Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №11

Ваня, заградила съм с две усмивки абзаца за "елитарното" харесване на Демир.  
Обаче почти няма мой пост, в който да хваля човешките достойнства на Йълмаз. Коментирала съм - къде с усмивка, къде насериозно - несиметричността в почти постоянната критика към човешките грешки и слабости на Йълмаз, от една страна, и представянето на негативните черти и всички действия на Демир в положителна светлина, от друга.

И какво направи Демир, като разбра, че се е лъгал? И как да го окачествим сега?
Снощи споделих, че във финалната сцена на 12-ти еп. Хюнкар и Демир ми приличаха на екзекутори. На Зарани - на "надзиратели в затвор". В коментарите за серията почти не видях други оценки за този финал.

Таня, сцената с телефонния разговор, така образно характеризирана от теб и Зарани, не коментирам, но не защото трябва да кажа нещо лошо за Демир. Тя за мен остава неясна, докато не разбера какво точно и поръча Демир, защо я облече точно така, евентуално се изясни и смисъла на пръстена, който сложи на ръката и, и най-вече, докато не видим и чуем самия разговор. И още един момент има, защо Демир я накара тя да поеме инициативата за среща. Едва тогава ще е ясен смисълът на сцената. И това не е единствен случай, когато, за да се разбере нещо, е необходимо да се отиде малко напред. Засега оставам с това, което сте казали за сцената двете със Зарани.

Ох, как да се изразя за Демир, че да не изглежда сякаш защитавам злината, насилието, диктатурата. Може би наистина това е думата, Демир ми е много интересен герой, както Ваня каза. Аз харесвам фатални образи, Демир е такъв. Той е изключително образован, смел, прагматичен, умен, рационално мислещ мъж и в момента прави всичко против самия себе си. В момента да, той е екзекуторът на мечтите на двама други души, виждам го, осъзнавам го, но не мога да му се ядосам, не мога да го презра, не мога да се ужася. Само чакам да видя докъде ще стигне Демир, чакам да видя и аз дали "пътят на Демир" е път без изход, път към какво е (благодаря на Ваня за "метофората".)

Аз не очаквам той да спечели любовта на Зюлейха, очаквам да намери крайна точка на това начинание, в което да живее в мир със себе си. Възможно ли е това за Демир - чакам да видя. Докато той затъва все по-надолу в тиранията, мога само да се моля Зюлейха да намери своето спасение - но какво е то, също не знам.

 

Ваня, знам, че телефонният разговор "виси". Но дори предната сцена ми навява подобно усещане.
Изнудването чрез детето за постигането на техните си цели. Това имах предвид. На това също се гледа положително - "в името на семейството". И без да се отива много напред.

Здравейте момичета,
Благодаря ви за коментарите
И аз да драсна два реда : не съм гледала още епизода с превод, защото много ме натовари самото он лайн гледане и издевателствата на Демир ми дойдоха в повече, както и психологическите атаки на Хюнкяр. Гледах с буца в гърлото и чисто човешки се бунтувах и аз, просто като майка и жена, ми се догади от методите на двамата Яман.
За Демир, вече много съм писала, като аз също не отричам силните му страни и достойнства - много образован, умен мъж, човек с осанка, благороден и честен като работодател, напредничав и мил син, грижовен човек. Но, за мен лично Демир има психологически проблеми и то доста сериозни. Трябвало е да се случи нещо, за да се активизира тази негова тъмна страна и този "спусък" е влюбването му в Зюлейха - силно, лудешко, безумно влюбване. Оттук той тръгва и подчинява всичко и всички на целта си да я има тази жена. Аз виждам градация в жестокостта и тежестта на методите, с които си служи. Не виждам подобрение, а напротив - влошаване и преминаване на всякакви граници. Той започва тотален психологически тормоз, като и самият той се амбицира от временните си победи над Зюлейха и това стимулира комбинативното му мислене в конкретната посока, но използвайки психологически атаки и изнудване. Много добре е представен образа и от психологически план, като се показва типичното поведение на този тип хора - той неотклонно следва жесток подход, не реагира на истериите, молбите на жертвата, а с мек поглед и загрижено лице повтаря "единствена моя", което е точно тип шизофренично поведение. Нормален човек е ядосан и се държи ядосано и обидено...виждаме Демир как издевателства над Зюлейха и едновременно с това я нарича с мили думи и променя за миг и физиономията и тона си. Това не е нормално поведение, а вид израз на психическа патология. Това може да е временно състояние, а може и да е модел на поведение. Но имайки предвид и предишните му действия - рязката смяна на поведение, гневът, който за секунди се засилва после изведнъж стихва....мисля, че при  Демир е модел на поведение. Саббахатин се опита да му каже, да му помогне като назова проблема на Демир като високомерие и желание за контрол, опита се да му даде насока, но Демир не го послуша и още по-настървено се зае да дирижира съдби. Интересно ми е сега, успявайки да раздели Йълмаз и Зюлейха отново, каква ще бъде следващата емоция. Успокоен, той може би ще иска близост със Зюлейха (физическа основно, защото ще има нужда от това) все едно, че нищо не се е случвало (така както й крещеше да повтаря фрази и след като тя се подчини, той се успокои и зае една спокойна поза, все е едно, че нищо не е било) и ако тя му откаже такава, очаквам Демир да наложи и физически тормоз. Такъв е модела на такъв тип поведение, но се надявам тук СЦ да ни го спестят .
Съгласна съм със Зарани и Таня наистина Хюнкяр и Демир приличаха на екзекутори или надзиратели в затвор. Просто ми беше трудно да гледам, и приготвянето за срещата. Погледът на Демир...беше просто  .
Ваня
Не мисля, че тя е очаквала нещо подобно, защото Йълмаз беше осъден първо на смърт, после на доживотен затвор. Нито един нормален човек не би очаквал каквото и да било при такъв тип присъда. Как би очаквала Зюлейха да е с Йълмаз при доживотна присъда?! Тя искаше той просто да е жив, да е на този свят и нищо повече.
 
