Грешките във възпитанието на децата ни

  • 20 441
  • 181
Какво (на база сегашния ви опит и зрялост) отчитате като грешка? Ясно е, че всички ги допускаме, някои са по-склонни да си ги признаят, а други - не чак толкова. Ако можехте да върнете времето назад, какво във възпитанието на децата си бихте променили?
Моите деца са горе-долу на средата по пътя към самостоятелността и имам вече представа за някои грешки, но все процесът далеч не е приключил и още е рано да правя по-генерални заключения.
Затова ще се опитам да извлека ценни насоки за размисъл от мненията, които ще прочета и - кой знае, може пък да се предпазя от някои бъдещи грешки. Надявам се темата да бъде полезна и за други.
Благодаря Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 1
Изисквам от тях! Опитвам се да бъда по-търпима и толерантна, но не успявам. Обичам ги безкрайно и невероятно и желанието ми да са добре ме прави от онези дразнещо амбициозни родители, на които преди години се подигравах и, които не разбирах. На моменти съм абсолютен тиранин...
Виж целия пост
# 2
Ако можех да върна времето назад, първо бих променила себе си. Едва тогава щях да съм способна да възпитавам децата си по друг начин.
Виж целия пост
# 3
Въпреки че съм късна първекиня, бих се подписала под всяка дума на Уишката. Млад, стар учиш се в движение.
Виж целия пост
# 4
Изисквам перфектност, съобразно моите разбирания. Най-нетолерантна съм към него - детето ми, което считам за най - голямата ми слабост във възпитанието. Frowning1 Очаквам да прави нещата, така както ги правя аз и когато не стане така, направооо...Flushed Старая се всекидневно да променя това, защото вярвам, че възпитанието на децата започва от техните родители, затова трябва да възпитаваме първо себе си.

Следя с интерес, че имам доста работа по себе си.
Виж целия пост
# 5
Рано е да се каже, едва на 14 г. е, но засега, да чукам на глава, не виждам грешки. Или поне не са дали отражение в/у резултата.
Дано не излезе нещо в бъдеще...
Виж целия пост
# 6
Общо взето ще разберем дали сме се справили на доста по-късен етап.
За сега отчитам няколко сериозни грешки. Едната е от времето на детската градина. Постоянно повтарях да не се бие и да не отвръща. Вече е 7-ми клас, доста по-едър от съучениците си, въпреки всичко доста пердах отнесе, не можел да удари Confused
Другата ми по-сериозна грешка е от периода 1-4 клас. Много вярвах на госпожата му, но не достатъчно на него. В последствие се оказа, че съм му се карала за доста неща за които не е бил виновен. Още ми се свива сърцето като си спомня.
Виж целия пост
# 7
Също клоня към перфекционизъм и очаквам същото, но се отдадох основно на осигуряване на финансовата стабилност на семейството и допуснах грешката да поверя изцяло отглеждането и възпитаването на детето на съпругата си. Предполагах, че когато това й е основното занимание и има висше педагогическо образование ще се справи много по-добре от мен. Огромна грешка.
Виж целия пост
# 8
Да, наистина грешно си предположил, че майката, макар и с педагогическо образование, може да изпълнява едновременно функциите на двамата родители.
Виж целия пост
# 9
Абсолютно. Без значение от кой родител се отглежда детето и какво е образованието му, когато са налице и двамата, но единият съзнателно не изпълнява ролята си на родител, това оказва огромно влияние. И няма връзка с усилията на този, който гледа/възпитава детето, то умишлено прави/не прави различни неща, за да привлече вниманието и на другия.
Виж целия пост
# 10
 Тук идеята е да ревизираме собствените си грешки или пропуски , а не на другия родител или на близък. Г
Виж целия пост
# 11
Точно това ми е най-големия пропуск, че не съм се заел лично на макс с възпитанието, а съм го прехвърлил като отговорност в огромната си част на друг. Иначе с каквото и да съм се занимавал грешки и посредственост не съм допускал. Все още детето е на 11 и има още шанс някои пропуски да бъдат поправени. А частта в която съм бил отговорен за нея през годините не виждам никаква грешка, а само успехи, медали и удовлетворение от постигнатото в спорта.
Виж целия пост
# 12
Разбира се, че има шанс. Но не разглеждай възпитанието на детето само като резултат, измерван в медали и оценки.
Виж целия пост
# 13
Точно това ми е най-големия пропуск, че не съм се заел лично на макс с възпитанието, а съм го прехвърлил като отговорност в огромната си част на друг. Иначе с каквото и да съм се занимавал грешки и посредственост не съм допускал. Все още детето е на 11 и има още шанс някои пропуски да бъдат поправени. А частта в която съм бил отговорен за нея през годините не виждам никаква грешка, а само успехи, медали и удовлетворение от постигнатото в спорта.

Сега като оплю съпругата си, че не се е справила по-добре ли се чувстваш?
Виж целия пост
# 14
А частта в която съм бил отговорен за нея през годините не виждам никаква грешка, а само успехи, медали и удовлетворение от постигнатото в спорта.
 Не мога още да кажа и да го определя като грешка, но брах последствия. Както позитивни, така и тревожни. Моето дете стигна до много високи постижения в спорта. На 11 години беше национален състезател и надежда за родната федерация. Имаме цял леген с медали. Резултат - дискова херния, една година психическа борба заради лични сметки на треньори и федерация.Точно годината, когато беше 7 клас  си плюх на ръките, теглих им една , подготвих го и избрахме възможно най-доброто място. Поне вече втора година сме доволни от избора си.Вярно, че свикна със спорта и тренира здраво и сега, но решихме въпреки натиска да се състезава, да спрем с точно този спорт. Вярно е,че показа и все още показва много силен характер и се държа много достойно в критични ситуации, но стигнах до изводи, които не са никак ласкави за родните клубове и федерации.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия