Отношенията ни се влошават

Основният проблем е, че този човек по скалата на важност е някъде след пускането на прахосмукачката.
Разбира се, че бебето е на първо място в момента, това никой не го отрича. Само че когато всичко друго е по-важно, картинката малко се променя. То не беше гладенето, готвенето, прахта, прахосмукачката, не знам кое... Дреме му на един мъж дали огледалото в банята е мито последно преди 2 или 3 дни. Че дори и като жена, не знам как на някоя й е по-приятно да търка плочки, вместо да прекара 1 час с мъжа си, пък плочките да изчакат до утре, примерно.
Ако в продължение на месеци някой само ходи и намила след мен как все нещо не правя както трябва, ако ме постави след всички битовизми, търпящи отлагане и накрая ми се врътне с "о, я ме остави на мира, не ми е до тебе" и това не е за 1-2 дни, ами се повтаря всеки ден, в продължение на месеци, ами... и аз пък ще се врътна да си пия биричка с някой, на когото му е приятна компанията ми.
Нито мъж си е хванал любовница, понеже прави по-хубава мусака от жена му, нито разправя на приятели "ей, тази моята жена как добре лъсна банята вчера".

Затова пък ако е решил да си хване любовница, а жена му чисти и готви перфектно, се крие до последно... голяма далавера

Пак да кажа, бъркате потребителките! Друга беше с бърсането на прах ежедневно и чистенето по час и половина - emkaemka1 мисля, че беше, само преди 2 страници! Авторката не темата не е твърдяла, че нон-стоп чисти. Момичето каза, че има нужда от помощ и че нормално, всеки дом има нужда от поддръжка, която е на нейните ръце. Мъжът се прибира и ляга да спи или излиза с приятели на по бира.
Ок, помагал /мразя я тая дума, когато става дума за партньори в едно семейство, помага се на съседа, у дома си длъжен/ първия месец и половина и после спрял. И вие от три споменати ПРИМЕРА, извадихте генерални заключения, че жената нон-стоп хока мъжа си, прави му забележки и какво ли не. По-късно тя поясни какво има предвид, но кой ли да чете. Наехте се като трудовашка количка и няма спирка.

Катрин, много преувеличаваш и си украсяваш написаното от авторката, ай поспри се малко. Жената написа, че не приема друг да й казва как да си гледа детето и имаше предвид свекърва си и вас. т.е хора освен нея, съпруга й и педиатъра на детето. И правилно! даже и съпругът е редно, ако грам си няма идея кое как се прави с бебе, много акъл да не дава, ами да слуша какво му се говори, че белким се научи. Защото ако не се е интересувал специално /едвали е, авторката си каза, че не иска човека/, надали е много наясно с повечето неща, поради което е нормално да бъде научен и да му бъде показано от жена му. нали постоянно намилате как мъжете не били като нас, трябвало да се приобщят, да им се покаже, да бъдат научени, за да полагат грижи за децата си. Точно ти, Катрин, обясняваше някъде тия неща, как мъжете имали друга биология и не им идвало отвътре като на нас Е, защо сега изведнъж стана проблем, че авторката точно това иска да направи, да научи мъжа си. Никъде не е писала, че му крещи, че му държи тон и го наръча некадърник, нито някое от написаните от теб изречения. Това вие си го измислихте и екстраполирахте до завидни размери.


За пореден път казвам, че и тя има вина, че вероятно се престарава с някои неща. Но хайде да не е мъжлето цялото в бяло... Горкият, той много искал да си гледа детето и да помагал, ама на... нямал желание, щото тя лошата жена не му давала. Глупости на търкалета. То валяло мъже, дето мило и драго дават за тия дейности, хайде няма нужда...

Ама вие твърдите неща, които тя не е написала, как ще каже, че е вярно.
Аз също никъде не прочетох за бърсане и незнам си какво си.
Оф, ще ме амбицирате да си припомня, пя ли мъжа ми песнички или не пя. Ама май пя, да ви кажа! Голяма драма, че изпял някоя песничка, баааа ..

