Със свекърва ми сме в добри отношения, винаги й говоря мило, никога не съм казвала нещо, което да я обиди или нещо негативно. Въпреки, че доста пъти ме е напрягала на максимум, никога не съм си позволявала да й покажа, че ме дразни.
Тя от своя страна е изключително странен типаж. Мъжът й ( свекърът ми) почина преди година. Тя цял живот нищо не е правила. Работила е около година през живота си, по цял ден нищо съществено не е вършила и няма никакви интереси. Откакто той почина, тя трябва да се справя сама с живота си - да плаща сметки, да пазарува и т.н. За щастие наследи пенсията на мъжа си, та има пари да живее. С наша помощ разбра как да си плаща сметките и успява да се справя с пазаруването.. ( жена на 60 години, права, здрава и да не знае как да си плати телефона...) Мина вече година откакто е сама и е хванала чашката яко, та се напива всеки ден. Постоянно е в лошо настроение, в нещо като депресия е. Ние с мъжа ми се опитваме да й разнообразяваме живота като я водим насам натам, това лято на морето я водихме, от време на време на гости ходим или тя на нас, но тя е изключително негативно настоена към живота. Постоянно обяснява на всички колко зле се чувства и как няма да изкара зимата....
Като се напие почва да се кара с мъжът ми, да го обижда и да се държи отвратително с него. Общо взето това е на вълни и аз се намесвам като рефер.
Днес, обаче, за пореден път ни звънна следобяд да каже, че била зле и не била яла от седмица и дали може за пореден път да дойде на гости да спи в нас. На мен вече ми преля, защото това се случва за пореден път...
Имам чувството, че скоро ще се премести направо в нас да живее. Ние говорим с нея и й даваме съвети да си намери занимание, а тя обяснява, че не можела да излезе до магазина дори, поради не знаем точно каква причина... общо взето идеята й не е да промени нещата, а да я съжаляваме. Общо взето и на двамата ни писна от това поведение, но мъжът ми се страхува да не вземе да посегне на живота си, ако спрем да я отразяваме, защото обяснява на всички, че нямала да изкара зимата...
Вече не знам какво да направим... мъжът ми хем се изнервя, хем се кара с нея, ама ефект никакъв няма и с добро и с лошо...
Днес дойде, мъжът ми й обясни, че това не може да продължава така, а тя си знае своето, че била зле, било я страх и тн...
Имали ли сте такива проблеми с родителите? Как се справяте?