Сама след раждането

Ей с това, което ще кажа се създават майки-чудовища, залепени за децата си..обаче...детето ще те прегръща, спи в леглото ти, целува те и ти се радва милион пъти повече от всеки мъж. Няма по-обичливо нещо на този свят от децата. И по весел празник от този с деца - те не са изгубили естествената си способност да се радват.

Баща е този,който отглежда дете и се грижи за него.Не е достатъчно само да направи детето ,за да бъде баща.
На мястото на авторката,особено ако няма брак,щях да се погрижа името на Мунчо изобщо да не фигурира в акта за раждане.
Защото един комарджия може да донесе огромни проблеми,не само на нея,но и на детето в бъдеще.
Имал бил права.Аз бих поискала да му се отнемат...
Авторке,сподели всичко с майка си.
Отърви се от тоя и в бъдеще не се занимавай с хора със зависимости-комарджии,алкохолици,наркомани.....

Ny Je- няма нищо по-хубаво от детската обич. Така ще те завърти бебето ,че няма изобщо да се сетиш да мислиш за това,че нямаш мъж в леглото си.
Млада си,живота е пред теб,ще срещнеш друг.
По-добре сега скъсай с този тормоз,след раждането той ще бъде в пъти по-зле за теб и детето.
Добре са те посъветвали, да помислиш да не вписваш името му в акта за раждане. Ако съвсем случайно,се съвземе от наркоманията си твоя мъж,тогава пак ще го мислиш. Комарджийството си е зависимост,повличаща всички близки да срадат,само зависимия е "добре" с дрогата си и изобщо не мисли за другите или друго,освен да вземе поредната доза.

Еми мъчно, тъжно, минава. С времето все повече ще се озлобяваш към него. Мъчно ти е, понеже си сама и малко няма какво да правиш в момента. Като родиш ще видиш какво ще стане, няма да имаш време да се обърнеш.
Другото е, че като го натириш, ще има поне някаква мотивация да се оправя. Сега няма никаква. Т.е. и за него е по-добре така. Зависимите са зависими и заради тези, които ги дондуркат. Типична ви е ситуацията, вие го отглеждате, по някакъв начин допринасяте за това той да няма никакви отговорности.
Хм, пропускаш нещо. Не вярвам заради оставането без работа да искаш да го гониш.
Какво е откраднал от вас? /Имам предвид теб и майка ти/ ...

Имам приятелка, чийто съпруг беше зависим от хазарта. Тя беше до него, вярваше му, даде му не един шанс да се поправи, ходеха на терапии. В крайна сметка се разделиха, но това й струваше много пари и нерви, разбита психика, паник-атаки... Години по-късно още не се е възстановила.
Към авторката - поздравления за куража, наистина не си заслужава да си губиш времето с такъв. Леко раждане и се радвай на бебчето си, а животът ще те срещне с достоен човек.

Приятелката ми страда дълги години заради един такъв комарджия.
Тя и детето нямаха пари за билети за автобуса,ядяха хляб и маргарин,защото той беше проиграл всичко.
Той продаде бижутата и,коженото и палто,якето и,даже таблета на детето.
Първо родителите му си продадоха апартамента-35000 евро,за да платят дълговете му.Отидоха да живеят в една съборетина на село.Но той продължи да играе.
Пак задлъжня с 50 000 евро и принудиха нея да си продаде жилището и да плати,защото той нямаше нищо.
Заплашваха я,заплашваха и детето.

Тя накрая се разведе,но сега съжалява,че е търпяла толкова дълго.детето порасна и тя го изпрати в чужбина,защото се страхува,че един ден ще го търсят заради дълговете на баща му.

В такъв случай му стягайте куфарите и пред вратата. Така и мама ще разбере най-лесно.

Бебчето ще Ви прави компания в началото, а след това ще си намерите бързо някой друг, особено с тези обяснения как не сте свикнала да сте сама. Гледайте да не е комарджия само. Таткото - може да го пуснете да види детето си, но няма да го приемате обратно, докато не докаже, че е нов човек. Чрез сериозна работа и заплата, превеждана по Ваша сметка всеки месец, като абсолютен минимум.

Леко раждане!

Аз не съм самотна, но така се случи, че с нашите отидох в болницата с такси, те ме и прибраха по същия начин. Бащата не беше в града. Пристигна на следващия ден след изписването. Изобщо не ми беше драма. Тъй че не това ти е проблема, как ще отидеш и как ще се върнеш. Въпросът е какво ще става по-нататък. Пожелавам ти да се подредят някак нещата.

Бгтатко1, ще си позволя да ти се противопоставя, хазартната зависимост Е болест, психическо заболяване: https://www.brainfacts.org/Diseases-and-Disorders/Addiction/2015 … ion-and-the-Brain 

Да Шарки, психическо заболяване е и може да бъде последвано или съпроводено от още такива все още не отключили се.
Фата Моргана, детето на приятелката ви може да се откаже от наследството на баща си. Той и без това няма нищо друго освен дългове, така че не е нужно чак изпращане в чужбина. Сигурно причините са други.
Тайра, можеш ли да дадеш пример какво според теб е правил баща ти за да е  добър баща?  Какво е добър баща?

Бягай с 200.
Освен ако не искаш детето  ти вечно да е гладно,да нямаш пари и дрехи да му купиш...Ида ти звънят на вратата кредитори..Ами то това си е психочеки тормоз.
 Ще го оставиш да вземе детето от детска,но той ще е в казиното и ще забрави..

