Сама след раждането

Моето лично мнение е, че шанс на такива не трябва да се дава ей така. Ако покаже, че наистина прави нещо, ако признае проблема и сам вземе мерки, тогава може и да си ПОМИСЛЯ дали да дам шанс. Но в общия случай - дадеш ли шанс, това милосърдие ти изяжда главата. Ако е само твоята - твоя воля. Но тук има и дете.

Присъствието на бащата на раждането не е безплатна опция. Кой се очаква да плати за тази екстра, ако бащата профуква всичко за хазарт?

На мен така мо се наложи много бързо да организирам превоз на родилка за близка и бащата, при положение, че нито можех да мръдна от работа, нито имах кола и шофьорска книжка, а си знаеха, че трябва да роди в друг град. Бащата беше просто като фикус, но иначе не я беше зарязал, сигурно защото нямаше къде да отиде. Аз трябваше да намеря познат с кола, да платя бензина, да дам джобни на бащата и да му намеря по-евтини нощувки, защото аз ги плащам, да имам предвид, че може да се наложи кръвопреливане, че да търся как да купя кръв, даже и памперси се оказа, че нямала пари да даде някой да ѝ купи. А нещата станаха и по-зле след това. Гордият баща окраде еднократната помощ, за да пие, после продължи с майчинството.

Изобщо не бих правила разходи, за да може някой да се бие в гърдите, че е баща, че да не е самотна майката и да е припознато детето за пред персонала в болницата и околните. Има достатъчно време, че да може дори една самотна майка без роднини да си организира транспорта и необходимите неща за болницата, плюс да предвиди, че може да има и някой неочакван рвзход.

Това с хазарта и тем подобни игри си е чиста болест.Моя познат не малко пъти ни обясняваше как щял да спре,как щял да потърси помощ,как щял да си вземе детето да го гледа,защото то е дадено на майката по ен причини.После като видя дебелия край замина за Англия за да може да си изплати дълговете,но не бъде.Върна се,пропи и проигра всичко което беше искарал.Замина за Германия,айде пак се върна,но този път без пукнат лев.Живее с майка си,на 40 и кусур години а тя го издържа,има сума си дългове която тя му плаща.Въобще мога да напиша цял роман.
Какво ли не видяхме.
Такива хора трябва да стоят далеч,защото този човек дори посегна на детето ми.Удари го използувайки,че ние сме в другата стая.😠
Слава Богу,че нищо сериозно не стана,но далеч колкото се може повече.
Авторката,сподели на вашите за какво става на въпрос.Те са ти родители и трябва да знаят.

Смяташ това за добър баща?
За мен е същия дявол в черно за детето си, така както и за жена си.Такъв баща само досъсипва детето си, не прави нищо добро за него и бъдещето му.
Като писах "...ангел небесен за детето си", нямах предвид как ДЕТЕТО въприема нещата (то ще е най-доволно да не го закачат за нищо), а как бащата въприема родителските си задължения и какво иска да "направи" от детето си.
Да угаждаш на всеки детски каприз и да го храниш с боклуци не е моята представа за добър родител.

Оф, нищо не си разбрала. Не смятам, че това е добър родител, но е такъв от гледна точка на детето - на Tyra случая е такъв - майка и смята, че баща и не е добър, а тя като дете е мислела, че е чудесен. Къде е истината там, те си знаят.
А иначе е напълно възможно за майката да плюе по бащата на база на техни си лични взаимоотношения и да пренася спора върху детето, а той да е наистина добър родител. Представи си обратната следната ситуация - баща, чието поведение граничи с психически или домашен тормоз  и постоянно говори пред детето - "Майката ти за нищо не става, тя е тъпа, мързелива, една манджа не може да сготви", а на майката (освен че е сгрешила да се ожени за такъв) нищо и няма и е чудесен родител. Тази ситуация при разводите е често срещана, защото хората пренасят личната си обида от раздялата върху детето.
Освен това хората имат много индивидуални разбирания какво е добър родител и какво не. Някои могат да смятат, че угаждането на капризите е добро поведение, други не. Аз например отказвам да се грижа за играчките на децата ми и съм ги предупредила, че ако счупят или повредят нещо, независимо дали струва 1 лева или 100 лева, проблема си е техен и второ няма да купя, защото не са се грижили добре за вещите си. Майка ми ме обяви за садист, защото отказах да купя на детето втори път дребна играчка от 1 лев, тъй като изрично го бях помолила, да не я заравя в пясъка, че е малка и няма да я намерим. Той каза - ще си я открия и разбира се не я намери. Рева цял ден за нея, но втора не получи с възпитателна цел. В същото време в детската градина присъствах на спор между родител и учителки ПРЕД детето, в които родителя ги нарече с какви ли не епитети, защото детето донесло миналия ден някакъв камион за 50 лева и вечерта се прибрал без него. Това била скъпа играчка, учителките били длъжни да я пазят. Аргумента, че те имат 30 деца и всички си носят даже по повече от една лична играчки и учителя не може да следи коя на кого е за него не важеше. Според теб кой е добрия и кой лошия в случая. И двамата се възприемаме за добри, но за околните и двамата сме лоши. Малко е субективно, не мислиш ли?

