъжът ти каже че е отегчен от теб, не е нужно да му казваш да си търси любовница, той вече си има.

Ами, не, не знам нищо такова.
Обикновено мъжете, без значение работохолици или не, се отдават почти само на работата, когато не намират основателна причина да "тичат" към дома.А такава възниква, когато се почувстват отхвърлени, пренебрегнати, необичани, девета дупка на кавала.
В общия случай (към който причислявам и този на авторката) мъжът се влюбва, жени се, обича си жената, иска да прекарва колкото се може повече време с нея.После се ражда детето, той е щастлив, все така иска да е до тях, обаче....жена му се превръща в непозната.За нея е фактор само детето, мъжът остава някъде встрани, ненужен, безполезен, дори често (по женски думи) вреден.Ами, какво да прави в такъв случай?Кой стои насила някъде, където видимо не е желан?Естествено, че ще се отдаде на работата, там поне го ценят, усеща, че е важен, търсен, искат мнението и способностите му.
Рядкост са мъжете, които от ден първи на брака си са егоцентрици и не променят и грам поведението си, въпреки новото положение на женен мъж с дете.
И пак, това са само мои предположнея по описанието на авторката.
Ако греша, нека тя каже кой е бил верния вариант при тях.

Аха, значи за него нямало проблем и всичко в брака му си било наред /в неговите очи/, пък изведнъж - охладнял бил. Интересна работа.
Няма да е лошо да спрете да възпитавате синовете си по тоя малоумен начин - такива си били, недосетливи. Че да не са бавноразвиващи се? Не се били сещали, глупости, така им изнася. Семейният уют се създава и трябва да се създава от двамата. Стига с това набиване на социални роли на мъжа и жената, не виждате ли, че от това страдат всички? Какво има да се сеща един мъж, че след като е създал семейство, дете, то отговорността и задълженията към същото това семейство и дете са И негови, не само ходенето на работа. И жените ходим на работа, хайде холан! Ама не бееее, те горките идиоти...пардон мъже, откъде да ги знаят тия работи. И откъде, наистина, след като майчиците им клети не са счели за нужно да ги научат. Ще питате защо майките, нали и бащи имат. Ами майките, щото бащите им е те така научени.... Жената трябвало да каже на СЪР, че нещо трябвало да си поглежда семейството. Ми добре, ама като каже, мрънкала била и изисквала някакви неща от него, горкия. Угода няма.

Крайно време е да се спре с този манталитет и схващания. Срамота е, че жените го поддържаме това безумие векове наред. Няма излизане от Ориента и това си е.

Ах, тази безкрайна работа Има мъже, като моя бивш, които си намират работа навън, само и само да не са ангажирани ...със семейството. Защото е досадно, да те моли жена ти една седмица да оправиш кранчето в банята, разклатената вратичка на шкафчето и т.н. Много по-готино е да излезе на бира с приятели и да закача млади мацки, вместо жена му да му повтаря за стотен път, че иска помощ.Та често пъти, изобщо не става въпрос за това, че жената не иска помощ и съдействие от съпруга си. За г-н глезльо е тежка задача да извърши горните манипулации в дома.

Ех, Невена, размечтах се след твоя пост. Вече бленувам мъж да прояви самоинициатива за нещо, макар и нещо малко и нищожно. Билет до Хавай утре или дори веднага, грабвам си детето на часа и нищо друго не ме интересува, ни приятели, ни рд на кой да е, нищичко! А не да се чувстваш сякаш носиш някой на гърба си, да вземаш всички решения и само да ти кимат с ОК. За пореден път се убеждавам, че човек не си намира половинката в тоя живот, някой друг им я взима.

То така, ама всяка мъжка мама иска снахата да обгрижва синковеца хи като безценно съкрОИще. Да му готви, да му пере, да му чисти къщата, да му гледа децата, да изкарва пари, да няма свое мнение и вечно да му подглася. Саакън да му не стане нещо на момченцето.

Мдааа, каквото и да стане жената е виновна за всичко. Да ама не може да си постоянно самотен гребец в лодката! Има мъже, които каквото и да правиш не стават за семейство, приобщаване, бащи и т.н.
На авторката ще кажа-и така се опитах да " рестартирам"-и съжалявам за изгубената почти година, в която БНД ме правеше на маймуна. Според мен стигне ли се дотам-баста и чао!

Съвсем друго съдържа поста ми.Не обвинения към авторката и жената по принцип...
Ама който разбрал, разбрал.
Силно се надявам авторката да ме е разбрала и да се възползва от възможността да съхрани брака си.Защо мъжът й е абдикирал от брака им, само тя знае...и не е длъжна да се отчита тук.
И както тя сама написа, поне ще знае, че не се е отказала на първата "стълба".