Какво от "моята чужбина" бих приложила в България?

Темата е много хубава, но според мен е хубаво и да напишем какво лично ние можем да променим.
Аз лично ще наблегна на усмивката и ще си събирам боклука в колата, а не през прозореца. Тези неща ги правя и сега, но това е нещо което всеки може да направи.

Канада. Еднаквото отношение на полицията (и като цяло държавната администрация) към всички. Без значение колко си известен, богат, на кого си приятел/роднина си получаваш наказанието за неспазване на правилата и законите. Без изключения. Без подкупи.

За Канада и аз - регистрацията на нови коли - става бързо и лесно с договора за покупка и застраховката на колата. Плащаш си за номера (регистрацията) и си готов. Същото нещо става, когато си подновяваш годишната регистрация - можеш да платиш пак на гише или онлайн и докс пристигат по пощата. В същото Реджистри, както се нарича този офис, се подават заявления за шофьорски книжки, смяна на адрес, шофьорски изпити и др. документи. Голямо удобство е също, че много неща могат да се вършат по телефона - застраховки например, откриване на акаунти за комунални услуги и т.н.
Покупката и прехвърлянето на имоти също става лесно, общо взето агента и адвоката се грижат за всичко.
Обслужването навсякъде е любезно, не се повишава тон, няма реплики и грубо отношение.
Можеш да си върнеш покупката (без бельо) съвсем спокойно или да получиш отбив от цената ако случайно са я намалили до един месец след като си си купил нещо.

Училището - има онлайн система, чрез която можеш да видиш профила на детето си и новините за училището и училищния регион. В профила се вижда ако има отсъствия, домашни, оценките, ако има някакви такси за плащане и т.н. Много е удобно.
 
Ще допълвам по-нататък.

Тук, В България също е така.

Писах и преди, но на първо място бих пренесла образованието.

Строги правила, абсолютна сигурност на учебните заведения, силно индивидуален подход, професионализъм.
Никакво мъкнене и размъкване на учебници и раници от малките, никакво купуване на учебници, тетратки, химикали и всякакви глупости от родителите.
Много проекти, много практически сесии, от най-ранните години, голям избор за спортни, езикови и други извънкласни дейности, провеждани на територията на училището.

Нулева толерантност за отсъствия на детето.

И ... много мога да пиша с детайли по тези въпроси, но ще ми трябват няколко страници.

Ние си купувахме консумативите - тетрадки, моливи химикали, папки. Всичко останало ми изглежда същото. Плащали сме само за обяд на училището и то защото учителите разпъват и прибират маси на обяд. Сигурността е на първо място - след първия звънец училището се заключва и това е. Ако искаш нещо звъниш и обясняваш за какво си там. Всяка сутрин слушат химна и го пеят

Басила не знаех, че има училищна система. Ние имахме сайт на училището, където публикуваха разни неща, но не и профил на ученика в България.

Това е много добре!
 Преди знам, че можеше да се върне артикул, с дефект или нещо такова и то, нелесно. Начинанието било придружено с разправии, допитвания до този и онзи и намусени продавачки.
Преповтарям информация от съпругата на баща ми, аз никога не съм правила подобни опити в България. Тя винаги се възхищава на тази опция тук.

Това с връщането на стоките, за мен, е изключително удобно. Често купувам без въобще да пробвам или, ако просто нещо ми хване окото, с ясното съзнание, че скоро ще върна половината от покупките.

Ще следя темата.
Това с връщането на стоки, тук в БГ не е съвсем безпроблемно.

Да,все още е само в някои магазини със сума ти уговорки.

По-скоро бих отговорила какво ми се иска да видя в Бг, което виждам тук в Исландия.

Спокойствието и уравновесеността на хората.
Липсата на просяци.
Чистотата и поддръжката навсякъде.
Обръщането на малко име към всички.
Ниската престъпност.

Ще ми са да кажете, че е безпроблемно и че клиентите се издигат на пиедестал, практически те са основната движеща сила.
По-горе дамата кава, че се случва, надявам се да е така и да става все по-масова практика.
Искам да видя добро отношение и уважение към клиентите, защото са избрали даден магазин, бизнес т.н.

ПП Малък пример от днес, утре е празник, Thanksgiving и ще имаме гости. Преди десетина дни, реших, че ми трябва нов комплект прибори и купих такъв. Днес виждам, че в магазина, от който го купих намаленията вече са започнали. Комплекта, разбира се е отворен, измит и приготвен, дадох касовата бележка на дъщеря ми и я пратих да попита, дали може да получи разликата в цената. Може. Върнали са разликата в СС.
Няма как да не съм доволна.

От Сащ:
- спазване на законите,всякакви.

