Разбира се, че бебето е на първо място в момента, това никой не го отрича. Само че когато всичко друго е по-важно, картинката малко се променя. То не беше гладенето, готвенето, прахта, прахосмукачката, не знам кое... Дреме му на един мъж дали огледалото в банята е мито последно преди 2 или 3 дни. Че дори и като жена, не знам как на някоя й е по-приятно да търка плочки, вместо да прекара 1 час с мъжа си, пък плочките да изчакат до утре, примерно.
Ако в продължение на месеци някой само ходи и намила след мен как все нещо не правя както трябва, ако ме постави след всички битовизми, търпящи отлагане и накрая ми се врътне с "о, я ме остави на мира, не ми е до тебе" и това не е за 1-2 дни, ами се повтаря всеки ден, в продължение на месеци, ами... и аз пък ще се врътна да си пия биричка с някой, на когото му е приятна компанията ми.
Нито мъж си е хванал любовница, понеже прави по-хубава мусака от жена му, нито разправя на приятели "ей, тази моята жена как добре лъсна банята вчера".