Любов

Разочарована съм, че няма тема за влюбването.

Не приемам празните приказки по темата.
Приемам, че е комплексен личностен процес с елементи на наслагване. Всеки човек има различна способност да реципира, осъзнава случващото се в него и извън него. Та в тази връзка, да, ако следваме чистата логика, някои хора не са способни да изживеят истинска любов (не онова химерично чувство или определението му в думи), а комплексното дълбоко осъзнато чувство любов.
Всичко изброено от вас в дългия първи пост е по-скоро част, процес, вариант от цялата картинка на сложния процес "любов".
Относно това, което се опитвате да прокарате като идея, че "любовта" е самовнушение и сляпа вяра – да, би могло, но пак зависи от индивида. Или, аз смятам, че способността да се изживяват дълбоки чувства (в това число и любов) започва да се оформя още с оформянето ни като личности. Донаслагва се от личния ни опит в социума и съответно може да доведе до истинско изживяване или до тотално отричане чрез опити за рационални обяснения като вашето.

Хиляда празни приказки. Освен празни и неверни, са и скучни.

И само това можеш да ми кажеш? Плачи си, колкото искаш.

Да



Ами то не е толкова интересно - хормонални щуротии в мозъка Човек лудва и почва да прави глупости  - някои се женят/омъжват, раждат, хора се напускат едни други, защото се влюбили.. Това са банални неща, човешката глупост е повсеместна, но пък любовта масово е възприете като добро оправдание
Е, понякога се раждат разни произведения на науката и изкуството - като цяло психолозите твърдят, че романтичната любов  е най-силният мотиватор в живота.



Че кой Ви кара да ги четете?



Най-после едно нормално мнение
Звучи добре, обаче, когато въпросното "истинско изживяване" може да бъде редуцирано и наблюдавано до пикове и спадове на конкретни хормони и невротрансмитери, не Ви ли притеснява поне малко "истинността" му ( в смисъла, в който я осъзнавате) ?
Т.е. остава едно усещане "Е та на това ли се е дължало, беше толкова готино и истинско!"
Отделно много малко хора май не успяват да се прехвърлят на друг човек, след като приключи "любовта" с предишния. Конкретно жените са еволюирали точно така, понеже мъжете им са били доста застрашени някога и са умирали лесно, а сама жена трудно е можела да оцелее. Т.е. оцелели са жени, които са успявали да се пренастроят към нов мъж. Днешните мъже се възмущават как така някоя може толкова бързо да ги "забрави", но причината  най-вероятно е тази. Жените не са виновни, че са такива, просто са резулатат от такъв еволюционен процес - Пенелопите най-вероятно не са оцелявали дълго.
Малко изместих темата, за което ме извинете




Много сте мила
Логика винаги има, точно това всъщност показвам - че любовта не е нещо странно и неуловимо, а доста прозаично нещо.
Просто на много хора не им изнася, което е разбираемо. Ако човек е напълно рационален, веднага ще се самоубие и няма и да помисли да има деца.
Хората не са рационални и това се знае отдавна. Само в икономиката го разбраха много късно:)

Малко? Като го видях тоя "чаршаф", почувствах, че все едно трябва да се готвя за кофти изпит. Бая ти е свободното време, достоен заместник на бг- таткото, който напоследък сякаш изчезна...

Липсва ми еуфорията от влюбването. С нищо не мога да я предизвикам, даже стрелбата с пистолет не ми помага.

В маркетинга отдавна знаят за спонтанните купувачи. Има области, в които психологията и икономиката се обединяват.

Какви са тези напъни са психоанализ в цели 2 теми? Има си психолози за това. Не разбирам авторе, безплатна помощ ли търсиш или слушатели? И двете можеш да получиш след конкретно заплащане.

А защо навързахте истинско изживяване = "пикове и спадове на конкретни хормони и невротрансмитери"?
Опитах се да ви обясня, че не това е същината и истинността на чувството любов, а причинно-следствените връзки, които предизвиква (или пък не) в личността след като преминат пеперудите в стомаха от първите 3-5-7 години.
Вие пак връщате топката от начален удар. Нали се съгласихме, че съществува динамика и наслагване и че а-ха, току някъде нещо успее да премине отвъд хормоните, прозата от битовизмите и готовите определения.
И другаде ми се струва, че бъркате. Защо решихте, че любовта винаги е нещо уауу, необикновено, фамозно, зашеметяващо и ослепяващо, че и оглупяващо. Понякога има истинска любов между 2-ма на вид съвсем обикновени хора. Нежна, тиха, грижовна, уютна любов, но двамата да се чувстват отлично в своята любов.

Не, става ясно ти какво четеш.

Вие ли сте най-меркантилната тук? Каква Ви е тарифата?




Ехааа, пеперуди за 3-5-7 години Обикновено уж са само няколко месеца.
Да не са серийни пеперуди - през няколко месеца с нов човек? Шегувам се.

Абсурд да изчета това нещо. А уж според клишетата жените са тези, които дълго размишляват за любовта...

Може ли с 2 думи да кажеш какво се пита в темата?

Не я четете, нищо не питам

Но с оглед на нежеланието да се четат дълги текстове, мога да Ви препоръчам една книжка - "Под повърхността" на Никълъс Кар, той се концентрира върху вредите от интернет и в частност създаването на нови навици за повърностно четене и скачане от тема на тема, за сметка на по-дълбокото четене и разбиране, появяващи се при четене на по-дълги неща.
Т.е. нежеланието да се прочете нещо само защото е дълго е масово явление последните години и интернет има вина за него.

Мен, според Вас Микеланджело изпитвал ли е любов? А Шекспир? Романтичната любов се развихрила последните 100-200 години, доста леко отсвирихте най-романтичните любови в света, които се измерват в хилядолетия.

В предната тема писах, че разсъжденията са доста еднопластови, но тези тук ми приличат на опити във вакуум.
Имам чувството, че сте издал книга и, понеже никой не я купува и чете, ни заливате с пасажи. Но, извинете, тук сме хора, не психо-философо-анализатори.

Не само защото е дълго. Аз спирам да чета някои неща, защото виждам въпиюща посредственост или установявам, че не ме интересуват. Нямам цялото време на света, за да чета на чукча писател чаршаВите.