Мисля си за коментара на Тyra. .. ами ако едно дете,чиято майка прикрива доста тъмни страни на бащата,а той се появява 2 уикенда в месеца и го води на кино,вземе му шоколад..Говорият си,споделя му...супер баща.
А майката на ръба на нервна криза от това,че едва плаща сметки,купува храна  и т.н. и не води детето на кино примерно..

Детето като е малко не може да види  цялата картина. Баща му го е завел на кино  и му е купил  всичко каквото е искало..цял ден са  били заедно и са правили забавни неща... А майка му само го буди рано сутрин, мрънка за оценки и домашни,вечер е уморена след работа. Не тя му е купила нов телефон.Тя е платила някакви сметки и училиюни пособия,и уроци по математика.. Но детето не брои тези неща...

Та мерси детето ми да ме сравнява с такъв баща и да се ядосвам,че хем не плаща издръжка,хем разваля дисциплината...............

10 години съм на тоя хал, който описа току що потребителката преди мен.

Авторке, нямам опит с подобни проблеми , нито проблемен мъж.
Аз съм на мнение да му обясниш , че след като поставя хазарта пред работата и семейството трябва да се разделите, защото ако наистина беше по-важна за него , щеше да се въздържи от това изкушение(за него). Кажи му , че когато спре с хазарта и си стъпи на краката , без подобни разсейки за глупости , ще се съберете, но все пак ако реши да спре с хазарта(което е малко вероятно) ти не бързай да се връщаш при него и да го викаш, за да се събирате.
Сега не искаш да си сама , но ако положението стане по-зле и започнат да те следват и заплашват за пари, самотата и спокойствието ще са само мираж. Сега се страхуваш по различен начин, но в момента , в който станеш майка ще разбереш какво наистина е страх. Не искам да знам какво е чувството някой да заплаши или не дай си боже да направи нещо на детето ти, тогава няма да мога да си го простя. Бих преборила всичко и всеки само и само дъщеря ми да е добре.
Сега мъжът ти струва много , като се появи детето разходите ще станат още повече. После като стане на една годинка и майчинството намалее ще ти е още по-трудно.
Наясно съм , че нито една майка не би искала детето и да мисли , че “тати е лош,длъжник,престъпник или пристрастен “ , това би ме смачкало.
За да се предпазиш от всичко това , трябва да вземеш адекватни мерки и то докато още не е станало твърде късно.

За щастие аз имам прекрасен мъж , но ако беше като твоя бих предпочела да гледам детето си сама.
Ако в такъв тежък момент мъжът ми не беше до мен и не ми помагаше би ми било доста тръдно, но ще стане още по-зле ако вместо помага пречи и ме натоварва. В такъв момент от живота спокойствието играе важна роля , така че бъди разумна , а не страхлива, защото няма да следват много хубави неща ако продължаваш все така плахо, с надежда , че всичко ще се оправи от самосебе си.

Събери му багажа и го изхвърли от живота си. Не прави глупостта да допуснеш той да припознае детето, ще съжаляваш много после. Дано да не сте женени официално.
Транспорта до болницата ти е най- малкият проблем.

Мерси за линка, не е противопоставяне, ето аз какво казвам
Казвам "май" защото изглежда се спори все още дали е психично отклонение ("habit or impulse disorders") както е класифицирано в МКБ-10 или е пристрастеност (подобна на алкохолната), както е класифицирано по американската система DSN-5. Ако е пристрастеност, както изглежда е по-модерното схващане, то има само психологически компонент.

За да не изглеждам буквояд - за мен има морални импликации дали е болест или пристрастеност. Смятам, че човек не е отговорен за своите болестни състояния, включително психичните, докато за управление на зависимости, особено такива без физиологичен компонент, може да му се търси отговорност. Знам, че в бг-мамма хората рядко се интересуват от подобно нещо (отговорен или не) - някой ако развие шизофрения примерно следва да се бяга с 200 от него. Същото важи и за по-леки разстройства като биполярното. Интересно, следродилната депресия както и други депресии се приемат за ОК изгледа - т.е. не се очаква мъжът да избяга с 200 от жена с такъв психичен проблем. Е, аз искам да съм малко по-консистентен и затова за мен е важно не само за лечението (все е с психиатър), но и за това дали го приемаме за психично заболяване или зависимост. Друг въпрос е, че подобна диагноза я поставя психиатър, защото има в МКБ-10 и код Z72.6 Gambling and betting, което е "Problems related to lifestyle" (една и съща група с тютюнопушене и употреба на алкохол при които няма зависимост).

За хората с психично заболяване и физиологична зависимост - мисля, че е отвъд тях да си помогнат сами и особено в случая с болест не считам, че е редно близките им да им изхвърлят багажа. Ако утре партньорът Ви се разболее от рак ще го напуснете ли, само защото е твърде тежко да преминавате през лечението заедно с него? Или защото лечението е скъпо примерно? Е, с психичните заболявания не е много по-различно. Ако обаче е психологична зависимост, човек може да потърси помощ, да предприеме стъпки и не мисля, че е толкова трудно да се откъсне. Ако пък е просто "проблемно поведение" или (Z72.6) тогава си е изцяло негова вината. Така че в последните два случая намирам вина и не смятам, че близките му трябва да споделят негативите на подобно състояние.