1.Мъж, който е 9 месеца до бременната си жена, с проблемна бременност, гледа я като " писано яйце" (по нейни думи), който след раждането е до жена си, пак и отново, къпе и опитва да СЕ УЧИ как да си гледа детето, не хуква ей така с приятели на бирички от нищото.Просто един ден се събудил и хоп, решил, че видиш ли, вече не му се гледа бебе, що да не си пие биричката всяка вечер....Обикновено отговорните мъже не изтрещяват от нищото за една вечер.
2.Мъж, който полага усилия, дали у дома, дали с детето, и получава "Благодаря!", "Обичам те!", "Много си мил, страхотен си!", посрещан е с усмивка от жена си, не му се цупят за всяко нещо, което не е направил както на нея й харесва, обикновено не хуква на бира с приятелчетата (особено ако досега не го е правил), а се прибира всеки ден с удоволствие у дома, защото му харесва да си е при жена и дете.
3. -той ще се научи, като сам се справя с детето си.А не като постоянно получава гневни реплики/подмятания/забележки и т.н.Колкото и да му намила авторката как е редно той да гледа детето, гаранция, че никога той няма да го гледа като нея.Не защото не иска, не защото се скатава, а просто защото е Различен човек.Щом за месец и половина грижи не е удавил детето си, то слава Богу, е оцеляло от грижите на татко, значи той се справя.Защо е решил да се скатава след това, авторката си знае, ама не ще да каже. Не е и длъжна, нека пред себе си признае грешките си, ако иска да спаси брака си и да върне мъжа си у дома.

Аз пък мисля, че хуква ей така, от нищото.
Т.е. че до тогава е представял някакъв образ, който е лъжовен /нещо като криенето на любовницата/. Поне при мен са го правили.
Т.е. то не е 'от нищото', той си е бил такъв, просто се е прикривал. Което не е трудно в случая, понеже жената е работна явно и не е искала от него да прави каквото и да било , и като се появи бебето изведнъж просто започва да се налага, защото нещата стават много за сам човек, ако иска да си запази нивото /да речем хигиенното, или физическата форма, или и двете, изобщо много неща има/ от преди /то е ясно, че не може да го запази, но поне да е близо до него, а не единият нон-стоп на педал, много нива под живота, който е имал преди това, другият на бира - същото ниво, каквото и преди това, за него нищо не се е променило/.

Защо, за Бога, се налага с месеци да си създаваш зор, представяйки "лъжовен образ"?

Не че не е възможен и подобен вариант, но аз не го вярвам поради 1-2 причини, изтъкнати от авторката...
1.явно се е включвал в домашните работи, преди да дезертира, защото авторката пише, че той започва да се скатава след като бебето става на 1,5 месеца.Поне аз така я разбрах:допреди това няма оплаквания от него, и с бебето се е включвал, после изведнъж "превърта" и или се прибира и ляга да спи, или излиза да пие бири с приятели.
2.мъжете, които градят образ, докато "вържат" жената с брак/бебе, обикновено започват със скатавките още след "подписа", не си правят труда да обгрижват бременната си съпруга, да я носят на ръце, не започват да полагат грижи за детето си.....те просто си казват едно "Браво!", че са вързали баламата с бебе и си гледат рахатя.

То, нищо не е драма, всъщност.

Нито че е издържал 1.5 месец да го овикват, докато къпе и преоблича.
Нито че като на идиот му се заповядва как да тръска бебето, щото само мама знае какво обича то.
Нито че е некадърен да научи песничка, че да пее на 4 месечно.
Нито че не може да глади като мама.
Нито че мама не го понася и ѝ е по- добре той да не е в къщи......
Нито че секса е мираж.

Драмата е, дали да си остане авторката сама по собствено желание, че да не ѝ се бърка никой в обсесиите или да продължи още с това си държание и решението да вземе мъжа.

Лично думи на авторката:

Ами, нищо не пречи да се гладят само на детето дрехите, ако й е зор за нейните, също да си ги глади, ама хайде на бас, че дреме му на мъжа дали тениската му е изгладена.
Ми... преспокойно може да не готви всяка вечер, а за 3 дни напред. Сакън, ще свърши светът, ако 2 дни подред се яде едно нещо. Или сготви се нещо, което на следващия ден се модифицира в друго. Или просто да се направи нещо набързо. Мъжът й няма да подаде молба за развод, ако жена му днес каже "ще поръчаме храна/ще направя омлети/ще ядем сандвичи".

Нито светът ще свърши, ако не готви всеки ден, нито ако не е изгладена всяка една гънчица. Единственото важно нещо, всъщност тук е детето. Нито ютията ще избяга, нито пък мъжът й ще се фръцне с "що не е изгладено".