П.П. За разлика от Дани , Ваня и другите момичета , които харесват Демир, разбират го и го подкрепят в очакване да видят, какъв ще е пътят му и положителната промяна...аз лично за себе си явно не мога да го приема така, поради факта, че според мен, Демир е силно увреден психически и емоционално човек. Там пътят аз го виждам по много по-различен начин...със силен катаклизъм, друг "спусък", който да промени посоката на обсесията му или да премахне обекта на тази обсесия. Но за това друг път. Сега много добре разбирам нуждата от помощ на психолози за изграждането на образа на Демир, за която помощ сподели актьора Мурат Ю.

 Дана, цитираните две изречения от моя пост са свързани последователно и така изказват друг смисъл.
„До днес“ от първото, означава, че да иска Зюлейха да бъде „отново“ с Йълмаз става сега, когато разбра, че той е жив, след като го е мислила за умрял. А не в момента, когато влезе в затвора.     

Мислех, че само на мен взе да ми втръсва това "единствена моя" на Демир. На фона на случващото се и изтерзаната Зюлейха.

Образът на Зюлейха остана малко в сянката на мъжките образи. Стоя и си мисля какво ли е мнението ми за Зю. Възхищавам ли й се, че все още мисли за Йълмаз, ядосвам ли й се, че не може да се примири, че не може да намери смислена цел за съществуването си извън Йълмаз. Обвинявам ли я за нещо, възхищавам ли й се? Честно казано, не знам.

Дръпната и тросната е с всички, не се опитва да създаде човешки взаимоотношения с хората в конака, гледа намусено и сърдито всички. Не мисля, че и към "хамине"е привързана особено. Какво толкова има за обичане в Зюлейха освен естествената й красота? В конака тя не показва никакво друго качество. Според мен де. Не обвинявам Зюлейха, просто на този етап освен красивичка и миличка на външен вид, с друго не ме е впечатлила. А може би пък ми харесва, че е такъв инат и продължава да обича Йълмаз и не се поддава на терора на Демир.

Вашите впечатления от Зюлейха?

Ваня ясно е сега с пояснението ти, не съм те разбрала правилно.
Танче на мен Демир ми е много интересен от психологическа гледна точка.
Допълвам се, прочитайки поста на Дани за Зюлейха
Лично за мен, Зюлейха е много силна жена, но много емоционална и действа прибързано, млада е и без опит, точно като Йълмаз. Няма как да не е дръпната и тросната с всички, защото тя не иска да е в този конак и въобще сред тези хора. Въпреки казаното "да", това не е "да" от сърце и от душа, а изнудено "да" и присъствието й там е по принуда. Не може човек да се насили да харесва или обича някого, особено Яман, предвид поведението им и начините им на действие. Зюлейха усеща егоизма и в двамата, мисля, че разбира, че жертвата й е била нелогична и безсмислена, но тогава се е поддала на страха, паниката и шока, като от това се е възползвала и Хюнкяр. Мисля, че Зюлейха се ядосва и на себе си, неспокойна и тъжна е, нещастна е там. Когато човек е нещастен не може да създава отношения, апатичен и вял е. Мъчно ми е, че Зюлейха не може да намери правилния начин за измъкване от ситуацията, подобно на Йълмаз. Трябваше да прецени, че с местни хора не може да се свърже с Йълмаз, още по-малко чрез Гюлтен, която е била влюбена в Йълмаз и още повече е под наблюдението на Гафур, издава се лесно, простодушна е. От местните, може би трябваше да е по-настоятелна със Саббахатин или да прецени какво и как да каже на Шермин, защото врагът на врага може да е от полза. Тя знае, че Шермин не я иска в конака...можеше да прецени как да постъпи така с нея, как да я обработи, така че Шермин да влезе в контакт с Йълмаз или с друг, който да я свърже с Йълмаз. Но най-логичното за мен, би било, ако както Йълмаз, така и самата Зюлейха използваха енгето (жената на майстора) от Истанбул още преди Яман да се усетят. Вместо да бяга, Зюлейха можеше да използва тази жена по някакъв начин, която е външен човек.
Но сериал да става...нали трябва да има трудности пред Зюлейха и Йълмаз.  
Ще ми се Зюлейха да е малко по-дейна, но обмислено. Да слуша повече и да си прави адекватни изводи. Трябва да е разбрала вече, че Яман са хитри и с прибързани действия няма да й се получат нещата. Сега се надявам да ме изненада приятно и да помисли по-задълбочено, като не се остави изцяло да бъде шантажирана от Яман, а да се опита да даде послание на Йълмаз или допълнителна информация, която да им бъде като връзка...Не знам, но ако следва дословно планът за шантаж, няма да ми говори добре за нея това. Ще се разочаровам. Очаквам и да намери начин да покаже на Демир, че е прекрачил граници и то доста, както и на самата Хюнкяр. Но й трабва съюзник. Не знам, надявам се Саббахатин да й даде рамо и така двамта затворници в конаците да апочнат да се подкрепят и да действат заедно.
 