- Толератност.Никой не му дреме какъв акцент имаш,нито те гледат с насмешка ако говориш неправилно.Сбирщина сме от култури,религии,всеки си е домъкнал разбиранията,вярванията и начина на живот от някъде и всеки се чувства като у дома си.И сме си у дома.

- Училищната система.Тази учебна година са въвели нова система при нас(за другите щати вероятно е различно) - "В училище се учи,вкъщи се играе".Нямам никаква идея детето ми какво учи вмомента по математика,природознание,история.Имат следкласна занималня(примерно учат до 1 и до 2:30 пишат домашните за следващия ден,под наблюдение на учители).Много рядко се случва да дописва вкъщи,от септември до сега се е случило 2-3 пъти.

- Отново в училище - децата ходят с удоволствие.Имат дни на кино,водят ги в музеи,имат извънкласни занимания като спорт,шах,театрално изкуство,рисуване.За чужденците,които имат трудности с езика,има осигурени уроци по английски.Правят си партита според празниците.

-Здравна система е екстра,но ако си здравно осигурен.Иначе те подритват,защото здравеопазването в Щатите е бизнес и ако не могат да изкарат пари от теб,не си толкова интересен.НО имаш ли застраховка(ние сме със семеен план покрай работата),няма нещо,което да ти се откаже или да не ти се предложи.Колкото по-високи месечни вноски,толкова повече застраховката покрива).Получаваме сметки от порядъка на $4000-5000 и всичките се поемат от застраховката.А за пенсионерите е най-добре откъм екстри.

За мен е чудесно място за отглеждане на деца.И място,където на кадърните хора им се дава шанс да се реализират в живота.Всичкото е в тяхните ръце,никой няма да ги дърпа назад,щом могат и знаят.

В началото, в доста голям период от време и аз се кефех много на мултикултито. Запознах се с хора от цял свят и научих много за различни нации и култури, обичаи и кухня. В университета срещнах бразилианци, филипинци, африканци, китайци, перуанци, японци, индийци и всякакви европейци. Немският го изгладих с помощта на местните и наистина никога за толкова години  не съм се почувствала дискриминирана, неприета или неравна. Много се учудвам, когато някой разкаже нещо различно.

За САЩ - и на кадърните и на некадърните се дава шанс. Обичам я тази държава. Живяла съм там седем години. За да не е спам , харесва ми това , че човек и на 20 години и на 50 години може да учи.  Незнам сега как е в България , но преди години , ако се запишеш да учиш дори на 30 години те гледаха с насмешка.

Меко казано съм възхитена от здравната им система и нямам никакви забележки. Няколко пъти съм била в болница и спомените ми са като от 5 звезден хотел, с усмихнат, дружелюбен и всеотдаен персонал. Компетентност, уважение, грижи към пациента, за които не съм и подозирала, имайки предвид просташкото и арогантно отношение в нашенските болници. Мисля, че това е въпрос на манталитет, възпитание и култура. Дори съм сигурна. Също така съм доволна, че поне тук ходя по чисти тротоари, а не опикани и ос*ани от котки и кучета. Това пък е въпрос на хигиена. Хората са усмихнати, любезни, поздравяват те и непознати по улицата, често са и готови да ти помогнат. Тук никога никого не съм чакала да се наговори по телефона, изпуши цигара или изпие поредното си кафе. Нещо, което се е превърнало в културна традиция у нас. Стоиш като навлек и чакаш Минка и Пенка да се наприказват, а накрая няма и поне едно "извинете". Тук се работи ефективно, никой не се скатава, мързелува или губи работно време в лични разговори, безкрайно пиене на кафета и пушене на цигари.
Щях да пропусна и това, че няма шум, години живях в тишина и спокойствие. Хората са много съобразителни едни с други. Ето и най-пресният пример. В съседна къща се смени собствеността, и новите собственици ми пуснали в пощата извинително писмо за неудобството, което евентуално биха ми причинили от... озеленяването на двора си. И такова писмо са пуснали в пощенските кутии и на останалите съседи. Жест на внимание и възпитание. На уважение и съобразителност. Аз не виждам как биха ми причинили каквото и да било неудобство, защото всичко се случва единствено и само в техния двор, но на това "възпитание" му казват някои хората. Иначе всички имаме незаличими спомени от шумни, нашенски, апартаментни купонджии, диви чалгии и пиянски крясъци до сутринта в етажната собственост. Тук го няма това измамно усещане у повечето нашенци, че са сами във вселената и други форми на живот не съществуват. Аз особено високо оценявам съобразителността и взаимното уважение между хората, защото липсата им най-много ме дразни, признавам си. И ненавиждам простащината във всичките ѝ форми.