Не са една или две причините. Не искам да казвам клишираното " защото имах надежда, че с времето ще осъзнае, че отговорността, която трябва да поеме ще убие този му порок". За това просто ще се оправдая с истината - твърде млада, глупава и наивна съм. Освен това безусловно обичаща и безкрайно добра.

Явно не си чак толкова глупава щом смяташ да си биеш камшика и да спасиш себе си и детето, поне си реалист. Глупачките седят, търпят и все вярват, че нещо ще се промени.

Ти няма как да спреш  да обичаш този човек.Поне на този етап не си видяла най най лошото.Можеш да осъзнаеш как стоят нещата единствено след време,когато детето е факт и сложиш добруването му преди всичко и всички.
Не си глупава,човек не е глупав защото се влюбва.Ти явно си добър човек които мисли,че и другите са като теб.
Пожелавам ти късмет и да направиш най добрия възможен избор за теб и бебчето.

Не записвай детето с неговото име, ако толкова иска, да води дела. Хайде на бас, че няма да го направи.
Да се лекува, има как, не е неспасяемо, просто в България, както много неща, не е достатъчно разпространено и няма достатъчно хора спрели с това, за да се знае и да има информация. Написва в гугъл Хазартна зависимост и излизат решенията.
Много жалко, но ще се справиш. Щом имаш сили да го зарежеш, ще изгледаш детето. Дано човекът да се вземе в ръце, пожелавам ви го от все сърце, въпреки че знам колко малък е шанса!

Не съм самотна майка, но ако позволите няколко коментара:

Това кой ще Ви закара до родилното Ви е най-малкият проблем. Дето се вика и приятел/познат, че даже някой съсед може да Ви закара, ако родителите/близките Ви не са наблизо. Дори някоя майка от темата, която живее в същия град, може би ще се съгласи да Ви закара и вземе, ако няма никакъв друг вариант.

Усещам обаче, че сте изключително фрустрирана в момента (с пълно основание естествено при подобна безотговорност). Хубаво е след като обясните на родителите си какъв е проблемът (съвсем директно и по същество фактите им кажете, без оценки на психичното му състояние и подобни работи), да помислите какво ще правите в дългосрочен план. Разбирам, че той е загубил работата си и не носи една стотинка вкъщи, но като го зарежете, това по никакъв не решава проблема (освен, че няма да чака на Вас да го издържате, ако в момента чака). Трябва да помислите как да си наредите живота.

Що се отнася до хазартната зависимост - това май наистина се категоризира като пристрастеност, но няма физиологичен компонент (както примерно при хероин или сходни наркотици) и човек ако наистина иска, с помощ от психиатър, специализиращ в подобна насока, според мен би могъл да се откъсне. Не казвам да му давате шанс или нещо такова - не заслужава такъв. Казвам да помислите как би могъл да е от помощ на Вас и на детето Ви, когато се появи на бял свят, защото след като се държи добре, би могъл да е от някаква помощ дори след като се разделите. Не мисля, че е опасен за Вас или за детето, така че е добре да помислите отсега какво място в живота Ви ще има той, защото като биологичен баща има и законовото право на такова място. Друг въпрос е дали ще го преследва това право, но всичко е възможно. 

Прочетох 5те Ви мнения и не открих да имате план как точно ще се случат нещата, къде ще живеете с бебето, кой ще Ви помага в началото и т.н. а ми се струва, че подобен план е най-важното в момента. След като се успокоите малко, подгответе този план, иначе обстоятелствата ще Ви принудят да продължите да сте с въпросния човек по същия начин както пасивността и празните надежди са Ви принудили да стигнете до тук.

Аз живея с майка си, той живее с нас. Сметките винаги аз съм ги оправяла и ако не живееше с нас, щях да съм в чудесно финансово положение. С две думи - има къде да живея, майка ми е до мен, ще се оправя някак от финансова гледна точка. Проблема ми е, че не съм свикнала да съм сама - мъчно ще ми е по празниците и през уикендите мъчно ще ми е да няма кой да чакам да се прибере, мъчно ще ми е да заспивам сама, да няма кой да ме прегръща, целува, да ми се радва...

Това което казваш нз как да го определя.Извинявай,но не го приемам.
Ти няма да си сама,а от друга страна,по добре сама отколкото зле придружен.

Доколкото се разбира, тя има къде да живее, и бащата си има жилище, в което тя не живее и не възнамерява да живее поради липса на битови условия.

Един пушач, който пие ежедневно и алкохол, харчи поне 10-20 лева дневно само за това (ако не пие и не пуши много) - това са средно 400-500 лева на месец извън неговата част от разходите за жилище, консумативи и храна, дрехи, обувки и пр., без да слагаме дори неговата част от разходите по детето. Ами този човек няма и работа, и се налага да го издържаш пожизнено, това си е една 4-цифрена сума на месец за неговата издръжка. Ако е комарджия - още повече може да харчи - не само пари, но и да я остави с детето на едни голи стени в жилището, заради разпродажба на вещи и техника. Направо си е решение на проблема, ако не го издържа жената. Колко жени в майчинство може да си позволят подобен лукс, да издържат такива зависими хора?

Няма да заспиваш сама, а с детето. Ако изобщо имаш мегдан да спиш А оттук нататък ТИ ще прегръщаш, целуваш и т.н.