Таня, наистина не си спомням някой да е оправдал разлъчването на детето от майката. Би ли припомнила кой е одобрил или кой не е счел това за сериозно. Чие мнение те остави с това впечатление, защото аз наистина не помня в последните дни някой да е одобрил разлъчване на майка и син.

Знам, че никой не го е осъдил изрично, но все пак ние знаем, че нашият герой е в безизходица да накара една жена да го обича и прибягва до крайни решения. Аз лично не го одобрявам, но с интерес чакам следващите ходове в една такава жестока конфронтация като на Демир и Зюлейха.

Привет, момичета!
Дани съчувствам на Зюлейха за положението, в което попадна, но не мога да одобря действията и постъпките й. Наистина с никой не се държи човешки, не успя да се сприятели с прислугата, още когато беше и тя прислужница / с изключение на Гюлтен/. След като стана господарка, поведението й още повече се промени. С Демир действа по един и същи начин. Не вижда ли, че трябва да смени тактиката. Не може да правиш едно и също нещо и да очаквам различен резултат. Никога не проведе с Демир конструктивен разговор. Не използва определени моменти и ситуации кротко и благо да му покаже къде той греши.
Бягствата й можеше да бъдат и успешни, ако беше привлякла на своя страна повече хора /не само Сабахаттин /. Защо така сляпо се доверява на Гюйлтен, защо не я притисна да й каже дали е изпратила писмата. Всичко й е на юнашко доверие. Много лесно можеше да привлече и друга слугиня, като й направи подарък я рокля, я нещо друго.
Вижда се тази прослойка е вярна и предана на този, който й дава повече.
Като изпадна толкова пъти в истерия, защо не каза на Демир, че детето не е негово /може и да сте коментирали, ама или съм пропуснала, или съм забравила /.

За раздялата на Зюлейха и детето аз писах, че не е необходимо да изпада чак в такава истерия. Знае, че Демир обича детето, не може без него и в никакъв случай няма да му направи нещо лошо. Струва ми се, че ако беше подходила по-уравновесено в тази ситуация, щеше да му покаже, че няма да може да я манипулира по този начин. Хюнкяр също упрекваше Демир, за тази му постъпка и той дълго нямаше да крие детето. Всичко това написано от мен, да не се тълкува, че одобрявам изнудването му. Когато "отвлякоха" детето беше съвсем др. ситуация, не се знаеше къде и как е детето и тогава тревогите на Зюлейха бяха неизбежни и основателни.

Мери напълно съм съгласна с теб! Много точно казано, като те прочетох, усетих и моите собствени мисли и впечатления изразени много ясно. Права си за прислужниците, но го отдавам на нещастието на Зюлейха и на невъзможността от тази апатия да мисли адекватно! Сание се промени и ясно се виждаше тази промяна в нея...Зюлейха можеше да е по-мила с нея, не да й се доверява, но да създаде добри отношения с нея. Можеше и Фадик да предразположи. За Гюлтен също си много права.
За истерията...аз съм раздвоена - много ми беше мъчно и направо ме стягаше гърлото като тя крещеше и се молеше , но имаш право наистина, че в един момент можеше да се застави да помисли малко адекватно. Да осъзнае, че така само дава повод за желание да я изнудват с детето. Демир не би му навредил. Но не знам, дали всъщност не се страхуваше вследствие на думите на Хюнкяр, че Демир, разбирайки че детето не е негово може да му стори нещо...думите на Саббахатин бяха подобни. Не знам, дали в шока си, Зюлейха не е мислела, че Демир ще стори нещо на детето, заради любовта й към Йълмаз.

Лучия

Сюжет и персонажи филма наподобява "Черна любов".