Всъщност, авторката има нужда от почивка. Само че тя не иска дори за секунда да "пусне" дейности, които хем я товарят, хем не са чак толкова належащи, хем никой друг, освен нея, не може да ги свърши като хората. Мъжът вече е бил отбой и няма от самосебе си да се върне в коловоза. Авторката пък не приема нищо друго, освен нейното мнение, нейният начин и нейните потребности. Ако все пак искат да просъществуват тези отношения, разговор без тропкане с краче, без нападки, без цупения и... все пак някаква склонност за приемане на чуждо мнение. А не като тук, да се тръшка, че "няма пък, на моето ще е". Нито едни отношения не работят така, ако иска мъжът й да вложи старание да й помага (каквото и да означава думата "помагам" в собственото ти семейство), тя пък ще трябва да вложи старание и да го сложи преди ютията и печката в листата с приоритетите.

Да, и според мен точно в този капан се е хванала авторката.

ДЛЪЖЕН бил. Доста интересно.

Не си е създавал лъжовен образ мъжът, а просто като е видял каква отговорност е бебето и е бил отбой. Обясни се вече. Най - лесно е да претендираш: "Аз ходя на работа, много съм уморен, не мога да успокоя бебето толкова добре колкото теб" и т.н.
Веднъж един познат ми каза, че на няколко пъти жена му го помолила да измие чиниите, но понеже това не било мъжка работа, а не искал скандали, всеки път като се захване изтървал и чупел по някоя чиния или ги оставял не добре измити, жена му забелязала, че той горкия хич не го бива и спряла да го кара да мие чинии...та така...
И разбира се, че ако бебето се съдира от рев дълго време, а мъжът не може да намери начин да го успокои или не си дава зор, а аз знам какво помага тъй като съм цял ден с това бебе ще му дам съвет какво да направи за да има ефект. Чудо голямо, че му казала, че не държи както трябва бебето и на милия вече много му е наранено егото и отишъл да се утешава при маминка! Сякаш цял живот бебета е държал. Ми ще се научи, какво толкова ще му стане да послуша някой съвет и да опита различни похвати? Ама не, най - лесно да го тръсне на жена си щото той нали не може да се справи и толкова...

Ама защо продължавате да настоявате, че е овикван, командван и какво ли не? пак питам, по себе ли си съдите? вие като искате да кажете нещо на мъжа си, така ли правите? Хайде моля ви се. Няма нищо по-нормално от това, когато бебето плаче, а бащата не успява да го успокои, майката да даде съвет какво друго да опита таткото. И не е задължително това да става със заповеден тон, с овикване и всякакви други способи с негативна конотация, каквито приписвате тук. Къде в изречението "изправи се и го полюшкай" /примерно/ видяхте овикване, команда? Или трябваше да е - "мило, ако обичаш и без да си мислиш, че те командвам нещо, моля те опитай да станеш и да го поразходиш бебето, може да му мине?" Смешни сте вече. То излиза, че всяко нещо, което казваме със съобщително изречение, с пожелателен характер /егати словосъчетанието /, всъщност е команда и овикване. Не сте добре, честно.


Seerose, хубаво си цитирала какво прави авторката, ама пропусна да цитираш и следващото изречение, в което пише какво очаква мъжа й И да, има нужда от помощ, но мъжът й вместо да й я осигури, ляга да спи или излиза да пие бира, при майка си и където там. И не, няма как да сте сигурни, че го прави, защото е обиден от нейното отношение. А тя написа всъщност, че нейното отношение е следствие от промяната в неговото. И не е невъзможно да е така, не се кривете.


Катрин, викаш няма мъже, дето изведнъж след цяла бременност, когато са обгрижвали жена си, била са мили и грижовни, след раждането на детето нещо има става от нищото. Ми сори, ще те разочаровам, има. На моя приятелка така мъжът й изтрещя, при това след 5 годишна борба със стерилитета /мъжки стерилитет/, рев от негова страна защо нямал дете, а толкова искал. И накрая като проима дете, точно след първия месец, като видя зора /бебето не спеше, ревеше по цели нощи, че имаше рефлукс/, рязко осъзна, че така не можел да живее, бебето му пречело и хукна по дискотеки вечер през вечер. И не намираше нищо нередно в това, майката на детето му да ходи като зомби, а той на диско. Нали така или иначе тя си била вкъщи с бебето, той за какво й бил... Нямало такива мъже, мхм, мармотът артрит хвана да ги завива тия шоколади...

Да, длъжен е да участва в поддръжката на дома си и отглеждането на детето си, според физическите си и времеви възможности. Кое е интересното? Само жената ли е длъжна? Той е гост в дома си ли?